Даниела Михайлова: Стотици ромски семeйства са в несигурност за жилищата си

от -
263

  • В продължение на години в ромските махали е допускано безконтролно строителство;
  • Българските данъкоплатци плащат грешните държавнически решения;
  • Ромите не са проблем, а неизползван потенциал;
  • Общините трябва да бъдат подкрепени, те ще започнат решението на проблема, ако имат необходимите възможности и средства за това.

Госпожо Михайлова, правим това интервю с вас след представянето на 22 май в Делегацията на Европейската комисия в София на  изследване на тема „Евикции и премахвания на постройки за жилищни нужди в ромските квартали – устойчиво решение по отношение на интеграцията на ромите или проблем с дискриминацията на етническа основа“. На форума вие, като координатор свързан с „Инициатива за равни възможности” и господин Исмаел Кортес от Институт за европейски политики на Фондация„Отворено общество” Брюксел, имахте възможности да чуете реакциите на официалните институции. Каква е най-общо оценката ви?

 Изследването, което представихме е изработено от СНЦ „Инициатива за равни възможности” по поръчка на Институт за Европейски политики на Фондация „Отворено общество” – Брюксел. То обобщава резултатите от един сериозен труд, насочен от една страна към анализ на законодателството, отнасящо се до регулирането на проблема с незаконното строителство с фокус върху населените места с концентрирано ромско население и несъответствията му с изискванията на международни документи, подписани и ратифицирани от Република България; а от друга страна – към представяне и анализ на статистически данни относно издадените до момента заповеди на съответните администрации за премахване на постройки, изградени без строителни книжа.

Анализът на законодателството акцентира върху няколко тревожни моменти: 1/. Българската правна рамка не прави никаква дистинкция в третирането на постройки за жилищни и нежилищни нужди, което създава опасност и в редица случаи е довело до извеждане на цели семейства, включително деца и лица в уязвимо положение от единствените им домове. 2/. Българското законодателство не придвижда никакви норми, които да осигурят защита на лицата, извеждани от единствени жилища: не се предвижда задължение на администрацията да осигури адекватно алтернативно настаняване на лицата, които биват извеждани и така на практика те се превръщат в бездомници. 3. Както законодателството, така и плановете на администрацията на централно и местни нива не предвиждат мерки за оздравяване на допусната в продължение на десетки години ситуация на хаос по отношение на строителството в ромските квартали, няма целенасоченост в действията, която да доведе до регулиране и поетапно преодоляване на проблема. Очевидно е, че общините не могат да се справят сами с възникналия проблем и е необходимо както внимателно планиране, така и обсъждане на законодателни промени, които да доведат до легализиране на постройките, представляващи единствени жилища, и отговарящи на конструктивните норми; а от друга страна – облекчаване на режима, отнасящ се до строителни разрешения за постройки от по-ниските категории. В момента цената на строителната документация се доближава да цената на строежите, което за редица семейства, особено в уязвимо финансово – икономическо положение, каквито са ромските, представлява непреодолима пречка.

Данните за издадени заповеди за премахване на незаконни постройки, събрани и анализирани за целите на изследването, също сочат тревожни тендeнции. От една страна изследователският екип анализира данните за издадени заповеди по реда, установен до края на 2012 г., когато отговорната администрация беше ДНСК. Анализът посочи, че от 6080 заповеди, издадени в периода от края на деветдесетте години до 2012 г. малко повече от 500 са тези, които касаят постройки за жилищни нужди, като почти 100% от тях са построени и обитавани от ромски семейства. Администрацията на централно ниво твърди, че не може да се говори за дискриминативно отношение, тъй като от повече от 6000 заповеди само 500 касаят ромски семейства, но пропуска факта, че точно тези 500 са постройки, представляващи единствени жилища, докато останалите са второстепенни строежи: огради, навеси, кладенци, остъклени тераси и т.н.

