Колатералните щети от бомбите над София, кой е виновен?

от -
...

Три епизода от българската история по време на Вт. св. в. са табуирани и цензурирани: Истинските причини за бомбардировките над София. Истинският политически контекст довел до депортацията на евреите от Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Действията на окупационните корпуси в новоприсъединените земи.

Време е да се чете историята без табута. Време е да се пише историята без свенливо прикриване на позорните епизоди за България , довели до съветизацията на страната след 1944 година. .


 

Бен Афлек и Кейт Бекинсейл се целуват страстно във военен джип, когато самолетите на японския Императорски флот внезапно се появяват над главите им. Бомбите започват да избиват всичко, което се движи, плува, лови риба,или се люби. Разкъсват на парчета момчурляци с прашки, майки с деца, военни поделения, кораби. Азиатският войник е бездушен като компютър и точно толкова абсолютен в поразяване на целите. През 2001 година Бен Афлек, изборът на тийнейджърите, получава „Оскар“ за ролята си в „Пърл Харбър“. Когато две години по-късно този епичен, филмов блокбастър дойде в София, публиката се вълнуваше както от чара на Афлек, но и защо по дяволите, е всичко това! Защо се прави военен филм в 21 век с натуралистични едри планове на кървавото месо от американските жертви. Някои заподозряха, че причината за създаването на този титаничен екшън, е едно закъсняло оправдание на САЩ за ядрените бомби върху Хирошима и Нагазаки.

Цивилните жертви в Тихия океан са 2403. Без предварително да е обявила война на САЩ, Япония я спечелва.

Пърл Харбър е свързан и с българската история. След подлото и изненадващо нападение над американската военноморска база, Япония въвлича САЩ във Втората световна война. Това се случва на 7 декември 1941 година. Една седмица по-късно, на 14 декември, правителството на бедната и малка България обявява „Символична война“ на САЩ и Великобритания. Според клаузите на Тристранния пакт, тя няма задължение да прави това. Третото българско царство трябва да обяви война на САЩ, само ако Япония е нападнатата страна. В случая обаче, тя е агресорът, а САЩ се оказват в ролята на „жертва“ след нападението на Пърл Харбър. Преди решението на цар Борис Трети, нацистка Германия вече е обявила война на САЩ, последвана от Италия. Датата е 11 декември 1941 година. Присъединяват се Румъния, Унгария, България. Все марионетни държави, така да се каже. Първа Великобритания реагира остро, ето защо на 12 декември 1941 година България, като съюзник на нацисткия Трети Райх, вече е във война с нея. Здравият разум би следвало да подсказва за неизбежното  военно „посещение“ на британско-американските въздушни армии.

След 14 декември, колаборационистите от обкръжението на цар Борис Трети и Богдан Филов, заедно с противовъздушната отбрана на София обаче, са „изненадани“от въздушната акция, планирана от гениалния военнокомандващ Дуайт Айзенхауер. След англичаните, на 5 юни 1942 година САЩ са обявили война на царство България, така че вече става игра на сляпа баба кога точно ще започнат бомбардировките. Информационният трик на царските хора със „символичната война“, е един доста подъл „пиар“ казано с днешна терминология. Доверчивото българско население е приспано напълно, в американския колеж в Симеоново баловете на учениците продължават, британските мисии изпращат и получават кодирани телеграми от Форин Офис, в дворцовите среди също танцуват в чест на 59-тото правителство, everybody is happy. Затова онова, което се случва на 12 юни до голяма степен прилича на епизода със целувките между Бен Афлек и Кейт. Над стратегическите обекти като летището Божурище, гара Ихтиман, но и върху Народния театър, Българска народна банка и жилищни сгради, американските тежки бомбардировачи Б-24 Либърейтър започват безмилостно да изсипват своя смъртоносен товар. Въздушната война ще свари неподготвени не само софиянци. “Внезапните“, „коварни“, „вероломни“ американски бомбардировки докарват цялата държава да търчи по бели гащи,за да се спасява. Разрушени са знакови сгради, общински служби, в централна поща дни не идва куриер да вземе натрупаната дипломатическа поща. По време на въздушните нападения младият цар Симеон, сестра му Мария Луиза и царицата са в скривалището на двореца Врана. Стигнало се дотам,че регентите трябвало да се занимават с намирането на стъкла за счупените прозорци и керемиди от разрушените покриви. Както се казва „който /народ/ е попаднал сред вълци, трябва да вие с тях“.

