Раздялата на ГЕРБ с патриотите – мисия /не/възможна

от -
464

Защо ГЕРБ не реагираха през 2016 година? Защо мълчат и през 2017 година за осъдителното решение на Бургаския районен съд за Валери  Симеонов по повод неговите расистки думи? Нали европейският профил на управляващите, деклариран непрекъснато в Брюксел, ги задължава да спазват върховенството на закона? И ако някой народен избраник наруши този закон, то не е ли извън всякакво съмнение, че мястото му е навсякъде другаде, но не и в българския парламент и изпълнителната власт?

Преди 3 години Сабри Искендер  беше току що получил отличие за гражданските си заслуги. Заедно със Зейнеп Зафер, те бяха наградени от Росен Плевнелиев като знак за почит към огромната им дейност по време на „възродителния процес“. Тогава направих интервю с него. Въпреки радостта си от тази макар и закъсняла почест на българската държава, той беше и огорчен. „Виж – каза той – какво става с имената ни! Тогава /преди 1989 г. – б.м./в архивите бяхме записани с две имена- българско и турско. Защо не ги изтриха? Аз съм Сабри като турчин. Дори не зная какво ми е българското име! Човек има само едно име!“

До 2014 година ДПС не беше направило нищо по въпроса. Хора като Сабри уличаваха тогавашния председател на ДПС Ахмед Доган, в двуличие и съглашателство с депутатите от различните парламенти, защото не са направили нищо „да бъдат заличени българските имена на турци и помаци, насилствено преименувани“ в онази срамна кампания на комунистическия режим. В крайна сметка, през юни 2017 Движението за права и свободи  поиска промени в  Закона за гражданската регистрация. Законопроектът  влезе за второ четене в 44-то Народно събрание на 31 октомври и … предизвика грандиозен скандал. Павел Шопов от „Атака“ – „Обединени патриоти“ призова всички в парламента да се обединят и да не приемат исканите промени от ДПС. Обвиненията, с които Шопов  се нахвърли върху турците,  си приличаха като две капки вода с  пропагандата  на  репресивните органи на държавата на Тодор Живков. Крайнодесният националист каза: “90 процента от хората, сменили имената си, са го желаели. Десетките терористични актове и ексцесиите по време на „възродителния процес“ са организирани от турските служби, а ДПС е наследник на една от тези служби“. Когато от ДПС му възразяват, Шопов  заклеймява опонентката си Весислава Кръстева  с  любимата за българските „патриоти“ дума „еничарка“.  Особен връх в аргументите на  Павел Шопов по време на дебата, са думите му: „Освен това, проектът е за починали хора!“.

В зората на демокрацията, Павел  Шопов е искал да стане депутат от ДПС. Не се е получило, но обидата му от този отказ комбиниран  с почти физиологичната му ненавист към турци и помаци взети заедно, зареждат  негативизма му винаги когато трябва да застане на парламентарната трибуна. Омразата на атакиста се трансформира в неизтощимо желание да нарани честта и достойнството на човек от малцинствата . Свидетели сме на все по- безобразни прояви на онези, които се наричат „патриоти“.  Личните чувства при крайните националисти се маскират като изпълнение на дълг към избирателите и грижи за „клета майка България“.  Персоналната  обида и разиграване на картите срещу различни видове малцинства е печелившо сред популистки настроените маси.  Така е не само у нас.  Ултрадесните последователи на „Ку-клукс“ клан  например, или джихадистите на „Ислямска държава“, все повече  показват как невидимият спусък на отхвърления от обществото заради класовия произход, лошото детство или баща алкохолик, може  да произведе  смъртоносни изстрели срещу невинни. В името на Аллах, или в името на „Америка за американците“.

В Комисията за защита от дискриминация още се разглежда случая с Орхан Исмаилов. През 2016 година той завежда дело в Комисията по дискриминация срещу съпредседателя на „Обединените патриоти „ Валери Симеонов, защото го е нарекъл  „протурски агент”. В хода на заседанието, адвокатът на Исмаилов  иска от  патриота  да представи доказателства, след като твърди това. Такива не са предоставени. Валери Симеонов не се явява в залата. По негово настояване биват изхвърлени телевизионните камери. Публичността за конфликтите му с етническите групи не е печелившо за  крайния националист. Той контролирано използва медиите. На свой ред медиите нямат нищо против да бъдат контролирани от „патриотите“ по темата малцинства. Какво означава един процес, воден от засегнат на етническа принадлежност  турчин срещу високопоставен българин?