По отношение на периода между 2012 и настоящия момент, в който отговорността по контрола на строителството на сгради 4 – 6 категории /между които тези за жилищни нужди/ се прехвърли на кметовете на общините, изследването установи следното: Събраните данни са от 162 от всичките 265 общини в България, като за изследвания период бяха установени 2000 издадени заповеди за премахване на незаконни постройки. От тях 444 касаят постройки за жилищни нужди, като 399 от тях са установени като постройки, представляващи единствени жилища на ромски семейства.

 Господин Кортес постави акцент за връзката между липсата на статут на собственост върху земята или върху сградите и спазването на човешките права. Той каза още,че демокрацията не е само свободни избори, но и гарантиране на човешките права както на европейско, така и на национално и местно равнище. Виждате ли потенциал и къде за решаване на проблемите с кадастъра, териториалното и жилищно устройство в ромските махали?

 Проблемите са сериозни, тъй като в продължение на години в ромските махали е допускано безконтролно строителство, което е довело до истински хаос. Причините за това са комплексни, но основното е, че в голямата си част ромските махали са нерегулирани, статутът на земята не е изяснен, в много от случаите постройките са изграждани върху общински земи, и то такива с предназначение за използване за земеделски нужди, а не за жилищно строителство. В настоящия момент за една община е трудно да се справи с възникналата ситуация със собствени сили и средства, което води до по-нататъшно неглижиране на проблема, или до предприемане на мерки, водещи до масово превръщане на ромите в бездомници. Очевидно е, че от това няма полза никой – нито общината, нито ромите, нито цялото общество. Изследването предлага поредица от препоръки, насочени към преодоляване на проблема, като държи сметка за факта, че действията, които се планират и предприемат трябва да обединят усилията както на местните власти, така и на администрацията на централно ниво, която следва да се погрижи да създаде необходимата законодателна рамка и да осигури икономическа помощ на общините да започнат да се справят с проблема.

Вие настоявате,че българската правна рамка по отношение на жилищното строителство не предвижда гаранция за право на самостоятелно жилище.  Подчертахте още, че липсата на правен статут върху земята носи  риск от принудително извеждане на живеещи в тях ромски семейства. Какви още последици от правозащитна гледна точка виждате от тази ситуация?

Последиците са ясни – стотици ромски семейства живеят в ситуация на постоянна несигурност по отношение на жилището им. Те могат да бъдат изведени и жилищата им – разрушени –във всеки един момент. Това от своя страна води до нарушаване на правото на личен и семеен живот, защитено от чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Съдът в Страсбург вече се е произнасял по такива случаи, като е издавал решения срещу България, и този процес ще продължава до тогава, докато ние не решим проблема си вътрешно. Пак подчертавам – никой няма полза от подобни решения, те се плащат от всички нас, българските данъкоплатци и е време да се работи последователно върху алтернативи, които да доведат до устойчиво решение на проблемите.

Кой е най-големият дефект на т.нар. „Екшън плана за промяна на негативните нагласи към ромите“ отнасящ се до решаване на тези проблеми? Госпожа Росица Иванова , представител на Националната контактна точка  по реализация на Национална стратегия за интеграция на ромите, изрази мнение за тотална липса на интерес към  изготвения въпросник и картографиране на регионите от страна на институциите. Само за комуникационен дефицит ли става дума?