След жестоката операция Point Blank /Прицел от упор/, довела до нечувани разрушения, настъпва часът на последната бомбардировка. Тя е на 17 април 1944 година. Преди нея Франклин Рузвелт е казал: “България е един от най-верните сателити на Германия. Ще я „чукаме“ докато се разруши.“ На свой ред Уинстън Чърчил се радвал от „успехите“ на бомбардировките в политически контекст. През 1944 година цинично заявява: “Щом лекарството работи добре, дайте още от същото“. На война, като на война… На 1 януари 1944 г. официално се забранява танцуването на публични места. Настъпило време на погребения и панихиди. Когато военновъздушните действия над София и други населени места се прекратяват, жертвите са около 4208 души, в това число и безследно изчезнали. Разрухата в града и колатералните щети са стряскащи. Нали хората на министър-председателя  Филов говореха за „символична“война?

Тест за напреднали: Познавате ли добре българската история?

Наскоро популярен сайт публикува десет въпроса за желаещите да проверят познанията си за българското минало. Последният въпрос е за цар Иван Александър. Целият тест е основан на великите събития от нашата история. Разбираемо, великите събития свършват със Средновековието. Османското робство не е източник на въодушевление. Още по-малко двете световни войни. Едната завършила с позорния Ньойски договор. Втората световна война пък и до днес тъне в лицемерие относно какво по-точно спечели царщината в своята ненадмината лоялност към Адолф Хитлер. Особено относно царското управление и дипломацията ни, довела до катастрофични последици страната ни. Една от тези последици е несъмнено влизането на окупационната Червена армия в София, за да превърне България поредно в най-верен сателит. Този път на Сталин.

Актуални изследователи, чиито правоверен антикомунизъм се котира добре на полето на ексклузивното държавно финансиране на „науката“, някакси подминават периода преди 9 септември 1944 година. Защо? Да, безспорно е, че в дъното на всичките ни беди днес, след 45 години комунистически режим стои Съветският съюз и имперската му мания да смазва малките народи! Но времето на Борис Трети и на правителствата,които и след смъртта му, угодничат на Германия до последен дъх, е от ключово значение за смисъла и логиката на историята с нейния печален комунистически тренд.  Не е ли ясно,че тъкмо това угодничене е първопричината за съветизацията на България! Не е ли несъмнен фактът,че подкрепата на България, която е оказала на Третия Райх, е толкова голяма, че след войната тя неизбежно е трябвало да бъде третирана наравно с другите неприятели на англосаксонците?! Сталинската диктатура, установена след края на световната война у нас е толкова отвратителна, че ближем още раните си от нея. Но нека да се запитаме,защо си правеха оглушки политическият, дипломатическият и офицерският елити и не чуваха какво им казваха  Уинстън Чърчил и Рузвелт? Не бяха ли красноречиво предупредителни за националните интереси обещанията на британския министър-председател „Всички народи, които се съпротивляват на Германия, ще бъдат зачетени като приятели!“ Докога ще се укриват позорните лъжи на „независимите“ вестници „Заря“, „Утро“ за победните битки на нацисткия Вермахт! Та в. „Таймс“ е публикувал неведнъж предупреждението – “Съюзните правителства отправят остро предупреждение към българския народ. Ако не престане да подпомага Германия, ако не отзове войските си от окупираните земи и не капитулира, когато Хитлер отстъпи, родината му ще бъде опустошена. Единственият начин да се спаси от гибел е обща политическа акция срещу кликата предатели, които свързаха съдбата на Германия и България!“

И така, да се върнем към причините, довели до хилядите жертви на бомбардировките, които ни устроиха англо-американските съюзници.

bpmbi-2

Първо, очевидно е,че военното разузнаване и българската дипломация не са си  свършили достатъчно добре работата. Когато „летящите крепости“ започват да разрушават домовете на столичани, министър-председателят Богдан Филов възлага на дипломатите ни в неутралните страни да изразят пред съответните правителства възмущение от варварството на „американските гангстери“[1]. Те, записва в Дневника си възмутеният Филов, посягат не само на мирното население, но дори и срещу царското семейство! Нещо повече. С действията си „гангстерите“ „нарушават разпоредбите на Хагската конвенция от 1907 г. и тази от Женева през 1929 г“! Между впрочем, американците признават неоправдаността на терора срещу българите, изразяват съжалението си за разрушаването на културните ценности.

