Политически жени

от -
2 198

Заглавието не ви ли изглежда някак странно? Свикнали сме да чуваме израза „политически мъже“. Словосъчетанието „политически жени“ почти не се употребява. С кратка проверка в Google можем да установим, че „политически мъже“ върви в комплект с „първи“, „силни“, „български“, „големи“, „издигнати“, „държавни“, „опитни“ и т.н. „Политическите жени“ пък са „продажни“, „висши“, „горещи“, „алчни“, „приятни“ (според Толстой), „ексцентрични“, „популярни“, „управляващи“, понякога дори „принципни“.

Изразът „политически мъже“ не служи единствено за обозначаване на мъжете в политиката. Той е натоварен с определени ценности. „Политическият мъж“ по дефиниция е отговорен, не се бои да действа държавнически, държи на мъжката си дума, с две думи – той е символ на мъжество в политиката. Изразът „ще се намерят ли политически мъже, които…“ е популярна реторическа фигура. Мъже политици много, но политически мъже все се търсят.

В българския език няма изрази, които да обозначават ценността на жените в политиката. А езикът, както знаем, описва възприятието на говорещите го за света. „Границите на моя език са граници на моя свят“, казва австрийският философ Лудвиг Витгенщайн.

„Единственият мъж в българската политика“ – това беше представянето на Татяна Дончева в предизборния клип на партията ѝ. Търсеният смисъл на това послание е, че Дончева притежава повече от качествата на „политическия мъж“ от самите мъже в политиката. В същото време, посланието утвърждава, че мъжкото е мерилото за политическото – за да си истински политик, трябва да си (като) мъж. Политиката, значи, не е място за жени.

По-значимите жени в българската политика често имат снизходително-подигравателни прякори. Надежда Михайлова беше „хубавото Наде“, Екатерина Михайлова беше „класната“, сега и Цецка Цачева е „класната“. Трудно се приема, че една жена-политик може да е нещо сама по себе си. Ако не е нечия жена или интимна приятелка, тогава ще е „комунистическа снаха“, а ако не може да се намери някой мъж, за когото да се твърди, че стои зад жената, тогава тя с голяма вероятност е етикирана като неособено женствена. Жената политик се възприема както жената научен работник в стария виц за приликата между нея и морското свинче: и морското свинче нито е морско, нито е свинче.

Да ръководи парламентарните заседания „женствено“ – това беше заръката на Стефан Данаилов към Цецка Цачева на откриването на 43-тото Народно събрание. Патосът на Татяна Дончева да бъде „мъж в политиката“ се сблъсква с устойчивата нагласа, че жената трябва да си е жена, да прилича на жена и да се държи като жена. Ако въобще има някаква полза от нея, мисията на политическата жена е бъде украшение на „политическите мъже“ или поне да внася женска благост и майчинска грижа в суровото им политическо битие.

Погледнете снимката в тази статия. Хубаво я разгледайте. Нищо не може да изобрази по-добре отношението към българската политическа жена. Като че всеки момент Меглена Кунева и Цецка Цачева ще извадят ракийката, ще нарежат салатката и ще сервират на присъстващите мъже.

И ако унизителният елемент в снимката все пак беше забелязан и обилно коментиран в социалните мрежи, не такава беше реакцията по отношение на интервюто на Дияна Найденова с Ана Баракова, излъчено по bTV. Коментирана беше личността на Баракова, но не и недопустимото за един професионален журналист отношение към нея, нито операторското решение в края на предаването Баракова да бъде снимана отдолу нагоре в гръб, че да прилича на проститутка. Ако допуснем, че някои хора е редно да бъдат унижавани, легитимираме унижението като нормална практика.

Отношението към жените в политиката има и количествено измерение. В новото 43 Народно събрание жените депутати са 17,92%. Останалите 82,08% са мъже. 50,09% жени в България (според последното преброяване) са представени от малко по-малко от 18% жени в парламента.

Как са представени жените в осемте партии и коалиции, които съставляват новия парламент?

Най-голям е относителният дял на жените в ГЕРБ – 28,57%, или 24 жени. Интересното е, че този резултат не се получава, защото ГЕРБ има най-много депутати, което дава шанс избрани да се окажат повече жени. Дори да имаше само 11 депутати като „Атака“ и АБВ, ГЕРБ пак щеше да води класацията.

На второ място изненадващо се подреждат „Атака“ с 27,27%. Тоест, от 11 депутати трима са жени.

На трето място е България без цензура с 2 жени от 15 депутати, в които броя и отцепилата се Баракова, тъй като е влязла с листата на ББЦ.

