„Сите држави и нации се измислени, па и македонската!”: Няколко думи за промяната в Македония

от -
509

 

„Двете Договарящи се страни ще организират по взаимна договореност съвместни чествания на общи исторически събития и личности [подчертаният текст е мой – Кр. К.], насочени към укрепване на добросъседските отношения в духа на европейските ценности” [1] – това гласи точка 3 на член 8 от подписания на 1 август тази година Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, който се очаква да бъде и ратифициран до края на годината. [2] Новият министър-председател на Македония Зоран Заев даде категорична заявка за промяна на следвания от Груевски политически курс и за честване на общата история между двете съседни държави. „Затворена Македония” пое по пътя към „европейска Македония”. [3]

Този текст не е породен от желанието да се коментират заявките на българската и/или македонската страни за общите чествания, нито за „еднаквата” история между двете държави, конструирана като че ли по подобие на разказа за „заедничката” история на света. [4] Тези няколко реда са опит да се проследи (не)видимата страна на промяната. Промяна, която на пръв поглед дойде с настъпилия обрат на македонската политическа сцена. През годините и от двете страни на границата „обикновените” граждани търсеха вината за непризнаването на общата история и за разделянето на „братя и сестри” в политиците, в „голямата” политика. И някак си все повече се преповтаряше онзи израз от песента „Македонийо” на Николай Кимчев: „Бог да бие кой ни раздели”.  В същото време обаче една друга част от новата генерация македонски граждани често влизаше в дебати с българския събеседник за „героичната” антична и особено средновековна история на днешните македонски земи. Търсенето на връзка с миналото (и особено древното, античното – елинско, тракийско, илирско, македонско) е типична особеност за всеки „класически” национален проект. [5] За главен виновник за налагането на тази линия на поддражание е сочена политиката, която се прокарва към нисшите слоеве с точно определен инструментариум: чрез образователната система (учебниците), чрез музеите като „институции на паметта” и чрез средствата за масова комуникация (телевизия, радио, преса), които от своя страна формират мирогледи. Според една от изказаните дефиниции в научните среди, терминът „манипулация” означава „комуникационна практика, при която един манипулатор” „упражнява контрол над други хора, обикновено против тяхната воля и срещу техните интереси [подчертаният текст е мой – Кр. К.]”. [6] Доброто съжителство между „братя и сестри”, между „нашите” и „вашите”, между македонците и „бракята бугари” доскоро бе поставено под въпрос заради желанието на даден политически елит, неможещ или по-скоро неискащ да се съобразява с копнежа на „своите”, стимулирайки все повече национализма в собствената си страна.

С подписването на Договора от август т. г. очакванията са за коренна промяна в Македония. Договорът се модифицира в един своеобразен тест на нагласите в македонското и в българското общества. По договор би трябвало една „съвместна (подчертаният текст е мой – Кр. К.) мултидисциплинарна експертна комисия на паритетен принцип по исторически и образователни въпроси” [7] да „легитимира” тази промяна и то „научно”. Най-добрият инструмент за бързо разпространение на идеи, а оттам и на промяна се оказват средствата за масова комуникация. Наскоро в интервю пред BTV македонският министър-председател Зоран Заев отново потвърди по-рано дадената заявка за промяна в Македония – и в политическата сфера, но и в „говоренето” за историята. В български национален ефир „бугарашът” Заев [8] разказа за съществуването преди години на паметна плоча в Струмица, която е запознавала минаващия покрай нея с героичната смърт на един „наш юнак”, убит от „български фашистки куршум”. По инициатива на Заев надписът е „избришен”. [9] Предаването обаче е с насоченост към българската аудитория и цели да информира българския зрител за протичащите в съседна Македония промени. Релевантният въпрос е дали в македонските „масмедии” се говори за промяната?!