Скандално, наистина. Но спали ли са, или така им е било удобно на господата от правителството?

Когато питали Филов и присъдружните на Н.В. царедворци защо е такъв отявлен германофил /подмазвач на Хитлер, в смисъл/, той отговарял „Да, германофил съм, но нима Гьоте не е също германец!“ Иван Багрянов, следващият министър-председател на Царство България, също бил германофил. Проф.Александър Станишев – също. Редицата от поклонници на Фюрера е доста дълга. Но, нека да се запитаме – какво правят германците за българската си дружба? Как например,Вермахтът е защитавал българското въздушно пространство със страховитите си „Месершмити“?

По време на „вероломните“ бомбардировки, както вече споменах, напълно шашнат, елитът се е скрил в миша дупка. По-точно, разпръснал се е из провинцията. Князът и царското семейство са се скрили в рилските дворци. Регентите – в сграда близо до Горското училище в Чамкория. Там са и министрите. Предприемчиви местни хора устройват хотели за финансовия и търговския елит. Отварят им дори казино. Ех, няма как – животът си е живот.

В тези трагични дни, и по-точно на 5 ноември 1943 година, в околностите на градчето Ращенбург в Източна Прусия се намира главната квартира на Адолф Хитлер. Там той посреща една делегация от министри, между които министъра на финансите. Хитлер говорил дълго и напоително, за да приспи гостите си относно същинските си концепции за българо-германската дружба. Без да обели дума за бомбардировките над София и крехкия потенциал на въздушната отбрана на българите, той сторил друго. Поискал от верните си съюзници „да поставят всички сили на разположение, за да осигурят тила на германските позиции“! И това искане не е най-интересната част от срещата в Източна Прусия. По-вълнуващата е какво поискал още Фюрерът. Той наблегнал на изключително важната „икономическа помощ, която трябва да бъде оказана на Германия“[2]. Е, винаги става дума за пари. И в случая, за много пари!

Лисица по методи и тактика,  Богдан Филов не сметнал за нужно да разкаже на народните представители за този деликатен икономически аспект от разговорите с Хитлер. Когато войната приключва ще се окаже, че тези аспекти струват на българската държава 59 966 000 000 лв. по текущи цени. Икономисти казват, че тази сума е три пъти повече отколкото е целият бюджет на България за 1939 година, или 3 пъти повече, отколкото струва цялата българска фабрична промишленост по това време![3]

Та, ето как ни защитавала Германия. Не ви ли напомня на руската книжка за Буратино? За слепия котарак и болната лисица. И глуповатото дървено човече, на което в последна сметка алчният котарак и безобразно хитрата лисица ще му вземат всичките жълтици!

Още малко цифри.

През цялото време на участието на България в Тристранния пакт, за издръжката на един нацистки войник българската държава е плащала месечно между 15 000 и 20 000 лв! За сравнение – заплатата на един тютюноработник по онова време е била около 1300 лв. На един регент – 40 000 лв…

Защо толкова са били агресивни американските и британски ВВС над София?

Попитали новия министър-председател Иван Багрянов дали е твърде късно България да се преориентира в приятелството си. Иначе казано, понеже Германия очевидно губи войната, то не е ли добре да се потърсят по-практични политически партньорства… Питането е било направено от известния юрист Петко Стайнов. Речта му, запазена в стенографските дневници на Народното събрание от 26 януари 1944 година, е красноречив пример за безхаберието на  управляващия елит. Ето какво казва П. Стайнов:“Отправих питане към министъра на войната и казах – въздушната отбрана е недостатъчна, не разполагаме с достатъчно аероплани, а тези с които разполагаме, в голямата си част са старомодни машини!“ Отговорът на съответния министър бил – „ Дребна работа, ние можем да водим война в европейски мащаб!“ Казал това висшият политик, въпреки че още преди месеци инж. Иван Иванов, прочутият кмет на София, също известен с възторженото си отношение към Германия, предупредил за дочутата информация за военновъздушните сили на „противника“. „Тези самолети – написал кметът до Богдан Филов – са нещо сериозно, бомбите им – също!“

Между останалите фрапантни бездействия на политиците, дето „взели в ръцете си войната в европейски мащаб“, бил бетонът. Хората разказвали, че управляващите така и не се сетили да  осигурят бетон за постройката на скривалища в София[4]… Докато техни величества и министрите се изпокрили в провинцията, хората се евакуирали самосиндикално. Да, София се превърнала в мъртъв град поради две причини. Първата е тягостната любов към Гьоте, пардон – към Хитлер. И втората, поради липсата на фантазия. Например, какво ще стане с България, ако приятелите ни от Берлин системно ни прецакват…