И Шопов и Симеонов имат необуздан нрав и напълно нечовечен език . Те знаят какво се харесва на жадната за хейт публика. Тя иска  да чува  сквернословия  срещу турци и цигани, хомосексуални, бежанци.  „Обединените патриоти“ не пропускат шанс да се включат където могат в  масови сеанси на омраза, хомобофия и расизъм. Когато център-нападателите  от „Обединените патриоти“ са уморени, или са заети с неотложни държавни дела, на трибуната пускат „Б“ отбора. От ВМРО това е депутатът Юлиан  Ангелов. „Атака“ има своя Десислав Чукалов . От  НФСБ е култовият журналист от СКАТ Валентин Касабов. Само преди дни Касабов изрече следните думи: “Ние сме истинските, от това се страхуват. Най-вече се страхуват от Валери Симеонов. ДПС да внимават какво говорят и да не се пречкат в краката ни, защото тези депесарски тахтаби , които щъкат нагоре-надолу, много миришат и да внимават, защото можем да ги смачкаме“.

Валери Симеонов държи палмовата клонка на агресивната риторика. Още преди да бъде осъден на първа инстанция, ръководството на  „Шалом“ замразява  членството си в Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет на Република България. Жестът им е категоричен – не е възможно съвместяването на тяхното участие в структурата, докато тя е председателствана от Валери Симеонов. Разбира се, за протестните действия на „Шалом“ е информиран по надлежния ред министър-председателя на Република България. Ответна реакция няма. Изненадани от мълчанието на премиера също няма.

Нека върнем лентата по-назад във времето, преди първоинстанционният съд да произнесе решението си за депутата втори мандат  Симеонов, собственик на ТВ СКАТ, както и на различни бизнес заведения по Черноморското крайбрежие.

Когато журналистите от ромски произход Кремена Будинова и Огнян Исаев подават жалба против лидера на НФСБ, в деловодствата на различни съдилища вече има депозирани искания да бъде образувано производство срещу него за флагрантна расистка реч, нарушаваща чл.162 от НК. Мирен протест срещу дискриминацията и расизма спрямо ромите в България в резултат на думите му се провежда в София, пред култовия за дисидентските времена „Кристал“. Протестът събира над сто души – интелектуалци, журналисти, университетски преподаватели, активисти на леви, либерални и ромски организации, студенти. Граждани от еврейски произход, представени по отделно от Ложа Кармел/Бней Брит и „Шалом“сезират прокуратурата за дискриминационния език на ултранационалиста. Същият призив към прокуратурата отправят неправителствени организации, между които водещият за правозащитното движение у нас Български хелзинкски комитет за защита правата на човека. Възмутени писма до съответните  парламентарни комисии и прокуратура изпращат и авторитетни личности, чиито имена гарантират високите  етични стандарти. Те  упорито вярват, че освен писаните закон препятстващи деструктивните за хуманитарния идентититет на българското общество изблици на расизъм, има и други, неписани регулации. Те включват  състраданието към по-слабия, уважение към гледната точка на другия, все ценности на цивилизования свят. В джунглата на расизма и междуетническото противопоставяне обаче, тези ценности биват погубвани всекидневно, само хрущене от пречупването им се дочува все още…

Срещу  расистките предавания по телевизия СКАТ на Валентин Касабов, от години също има жалби както до Комисията по дискриминация, така и до Съвета за електронни медии. Без резултат. Заради октомврийското му изказване за „депесарските тахтаби“ от парламентарната трибуна,  ДПС и БСП искат оставката на депутата Касабов. От ГЕРБ отново остават безмълвни. Без коментар на властимащите преди две години остана и онова прочуто изказване на депутата от „Обединените патриоти“ Валери Симеонов, за което днес вече е осъден на първа инстанция. Споменатата остра реакция на журналисти е срещу  думите на този арогантен коалиционен  партньор на управляващите. Нека да ги чуем отново:  „Безспорен е  фактът, че голяма част от циганския етнос живее извън всякакви закони, правила и общочовешки норми на поведение – за тях законите не важат, данъци и такси са неразбираеми понятия, сметките за електричество, вода, социалното и здравното осигуряване са заменени от убеждението, че имат само права, но не и задължения и отговорности…преходът е превърнал ромите от работещи хора, които пращали децата си на училище, в нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, изискващи право на заплати, без да работят, искащи болнични по болест, без да са болни, детски за деца, които играят с прасетата на улицата, и майчински помощи за жени с инстинкти на улични кучки„.

