Ангелите на злото имат хубави лица

от -
3 309

 

Нямах намерение да разказвам за новите лица на българските патриоти. Предизвикаха ме нетърпимите в своите мании техни кръгове, взели на въоръжение миналото ни, фрагментирано за интересите на мейнстрийм „историци“ и политическите им адепти.  Вбеси ме и самозваната „мисия“ да пропагандират  агресивно опорните  точки на т.нар. българщина.  Ужасявам се от  тежките последици за критичното мислене, резултат на опита да размножават носталгии по конницата на Аспарух, натъкмения за домашни цели орфизъм и полу-езическите вярвания на богомилите . Намирам за крайно отблъскващо търгуването със Златния век на българската книжнина и култура, брандиран като „нашият традиционен, цивилизационен, експортен продукт и директен, безспорен принос към европейската цивилизация“.[1]

Тези кръгове превърнаха в моден бранд и спасението на евреите по времето на Вт.св.в. Шапки долу пред гражданското общество, пред БПЦ и левите депутати от царско време, недопуснали ешелоните на смъртта да тръгнат. Дузина неправителствените организации с патриотични наименования  „Българска памет“, Тангра-танака и подобни обаче,  тъкмо от тази важна тема доведоха до безобразни посегателства върху свободата на мненията. Започнаха да практикуват цензура върху книги,  отлъчване от правоверните академични среди и съдебно преследване на хора, рефлексиращи отговорно и етично към миналото. Което си е зло, откъдето и да го погледнеш

Нямах намерение да разказвам и за пребиваванията си в зала номер 8 на Софийския Районен съд, по причини свързани с професията ми на правозащитен журналист. За вмирисаните му коридори и олющени скамейки, където все така хората чакат справедливост, разбирана според нравствената им мяра. В този ред са и старите клиенти на Темида, които години наред водят наказателни дела от частен характер за имоти, наследство, клевета, или каквото им дойде на ум. Плащат скъпо и прескъпо на адвокати, чийто бизнес е да прибират парите на обсесивни старци, както ще стане ясно по-нататък.

Ето какво преобърна въздържанието ми да не пиша за носталгичните националисти и техните „патриотични“ действия.

Преди дни от офиса на бившия държавен глава Росен Плевнелиев излезе новина. Бил основал фондация „Решения за бъдещето“ и подписал споразумение за сътрудничество с фондация „Българска памет“, с шеф Милен Врабевски. Ако погледнем на ситуацията от птичи поглед, в сътрудничеството на тези две фондации няма нищо лошо. Един лекар/Врабевски/, самоописващ се като „бизнесмен и филантроп“, семеен, с три деца/да са му живи и здрави!/ търси синергия с един също толкова успял бизнесмен Плевнелиев/, през последните пет години пребивавал като президент на една страна. Никакви отрицателни чувства не би трябвало да буди  фактът, че и двете неправителствени структури са с националистически хоризонт. Нормално е и да вписват в йерархията на ценностите си решения за настоящето и бъдещето на България – „борба за  „родолюбивите каузи и работата с младежи, силна национална идентичност – силна европейска идентичност, образователни инициативи и разкриване нови възможности и подпомагане кариерното развитие на младите хора в европейската перспектива на България, борба с демографския срив, създаване алтернатива на чалгизацията и профанизацията, възпитаване в дух на родолюбие, споделяне на европейските ценности, битка със социалнозначими заболявания[2], участието на деца от диаспората ни в Македония, Сърбия, Украйна, Молдова, ученици от Родопите и Североизточна България, младежи балканските ни съседи Гърция, Румъния, Албания“. Тези високи цели е декларирал  Милен Врабевски, който е и член на Обществения съвет на БНР. Във високо престижния орган на обществената медия  заедно с него членуват и имена като Владимир Зарев, Дончо Градев, или професор Атанас Атанасов.

