Анна Каренина, целувката на Кобрата и Me too

от -
889

Карен Щахназаров  предлага на зрителя особен поглед към  прочутата литературна героиня Ана Каренина.  Наскоро БНТ излъчи неговия филм „Анна Каренина. Съдбата на Вронски“.  Историята е популярна – любовен триъгълник – съпруг, влюбена в друг съпруга, любовник.  Въпреки, че е написана през 1878 година, руски, английски и американски продуценти правят непрестанни интерпретации на разказа за  това докъде може да стигне една жена в любовта си. Звезди от всякакъв калибър участват във филмовата интерпретация на шедьовъра на руската класика „Анна Каренина“ на Лев Николаевич Толстой. След първата актриса Мария Сорочина, заснела 15 минутен ням филм, великолепните Грета Гарбо и Вивиан Лий, заедно с по-късната Кийра Найтли, успяват да натъжат зрителите с фаталния драматизъм на Анна Каренина. Татяна Самойлова и Анастасия Вертинска пък превръщат почти в лична съдба своите версии за мотивите на една жена, която се хвърля под влака заради сложната и непозволена любовна връзка с офицера от кавалерията граф Алексей Вронски. Познавачи разказват любопитни детайли от любовния им живот, за да придадат особена мистика за цената на това да изиграеш героинята на Толстой. Нещо като мрачната слава на Моцартовия „Реквием“, изпълнението на който причинявал странни и ужасни последствия на изпълнителите му.

Заради прегръдките на Алексей Вронски, любовната страст на Анна Каренина става причина да изостави сина си и законния си съпруг. Твърдя, че такава история е невъзможна след движението за женски права Me too. Защото…

Преди да кажем защо, нека погледнем накратко трактовката на руския режисьор с отлична кинематографична слава – Карен Шахназаров.

 

Анна Каренина се хвърля под влака, но граф Вронски остава завинаги с разбито от любов сърце.

Във второто десетилетие на 21 в. режисьорът Шахназаров  се интересува сякаш повече от личността на граф Вронски. Неговият Вронски се влюбва  на перона, където става и първата му среща с Анна, омъжена за висшия държавен служител Алексей Александрович Каренин. Този Алексей е по-стар от жена си с двадесет години, няма особено обаяние, но в никакъв случай не е отблъскващ. Дори напротив. Една особена мъка се таи в погледа му, когато се среща лице с лице с изневеряващата му съпруга. На чия страна си, питат обикновено децата. Кой е прав – чувствата на Анна, или съпругът й, който има лошият шанс да е богат, но уви, некрасив, сухичък и видимо лишен от еротично излъчване! Жена му е магнетично чаровна, сексапилна и интелигентна. Дали може да се защити съпругът от рогата? Май, не. Рогоносецът е онзи мъж, който не е предвидил дълбоките води на женската страст.

Влюбеният граф преследва по класически начин Анна – кани я да танцува валс на прием на висшето руско общество. Безспирно й отправя погледи, докосва крайчеца на роклята й, наближава я замайващо близко, отправя съблазителни намеци, на ръба на моралните канони за онова време. Битката му за Анна не след дълго успява. Той я прелъстява, за да я остави напълно зашеметена и копнееща по разточителната му мъжественост. Ако трябва да се изразя със съвременния език, Вронски е сексапилен точно толкова, колкото законният съпруг не е.

Алексей Вронски 

Почти всички филмови разказвачи на трагичната развръзка на непозволената любов на Анна Каренина и граф Вронски, поставят задължително три акцента. Анна е красива и загива от скуката на семейното огнище. Мъжът й има сивкавата роля на „служебен“ съпруг, направил Анна своя жена, без да подозира какво крие сърцето й. Любовникът въплъщава еротичния копнеж на тогавашните жени. Тънка мъжка фигура и елегантната му униформа на кавалерист, съчетани с умението му да привлича дори забранените жени, правят от него желана партия за брак. И за палави авантюри с френски леки жени, между другото. Което ще вбесява Анна по-нататък, а моралистичните й забележки звучат не по-различни от дудненето на съпруга й.

