Фашизмът – това е нещо много просто. Епидемиологична паметна бележка.

от -
2 230

Чумата е в дома ни. Не умеем да я лекуваме. Освен това, ние почти винаги не успяваме даже да поставим правилната диагноза. И този, който е заразен, често не забелязва, че е болен и може да зарази и други.

Мнозина си мислят, че знаят всичко за фашизма. Нали отдавна е известно, че фашизмът е черни есесовски униформи; речи, които звучат като лай на куче; опъната в римско приветствие ръка; свастика; черно-червени знамена; маршируващи колони; хора –скелети зад ограда от бодлива тел; мазен пушек от комините на крематориумите; беснеещ фюрер с късо подстригана отпред коса; дебелия Гьоринг; блещукащите лещи на пенснето на Химлер  и още половин дузина повече или по-малко достоверни фигури от „Седемнадесет мига от пролетта“, от „Подвига на разузнавача“, от „Падането на Берлин“[1]

О, ние прекрасно знаем, какво е това фашизмът – германския фашизъм, той е хитлеризъм. Но не се и сещаме, че има и друг фашизъм, също толкова гнусен, също толкова страшен, но за разлика от онзи, за който си мислим, че знаем всичко, наш, доморасъл. И вероятно именно заради това не го виждаме, макар той да ни гледа в упор, когато той пред очите ни се разраства в тялото на страната, досущ като безшумно нарастващ злокачествен тумор.

Наистина ние различаваме пречупения кръст, дори когато е замаскиран като рунически знак. Дочуваме хрипливите вопли, призоваващи към разправа с „инородците“. Понякога забелязваме гнусните лозунги и картинки на стените на нашите къщи. Но никак не можем да признаем пред себе си, че това е фашизъм. На нас все ни се струва, че фашизмът не нещо друго освен черните есесовски мундири, лаещата чуждоземна реч, тлъстия дим от комините на крематориумите, войната…

Сега Руската академия на науките, изпълнявайки указа на президента Елцин, трескаво се мъчи да формулира научно определение на фашизма. Трябва да предполагаме, че то ще е точно, изчерпателно и важащо за всички случаи, които могат да се срещнат в живота. И, разбира се, ще бъде дяволски сложно.

А всъщност фашизмът е нещо просто. Нещо повече – той дори е нещо съвсем просто! Фашизмът е диктатура на националистите. Съответно фашист е този човек, който изповядва (и проповядва) превъзходството на една нация над другите и при това е активен поборник на „желязната ръка“, на „дисциплината и реда“, на това, че „хората трябва да бъдат държани в строго подчинение“ и други прелести на тоталитаризма.

Това е всичко. Нищо друго няма в базата на фашизма. Диктатура плюс национализъм. Тоталитарно управление на една нация. А всичко останало – тайната полиция, лагерите, кладите от горящи книги, войната – израства от това отровно зърно, както смъртта от раковите клетки.

Възможна е желязна диктатура с всичките ѝ смъртоносни прелести – например диктатурата на Стреснер в Парагвай или на Сталин в СССР. Но доколкото тоталната идея на тази диктатура не е национална или расова, то това вече не е фашизъм. Възможна е държава, която се опира на националната идея, да речем – Израел. Но ако липсва диктатурата („желязната ръка“, потискането на демократическите свободи, всевластието на тайната полиция), това не е фашизъм.

Съвършено безсмислени и неграмотни са изразите от типа „демофашист“ или „фашистващ демократ“. Това е такава нелепост, каквато е „кипящ лед“ или „благоуханно зловоние“. Да, демократът може да бъде донякъде националист, но той по дефиниция е враг на всяка диктатура и поради това просто не умее да бъде фашист. Точно по същия начин, по който нито един фашист не умее да бъде демократ, привърженик на свободата на словото, на свободата на печата, митингите и демонстрациите. Той винаги е привърженик само на една свобода – тази на Желязната ръка.

Лесно мога да си представя човек, който, като се запознае с всичките ми дефиниции ще каже (със съмнение): „Според теб излиза, че преди пет или шест столетия всички са били фашисти – и князете, и сеньорите, и васалите им…“

Тази забележка донякъде бие в целта, защото е вярно точно обратното: фашизмът не е феодализъм, който е спрял да се развива и жив и през века на парата, и през този на електричеството и на атома. Не е феодализъм, който е готов да надживее и века на космическите полети и изкуствения интелект. Феодалните отношения очевидно, са изчезнали. Но феодалният начин на мислене, менталността на този тип общество се оказа могъщ и жизнен. Излиза, че той е по-силен и от парата, и от електричеството, по-силен е от всеобщата грамотност и от също така всеобщата компютъризация.