В бляскавите програми на успешните бизнесмени Милен Врабевски и Росен Плевнелиев, освен че прозира обяснима приемственост с Елена Костова и нейната фондация „Бъдеще за България“от по-ново време, личи и генеаологична приемственост с патриотката Людмила Живкова, усилила прозорливо някогашния режим с високи дози национализъм, миксиращ тракийското наследство по българските земи с медитации, йога и  незабравимия лозунг“Единство, творчество, красота“. Жалко за общо взето симпатичния ми бивш президент Росен Плевнелиев. Тягата към съмнителни за реформисткото отношение към миналото действия, личеше в последните години от мандата му. Толкова за него. В контекста конкретно на програмата на десегодишната фондация „Българска памет“ е особено интересно таргетирането й отскоро на дейностите й към помаците. На какво се дължи интересът на този богат и преуспял човек Врабевски  към уязвимата група на българоезичните мюсюлмани, мога само да гадая. В програмата на фондация „Българска памет“, както беше вече посочено по-горе, устойчиво е залегнала визията за експортния характер на българския Златен век на Симеон, но никога не са споменавани роми,евреи,турци или опазил боже, хора с нетрационна сексуална ориентация. Макар че и те са от човешкия капитал на тази нация, ако трябва да бъдем дребнаво точни. Вероятно грижата за помаците е семпъл жест към неизвестен ми донор. Хитро.

И така, какво се случва един месец преди обявяване на щастливото съжителство на двете фондации на преуспелите бизнесмени с висок филантропичен потенциал?

Налага се да премина в репортажен дух за повече атрактивност на абсурдната ситуация с тези националистически „ангели“.

На 14 март 2017 година предстоеше N-то заседание по наказателното дело от частен характер за обида, заведено от бившия депутат от ОДС/БДФ Дянко Марков/95/ срещу мен, журналист и главен редактор на единствената онлайн платформа за човешки права у нас Маргиналия. Поканена съм от  популярната  водеща на програма „Хоризонт“ Силвия Великова.Информационният повод е току що публикуваният доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека в България/.http://www.marginalia.bg/novini/marginaliya-v-godishniya-doklad-na-sasht/ В частта „надигащ се антисемитизъм“ е описан именно казусът с  наказателното дело на основание наранената чест и достойнство на някогашния легионер от употребената в авторския ми текст дума“прононсиран антисемит“.[4] В края на 20 минутния разговор, водещата ме прикани към коментар по повод католическия свещеник Паоло Кортези, изгонен буквално преди дни от Белене заради оказване помощ на напълно легалните бежанци. В коментара си изказвам съжалението,че толкова голяма част от населението на този малък град подкрепят искането „за етнически чист град“ на своя кмет.

Една седмица по-късно, узнавам че е свикан скорострелно Общественият съвет на БНР . Поставен е  въпросът за завеждане на дело за клевета срещу мен! Доклад за причинените щети по нечия чест и достойнство /на българския народ?/ е внесен от щастливия баща, високия патриот, скъп приятел на евродепутата Андрей Ковачев[5], продуцент, меценат, собственик на Comac Medical/предметът на дейност на тази организация е пример за уставна логорея!/, Милен Врабевски, родом от град Варна. Когато ми разказаха „обвиненията“ на този обществен ангел  и собственик на Частна детска градина/ЧЦДГ/ „Росица“ и ЧСУ „Цар Симеон Велики“,както и на всички гореизброени титли, статути, амбиции, програми и прочее, се досетих за нещо познато. Нещо класическо от българската литература. Няма да издам името на писателя описвал мегаломанщината на провинциалиста. Всички го знаем.

Преди да цитирам в какво точно се състоят обвиненията на Милен Врабевски, нека разкажа какво се случи в Софийски районен съд на 14 март.След интервюто по БНР.

Младичкият съдия призова ищеца Дянко Марков за съдебно помирение. Към катедрата на Справедливостта се приближи деветдесетгодишният старец. На ухото му е инсталиран слухов апарат. Говори гръмко, което е характерно за възрастните хора. „Да, съгласен съм! –  казва ищецът – аз разбрах, че тази сутрин тя/Ю.М./ е говорила по радиото. Разбрах от хора, които са я слушали, че тя била чедо на скъпия ми съвипускник от морското училище. Затова съм готов да прекратя делото, ако тя признае,че е сгрешила“.

Не „признах грешката си“. Спогледахме се с адвокатката и твърдо отказахме.Няма как да стане това  извънсъдебно споразумение. Написала съм не една страница по въпроса защо смятам,че когато си участвал в една антисемитска организация като Съюз на българските национални легиони, е добре да си го признаваш. Не може да се фалшифицира  фашисткия характер на СБНЛ, със чиито цели и средства за постигането им си бил солидарен. Ако не признаеш, то това би задало един ужасен морален агностицизъм, нежелание да се признае и разбере, че е имало зло каквото е  фашизмът и всеки който го е поддържал по един или друг начин го е направил исторически възможен[6]. И защото не само в минало време Дянко Марков е бил член на това фашистко движение, записало в устава си противоеврейски мерки, а защото във времето на демокрацията издаде възхвалната книга „Легионерството. Възникване, историческа роля и съдба. Политико-исторически обзор“/2011/. И защото  той, Дянко, прокламира пред Народното събрание, че „депортацията на вражеско население по време на война, не е престъпление“.