Алексей Каренин

Всички филмови разказвачи, но не и Карен Шахназаров, правят от романа на Лев Толстой притча за невъзможната любов. Любовта е невъзможна, защото нравите на 19 век не позволяват развод на омъжената жена от висшето общество. Лошо за обществото и нравите, естествено. Развръзката идва след като преситеният от любовните ласки на Анна граф Вронски не скрива отегчението си от вечните й скандали, страдания, самообвинения, изтъкването на жертвата й. Невярната съпруга, неговата любима, е изоставила сина си, което има неизбежни последствия. Висшият държавен служител я тормози с отказа си да й разреши да вижда десет годишния им син Серьожа. Обществото я сочи с пръст и я изключва от светските партита. Анна отива на опера и гледа „Норма“, а разтърсващата ария „Каста Дива“ ще предизвика сълзи от самосъжаление в очите й. От ложите си в операта висшето общество я гледа през бинокъл, сочи я с пръст, напуска демонстративно, за да не бъде до нея, покварената.

Версията на Карен Шахназаров по някакъв начин е политически некоректна. И не защото е културно нечувствителен към модерните тенденции. По-вероятно е, че той умишлено предизвиква жените на собствения им терен!…

В „Анна Каренина. Съдбата на Вронски“, младият мъж също видимо обича красавицата. Той не е склонен да спори с драматичния й стил как да се обичат. Опитва да й напомни за своята свобода и права на личност. Като офицер от кавалерията иска да отиде на война. Той е не само за леглото, има дълг и професионална чест. Следва скандал и той бива засрамен от това неприемливо за връзката им решение. Анна е превърнала любовната си отдаденост в бреме, което все повече го смазва. Тя демонстрира непрекъснато цената на своята жертва, поради което бягството от дома им  изглежда за Вронски единствен изход. Не издържа и се втурва обратно към Анна. Завладян е от тревожно предчувствие, търси я на гарата където са му казали, че тя е отишла. Струпаните хора около релсите и виковете им мигновено му издават какво се е случило. Жената, която лудо обича, вече не е между живите. В останалите 30 години на живота си граф Вронски ще живее с този кръст на вина и неутолим копнеж по пламенната любов на Анна Каренина. Анна е незабравима.

Мъжката любов не е като женската, казва Шахназаров. Тя не е бъбрива, не тропа по масата, не рекетира с жертвеността на избора, не заплашва. Анна е толкова красива и страстна, че ти взема дъха. Граф Вронски е коцентриран в страстта им, тя го омайва.По-често мълчи, а мълчанието му откроява безсмислеността на обилните й думи. Един мъж не трябва да бъде разпитван как обича, обича ли, винаги ли ще обича. В мъжа има високи нива на достойнство, често подтиска емоциите си. Когато люби, той не говори. След любовния акт душата му става свободна от плътското и се втурва в собствени полета. Хемингуей казва, че след секс мъжът е безкрайно тъжен.

Жените не разбират това. Анна Каренина се хвърля под влака, за да накаже онзи, когото обича и който не я обича по очакавания от нея начин. Тя е велика грешница, но грехът й е от любов. Дори целият свят да я наказва като я отлъчва от себе си, това няма да прекърши голямата й страст. Анна е като музиката на Белини и неговата „Каста Дива“. Пленяващо чувствена, но обречена. По такава жена можеш да плачеш от любов, да изпитваш безсмъртен копнеж да я притежаваш, но не и да живееш съвместно. Ден след ден. Сутрин и вечер. Съпружеството, дори извънбрачното, дори да е алтернативно и не-благословено от църквата, убива любовта.

Анна се качва в каретата в посока известна само на лудостта й. Казва на прислужницата си „Той ми се насити, загуби вкус към мен“. Животът й е свършен. Фаталният впряг на черните коне, дивият вятър и смъртоносния им водач с плющящото наметало ще я отведе на гарата, при дищащите смърт  железопътни релси. На мен принадлежи възмездието, аз ще отмъстя, е епитафията на романа „Анна Каренина“.

