Защитата на човешките права не е…

от -
1 725
Източник: Flickr. Снимка: Джеръми Шулц. CC_BY

Може би разгарът на лятото не е най-подходящият момент за отрезвяващи, неромантични и незадушевни размисли. Може би най-подходящ момент за тях няма. И все пак има проблеми във връзка с разбирането на човешките права в България, които все някога трябва да бъдат изговорени. Може би лятото е предпоставка за спокойното им и неистерично осмисляне.

Защитата на човешките права не е нещо особено популярно по нашите ширини. У нас – поради ред социално-исторически и културни причини – няма устойчиви движения и традиции за защита на човешки права. Но пък темата звучи достойно за душата. Затова за “защита на човешките права” е широкоразпространено да се смятат активности, които не са точно това. Но пък се радват на популярност и обществено одобрение, поне в определени среди. От една страна, това популяризира идеята за човешки права. От друга страна обаче, по този начин идеята се подменя с нещо друго. Което не е полезно нито за човешките права, нито за защитата им.

Ще обобщя няколко основни теми, които масово се бъркат със защитата на човешките права, без да претендирам за изчерпателност. Обединявам ги в три групи по двойки на базата на общи елементи:

  1. Благотворителност и доброволчество
  2. Защита на природата и животните
  3. Борба за политически и граждански каузи

Дарителство и доброволчество

Дарителството и доброволчеството стават все по-масови в България. Тъй като те най-често се смесват със защита на човешките права, на тях е отделено най-обширно място тук. Докато възходът на дарителството се дължи най-вече на определени медийни кампании (но с течение на времето във все по-голяма степен се случва поради самоинициатива), доброволчеството като че се разпространява предимно “отдолу”, благодарение на ентусиасти и социални мрежи.

Някои от известните примери за даритителство са кампаниите за събиране на средства за лечение на деца по Коледа и Великден, както и за определени хора, за домове за деца (поради процесите на деинстуционализация тези кампании логично намаляха, постоянства инициативата за SOS селищата). Също кампаниите в рамките на инициативи на различни организации (например инициативата “Защото сме хора” на “Каритас” в подкрепа на възрастните хора), инициативите за събиране на средства за ремонт и изграждане на православни храмове и т.н. В последно време – събирането както на средства, така и на дрехи и различни продукти за бежанците в България, както и за пострадалите от наводненията.

Някои от дарителските инициативи са свързани и с доброволчески дейности, например:

  • помощ при разчистване след наводненията;
  • доброволци, които помагат на бежанци в различни области – учене на език, попълване на документи и много други;
  • координация на събирането на средства, дрехи и продукти за различни цели.

Други популярни прояви на доброволчество са акциите за почистване на паркове и градинки например.

Понякога дарителството и доброволчеството са свързани с искрено желание за защита на човешките права. Но:

Да се помогне само на някои хора не е подкрепа на всички хора, на които дадено право е нарушено. Помощта не решава проблема с правата.

Да се съберат пари за лечението на това или онова дете не решава проблема с липсата на финансиране за лечението на деца, както и на хора изобщо. Чрез отказ да се финансира лечението на определени болести се нарушава най-основното човешко право – правото на живот. Събирането на храна, дрехи, санитарни материали и т.н. за търсещите убежище не е възможно да се прави за всички тях и непрекъснато. Европейският съюз е приел минимални стандарти, на които трябва да отговаря приемът на бежанци. Даренията и доброволците не компенсират факта, че държавата не ги изпълнява. Обучението по български език на бежанци от доброволци не отменя ситуацията, в която голяма част от децата бежанци на практика са извън системата на училищното образование. Въпреки че образованието е тяхно право и въпреки че по нашето законодателство е задължително.

Често пъти желанието да се помогне води до омагьосан кръг.