Защо ГЕРБ не реагираха през 2016 година? Защо мълчат и през 2017 година за осъдителното решение на Бургаския районен съд на Валери  Симеонов за расистките му думи? Нали европейският профил на управляващите, деклариран непрекъснато в Брюксел, ги задължава да спазват върховенството на закона? И ако някой народен избраник наруши този закон, то не е ли извън всякакво съмнение, че мястото му е навсякъде другаде, но не и в българския парламент и изпълнителната власт?

Въпросите имат отговор. Нека проявим максимално разбиране  към управляващия ГЕРБ. Нека си представим какво е затруднението на Бойко Борисов да санкционира адекватно расистката реч. Той е премиер, спечелил трети мандат избори. Борисов е лидер на най-голямата партия у нас. Изборните резултати му връзват ръцете, вярно. Налице са недостатъчно брой гласове, за да състави сам кабинет. Кой да бъде коалиционен партньор? ДПС? Абсурд. Движението за права и свободи играе коварно, спечелило си е всенародна ненавист с годините мафиотизиране на структурите си пред очите на всички. Последното участие на ДПС в Тройната коалиция се превърна в  емблема на политическо безпътство и тежка конюнктура. Целувките на Орлов мост между Лютфи Местан и Станишев се схвана от публиката безпогрешно като игра на комар с „възродителния процес“. Към клиентелистките мотиви по места, десният избирател прибавя  и 500-те години „робство“, съседството с  вонята от циганските гета, населени и с роми-мюсюлмани,  данните за пребити и изнасилени бабички.  Освен това на сцената повече от  10 години  вече съществува „Атака“. Как да се опитомят лидерите на ВМРО и НФСБ, когато разораната почва  от атакистката дискриминационна реч е същинска благодат за всеобщия анти-циганизъм, ксенофобия и расизъм! Ясно е, че тъкмо словото на омраза може да вкара провинциални и недоучили журналисти от провинцията в българския Парламент! Представя ли си някой Волен Сидеров извън властта? Ами не, нали! Днес е благ и  помъдрял, но ако го извадим от управлението и парламента, ще имаме отново битки пред някой клек-шоп и заплахи към студенти от НАТФИЗ, пиянски сцени с френски стюардеси и викове по площадите „вън от България турци, арменци, евреи, цигани“. Кому е нужно това главоболие? На ГЕРБ най-малко.  За вътрешна употреба крайните националисти днес са ЕДИНСТВЕНИЯТ коалиционен партньор, нищо че брутализират средата от 2005 година.  А Брюксел и неговите неодобрения и предупреждения,че няма да се търпят ултрадесни партии в София, имат същият ефект подобно ако госпожа учителката заплаши двойкаджията, че ще го лиши от слушане на Бетховената „Ода на радостта“!

Наистина ли е „Обединените патриоти“, а именно крайните националисти Сидеров и Симеонов са ЕДИНСТВЕНИЯТ възможен партньор за съставяне на кабинет?