Във филма има един кадър с двамата мъже на трагичната героиня. Алексей Вронски и Алексей Каренин, еднакво се чувстват виновни, нещастни и обичащи. Тя ги е наказала. Те са били недостатъчни за нея, затова тя посяга на младия си живот. Самоубийството й е присъда над тях, или поне Лев Толстой така представя логиката на нейния ужасен край. „Беше ли разкъсано тялото й“, пита след трийсет години синът на Анна Каренина Серьожа, депресиран завинаги защото майка му го е изоставила. Граф Вронски отговаря „Казват, че главата й била цяла“. И добавя още нещо: “Понякога ми се струва, че не се е случило. Че тя е отишла някъде, избягала е, изчезнала е. Накрая никой не можеше да я понася“.

 

Възможна ли е Ана Каренина в епохата на Me too?

Лев Николаевич Толстой бил женомразец, макар че романът му „Анна Каренина“ поставя важни въпроси за правата на жените. Неговите героини са му интересни, докато могат да вдъхновяват за войната и мира мъжете. След като се омъжат той ги показва как гледат бебетата си и жълтото им в пелените, как безспирно приказват за това. Затъват в дворцовите клюки, плетат интриги, сватосват братята и братовчедите си. Мирогледът им се изчерпва до съпружеските задължения, а когато са „грознички“, е, могат да бъдат допуснати в обществените, политически и делови пространства. Грубо казано, светът е за мъжете. Жените трябва да раждат и отглеждат деца. Неприятните им черти са свадливост, повишена склонност към конфликти, много бърборене, или егоистично желание да се самовиктимизират за сметка на партньора си. Сексуалният живот се управлява от мъжете, на които е присъщо да бъдат неверни, промискуитетни. В дневника си великият писател е записал разсъждения, които са зле прикрита мизогиния.  Несъмнено  причина да сътвори тази история с Анна Каренина е хуманистичният му патос, че всяко човешко същество има неотменимо право за щастие и не е работа на обществото да регулира личния живот през съмнителни морални догми. Трагичният изход на героинята му е солиден аргумент да призовава към реформи. Право на жената е да потърси любов и извън брака, затова изглежда съвършено легитимно основание за един писател, та бил той и в 19 век, да пише истории, с които да подкрепя защитата на това право.

Остава обаче един въпрос.

Два века по-късно женските права изглеждат уреден въпрос за християнските демокрации. Саудитска Арабия гледа със завист еманципираното поведение на жените в Европа и САЩ. С основание можем да кажем, че ако един  Алексей Вронски днес се влюби в една двайсет и шест годишна Анна, няма никакъв смисъл да се прави от това драма, а още по-малко трагедия. Разводът е лесен, обществото – свободно, за всякакви емоции има място в него. Ако на някого му хрумне да ограничи избора на сърцето, то той ще бъде обявен за ретрограден, защото мястото на патриархалната етика отдавна е изхвърлена на бунището на историята. Тъкмо освободената от предразсъдъци съвременна Анна е доказателство за жизнеността на модерния свят. Никой няма да се хвърля под влака, а ако динамичните мъжко-женски отношения  задават трудни за разрешаване конфликти, хората отиват при квалифициран психолог. Консултациите помагат на душевните терзания и обърканост, затова леталните решения са неуместни. Експертът по психично здраве и дузина видове антидепресанти задават адекватна рамка как да живеем когато /не/се обичаме.