Причината за тази негова издръжливост безусловно е това, че феодализмът има корените си още в дофеодалните, в пещерните времена, в менталността на стадото пълни с бълхи безопашати маймуни: всички чужденци, тези, които живеят в съседната гора, са отвратителни и опасни, а нашият вожд е великолепно жесток, мъдър е и побеждава враговете. Тази първобитна менталност, видимо няма скоро да се махне от главите на членовете на човешкия род.  И поради  това фашизмът е днешният феодализъм. И утрешният – също.

За Бога, само не бъркайте национализма с патриотизма! Патриотизмът е любов към своя народ, а национализмът е непрязън към чуждия. Патриотът отлично знае, че няма лоши и добри народи и че съществуват само лоши и добри хора. Националистът винаги мисли в категориите „свои-чужди“, „наши-ненаши“, „крадци – честни хора“. С необикновена лекота той причислява цели народи към класа на негодниците, или в този на глупаците или на бандитите.

Разделянето на хората на „наши“ и „ненаши“  е най-важният признак на фашистката идеология. Сталинският тоталитаризъм е основан на подобна идеология и поради това са толкова подобни тези два режима, тези режими убийци, режими – разрушители на културата, режими милитаристи. Само дето фашистите делят хората на раси, а сталинистите – на класи.

Много важен признак на фашизма е лъжата. Разбира се, не всеки, който лъже, е фашист, но всеки фашист непременно е лъжец. Той просто е принуден да лъже. Защото диктатурата може някак си – повече или по-малко убедително – да се обоснове разумно. Докато национализмът може да се обоснове само с помощта на лъжа, с някакви фалшиви „Протоколи на ционските мъдреци“ или с приказки от рода на това, че „евреите превърнаха руснаците в пияници“ или че „всички кавказци са по рождение бандити“ и други такива „мъдрости“. Поради това фашистите лъжат. И винаги са лъгали. И никой не го е казал по-точно от Ърнест Хемингуей: „Фашизмът е лъжа, изречена от бандити“.

Така че ако вие изведнъж сте „осъзнали“, че само вашият народ е достоен за всички блага, а всички други са народи от „втора категория“, то мога да ви поздравя: вие сте направили първата крачка към фашизма. След това ще ви осени, че своите високи цели вашият народ ще постигне единствено тогава, когато бъде установен железен ред и затворени устите на всичките тези кресльовци и графомани, неспирно приказващи за свобода; когато изправят до стената (без съд и следствие) всички, които не са съгласни, а „инородците“ биват безпощадно напъхвани в затвори и лагери…

И когато вие приемете всичко това, то процесът ще е завършил – вие вече сте фашист. Не носите черна униформа със свастика. Нямате навика да викате „Хайл!“. Цял живот сте се гордял с победата на нашата страна над фашизма и може би самият вие лично сте приближили тази победа. Но сте си позволил да се зачислите в редиците на борците за диктатура на националистите и вече сте фашист. Колко е просто. Колко страшно просто е.

И не ми казвайте сега, че вие съвсем не сте зъл човек, че сте против страданията на невинните хора (до стената трябва да бъдат изправени само враговете на реда и само те стрябва да се окажат зад бодливата тел), че вие самият имате деца и внуци, че сте против войната… Всичко това няма значение, щом вие сте приели причастието на дявола.

Пътят на историята отдавна е прокаран, логиката на историята не знае пощада и веднага щом се доберат до властта вашите фюрери, ще заработи познатият отлично сглобен конвейер: отстраняване на инакомислещите – разгонване на неизбежните протести – концентрационни лагери – бесилки – упадък на световната икономика – милитаризация – война…

А ако вие, вече опомнили се, поискате в даден момент да спрете този страшен конвейер, ще бъдете безпощадно унищожени, точно както преди са унищожавали разните там демократи интернационалисти. Вашите знамена няма да са кафяво-червени, а например черно-оранжеви. На събранията си няма да крещите „Хайл!“, а да кажем – „Слава!“. Няма да има щурмбанфюрери, ще има някакви, да речем, бригадири – стотници. Но същността на фашизма, т.е. диктатурата на фашистите или на нацистите, ще си остане. Следователно ще си останат и лъжата, кръвта, войната, която днес може да е ядрена.

Живеем в опасно време. Чумата е в дома ни. Тя първо поразява оскърбените и унижените, а те са толкова много сега.

Може ли историята да направи обратен завой? Навярно, може – ако това бъде поискано от милионите. Така че нека не искаме това. Защото много зависи от самите нас. Не всичко, разбира се, но много.

[1] Популярни сериали и филми от времето на комунизма в бившия СССР, в които смелите съветски нелегални бойци, както и воините на Червената армия побеждават германците. Бел.прев.

Оригиналът на това есе на Борис Стругацки е публикуван през 1995 г. в един вестник в Санкт Петербург, Русия. То има голям брой он-лайн публикации в рускоезичния Интернет. За този превод е ползвана публикацията, намираща се на тази връзка.

Превод: Емил Коен