И още нещо, поради което със сигурност ще ме мъкнат още по съдилищата. Ако не спечеля това дело, то означава да загубя битката с онези, които лъжат, че е без значение дали е същестувала фашистка организация по време на Третото българско царство, дали е било пронацистко управлението на цар Борис, или не. Тези упорито повтаряни пост-факти се просмукват през последните двадесет години от академичните среди надолу, в медиите. Няма да  отстъпя пред ония, които мигат на парцали когато им се заговаря за депортациите на евреите от „новите ни земи“по списък, изготвен от геманците и подписан лично от Богдан Филов. Едва ли ще се уморя да повтарям, че Съюзът на легионерите е извършвал погроми над евреите, бурно се е радвал на антисемитския закон за защита на нацията, карал е евреите да носят жълти звезди, поругавал е честта на девойки и майки. Иначе казано, практикувал е насилие и дискриминация на религиозна и етническа основа. А щом веднъж си участвал във фашистка организация, превърнала расизма в принцип на националното светоусещание, ред и перспектива, то много висока е вероятността да продължаваш да окуражаваш и в днешно време подобни организации, насилието и расизма по принцип!Снимките на Дянко Марков по време на нео-нацисткия Луковмарш, е красноречиво доказателство за това.

И така, въпреки прецедентното дело по същия повод заведено от Марков срещу целия екип на Маргиналия[7] и спечелено през 2016 г. в Софийски градски съд, второто дело този път конкретно срещу мен, продължава и през 2017 година. При това, със засилващо се ехо и бруталност на лъжата. Когато си дявол и четеш Евангелието, всичко се обръща с краката нагоре. Знаем това.

Какво се съдържа в заканите на непознатия ми Врабевски призоваващ Обществения съвет на БНР да ме съди?

Две неща, най-общо казано. /Третото, че съм била „грантаджийка“и, че ръководя  „анти-българска организация“ не го броя, скучно е/.

Първо: Проблемни и наказуеми са изказванията ми относно необходимостта да се „сглоби паметта ни“[8]. Проблемен и наказуем е призивът ми, да не се радваме само на спасението на евреите, но и да осъзнаваме вина,че голяма част от нашите прадеди,офицери, войници, полицаи, кметове, учители в София, Варна, Лом, Скопие,Битоля, Щип, Ксантис, Кавала, са извършвали репресии, нарушения на човешките права, изпълнявайки ЗЗН . През 1943 година си СБНЛ е приветствал депортацията  към лагерите на смъртта в Треблинка на наши сънародници от еврейския произход![9]. Моят обвинител твърдял, че с тях аз съм заплашила българския народ! С какво? Давала съм повод българите отново да затягат коланите. Защо? Ами защото…

Няма да влизам в детайли на тези опасения, защото винаги изпитвам жал към необразованите хора, пък било и меценати. Когато отново мислиш всичко през парите, кой на кого може да бръкне в джоба, очевидно си далеч от моралните дължимости и ригоризма на паметта. Нямам какво да кажа повече

Вторият пункт на „обвинението“ се състои в изказването ми за „етнически чистите градове“. „Дава ли си сметка тя, питал гръмко Милен Врабевски членовете на Обществения съвет на БНР, а именно Владимир Зарев,Теодора Петрова, авторитетната журналистка Румяна Таслакова и останалите, за страданията на местното население, ако нахлуят хиляди бежанци в Белене!!!

Тази гръмогласна анти-имигрантска реторика  ще оставя за по-общ коментар накрая.

Общественият съвет на БНР, както може да се очаква, не приема нестандартното искане на  Милен Врабевски за завеждане на дело срещу журналист и неговата свобода на изразяване.Приемат решение в същия часови пояс да бъдат излъчени други гледни точки. Като тази на евродепутата Андрей Ковачев и на „специалиста“ по спасението на българските евреи Спас Ташев. Споменавала съм Спас Ташев неведнъж в различни медии, не само в интервюто си на 14 март по „Хоризонт“. Спас Ташев е човек без историческо образование, затова пък е яростен „чистач“ на публичното пространство на „еретичната“, анти-българска /?!/ идея за поемане на националната вина за депортациите от Вардарска Македония и Беломорска Тракия. По време на правителствените чествания по повод 70-годишнината от спасяването на българските евреи, Ташев беше на заплата при зам.председателя и министър на финансите в правителството на Бойко Борисов Симеон Дянков. Обикаляше студиата да показва снимки на БДЖ, с които „доказваше“,че евреите от Скопие,Битоля, Ксантис са извозвани от германците. Лъжата ,че  „новите“ земи не са били под българска юрисдикция“ проми мозъците на половината български народ. Никой не запита каква е истината, а професорът историк  Георги Марков като същински ангел и той, лъжеше народа да спи спокойно, защото съвестта ни е чиста. Човечеството от окупираните от Хитлер държави , в това число французи, унгарци, румънци,поляци, хървати са избивали евреите си, само България е феноменално изключение. Хайде де!

