Кат Русия няма втора…

от -
...

 

Eврейската организация „Шалом“ представи наскоро второто издание на книгата „България на мирната конференция Париж 1946 г.“. Изнесоха бяха интересни факти, но и спорни твърдения. Историкът Владимир Пауновски говори за ролята на българските евреи и постигането на един задоволителен резултат по най-трудните теми в следвоенния договор – осъждането на България да плати огромни репарации и свръхважния  въпрос за границите, включващи Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Нисим Меворах, Жак Натан и Барух Гринбърг, са постигнали отстъпки срещу „скандалните“ искания на Гърция, благодарение на връзките им със Световния еврейски конгрес в САЩ[1] . В резултат на тази дипломация, англичани и американци повярвали в „новото лице на демократична България“.

Какво „ново лице“, питах се объркано, докато слушах възрастните активисти в „Шалом. Нали Парижката конференция се провежда през 1946 година, когато в страната ни се вихри най-необуздана лична мъст, съсипват се политически кариери, изпълняват се мерзки екзекуции, протича обречена битка между опозиция и комунисти!

След това се зачетох в книгата. Поредно установих относителната „невинност“ на историците, които 70 години повтарят повечето лъжи, изнесени пред Конференцията в Париж през далечната 1946 година от представителите на Отечественофронтовско правителство и сталинския естаблишмент. Лъжите са дълбоки и трайно подменящи реалността относно подкрепата /почти масова-б.а./ на управлението на цар Борис Трети, ролята и значението на антифашистката съпротива до 9 септември 1944 г.„несломимия български дух“, жадуващ национално освобождение от всички видове робства /разбирай турско и  фашистко – б.а./ Не на последно място, на Конференцията се постановяват полуистини за еврейския въпрос.

                     Гръцката „омерта“ по време на Конференцията

Най-големият душманин на просителната теза за смекчаване на непосилните искания срещу България, е, разбира се, Гърция. Тезата е изговорена от българската делегация в Париж, съставена от Кимон Георгиев, Васил Коларов, Георги Кулишев, Александър Оббов и още десетина други.

 

 

paris

Българската делегация в Люксембугския дворец – вторият отляво е Георги Кулишев

Проектодоговорите за мир са били изработвани старателно преди идването на участниците в преговорния процес. Италия, България, Румъния, Унгария и Финландия са били онези, които са взели действително участие със  значителни военни сили във войната срещу неприятелските европейски държави – Съветския съюз, Англия, САЩ. Няма да изброявам и всичките членове на Обединените нации, също взели по един или друг начин участие във военните действия на злощастната Втора световна война на страната на Адолф Хитлер. Във всички случаи, в Париж става онова, което на прост език се нарича пазарлък.Трябва веднага обаче да отбележа, че групите по интереси участващи в този пазарлък, извършват дългосрочна продажба на историческата истина, като успяват допълнително да пласират политически за близо четвърт век България в зоната на СССР! Търгуват, разменяйки суверенитет и демокрация, приемат опцията да бъдат напълно погълнати от „Големия брат“. Големият брат пък, прилича много на раздавач на индулгенции за греховете на малките държави – Румъния, България, Албания. Защо го прави ли?Дано децата ни не го забравят никога: Съветският съюз  е държал в железния си юмрук и военна мощ целия поствоенен славянски свят и други дребни европейски народи.Зорко си е отварял очите да не мръднем към демокрация и човешки права, като му е пеел приспивни песни за работнически интернационал и всесправедливост. Затова го е давал щедро относно конкретните искания  в Париж

След като Франция казала „добре дошли“, конференцията започнала със заклинанието да изиграе важна роля за установяване на мир и безопасност в Европа. Петте  страни сядат на подсъдимата скамейка, така да се каже. Вячеслав Молотов, външен министър на Сталин, очертава основните им вини. Те, казва той , „влязоха във войната като съюзници на Германия, като хитлеровски сателити“. „Има добра новина за България“, казал още добродушно съветският апаратчик и главен преговарящ през 1939-та за Пакта за ненападение с Рибентроп. А тя е, че България, оказала се в неподходящо време на неподходящо място през 1941-ва, вече е „свалила своите фашистки управници и царуването на Кобургите са вече минало“. Нямало съмнение, че страната „твърдо върви по пътя на демокрация“,изкоренява всеки ден фашистките останки, като наказа виновниците в справедливи съдебни процеси.

vishimski-4

В кулоарите на Люксембургския дворец

В приблизително същия тон се изказали и делегатите и от Холандия, Индия, Югославия, Нова Зеландия, Южна Африка и така нататък. Всички се усмихвали солидарно с паролите на Съветския Съюз.Те си знаели защо.