Тука е мястото да отбележа накратко, че освен про-нацисткия елит, имало разбира се, и друг, опозиционен. Много партии гледали с едно око към държавите САЩ, Великобритания, Съветския съюз. Имало леви движения и партии/БРП/, които си сверявали часовника с Москва и Коминтерна. Имало и десни екстремисти, фашистки движения, партии. Легионерите и ратниците  набирали момчета да укрепват немската армия в решаващите й битки. Набрали – около 8 000! Започнали да кроят  планове за преврат. Копнеели за още по-яко про-нацистко управление. Преди да драсне от България в навечерието на фаталния 9 септември пък, Александър Цанков непрестанно плетял мрежата на бъдещето фашистко правителство. И той привличал в списъка си най-яростните германофили ратници, легионери, бранници, отецпаисийевци, остатъци от фашистите на „Родна защита“.  /Иван Дочев бързо напуснал държавната служба и отърчал във Виена, разпределили му министерска позиция/.

На свой ред, Георги Димитров не пропускал ден да дава пари на БРП и ремсовите бойни групи. Усилвал задачите да срутват отвътре легитимното правителство. За разлика от антифашистите на Йосип Брос Тито, българските партизани се борели да срутят законноизбраното от 1938 година правителство на страната. Показателни разлики, които ще се отразят и върху по-сетнешните „демокрации“ на България и Югославия. Както и да е. Когато историята с българо-германската дружба започнала да се разсъхва, “спешното“ правителството на Иван Багрянов поканило повечето от тия „прелетни птици“ за министри. Знаете ли как е изглеждала политическа България, преди да рухне в нозете на Червената армия, Молотов, Сталин, Вишински и прочие маршали на победата над Германия? Ето как: кабинетът,сформиран да действа като линейка от „Бърза помощ“, бил съставен от политици на БЗНС „Пладне“, БЗНС-1, технократи като Михаил Арнаудов, или д-р Констатин Партов. Нещо като манджа с грозде, със силен дъх на германщина. Впрочем, за Партов, този елегантен и фин човек трябва да кажа нещо категорично уличаващо тоталитарния характер на огромна част от фашисткия елит до 1944 година. Като министър на правосъдието Константин Партов е въвел смъртно наказание за деца! Архивирани са дванадесет случая на екзекутирани до 16 годишна възраст „престъпници“. И това се случва когато България е загубила всички шансове да не се провали вдън земя от недалновидната си политика!

Било твърде късно да се смени посоката на страната. Самият министър председател Иван Багрянов казал – „Заекът не може да се гони, щом е минал баира“. Малко известен е фактът,че в края на 1942 г. правителствата на Румъния и Унгария, чиито войски са на източния фронт, влизат в контакт със САЩ и Великобритания. Българското правителство се въздържа. То изчаква докрай, както знаем, уви. В Анкара през 1943 година отново се подхвърля идеята ,че балканските страни следва да помислят за някаква форма на сътрудничество помежду си и да пренасочат външната си политика. В София решили да отговорят по типичен начин – осведомили /направили поредния си донос/ за коварния план Бекерле, видния нацистки дипломат. Да не си помислите,че отказали на колегите си от Букурещ да проведат такъв сондаж! Напротив, отговорили утвърдително, хитреците му с хитреци.И не си мръднали пръста.

               Колатералните щети са историческа улика за повечето действащи лица в трагедията на войната

Добре е да се поразкаже малко за прочутия Флойд Бляк. Той е бил президент на Американския колеж в Симеоново/днес там има цяла алея на негово име/. Освен да изгради уникален за Балканите кампус и да даде яки основи на англоезичното образование, продължаващо до днес, Бляк, разбира се, имал и по-специални разузнавателни мисии. Той уведомява българския търговски дипломат, че предстои България да бъде бомбардирана. Защо? Това Бляк не коментирал. Подразбирало се. България е на грешната страна, ще трябва да й се даде урок.

Пак по същото време, пред пълномощния ни министър в Кайро и турски държавници, Рузвелт съобщава, че едно от намеренията на съюзниците е „смачкването на България“. Съюзниците не си поплюват в изразите и действията, вече стана ясно.

