И по време на комунистическия режим така се отнасяха към македонците

от -
1 252
Вестник "Независима Македония", орган на македонската емиграция в България, 1923 г.

MarinelaМаринела Тодоровска е магистър по европейски изследвания в Университета в Лайпциг, Германия.

 Госпожо Тодоровска, какво е  македонската етничност? У нас през времето на комунизма заради това, че Йосип Брос Тито каза „не“ на Сталин, започна политиката на отричане на  това малцинство. Хора от Сандански са ми разказвали как са ги викали в милицията, защото са се чувствали македонци. Години наред са лежали  в затвора, ако са ги хванeли по улицата да пеят македонски песни. Днес в България прeобладава тезата, че няма никаква разлика между смятащите се за македонци и етническите българи. Малцинство от експерти  у нас настояват, че водещо за самоопределянето е усещането на човека за себе си, за своето семейство, за историята си!

Известно е, че има различни тези за съществуването на македонския етнос в исторически контекст и те са предимно повод за дискусия между Република Македония и Република България, както и между Република Македония и Република Гърция. Докато разбирането на историята играе важна роля за това как хората се самоопределят, виждаме, че дискусиите за историята често не водят до никакъв компромис в международните взаимоотношения. За мен по-важно за отношенията между двете държави е да се подчертае значението на македонския етнос днес, в 21. век. Затова не бих обсъждала мнението ми за тезите за македонския етнос в исторически контекст, но ще се съсредоточа върху съвременността. Македонският етнос, както всеки друг, е самоопределянето на човек принадлежащ към група хора,  които говорят един и същ език, имат обща история и култура. Чертите на македонския етнос са македонският език, история и култура, които смятам, че са различни от всички останали, включително и от българския. Те формират македонската национална идентичност и са основата за националното самоопределяне на хора, които се обявяват за македонци.

За нещастие, българската официална политика на отхвърляне на македонското малцинство в Република България не се различава много от това по време на комунизма. Виждаме го от решенията на Европейския съд за правата на човека в полза на признаването и защитата на правата на това малцинство в България. Решенията на Съда, че държавата е нарушила правата на македонското малцинство доказва, че то съществува, въпреки отричането му от българска страна. Според мен, въпреки преобладаващата идея в България по отношение на хората, които се наричат македонци, всеки има право на собствено самоопределение и всеки трябва да съблюдава това право.

Българската държава признава Република Македония (БЮРМ – Бивша Югославска Република Македония), но не признава македонския език. Наши и някои западни лингвисти казват, че той е писмена регионална норма на българския език. Има ли изход този дълъг езиков спор?

Много се е писало за нормите за това какво трябва да се смята за език и какво за регионална форма на езика. Но самият факт, че македонският език вече се преподава в много университети извън Балканите отделно от българския, говори за международното признаване на македонския като автономен език. От друга страна, този език е обект на диспут от лингвисти предимно в България и Гърция. Но македонският език съществува и разликите му с българския се забелязват най-вече в комуникацията между хората от двете страни. Затова не вярвам, че може да има компромис за това дали езикът съществува като такъв или не. Македонският присъства в писмена и говорима форма и е официалният език на Република Македония. Мисля, че единственото решение на този спор е българската страна най-накрая официално да признае македонския език и да спре да прави от въпроса двустранен проблем.

Преди време независимия експерт Гей Макдугъл бе на посещение в България. В нейния доклад изрично се посочва сериозно и продължаващото  нарушение на малцинствените права на македонците. Госпожа Макдугъл препоръча на българското правителство да  не нарушава правата им и да бъде официално призната етническата им принадлежност,  гарантирана в чл. 54 от Конституцията на РБългария. За съжаление, през 2012 година отношенията между двете ни страни се влошиха твърде. Каква е перспективата,  според вас,  по решаване на „македонския въпрос“?

Да, за съжаление докладът на госпожа Макдугъл не попречи на последвалото официално отричане от страна на България на съществуването на македонското малцинство в страната. Това не сториха и споменатите решения на Европейския съд за правата на човека срещу България, въпреки че тези нарушения са коствали на държавата ви доста пари, които са можели да се използват за по-полезни цели. Но официалната идеология на страната ви е, че македонското малцинство не съществува, а комбинацията на тази позиция с официалната политика е катастрофална за правата на самоопределящите се като македонци в Република България.

Влошените отношения между Македония и България допринасят за тази ситуация. Известно е, че едно от българските условия и проблеми за постигане на Споразумение за добросъседски отношения с Македония е точно македонското малцинство в Република България, тоест изискването македонската страна да се откаже да защитава правата на „хората, които живеят в България, но не са македонски граждани”. Това условие често се свързва със страхове от сепаратизъм или дори териториални претенции. Другите две условия за добросъседски отношения и тълкуването на историята са отново свързани с идеология, миналото и официалната позиция на двете държави спрямо историята. Струва ми се, че дискусиите за историята въобще не трябва да бъдат обект на политически решения и да стават двустранен проблем, но най-вече не трябва да са причина за спиране на прогреса на една страна към ЕС.

Никак няма да е практично, ако всяка държава член на Европейския съюз започне да поставя под условие приемането на всеки потенциален нов член на ЕС, като налага своята версия за историята, само защото има право на вето. Така се застрашава не само перспективата за разширяване на ЕС, но и регионалната стабилност и просперитет на Балканите. Следователно няма перспектива за решението на „Македонския въпрос”, докато българските, гръцките и македонските политици гледат само към миналото и историята, а не към бъдещето и развитието. Историческите дискусии не бива да се смесват с политиката – това би било практическото решение на „Македонския въпрос”. С други думи, всеки има право да се информира и избира в коя историческа версия да вярва, но това не трябва да е обект на политически решения. Все пак, не е задължително добросъседските отношения да означават съгласие на страните по историческите въпроси.

Въпросите зададе Юлиана Методиева. 

ЛИЦЕНЗ: CC BY-ND Creative commons: признание, без производни
Можете да разпространявате този текст свободно, ако посочите автора по обичайния начин и на обичайното за носителя място; не се разрешават промени.
Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).