Най-неприятно впечатление разбира се, оставил гръцкият представител.Този делегат ще къса нервите на българите до последно. Константинос Цалдарис ще иска най-жестоки репарации от нас, ще иска поправка на границите на южната си съседка България, ще иска и други гадни неща.Съветските посланици на Йосиф Висарионович Сталин често репликирали гърците, наричали ги „реакционери“,“монархофашисти“ и други подобни.

Докато дошъл сюблимният ред на българския делегат Георги Кулишев. Той говорил вместо премиера Кимон Георгиев, почувствал се неразположен в последния момент. Любопитно е, че в кулоарите на конференцията се е случвало междувременно какво ли не. Някакси задкулисно например, станало така, че Югославия ще играе джентълменски по повод българските претенции. Което си е за очудване, като се знае какъв номер им скроихме с германския Вермахт като им разбивахме партизанските бойни отряди на Тито под път и над път!…Случват се и други неща, които българските кореспонденти Славчо Васев и Крум Христов* спестяват грижливо. Както и да е. В един момент, представителят на Йосип Брос Тито заядливо казал към Цалдарис: “Гръцката делегация се придържа към старата политическа линия, от която в миналото се ръководеха балканските монархии! Тази порочна практика е отхвърлена след тази война от всички нас, освен само от Гърция“! Интересно е да се проследи драматичната линия, която вероятно очертава мераците на съседките за подялба на Албания, но сега няма да имаме време. Трябва да припомня,че картите на конференцията се раздават при известен губещ. Защото Москва е разпарчетосала източна Европа, както е известно. И така, дами и господа, представяме ви губещата Гърция! Лош шанс!

Когато дошъл редът на България, станало толкова интересно, че ще трябва да се съсредоточим. Списъкът на лъжите, които делегатът Георги Кулишев изрича, е доста дълъг. Членът на политическата партия „Звено“ Кулишев , не е писал сам своите лъжи. Както ще стане ясно по-нататък, писалката е държала друг. Важното е,че видният българин е изрекъл всичките си политически фантасмагории на брилянтен френски език. С висок, отчетлив глас.

Най-интересно за изучаване от бъдещите млади поколения в това историческо българско себепредставяне през съдбоносната 1946-та е, как фалшифицирането на фактите се превръща в лична убеденост и съкровена публична изповед! „Ние, хората от България, казва Кулишев, не искаме ни най-малко да омаловажим престъпленията на  ония  /курсивът мой/, които хвърлиха нашата страна във войната на страната на Германия. Позорният съюз с последната, обявяването на война на Англия и САЩ, превръщането на България във военна база за Хитлер и нечистите дела на протохитлеристката  клика, която по-късно накара СССР да обяви война на България, това са все престъпления, отговорните автори  на които бидоха строго наказани от Народния съд“.

След като преминал към гвоздея на своето изложение, дядото на звенаря, виден деец на ВМОРО, навярно се е преобърнал в гроба. Като дете играех в двора на Кулишеви, помня го като типична номенклатура. Взимаха го с волгата, в семейната му къща сервираха на майка ми кафе в китайски порцелан. Даваха го демократично като я приемаха, защото бе омъжена за „царски офицер“, сиреч от „лошите“. Но истината е,че господин Кулишев звучеше човечно, артистократически. Френският му език беше от Швейцария. Нямаше нищо общо със съветския гражданин, злокобния шеф на БКП Васил Коларов, който живееше пет къщи по-надолу, на ул. Цанко Церковски. Васил Коларов също изтърсва тежки лъжи в Париж, но и тях няма да коментирам сега.

И така, каква е тезата на Кулишев/ България пред Парижката конференция? Позната е, защото 45 години сме й се наслушали.Ето:“Надявам се да бъдем разбрани от всички ония, които познават дългите борби на нашия народ срещу фашистката диктатура и героичната съпротива, която той оказа на плановете за поробване на нашата страна от хитлеристка Германия“.