От Берн телеграма с подобно съдържание е изпратил и Г.Кьосеиванов. Според сведения на английски източници бомбардировките над София ще продължат да се разпростират и по други селища. Ще продължават толкова, колкото трябва. А именно, докато предизвикат настроение и недоволство, които да доведат до смяна на про-германското правителство.

И така нататък.

Да не забравяме не само за спестената информация и дезинформация от страна на управляващите. Алтернативните източници за масово осведомяване били на специален режим на наблюдение. В София душели за неправилни граждани служителите на отдел „Държавна сигурност“ към Дирекция на полицията. /Философията на Наредбата-закон за държавната полиция била заимствана от нацисткото Гестапо/. Хората от  Абвера също не си поплювали. Тайните служби и свирепите им агенти ловели хора, които слушали Радио Лондон или „Гласът на Америка“. Непослушните ги пращали в концлагерите[5] „Кръсто поле“/Еникьой/ или „Гонда вода“. Вече имало специален закон за противодържавна дейност. По тези радиостанции се излъчвали емисии, които информирали обществото какво ще се случи на България ако… Случило се. Твърде късно започнал да увира главата на политическата класа. Почти няколко дни само преди 9 септември и когато вече се е чувал грохотът на Червената армия. Има един доста горчив израз за българската народопсихология за поведението на София: “докато мечката не заиграе и в твоя двор“.

Всъщност, знаете ли защо германофилите толкова си затваряли очите за позора на националсоциализма, тази престъпна идеология превърнала Европа от дом на цивилизацията в кръвопролитна сеч за над 20 милиона европейци и газови лагери на смъртта за около 11 милиона евреи, славяни, хомосексуални и психично болни, също европейци?

Отговорът е напълно познат.Той е част от политическата еуфория и безразсъдство на българските националисти днес. Нарича се „национален въпрос“.

Когато присъединил „земите ни“ от Вардарска Македония и Беломорска Тракия, Поморавието и Западните покрайнини, Борис Трети привикал журналистите. Казал им надуто да разширят „титулатурата“ му в Цар Борис Обединител. Вярно, новоосвободените земи били дадени с твърде много условности, но монархът се фукал, че Македония и Тракия са „осигурени“. Това се случило на 19 април 1941 г. С едностранно анексираните територии, България придобила 39 756,6 км. В българската армия са мобилизирани 295 000 души. След обявяването на „символичната война“ на Англия и САЩ, започнало търсенето на нови оферти за политическа колаборация. Сондажи са правени с Румъния и Унгария, както вече казах. Ключът за сполучлива оферта обаче, отново се криел в гаранции за новопридобитите  граници на етническата българска територия, загубена от Ньойския договор! Пред Хитлер цар Борис е настоявал да получи Вардарска Македония по „историко-емоционални причини“ и части западно от тази зона /Охрид/. В името на националните интереси ще се оправдава всичко, включително оставането до дупка с Третия Райх. Тъй като съюзниците Англия и САЩ дума не давали да се издума за запазване на придобитите територии, кабинетите на Богдан Филов, на Ив.Багрянов, както и кратковременният  на  Константин Муравиев,  надавали ухо на „нежните“ и безкористни обещание от СССР. Само елате с нас, казвал съветският  посланик Яковлев на българския си колега Д. Димитров, уверяваме ви, че Москва има благоприятно мнение по Македонския въпрос… Да, ама не. Всички представители на елита твърдели, че не, няма да скъса своевременно България от съюза й с Германия, тъй като само в нейно лице те виждат единствената сила, която осигурява разрешаването на българските национални интереси.Това е алфата и омегата на външната й политика.

В края на август 1944 година, преди да се сформира най-кратко просъществувалото правителство /7 дни/ на Константин Муравиев, са били обсъждани най-различни оферти да се предоврати изпадането под тотално съветско влияние. Гьобелс дишал във врата на министрите, да не би да кривнат от правия път. Не криввали. Оставали си все така про-германски настроени. Въпреки призивите на правителствата на СССР, САЩ и Великобритания към сателитните държави да сложат край на сегашната си политика и да съдействат за победа на съюзниците.

 

[1]Г.Георгиев, „Последните 365 дни на българската буржоазия“-1978

[2] Витка Тошкова, „България и Третия Райх“,

[3] Давид Коен, „Ограбването и разорението на българското стопанство от Германия през Вт.св.в.“

[4] Стенографски дневници, стр.473-474

[5] Първият концлагер в България се създава през юли 1940 г. в курортното селце Рибарица, Тетевeнско