 В настоящия момент обществото вижда като резултат единствено това, че стотици роми живеят в незаконно изградени жилища и не рефлектира върху причини, довели до тази ситуация. Ромската общност е разглеждана единствено като „проблем”, което е съвършено неправилна изходна позиция, ако искаме да постигнем адекватно решение на създалата се ситуация. Истината е проста – за да решим устойчиво въпроса, следва да премахнем причините, които пораждат проблемната ситуация. Крайно време е да осъзнаем, че ромите не са „проблем”, а неизползван потенциал. Крайно време е да разберем, че обобщенията, че ромите са социално безпомощни, необразовани и тежест за обществото са неверни и мерят с един и същи аршин както хората в уязвима ситуация, така и тези, които въпреки трудностите са се справили с проблемите си и имат нужда единствено от това да им бъде даден същия шанс, както на останалите в това общество. Шири се разбирането, че ромите искат да живеят в социални жилища и единствено да използват възможностите на социалната система в България. Това не е вярно. Ромската общност в страната ни, подобно на останалите етнически групи, изгради средна класа, която живее, работи и допринася за напредъка на България така, както и останалите. Това обаче остава незабелязано и в обществото неправилно се насажда възгледа, че ромите са само бедните и маргинални групи, които тежат на социалната система. Това е схващането, което трябва да да преодолеем, този мит следва да разрушим, ако искаме да постигнем хомогенно общество, незасегнато от предразсъдъци и дискриминационно отношение; отношение, основано не на факти, а на традиционно погрешни схващания.

 Госпожа Лили Макавеева, ръководител на „Интегро“ и модератор на събитието, подчерта че има по места кметове, които имат адекватна представа за решаване на проблемите, но им липсва подкрепа. И други участници в конференцията изтъкваха,че „закони имаме, но политики нямаме“. Така ли е?

 Това е съвършено вярно, местната власт на места е много внимателна по отношение на действията, които предприема и това почива на осъзнатото разбиране, че силовите мерки водят до задълбочаване на проблемите. Лицата, изведени от единствени жилища без алтернатива остават „висящи в пространството”, дори не им е възможно да изпълнят задължението си да имат регистрация по постоянен адрес, тъй като остават без такъв. Това от своя страна води до проблеми при издаването на документи за самоличност и задъбочава създадения хаос. Върху местните власти обаче тежи решението на подобни проблеми, и това предизвиква по-внимателното отношение от тяхна страна. Те обаче се нуждаят от подкрепа – както на административно, така и на законодателно и не на последно място – финансово ниво, тъй като особено малките общини не разполагат със средства и възможности да се справят с наслагваните години наред проблеми.

 Представителят на МРРБ внесе „уточняване“ на изнесените от вас цифри. Той отрече да е имало дискриминационно отношение към ромската общност. Той каза още,че  Република България е правова държава и законът се прилага равно към всички. Вашият коментар?

 Споменах по-горе на какво се дължи схващането на представителите на администрацията на централно ниво, че проблемът не е свързан с етническо таргетиране. Цифрите са точни и няма разминаване, проблемът е, че администрацията предпочита да изведе процента на засегнатите ромски постройки от общия брой постройки, а не от броя на постройките за жилищни нужди. Необходимо е да се направи тази разлика, защото не е все едно да бъде предвидена за разрушаване стопанска постройка, беседка, ограда – от една страна и – единствено жилище – от друга.

Накрая, госпожо Михайлова, моля да споделите преценката си относно препоръките  на Гинка Чавдарова, представител на Сдружението на общините в България. В тях като че ли имаше рационално зърно…

 Сдружението на общините в България в лицето на г-жа Чавдарова демонстрира задълбочено разбиране на проблема. В презентацията на г-жа Чавдарова бяха обсъдени както препоръките, които изведохме като резултат от изследването, така и бяха дадени допълнителни препоръки, демонстриращи разбиране и осъзната необходимост от планиране на решения на проблема. Това е логично; както казах, именно на раменете на общините остава да лежи проблемът със стотиците семейства, които биха останали бездомни, ако се реализират законодателните мерки по отношение на незаконното строителство такива, каквито са те в момента. Г-жа Чавдарова ъсщо изведе необходимостта от облекчаване на режима за издаване на строителна документация по отношение на постройките от по-ниски категории, тъй като настоящият режим действително се оказва по-скоро пречка, отколкото регулация на законното строителство. От това следва само едно – общините трябва да бъдат подкрепени, защото те ще започнат решението на проблема ако имат необходимите възможности и средства за това.