Понякога, когато институциите не спазват правата на определени групи хора, гражданите се притичват на помощ. Поради което институциите решават, че няма смисъл да правят каквото и да е, след като гражданите така и така го вършат. Горните примери са удачна илюстрация на това. По време на кризата с бежанците от Държавната агенция за бежанците често казваха – ами доброволците осигуряват това или онова (храна, помощ и т.н.), значи няма проблем. Не, проблем има – доброволците осигуряват, защото Агенцията за бежанците не си е свършила работата и едни пари са потънали неизвестно къде, докато хората са си давали втората риза и втория залък на ближния.

Често пъти достъпът до дадени уязвими групи в желанието да им се помогне е свързан с редица компромиси. Доброволците в Агенцията за бежанците знаят това много добре. Те са принудени да си затварят устите за редица античовешки практики, за да могат да бъдат допускани да помагат. Защото понякога от това зависят човешки животи. А институцията отсреща казва – ами ние с неправителствения сектор работим много добре. И въпросът с гарантирането на правата отново е “заметен под килима”.

Не всяко дарителство или доброволчество е свързано с човешките права, а някои прояви на дарителство и доброволчество дори са против човешките права.

Най-важната причина дарителството и доброволчеството да не са идентични със защитата на човешките права е, че те могат да се отнасят към всичко, не непременно към човека и не непременно към неговите права.

Има дарителски акции за приюти за бездомни животни например. Както и за политически партии, издаване на книги, за нечий рожден ден и още много неща, които не са свързани, било пряко, било изобщо, със защитата на човешките права. Има доброволни инициативи за почистване на природни паркове.

Знаем обаче и за “доброволни отряди”, които “прочистват” столицата от бежанци, страната – от роми, а границата – от хора, търсещи убежище. И за доброволни “айнзац групи”, които “прочистват” манастири от монаси с предполагаема различна сексуална ориентация. И за доброволни групички, които пребиват, а понякога направо убиват всеки, който не им хареса в парка или на улицата.

Чували сме и за случаи, когато, примерно, представители на доминиращата религия събират дарения, за да построят религиозен символ (храм или кръст, да кажем), за да “натрият носа” на религиозно малцинство.

Виждали сме и снимките на кашони с помощи за квартал “Аспарухово”, на които пише “Циганин, ако пипне, да умре.”

Затова е важно понятията да не се смесват.

Защита на природата и животните

Екологичните движения в България са натоварени с особен заряд. Една от малкото форми на дисидентство по времето на тоталитаризма е свързана с екологични протести. И до ден днешен екологичните каузи събират много повече последователи от тези, които са свързани със защита на човешките права. Достатъчно е да сравним числеността на един митинг срещу застрояването на защитена територия с тази на демонстрация против расизма.

Правата на дърветата не са човешки права

И все пак – защитата на природата не е защита на човешките права. Това не означава, че хората нямат и екологични права – като правото да дишат чист въздух, да пият незамърсена вода, да консумират храни, които не са опасни, да имат достъп до плажната ивица, която по закон е публична държавна собственост и т.н. Това не означава и съмнение в ценността на екологичните протести. Но защитата на природата сама по себе си не е защита на човешките права. Правата на дърветата не са човешки права. Не за друго, а защото дърветата не са хора.

Правата на животните не са човешки права

Същото се отнася и за защитата на животните. Хуманното отношение към животните е признак на цивилизованост. Децата (че и възрастните) имат правото да не бъдат свидетели на жестокост, например на тровене или застрелване на бездомни животни по улици и градинки. Липсата на контрол върху популациите с бездомни животни е опасно и за човека, а инцидентните акции на организациите, които се занимават със спасяване, обгрижване, лечение, кастрация и т.н. на бездомни животни вършат важна и трудна работа. Но това не прави правата на животните човешки права. Приютите за бездомни животни не спасяват бездомни хора. Което не е обвинение и не омаловажава ценността на дейността им.

Борба за политически и граждански каузи

Под рубриката “защита на човешките права” често се подвеждат и различни каузи, които се смятат от една или друга група за достойни за душата.