Решението на ОС на БНР не ме изненада. Не знам за другите, но лично аз имам доверие само към тази обществена медия. Разбира се, въпреки това решение може и  да се сбъдне заканата на Милен Врабевски и по някакъв начин отново да се заведе съдебен иск срещу мен. Вероятно ще става дума вече и поредно  за частно дело с добре платени правни услуги. Сетих се за един приятел, който  ми казваше: Юлиана, каквото и да правиш, най-важното е да имаш добри адвокати. Много добри адвокати…

Връзката между фондациите „Българска памет“ и „Решения за бъдещето на България“ с моите журналистически съдебни приключения е съвършено пряка. Такива експлицитни и гръмки фрази за българското бъдеще , са от аксесоарите на ВМРО, на Атака и на НФСБ, днес вече управляващи. Тези „грижи“ пораждат не само съдебно преследване на инакомислещи журналисти, но са мега тревожни знаци какво се случва в една страна,членка на ЕС. Агресивната националистическа реторика е подплатена с нескрит възторг от победните факти в миналото и принципно неглижираща паденията и възходите на нацията. Това е опасна реторика. Глорификацията на военни персонажи и царе, на фашистки генерали и летци-живи торпили, „жертви“ на американските бомби по време на войната, подбуждат народа към саможертва, към готовност да умре или да убива. И да не ми разправят социолози, че става дума за общоевропейски процеси, че страните от  ЕС се хванали за познатото – деца, семейство, църква, национална сигурност[10]. Не съм  съвсем съгласна. Вярно,  фашизмът, радикализмът, ксенофобията се завръщат с гръмки звуци от Вашингтон до Будапеща. Неизбежно е и българският консерватизъм и популизъм  да размахва по стадиони и църкви българския трикольор и вариации на лозунга на Третия Райх „България над всичко“. Да подчертава дебело хипернационалистическите си концепции за съвременност и да препраща към фантазиите за бляскавото ни минало.  Но на българския терен нещата имат сиви нюанси разлика. И те се състоят в участието и съучастието на историци и неправителствени фондации в конструирането на  удобна безпаметност. Знаем,че всяка реалност е конструирана чрез знание. А българският случай, за който става дума е базисно лъжлив, невеж, релативизиращ доброто и злото пред очите на живите жертви, наши съграждани от еврейски произход. Замаскирва доста проблемната откъм толерантност и човещина  епоха, продава носталгия по нея. „Възстановителната носталгия“ е не само напълно параноична.Тя е опасна и може да роди чудовища.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[1] Цитатите по-долу са от председателя на фондация „Българска памет“ Милен Врабевски – http://www.urban-mag.com/bg/%D0%94-%D1%80+%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD+%D0%92%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8+%3A+%D0%92%D0%B0%D0%B6%D0%BD%D0%BE+%D0%B5+%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5+%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%B0+%D0%B4%D0%B0+%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5+%D0%BE%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%81%D0%B8+%D1%82%D0%B0%D0%BC%2C+%D0%BA%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%BE+%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%BD%D0%B5+%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D1%82/9858#.WO8ptiRH0tU.facebook

[2] Пак там

[3] Питър Померанцев, „Защо сме пост-факт“, Либерален преглед, април 2017

[4] Звуков файл на интервюто може да чуете тук -http://bnr.bg/post/100807156/uliana-metodieva

[5] Вж. Интервюто

[6] Вж. Светла Алексиевич, Олга Исакова, портал Култура

[7] http://www.marginalia.bg/novini/i-vse-pak-pravozashtitnitsite-ot-marginaliya-sa-podsadimi/

[8] Вж. интервюто по БНР, 14 април 2017

[9] Румен Аврамов, Надя Данова, „Документален сборник за депортацията на евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия.1943“ – изд. Обединени издатели, 2013 г.

[10] Интервю с Първан Симеонов,Гласове,април, 2017