Лили Макавеева: 80 милиона лева са планирани, а не отпуснати средства!

от -
586
Лилия Макавеева. Снимка: личен архив. Обработка: Светла Енчева.

Госпожо Макавеева, вчера, 29 май, в писмен отговор на ресорния министър Бисер Петков обяви,че са отпуснати 80 милиона лева по европейската програма “Развитие на човешките ресурси”. Посочените цели са „ромско включване“, „социално-икономическа интеграция на уязвими групи“. Подчертана е необходимостта от подобряване на достъпа до заетостта. Министър Петков даде и подробности за разпределението на средствата от ОП РЧР (Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“) 2014-2020. Какъв е коментарът ви?

Не съм се запознала с писмения отговор на г-н министъра, но предполагам, че става въпрос за интегрираната процедура за приобщаване на уязвими групи, която бе обявена през октомври 2016 от Съвета по координация на средствата от ЕС. По тази процедура можеха да кандидатстват с проектна концепция единствено общини с одобрени от Общинския им съвет Общински план за изпълнение на Национална стратегия за интегриране на ромите 2012-2020 (НСИР).

Нека да направя веднага едно уточнение: 80 милиона лева са планирани, а не отпуснати средства! Те ще бъдат отпуснати едва тогава, когато насреща има одобрени обмислени проектни предложения от общините.

Важно е да се уточни, също така, че за реализацията на интегрираната процедура ще бъдат използвани по взаимнодопълващ се начин възможностите на три оперативни програми – ОП РЧР, ОП НОИР (Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“), ОПРР (Оперативна програма „Регионално развитие“). В този смисъл, трябва да се знае, че 30 милиона лева от тези 80 милиона са планирани за меки мерки, допълващи мерките по проекти на общини, които са заложили в своя интегриран план за градско възстановяване и развитие (ИПГВР) изграждане на социални жилища. Такива проекти са заложили 19 общини, бенефициенти по ос 1 на ОПРР. Както се знае, проектите за социалните жилища таргетират хора/семейства, които отговарят на определени социални условия и далеч не са за роми – настанените роми в тези жилища едва ли ще надхвърлят 10-20% в масовия случай от проектите. За останалите общини, които имат общински план за изпълнение на НСИР, а това са мнозинството общини в България, остават на разположение 50 милиона лева от ОПРЧР и 5 милиона. от ОПНОИР.Това далеч не са достатъчни средства, за да могат общините да се справят с предизвикателствата, които стоят пред ромските общности на местно ниво. В началото на тази година стана известно, че по обявата от октомври миналата година са одобрени 52 общински концепции, което на практика превръща тези общини в предефинирани бенефициенти, имащи възможност да развият пълни проектни предложения по процедурата, като всеки проект не може да надхвърля 550 000 лв. В този смисъл, проектите на тези 52 общини ще са на обща стойност не повече от 25 милиона лева.

Очакванията на държавата са от предоставените средства да се възползват поне 11 600 роми. Какво реално означава това? В социалните мрежи изчислиха, че 80 милиона лева за тази целева група прави по 6896,55 лева на човек. Съпоставено с минималната работна заплата (460 лв.) се получават по 15 минимални заплати. Как се обучава човек да си търси работи за 15 месеца и какви са прогнозите за по-нататъшната му реализация?

Е, това са криви, бих казала тенденциозни сметки, защото средствата не са само и единствено за роми, а и за други групи в уязвимо социално положение, нито са само за обучение за заетост.

Обявата за интегрираната процедура ясно заявява, че в своите проекти общините ще трябва не само да организират дейности за интегриране на пазара на труда, но да планират и изпълняват мерки за осигуряване на достъп до образование и обучение, до социални и здравни услуги, за развитие на местните общности и преодоляване на негативните стереотипи – както се вижда, доста всеобхватна и сложна проблематика, за чийто адресиране 15 минимални заплати са просто нищожна сума.

Но аз бих погледнала на това и от друг ъгъл: 15 минимални заплати за човек, особено млад човек, който ще се включи на пазара на труда, никак не са много, защото се очаква, че той ще генерира и допринесе много повече за общественото благо през дългия си трудов път. В тази връзка, дали може човек да бъде обучен да си търси работа за 15 месеца и какви са прогнозите за по-нататъшната му реализация, бих казала, че при правилно планиране и изпълнение е съвсем възможно човек да бъде обучен и подкрепен да се интегрира на пазара на труда, особено при нарастващите темпове на търсене на квалифицирана работна ръка. Въпросът е да не се допускат формални проекти, формални и безсмислени дейности и мерки.

Действително, не трябва да поставим под въпрос цената на социалното включване, защото като всяка обществена дейност, тя очевидно не е евтина, а всички трябва да мислим как да се спре разхищаването на публичен ресурс за безсмислени проекти и дейности. В този смисъл, управляващите органи на оперативните програми, по които е стартирана тази процедура, трябва да очакват от общините да изготвят много конкретни, но задълбочени анализ и оценка, за да идентифицират в тяхната взаимносвързаност и обусловеност всички местни проблеми,така че да планират дейности и мерки, с които интегрирано да търсят най-ефективните и ефикасни решения. Доколкото ми е известно, голяма част от тези 52 общини с одобрени проектни концепции, особено по-малките, изобщо не са подготвени как да прилагат интегриран подход за адресиране на взаимносвързани проблеми на групи в социално-уязвимо полежние. Ето, за това трябва да се работи усилено – да се създаде капацитет и умения за правилно идентифициране, планиране и изпълнение на проектите и мерките и това задължително трябва да става с участието на ромите от местните общности.

Има ли според вас връзка между съобщението до медиите на социалния министър Петков за 80-те милиона лв. с Декларацията за оставката на новоназначение шеф на НССЕИВ Валери Симеонов, подписана от близо 400 души – представители на граждански организации и личности?

Не знам, не съм привърженик на теорията за конспирация. Г-н Бисер Петков е известен като добър експерт, но не съм сигурна доколко добре познава въпросите на етническата интеграция. Всъщност, трябва да се знае, че социалното приобщаване на изключените от обществото роми е високо в политическия дневен ред на Европейския Съюз. Правителството, а и изобщо политическата ни класа, трябва да разберат, че с цинично отношение и с мълчание по въпросите на малцинствата, не разрешават натрупаните проблеми, а само генерират още такива.

 

Въпросите зададе

Юлиана Методиева

29 май

ЛИЦЕНЗ: CC BY-ND Creative commons: признание, без производни
Можете да разпространявате този текст свободно, ако посочите автора по обичайния начин и на обичайното за носителя място; не се разрешават промени.
Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).