Политическите идеологии не са защита на човешките права

Едно от определенията за идеология е, че тя е представяне на определен частен интерес за всеобщ. Това стои в основата и на политическите идеологии. Те дават приоритет на едни групи хора (защото защитават техните интереси) за сметка на други. В основата на дискурса за човешките права обаче стои идеята за еднаквата ценност на всички човешки същества – единствено и само на основание, че са хора.

Затова нито антикомунизмът, нито комунизмът, нито социализмът, анархизмът, либертарианството и т.н. не са сами по себе си защита на човешките права. Което не означава, че от политически позиции не може да се защитават човешки права. Напротив – може и се защитават, но поради това борбата за определена политическа кауза не става борба за човешки права. Освен ако някое човешко право не е изричен предмет на тази борба и това не е експлицитно изразено.

Нито призивите за събарянето на един паметник, нито протестите срещу “оскверняването” му не са защита на човешките права. Същото важи и за борбата за лустрация, русофилството и русофобството и т.н.

Граждански ентусиазъм” не е синоним на “човешки права”

Има и граждански протести, които генерират масов ентусиазъм. Някои от тях са пряко свързани с човешките права, като например протестите срещу АКТА преди няколко години. Други граждански протести може да са против човешките права – достатъчно е да си спомним събитията по повод на Катуница. Трети протести може да са заради проблеми, само отчасти и непряко свързани с човешки права, като например #ДАНСWithMe. Четвърти са на екологични теми. И т.н. Ако нещо канализира масовата енергия и предизвиква ентусиазъм, това не го прави защита на човешките права.

Както при борбата за политически каузи, така и при гражданските протести, претенциите, че те са защита на човешките права, са основани тогава, когато съответната кауза или протест ясно дефинира за кои конкретно човешки права се бори. Не че не е възможно и някаква борба за човешки права да се реконструира от поддръжници-тълкуватели, но е друг въпросът дали точно това е събрало хората за някаква кауза.

Заключение: не всичко е човешки права, но и човешките права не са всичко

Че нещо не е защита на човешките права, не означава, че то не е хубаво и ценно. Благодарение на дарителството се спасяват човешки животи. Помощта на доброволци често пъти е незаменима. Защитата на природата е важна, човешкото отношение към животните е проява на цивилизованост. Без истинска политика има популизъм. Без граждански контрол има тоталитаризъм, авторитаризъм или олигархия.

Правозащитната дейност обаче има собствени специфики.

Тя е свързана с усилия за гарантиране на човешки права. И то по начин, че подкрепата на един човек, чиито права са нарушени, да е предпоставка за спазването на правата на всички хора, на които правата са нарушени по аналогичен начин.

Да си припомним Теодора Захариева, която почина от рак в началото на 2012 г. Тя водеше дългогодишна борба против практиките на забавяне и неосигуряване на лекарства за онкоболни хора, през 2005 дори временно прекъсна лечението си в знак на протест. Благодарение на нея и други онкоболни хора се осмелиха да си търсят правата. А можеше просто да потърси пари чрез дарителство и да се спасява поединично, както много други хора.

Човешките права не са панацея

Не е нужно, нито е полезно, да наричаме всичко, което ни е мило да душата, “защита на човешките права”. Но понякога го правим, защото сме изкушени от претенцията на дискурса на човешките права за универсалност. Този дискурс обаче също има своите ограничения. В основата му стои определена – универсалистка – идеология. Немският социолог Карл Манхайм твърди, че няма мислене, което да не е идеологическо. Мисленето в термините на човешките права не прави изключение. И е въпрос на труден избор между различни етически системи дали да спасиш живота на един конкретен човек (или собствения си живот), или да не го спасиш, защото по този начин няма да решиш проблема с правата на всички хора в неговото положение.

Темата за ограничеността на дискурса на човешките права обаче е предмет на бъдеща публикация.