Всякакви историци съм чела, но цифрата на  тази „героична съпротива“с триста статистически зора никога не можа да надхвърли  10-12 хиляди! Според германското разузнаване, в навечерието на 9 септември 1944 година тази съпротива е живнала по геополитически причини, най-вече от наближаващата Червена армия. Вари го,печи го, но цифрата за немците тогава е  достигнала до 16-18 хиляди „бойци“. Поне така пише в тефтерите на Гестапо и Абвера. Американското разузнаване, и то докарва работата до 16-18 хлд. Същото е и с  англичаните, дето със сигурност не ни обичат. Те са заменили цифрата 5 хлд. с 13 хиляди, само толкова български „антифашисти“ били набрани в самия край на 1943 година. При това, хората от Форин офис не са хич категорични – пишат „май…13 хиляди“…Забавното в лъжите на българската делегация в Люксембургския дворец е,че дори в изследванията на Отечествения фронт, чието правителство делегатите представлявали тогава, цифрата не успяла да надхвърли 9015 човека. Към тях с усилия могат да се пресметнат и 12 252 укриватели, и пак – слаба работа! Пък и да не забравяме, че страната ни е била пронацистка, управлението си е мешало шапките с Райха, ще рече – ако си шумкар, значи си противодържавен, нещо като терорист, или криминален… За каква героична съпротива е приказвал българският делегат!

Истината е,че преди да се подпише ключовия за страната ни договор в Париж, или веднага след завземането на властта от БРП/к/през 1944, започнали да надуват балона със цифрите до безобразна подмяна. Под натиска на висшето партийно ръководство Георги Димитров и баджанакът му Вълко Червенков, балонът почти щял да се пръсне от „новите“ данни – партизаните „стават“ 50 000,в това число ятаци, помагачи. С тази цифра, както добре знаем, комунистите, освен че в Париж са искали да се наредят с другите антифашистки страни, но и разгониха фамилията на българската буржоазия, еснафска класа, селячество. Извлякоха от балона всички възможни политически и парични изгоди.

Сега, представете си как слуша в залата тежките лъжи за героичните борби за освобождение на българите от фашистко робство стоящият в залата югославски делегат господин Кардел. Неговата страна първо, захвърли участието си в Тристранния пакт няколко дни след като го бе подписала. Второ, антифашисткото движение на Йосип Брос Тито съставлява трицифрено число.То е реалното  антифашистко движение, общонационално представителство на комунистическото движение в окупирана Югославия.То се бореше с окупационните сили на Германия, с балисти, усташи, както и съвсем не между другото и с царство България! В югославското комунистическо партизанско движение се включват участници от всички етноси! Чела съм някъде, че голям зор са имали в началото, по време на битките в Западна Сърбия, когато германските и български военни сили успяват да изтласкат партизаните в Динарията. Видимо от архивите на парижките кулоари обаче, югославската делегация не е проявила злопаметство. Те решили да играят джентълменски, въпреки немалкото на брой мръсни окупационни дела на българската армия по техните земи. Можем да гадаем защо. Впрочем, антифашистите на Югославия са били евролеви отвсякъде, полагали са клетва за вярност към комунистическия идеал. По тази причина , генерал Тито, точно защото имаше страхотно самочувствие, че не е менте опозиция на Адолф Хитлер, докрай удържа да не поеме курс на зависимост от Съветския съюз!

Както югославските партизани нямат нищо общо с нашите партизани и ятаци, които се биха, въоръжени преимуществено със съветска помощ срещу законно избраното българско правителство, още по-малко общо има Йосип Брос Тито с агента на съветските тайни служби от 1923-та година, пламенният Коминтерновец Георги Димитров. Разликите между двамата са колосални. Но, ако искаме да проследим защо „Кат Русия няма втора“, или по-точно затова, как съветската делегация в Париж спаси целостта на страната ни от „непомерните“ искания на лошите гърци за тежки репарации, няма как да не направим връзката и по тази линия.Защото тъкмо Георги Димитров, съгласувано с „освободителката“ ни от Москва, спуска в Париж опорните точки – че България има „широко и неудържимо антифашистко съпротивително движение“ , както и ,че заради престъпленията на фашистките управници не би било справедливо да бъде наказван народът“. Тази мантра българските управляващи комунисти старателно пропагандират пред западното обществено мнение събрано в Париж, белким променят имиджа на страната ни, кротувала пред Хитлер чак до 5 септември 1944 година.

Нека да припомня какво точно са твърдели за нас пред Конференцията за мир потомците на древна Елада.