А и какво да прави Бойко Борисов без политическо сътрудничество на третия от „Обединените патриоти“ Красимир Каракачанов? Възможно ли е  българската политика без ВМРО и неговият несменяем от 25 години лидер? Абсурд. Дори когато му извадиха досието за агентурната принадлежност, не се чу критична артикулация от тогавашния много храбър и про-европейски елит. Медии, подписали етичния кодекс, онлайн  сайтове за култура, една-две телевизии имат абсолютното изискване да не предоставят достъп на автори с доказана принадлежност към ДС, а управляващият елит няма такова изискване! Към Красимир Каракачанов като бивш агент, неизмерима толерантност проявяват както традиционният му електорат, така и традиционните десни партии. Включително ГЕРБ, ако и да са  най-големите застъпници на Закона за досиетата! Всички вкупом преглъщат факта, че за  Красимир Каракачанов  не са валидни основните моменти осигуряващи демонтажа на комунистическата върхушка и превърнали се във фундамент за обществения договор след 10 ноември 1989 година. Някога протестиращите хора от площадите искаха управление без ченгета. Цинизмът на бившия агент се изразява с философията, „имат право, това е демокрацията, но нали закон за лустрация няма“! Историческите  македонски „комити“ зад гърба му създават имиджова дълговечност. Неговите „войводи“ стоят в основата на неонацисткия „Луков марш“ провеждан всяка година в София. Редом до наследниците на ВМРО от славните му времена, в похода участват и новите черноризци-неонацисти, също „патриоти“. Нацистки символи, антисемитски надписи, щампи с образа на фашисткия ген. Христо Луков, стават обичайна гледка и в други градове на страната. Тази кафява вълна също не безпокои ГЕРБ.  Напоследък Каракачанов нескрито прави интриги със служби и „социолози“, манипулира брутално данните им, явява се в праймтайма на големите телевизии, за да внушава как „циганските гета са заплаха а териториалната цялост на България“. Четвърта година вече, заедно с Джамбазки, ползва медиите да нахъсват младежи от футболните фенклубове. Световни  телевизии и онлайн медии, системно от Гърмен до Асеновград показват неофашистите,  яхнали моторите и развяващи плакатите  „Да живей България“. От ултранационалистичната идеология, страдат не само ромите и турците. Епитетите „соросоиди“, „либерасти“ са  вече дъвка не само за кварталите на София, Пловдив, Варна и Асеновград. Дискредитирането на либерално мислещите се превърна в нещо обичайно за националния ефир, а журналистът от БНР Петър Волгин, лидер на хулите срещу „грантаджиите“ получава за това награди за професионализъм.

През 2013 година Марин Райков, служебен премиер,  бе посетен от делегация на ромски лидери, социолози, журналист-правозащитник. Те изразиха тревогата си от публикуваната партийна програма на НФСБ. В нея имаше предвидени ферми за цигани, стерилизация на жените, като мерки за ограничаване на раждаемостта и заплашващата със  „циганизация“ България. „Моят народ – каза надуто Райков, днес успешен посланик в Рим – не е расистки. Примерите, за които говорите, са изключения, а не правило.“ Поуката от кариерата на някогашния усмихнат служебен министър-председател е проста. Да говориш мерзко против малцинствата е неприятен факт, затова пък мълчанието относно тази мерзост  гарантира различни благини.

И така, е ли ГЕРБ в позиция да приключи нездравия съюз с ултрадесните партии? Отговорът трябва да бъде ДА. При това – императивно, днес дори е вече късно. Бойко Борисов е мега легитимен политически, за да състави кабинет на малцинството. От „Воля“ ще го подкрепят. Благодарното ДПС е много вероятно също мълчаливо да дават гласа си в парламента за важни закони. Когато решиха да поискат вот на доверие преди дни, Движението за права и свободи със сигурност не иска предсрочни избори. Времето до нашето председателство на Съвета на ЕС, вече изтича. От Брюксел отдавна поставят ултиматуми „без националисти във властта“. Но по-важно е друго. Ултрадясното, ксенофобското, расисткото е капан за демокрацията. Попаднеш ли в компанията на Валери Симеонов, Красимир Каракачанов, Волен Сидеров, рискът да те отлюспи Европа може и да е минимален. Във вътрешен план обаче, обществото се разбива  на етническо противопоставяне, речеви блудства срещу слабите, дискриминиране на малцинствата. Непристойните сцени от най-високата трибуна – Народното събрание имат пагубно въздействие върху младите хора. Те се зареждат все повече с расистките предубеждения, като показват това във вандалски действия. Рушат паметни плочи, изписват антисемитски лозунги, гаврят се с джамии, със символите на ислямското облекло. И като погледне с просто око човек ще види: ГЕРБ търпят за коалиционен партньор „Обединените патриоти“, но загубват все повече образа на демократичен играч на големия терен на либерална Европа. Днес крайните националисти ти се качват на главата, утре ще ти я вземат. Не буквално, естествено.

Снимка: Юлиана Методиева е част от екипа на Маргиналия и участва в движението „Не искам расисти във властта. Махнете Валери“.  http://www.marginalia.bg/novini/organizatsii-izlizat-na-protest-ne-iskam-rasisti-v-pravitelstvoto-mahnete-valeri-2/.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЛИЦЕНЗ: CC BY-ND Creative commons: признание, без производни
Можете да разпространявате този текст свободно, ако посочите автора по обичайния начин и на обичайното за носителя място; не се разрешават промени.
Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).