Всички сме джендъри

от -
72
ВМРО-Българско национално движение - Софийска област излезе с протестна декларация срещу анкетата на ЕК

Въпросът за пола с четири отговора в една анкета получи странно политическо преувеличаване до абсурдни размери. Нямахме нито един сигнал до първата публикация във вестник „Дума“. Става дума за анкета от 90 въпроса, която представлява изключително полезен инструмент за оценка и анализ на училищно ниво. Днешните деца рано или късно ще разберат, че в ЕС има страни с други законодателства и други култури. Очевидно темата е разделителна линия, възможност за противопоставяне. Ако излезем извън паниката и политическата истерия, можем да водим полезен разговор по темата за образованието, както и за модернизацията и дигитализацията. Не е желателно да спрем участието на българските училища в тази анкета, защото е полезна. Но написахме писмо до ЕК за премахване на въпроса, за да няма напрежение. Интересът на днешното поколение се провокира по-трудно“.

Красимир Вълчев,министър на образованието, пред „Хоризонт преди всички“, 25 февруари

 

 

.

През 70-те години на XX век в социалните науки се въвежда понятието „джендър“ (англ. Gender, граматичен род, на български срещано и като „социален пол“), за да означи характеристиките и построенията, които считаме за „мъжки“ и „женски“. Това, което считаме за „правилно“ и „приемливо“ поведение за мъжете и за жените, варира през времето и в различните култури. Например мъжете, а не жените, са носели обувки с ток по времето на Луи XIV във Франция; до Втората световна война много разпространено е било обличането на момчета в розово, а на момичета – в синьо, и пр. Характеристиките, които считаме за присъщи на мъжете и тези, които считаме за присъщи на жените, се променят във времето и пространството, защото са социално и културно конструирани, т.е. определени от обществото, а не от биологичния пол.

В много съвременни правни системи понятието джендър се използва, за да направи разграничение между биологичния и социалния пол. Така например когато говорим за насилие, основано на пола, имаме предвид именно насилие, произлизащо от възприятията на обществото за ролята на мъжа и на жената в семейството. Броят на жените, жертви на домашно насилие, е много по-голям от броя на мъжете, защото обществото е възприело, че жената трябва да слуша и да изпълнява (докато върши цялата домакинска работа), а мъжът – да изкарва прехраната и да е глава на семейството (подобен възглед споделят и 75% от българите). Тези роли не произлизат от биологичния пол на човек, тъй като е всеизвестно, че мъжете могат да се грижат за домакинството, а жените – да изкарват хляба. Именно поради тази причина е много важно още веднъж да подчертаем, че джендър се отнася до определеното от обществото за мъжко и женско.

 

Стойо Тетевенски

В този смисъл всеки от нас има биологичен пол и принадлежи към определена социална роля. Неравенството между половете (по отношение на заплата, насилие, участие в икономическия, политическия и културния живот) произлиза от отредената роля на мъжа в обществото, а на жената – вкъщи. За да се борим с това неравенство, ние трябва да осъзнаем, че тези роли ги е създало самото общество, а полът на човек не бива да влияе на възможностите му за развитие и достъпа му до права.

В истерията покрай Истанбулската конвенция понятието „джендър“ започна да се използва като обидно нарицателно за ЛГБТИ човек, игнорирайки използването на термина в България в академични изследвания и в неправителствения сектор по отношение на равенството на половете в последните двадесет години. Успехът на крайнодесните през миналата година в изграждането на страх от т.нар. „джендър идеология“ – понятие с неясно съдържание, позволяващо включването на всяко споменаване на ЛГБТИ хората като джендър идеология. Последният пример* – анкетата на Европейската комисия – показва абсурдността на публичния дискурс, подхранен от политици и медии. Там всеки респондент може да избере „мъж“, „жена“ или „друго“. „Друго“ визира интерсекс хората, тези ок. 1% от населението, които се раждат с неопределени или смесени полови белези. Интерсекс хората не са биологично нито мъже, нито жени. Състоянието интерсекс не е сексуална ориентация (емоционално, романтично, сексуално или чувствено привличане) – защото тя се отнася до всички полове. Хората, които имат биологичния пол „мъж“ могат да са гей, би, хетеросексуални и пр.; жените могат да са лесбийки, би, хетеросексуални и т.н. Джендър не е сексуална ориентация, а се отнася до социално конструираните роли на мъжете и жените. Както всички имаме сексуална ориентация, така имаме принадлежност към определен биологичен пол (определен при раждането) и джендър (социалната ни роля).

И една последна бележка – истерията около анкетата в училищата твърди, че на децата им се дава възможността да „избират“ пола си (объркван, както споменах, със сексуалната им ориентация). Хипотетично, дори опциите в анкетата да са само „мъж“ и „жена“, децата все още биха имали избор да напишат противоположен на техния биологичен пол.

*Училищна анкета на ЕК за дигиталната среда съдържа въпрос и за половата идентичност на децата. Наред с отговорите дали даденият ученик е „момче“ или „момиче“, има още два отговора – „предпочитам да не казвам“ и „друго“. Деца от над 200 училища в България попълват анкетата, като въпросите са и за преподавателите. С тях завършва въпросникът за потенциала на училището в прилагането на дигиталното образование.
Програмата се нарича „SELFIE“ и е разработена от Европейската комисия за насърчаване на иновативното образование. В българските училища е разпространена от Министерството на образованието.