Да се върнем при Карен Шахназаров и неговия филм „Ана Каренина. Съдбата на Вронски“. Той определено се отличава с протекционистки стил към мъжките образи. Както вече казахме, дори съпругът на Анна, традиционно описван като сухар и клет бюрократ, излъчва повече емоции, разбираемост за позициите му в семейната интрига, съпружеска етика. Предшестващите екранни интерпретации са го представяли такъв. Обратно – граф Алексей Вронски е типичен ловец на женски сърца, не особено умен и интересен. Такъв е образът му изигран от сексапилния чаровник Шон Конъри.  Във версията на Шахназаров обаче, виждаме един красив, пълноценен и раним мъж. Той обича Анна, но не изтърпява женската себичност, на места типично емоционално – фундаменталистична. Тя разбира любовта като окупация на мъжкия суверенитет. Жертвеността й е толкова егоистична, че изключва правото му на собствен разказ и мъжка гледна точка. Когато късният Вронски е участник в Руско- Японската война, той се свързва с едно китайско момиче. Китайчето и Вронски пушат опиум и се разбират с малко думи. Преди финала, когато японската армия ще унищожи руската войска, Вронски спасява момичето. Качва го на каретата, а сам остава в пламъците. Мъж като него може да понесе раните от битката, но не може повече да живее с раната в душата си. Анна Каренина завинаги е нанесла тази рана. Нейното самоубийство е сложило край на мъките й, но едновременно с онзи неповторим женски садизъм ще остави граф Вронски цял живот да се бори с вината си. Като древногръцките богове, тя поразява онзи когото обича. Изходът на Анна е суицидален и отключва дълбинна, нестихваща болка у любимия й. Само жена може така да наранява света около себе си.

 

Потенциалът на Me too съвместява надежди и загуби

Нелепата история с целувката на Кубрат Пулев  и репортерката Дженифър Равало/Суши/ е житейски двойно по-сложна. Един победил мъж получава поздравления и въпроси от една жена. Той я целува, точно както много често целуват мъжете, сиреч – истински и леко насилствено. Спор няма, никой не е позволил на Кобрата да прави това. Не е попитал Суши съгласна ли е. Посегнал й е, както силният пол посяга на нежния пол. Както силният секс атакува нежния sex. Джендър стилът на Кубрат е априори агресивен, мирише на пот, в случая – има и кръв по челото му! Джендър стилът на Суши е да бъде изкусително близо до победилия в тежък боксов мач, да изрази възхищението си от него, но…не и да изтърпи целувка, за която не е питана съгласна ли е! Такъв е ключът за поведението й в епохата на Me too. Движението сатанизира мъжествеността, когато тя е импулсивна, прекалено физиологическа като проява. То нарича задяването на момичетата в офиса, или по улиците „тормоз“, като сътвори правна рамка да наказва за това. В тези времена, естественото мъжкарско действие може да коства на Кобрата отнемане на лиценза да се боксира. Адвокатката на Суши е въоръжена до зъби. Правата на жените в нейните ръце и експертиза я превръщат в орлица, която защитава достойнството им.

Християнският свят, същия този, на който завиждат жените от Саудитска Арабия, като нищо ще превърне Кубрат Пулев  в извършител на недопустима простъпка. Кралиците от движението за правата на жените Me too ще го принудят жестоко да се покайва. Това е логичната развръзка на разказа, започнат преди два века от руския хуманист Лев Толстой. Толкова много ограничения и забрани е имало за щастието на  Анна, че преодоляването им се е превърнало в работещ проект на 21 век. Успешен проект. Дали?

Част от съвременният свят изтръгва нещо много важно от нас самите. Очертава нови граници на свободата и правата ни, но отключва и нови репресии. Може и да са с обратен знак. Дори защото са резултат на вековните страдания на женския пол от мъжката експанзионистична сексуалност. Нагонът е насилнически, той зарежда с неограничавана от нищо всепозволеност на мъжа. Да,  жените най-накрая казаха БАСТА. Но…  дали не остава  тъга, че правилата на света се преодолени и реформирани, но реформираният свят не предоставя особено щастие…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЛИЦЕНЗ: CC BY-ND Creative commons: признание, без производни
Можете да разпространявате този текст свободно, ако посочите автора по обичайния начин и на обичайното за носителя място; не се разрешават промени.
Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).