Цалдарис, депутатът от монархия Гърция произнесъл доста „невъздържана“ реч, по думите на усърдните кореспонденти на комунистическите издания Славчо Васев и Крум Христов[2].Те пишат:“той се помъчи да представи нашата страна нападателка. В преувеличени размери той нарисува картината на българската окупация в Беломорието.“ А истината е, допълват Васев и Христов,че „щетите, причинени в окупираните области, и преди всичко тези, нанесени на Гърция, са твърде ограничени..българската армия не е предприемала никакви военни действия“.

Между впрочем, делегатът от Южна Африка не скривал симпатиите си към гръцката делегация. Той припомнил, че Гърция е една от първите жертви на фашистката агресия. „Нечувано е – казал още г.Джордан – че българските претенции се подкрепят от някои делегати…“Подразбира се, че и англичаните мислеле същото. Уорън, делегат от Великобритания, поканил комисията „да се отърве по-скоро от българските претенции“. За никакво връщане на Западна Тракия англичаните не искали да чуят!Когато гръцката страна поставя пряко въпроса за промяна на северната си граница,те били повече от благосклонни.На пленарното заседание по британско внушение Конференцията не подкрепила българските искания.

Константинос Цалдарис не мирясвал.

„В преамбюла е вписано – казвал гръцкият делегат – че България е взела активно участие във войната с Германия.Това не е вярно. Тя се присъедини само в последната фаза на войната,когато Германия бе вече сразена военно. Освен това, българските войски се задоволиха само с отбрана…Съпротивителното движение в България нямаше голямо значение, поради което Германия не се видя принудена  да окупира България.“

И последно. Обвиненията на гръцката делегация са до голяма степен подкрепени и от още едно принципно искане на Великобритания. Страната на Чърчил искала да бъде записан в Договора специален абзац, в който България се задължава да се спазва човешките права, да не допуска дискриминация към хората от друга раса и вероизповедание“. Защо ли е това изрично изискване?

Точно този абзац Георги Кулишев намира за крайно несправедлив. Оправдавайки по всички пунктове страната ни, ползвайки георгидимитровската схема за „лошия цар“ и „добрия народ“,той казва :“Известно ви е също, че българският народ съумя да закрили, дори при гестаповски режим, своите съграждани израелитяни и че ги спаси от изтребване“. Откъде ли е взел тази увереност българският представител? Дали е забравил Закона за защита на нацията, изселените евреи от старите земи и депортираните евреи от „новите“? Навярно и в този пункт, от Москва са ударили едно рамо на малка България…Плюс, разбира се, от Световния еврейски конгрес…

За беда, именно по тази линия Гърция до ден днешен няма да се съгласи нито с Москва, нито със София. Няма да снеме вината на царство България за унищожените 11 347 евреи, от които 4058 са от Драма, Серес, Кавала, Ксантис. От Парижката конференция през 1946 година до всекигодишните заседания на Комитета по правата на човека към ООН през 21 век, гръцки еврейски организации изпращат редовно протестни писма.Особено когато страната ни се самовеличае като за световно,че е един балкански Шиндлер и е спасила всичките си евреи! Че и пищни юбилеи по този повод  прави, като харчи пари  и кани  международни гости! Гърците няма да мирясат да настояват България да признае вината си за изтреблението и на гръцките евреи/освен тези от Вардарска Македония/ от Беломорието и точка по въпроса!

              Съюзът между ездача и коня

Андрей Вишински, генералният прокурор до 1939 година на СССР, взел участие в публичните процеси, т.нар. чистки на Сталин, зам.външен министър по време на Парижката конференция, е големият защитник на България! По този повод един съветски вестник пише „Как Вишински осмя Гърция за апетитите й към България“.

vishinski-6

Андрей Вишински – министър на външните работи на СССР, 1946

В разгара на разискванията по политическите и териториални клаузи на договора за мир с България, страшилището на Йосиф Висарионович казва:

„Какво всъщност представляваше българската агресия?В каква форма и по какъв начин България се е била срещу великите сили – срещу САЩ, срещу Съветския съюз?Кой не знае, че нито един единствен български войник не се е бил срещу Америка, Великобритания и СССР. Съюзът между България и Германия представляваше съюз между ездач и кон, когато ездачът пришпорва окървавения и изпотен кон.“

И още: „България, от друга страна, представяйки претенции за Западна Тракия иска само премахването на неправдата, сторена й от мирната конференция в Ньой през 1919 г .България бе лишена от свободен излаз на море…“

Съветският делегат предлага квалификации на историческите процеси, персонажи, политики, които ще останат в официозния и пропаганден дискурс за целия период на управление на БКП. И не само. Десетки години българските историци по време на комунистическия режим у нас като верноподанически мегасателит на СССР, ще преписват усърдно тези квалификации. Смеят ли друго! Убедете се сами.