В брой 1211 от 11-12 ноември 2017 г. на вестник „Слободен печат” е публикувана статия на архитект и професор Мирослав Гръчев, озаглавена „Сите држави и нации се измислени, па и македонската!”. Дръзко заглавие, не по-дръзко обаче от самото съдържание. А то пък от своя страна не може да съперничи по дързост на личността на автора, който е „прикажан како неприjател на се македонско, како државен неприjател и предавник, бугарски, грчки и српски платеник, агент на ЦИА, Сорос, Коминтерна и т. н.”. [10] Въпреки че редакцията на вестника се е застраховала, поставяйки с малък шрифт над основното заглавие следния текст: „Ставовите изнесени во рубриката „Плато” не се ставови на редакциjата и не се секогаш одраз на уредувачката политика на вестникот.” [11], то анонс за тази статия е направен и в началната (заглавна) страница на вестника. В същото време въпросната статия на Гръчев бе публикувана и в електронното издание на вестника, а оттам бе копирана в други електронни македонски издания. [12] Дали това означава промяна в „мултиетническата държава” Македония?! [13] „Слободен печат” е определян като „наjтиражниот македонски дневен весник”. [14] Вестникът разпространява идеи, които достигат до масата. Част от нея няма да се съгласи с изложената от автора идея, но друга част от четящите ще приеме написаното и ще се превърне в носител и разпространител на подобен тип мислене, което за мнозина може да се стори дори революционно. Още повече че представяният автор критикува „гнасната црна пропаганда”. [15] При по-внимателно проучване на въпроса се оказва всъщност, че разглежданият тук вестник е пък атакуван от „пропагандата на Никола Груевски”. [16]

В хода на своя наратив Гръчев въвежда и фигурата на Кръсте Мисирков (1874-1926). Самият Мисирков е посочван винаги в контекста на „големия” разказ за македонизма. Това е така и заради твърденията му, че македонците представляват отделен народ от българите. [17] В разглежданата статия обаче Гръчев вкарва образа на Мисирков в контекста на изречените от него думи, че „нациjа уште немаме, но ке имаме”. [18] Някак си тези думи като че ли остават непознати за масовия читател. На страниците на вестника обаче разглежданият автор говори – и то смело – за изфабрикуването на нациите, като запознава аудиторията с идеите на Бенедикт Андерсън (1936-2015). Последният във „Въобразените общности” пише: „Нацията е въобразена, защото, макар членовете дори и на най-малката нация никога да не познават повечето от своите съ-членове, да не се срещат с тях или дори да не чуват за тях, във всеки един е жива представата за тяхната общностност.” [19] Следвайки изложеното от Андерсън, че изобщо всички общности са въобразени, [20] Гръчев възкликва: „Да, сите нации, па и македонската, се измислени!” [21] Това е коренна промяна, която изобщо няма никакви допирни точки с наскоро издиганите лозунги за хилядолетната македонска история (включително и от Заев, че „македонският народ си има своя история от векове назад” [22]). Ясно и точно авторът пише: „Македонската држава е за прв пат основана во рамките на jугословенската федерациjа, и дека во неа беа еманципирани (…) македонската нациjа, култура и jазик!” [23] Някак си натам клони и самият край на статията с донякъде ироничния въпрос: „Дали стаорецот што jа преживеал jукатанската катастрофа пред 65 милиони години – од кого потекнуваат сите цицачи на планетата – е од македонски национален происход?” [24]

Промяната в Македония вече се усеща, както и стремежът на новите управляващи в Скопие да не бъдат същите като предшествениците си. [25] Релевантен е обаче въпросът за скоростта на тази промяна – дали ще бъде бърза (ускорена от работата на чаканата все още да се създаде „експретна комисия”) или пък бавна (заради нежеланието да се приемат новите идеи от „жртвите на нивната пропаганда” [26]).

 

 

БЕЛЕЖКИ:

[1] http://nws2.bnt.bg/p/d/o/dogovor-422851.pdf, видяно на 11.11.2017 г.

[2] Вж интервюто на Антон Хекимян с министър-председателя на Македония Зоран Заев – btvnovinite.bg/article/svetut/zoran-zaev-predadoh-izoliranata-makedonija-v-imeto-na-evropejska-makedonija.html, видяно на 20.11.2017 г.

[3] Отново там.

[4] Наскоро доц. д-р Стефан Дечев посвети цяла статия за проблема с „общата” история. Вж Дечев, Ст. „Да се остави историята на историците!” Но на кои?, достъпно на http://www.librev.com/index.php/2013-03-30-08-56-39/discussion/europe/3272-da-se-ostavi-istoriyata-na-istoritzite-no-na-koi, видяно на 12.11.2017 г. Вж също интервюто на Антон Хекимян с министър-председателя на Македония Зоран Заев – btvnovinite.bg/article/svetut/zoran-zaev-predadoh-izoliranata-makedonija-v-imeto-na-evropejska-makedonija.html, видяно на 20.11.2017 г.