На четвърто място се подрежда БСП с 5 жени от общо 39 депутати, или 12,82%.

Петото място се дели между ДПС с четири жени от 38 депутати, или 10,53%, и ПФ с двойно по-малка парламентарна група, две жени и същото процентно съотношение.

На шесто място е АБВ – само 1 (една) жена от 11.

Последното седмо място се заема от Реформаторския блок. При парламентарна група от 23-ма души само две са жени, което е 8,69%.

Бойко Борисов в никакъв случай не е феминист – той по-скоро се доближава до образа на типичния балкански мачо. Преди няколко години в телевизионно интервю той сподели: „Ако някой каже за една жена, че е умна, обикновено тя не е много хубава.“ И все пак партията му е комай единствената от парламентарно представените, която очевидно има някаква стратегия за привличане на жени в политиката. Било защото Борисов е разбрал, че така изглежда по-европейски, било за да привлича повече избиратели и от двата пола, било защото му харесва наоколо да щъкат жени. Нещо повече – Борисов с охота поставя жени на ръководни постове; преговорният му екип за съставяне на новото правителство също се състоеше от жени.

Борбата за права на жените исторически се свързва с левия политически спектър. Преди да стане Международен ден на жените, а в социалистическите страни – ден за служебни запивки, в който унили мъже се редят на опашки за цветя, Осми март е празник, създаден от Американската социалистическа партия в памет на протест на жени работнички от 1857 г. за трудовите им права. Въпреки това, не изглежда нито АБВ, нито БСП да са се загрижили за мястото на жените в политиката. Депутатът от БСП Кирил Добрев дори си позволи да каже, че „предпочита жените за други работи“, не за председатели на партии.

ДПС е либерална партия само на думи и на предизборна програма, а на практика възпроизвежда силно традиционалистки стереотипи. Не може да очакваме от нея отношението към жените, които имат либералните партии в други европейски страни.

Що се отнася до националистическите партии и ББЦ, при тях играят лични фактори и други неполитически, а и не можем да пренебрегваме случайността при малките числа. Едва ли „Атака“ са засвидетелствали уважително отношение към жените.

В Реформаторския блок стремежът всеки от коалиционните партньори да вкара хора на избираемо място, пък да има и за гражданската квота, е бил толкова голям, а конкуренцията между отделните лагери – толкова ожесточена, че кой да мисли за жените. Нещо повече – единствените две жени с потенциал да са по-силни фигури в РБ – Меглена Кунева и Ирина Репуц – станаха обект на агресивна омраза и вътре в блока, и сред симпатизантите му. Дори скандалният кандидат-депутат от Хасково Станислав Иванов не беше подложен на толкова агресивно отхвърляне.

Спрямо 2011 г. относителният дял на жените в българския парламент е намалял – тогава е бил 20,8%. България, впрочем, не е на последните място в ЕС по представеност на жените в парламента. След нас са редица страни, предимно от Южна Европа и бившия социалистически блок. По данни от 2011 г. последното място се заема от Малта, която има резултат като на нашия Реформаторски блок. Унгария е почти на същото равнище, а първите места очаквано се заемат от скандинавски страни – с над 40% жени в парламента.

Присъствието на повече жени в парламента не е непременно гаранция за по-качествена политика. Но то е индикатор за ролята на жените в дадено общество, както и за отношението към тях. Правата на жените на практика не са тема в българската политика. Дори правата на ЛГБТ хората се обсъждат доста повече (отделен въпрос, че това не води до гарантиране на основни права на тези хора).

От друга страна, права рядко се дават, ако не е имало борба за тях. И повече се ценят тези права, за които лишената от тях общност се е преборила, а не тези, които са дадени, за да се хармонизира местното законодателство с международните конвенции и европейските директиви. Ако повече жени в България не видят смисъл да има критична маса способни жени в политиката, „политическите жени“ ще продължат да се възприемат като „продажни“, „горещи“, „алчни“, „приятни“ и т.н. И ще бъдат дефицитни.

ЛИЦЕНЗ: CC BY-ND Creative commons: признание, без производни
Можете да разпространявате този текст свободно, ако посочите автора по обичайния начин и на обичайното за носителя място; не се разрешават промени.
Светла Енчева е блогър (автор на "Неуютен блог"), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е специалност "Философия" през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет "Неофит Рилски" от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. От 2015 до средата на 2017 г. посвещава усилията си основно на Marginalia. Работи на свободна практика. Свири несистемно на бас китара.