„Не искат да си спомнят, че престъпната шайка на Сакс-Кобурготската династия – агентура на немско-фашисткия империализъм, която се утвърди на българския трон – въвлече България в световната война срещу Обединените народи, която завърши за Германия и за нейните военни съюзници с катастрофа…Съдбата на България е трагична. Българският народ, който в продължение на столетия героически се бори срещу чуждестранния угнетител за свобода и демокрация, в резултат на престъпната политика на немските агенти….стана жертва на разбойническия германски империализъм, а страната му беше превърната в плацдарм за нападение на съседните миролюбиви народи“.

И така нататък. Вишински, блестящ оратор, според подмазваческите дописки на  българските кореспонденти от Парижката конференция, преобръща колата на гръцките интереси изключително в полза на българите.Ще рече, голям българолюбец. „Безкористен“, справедлив по ленински. Образно казано, гърците са получили куршум в сърцето. Техните пресмятания за загубите им, включващи отнесени електрически инсталации, отвлечени кораби, разрушения на пристанища, земеделски произведения, шосета, напълно унищожени училища, огромни щети и вреди на индустрията и търговията им, отиват на кино. Пред интересите на Москва фактите не означават нищо. Във финалната си реч за справедлив демократичен мир с България, Андрей Вишински заявява гръмко:

„Досега българското правителство на Отечествения фронт се третира от правителствата на САЩ и Великобритания като неравноправно и едва ли не като поднадзорно…Ако продължават действията на американците в свободните избори на българите, то не може да се разглежда това иначе, освен като груба намеса във вътрешните работи на България!“

Съветската външна политика от 1944-та година насетне се изразяваше в тотална окупация на обществения и политически живот на същата тази България. Значи, ако американците помагат на опозицията на Никола Петков например, това е груба намеса във вътрешните работи! Москва – може, САЩ – не? Това даже не е било геополитика, а политически бизнес. Имперският замах на Съветите си прилича с имперските действия на всяка голяма държава. В българския случай обаче, когато Русия тръгне да ни помага, то е като да те прегърне мечка. Нищо не остава от теб. Гък за демокрация не може да се чуе. И на всичко отгоре певци за нея песни пеят – „Кат Русия няма втора,тъй могъща на света, тя е нашата опора, тя е нашта висота“, написал патриархът на българската литература Иван Вазов. Милият.

Послеслов

Чудя се на някои български евреи и организацията им „Шалом“.Преиздали книга, писана в мрачните времена на настъпващият тотален съветизъм на страната ни.В книгата им пише,как достойната българска делегация изнесла на раменете си пропагандата за добрата демократична България. Тя, тази добра страна, вече уж била дала всички права на своите граждани, в това число и израелтяните.„Евреите, хвалил се пред публиката в Люксембургския дворец Васил Коларов, имат вече свои организации. Те нямат никакво недоверие към държавата ни. Българският народ не е хранил и не храни никакви антисемитски чувства“.Така ли? Било ли е възвърнато ограбеното имущество на еврейските семейства? Колко от фамилиите населяващи квартал Ючбунар намериха къщите си пълни с партийни навлеци?Всичките?Наистина ли други причини накараха само две години по-късно, през 1949 година почти 38 хиляди евреи да се изселят в Израел?…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                              

След нахлуването на германски и италиански войски през 1941 г., Тито е безспорният лидер на партизанското движение в Югославия, което води въоръжена борба срещу „фашизма“. В никоя друга страна в окупирана Европа антифашистките съпротивителни движения не успяват да победят врага без съществена помощ отвън. Единствено в Югославия партизаните успяват да мобилизират широки слоеве от населението под лозунга: „Братство и свобода“ и след 1945 г. те с право се чувстват победители.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[1]На 31 август 1946 г. – по думите на белоруския делегат на Конференцията в Париж, Световният еврейски конгрес е изразил „ писмена благодарност и признателност към българския народ за неговото положително становище спрямо евреите през времето на фашистката окупация“

[2] Крум Христов и Славчо Васев са автори на книгата „България. Мирната конференция в Париж“, изд.1947