[5] Вж Манчев, Б. Модерност и антимодерност. Българският националекзотизъм, достъпно на http://liternet.bg/publish2/bmanchev/modernost1.htm, видяно на 20.11.2017 г.

[6] Досев, Вл. Социални, когнитивни и дискурсивни особености на медийната манипулация, достъпно на http://rhetoric.bg/%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%B2-%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8-%D0%B8, видяно на 11.11.2017 г.

[7] http://nws2.bnt.bg/p/d/o/dogovor-422851.pdf

[8] Стойнев, В. Най-романтичната част от историята – в историята, достъпно на http://iconomist.bg/mnenie/item/203420-2017-06-22-13-10-53, видяно на 20.11.2017 г.

[9] Вж също интервюто на Антон Хекимян с министър-председателя на Македония Зоран Заев – btvnovinite.bg/article/svetut/zoran-zaev-predadoh-izoliranata-makedonija-v-imeto-na-evropejska-makedonija.html, видяно на 20.11.2017 г.

[10] Грчев, М. Сите држави и нации се измислени, па и македонската! // Слободен печат, 1211/5 (11-12.11.2017), с. 7.

[11] Пак там.

[12] http://www.slobodenpecat.mk/kolumni/site-drzhavi-natsii-se-izmisleni-pa-makedonskata/; http://plusinfo.mk/mislenje/3571/site-drzavi-i-nacii-se-izmisleni-pa-i-makedonskata; http://vesti.mk/read/news/14530875/5018276/site-drzhavi-i-nacii-se-izmisleni-pa-i-makedonskata.

[13] Вж интервюто на Антон Хекимян с министър-председателя на Македония Зоран Заев – btvnovinite.bg/article/svetut/zoran-zaev-predadoh-izoliranata-makedonija-v-imeto-na-evropejska-makedonija.html, видяно на 20.11.2017 г.

[14] http://www.plusinfo.mk/vest/114185/sloboden-pecat-zestoko-napadnat-od-informer-i-od-propagandata-na-gruevski, видяно на 12.11.2017 г.

[15] Грчев, М. Сите држави и нации се измислени, па и македонската! // Слободен печат, 1211/5 (11-12.11.2017), с. 7.

[16] Героски, Бр. „Слободен печат” жестоко нападнат од „Информер” и од пропагандата на Груевски, достъпно на http://www.slobodenpecat.mk/vesti/sloboden-pechat-zhestoko-napadnat-od-informer-od-propagandata-na-gruevski/, видяно на 20.11.2017 г.

[17] Трайков, В. Кръсте П. Мисирков и за българските работи в Македония: или другия Кръсте Мисирков (Опит за обективна оценка), достъпно на http://macedonia.kroraina.com/bugarash/misirkov/misirkov.html#5, видяно на 11.11.2017 г.

[18] Грчев, М. Сите држави и нации се измислени, па и македонската! // Слободен печат, 1211/5 (11-12.11.2017), с. 7.

[19] Андерсън, Б. Въобразените общности : Размишления върху произхода и разпространението на национализма. София. 1998, с. 21.

[20] Пак там, с. 22

[21] Грчев, М. Сите држави и нации се измислени, па и македонската! // Слободен печат, 1211/5 (11-12.11.2017), с. 7.

[22] Вж интервюто на Антон Хекимян с министър-председателя на Македония Зоран Заев – btvnovinite.bg/article/svetut/zoran-zaev-predadoh-izoliranata-makedonija-v-imeto-na-evropejska-makedonija.html, видяно на 20.11.2017 г.

[23] Грчев, М. Сите држави и нации се измислени, па и македонската! // Слободен печат, 1211/5 (11-12.11.2017), с. 7.

[24] Пак там.

[25] Вж интервюто на Антон Хекимян с министър-председателя на Македония Зоран Заев – btvnovinite.bg/article/svetut/zoran-zaev-predadoh-izoliranata-makedonija-v-imeto-na-evropejska-makedonija.html, видяно на 20.11.2017 г.

[26] Грчев, М. Сите држави и нации се измислени, па и македонската! // Слободен печат, 1211/5 (11-12.11.2017), с. 7.