Борим се да докажем, че ние сме здрава и активна част на обществото, а не просто да бъдем забелязани

от -
314

В навечерието на София Прайд зам. председателят на комисията по обществен ред и сигурност към СОС Карлос Контрера поиска да бъде забранено провеждането на „София прайд“ на 9 юни. Контрера настоя,че съгласуването на провеждането на гей парада е допуснато при нарушаване на Закона за събранията, митингите и манифестациите, Закона за общинската собственост и Закона за МВР. Според него е недопустимо да се правят контролно-пропускателни пунктове, да се пречи на гражданите часове преди гей парада да преминават през парка. Също така той посочва, че „са недопустими практиките да се блокират цели улици и тротоари като зони за сигурност за едно де факто частно парти“.

София прайд се проведе въпреки националистическите искания.

По мнение на участниците това не е парад, не е демонстрация на различност, не е искане на привилегии. Това е движение за равни граждански права. „Ние сме родени равни по достойнство независимо от етническия произход, сексуална ориентация, полова идентичност, цвят на очите или оттенък на кожата“ написа на стената си Виктор Лилов. Други активисти като Моника Писанкънева отбелязаха „Вижте майките в края на шествието – все повече семейства с деца идват на прайд! Защото прайд е за всички! И всички семейства трябва да имат равни права!“

 

 

Маргиналия потърси от един от  участниците отговори на въпроса защо участва в София прайд, какво събитие според него е това.
Ето отговорите му:

Участвам в шествието за трети път, но за първи път имам възможността да остана от началото до края. Дори отидох на афтърпартито. Времето не ми попречи да се включа, да почувствам енергията на всички около мен.

 

 

Не ми се стори нещо в самото шествие да се е променило – маршрута е все така същия, същата платформа със същата украса, даже някои от песните в плейлиста бяха същите, които слушахме и предишни години. Не съм сигурен за друг път, но сега откриването беше по-интересно, по-продължително и също толкова приятно, колкото беше шествието. Изпълнителите се забавляваха с нас, нямаше изкуствени чувства – всичко беше искрено и от сърце. Всички бяхме там като едно голямо семейство.

 

 

Участвам активно в прайда, тази година дори работих в проект, свързан с него. Според мен няма значение като какъв се идентифицира човек. В крайна сметка всички сме хора, всички заслужаваме равни права, защото това е основния двигател на едно общество – еднакви задължения, еднакви права.

Това събитие ми дава достойнство и гордост. Трябва да си дадем сметка за значенията на думите „прайд“ и „парад“, колкото и близко да звучат. „Прайд“ е именно онова достойнство, което човек трябва да пази и отбранява от другите. Всъщност, според мен това е и основната цел на шествието – борим се да докажем, че ние сме здрава и активна част на обществото, а не просто „да бъдем забелязани“. В крайна сметка ние сме забелязани и доказателство за това е хомофобията и всеки друг вид фобия и омраза към ЛГБТИ обществото.

Единствено присъствах, при това случайно, на прайда в Прага, но тогава бях малко по-малък, все още не виждах света по начина, по който го виждам в момента. Смятам, че това, което липсва на прайда в София, е шума, буквално и преносно. Разбирам, че нашето общество все още не приема нещата по начина, по който бихме желали, но все пак всяка промяна се случва чрез революция. В България, не просто в София, трябва едно грандиозно събитие, което да продължи повече от няколко часа, да бъде отразено от повече страни. Повечето хора реагират на това сякаш не е нищо специално. Напротив, специално е, защото тук сатава въпрос за хора. Не за „такива“ хора, а за хора като цяло.  ЛГБТИ общността, което организира събитието, не се бори само за своите права. Става въпрос за равноправие между всички, не само „избрани елементи“. Всички биха могли да се включат. Затова се нарича „прайд“, а не някакъв тип парад, който е само за един тип хора. Той е за всички, които по някакъв начин са дискриминирани и искат това да се промени. Но за да се промени, някой трябва да ни чуе, а за тази цел – ние да сме още по-„шумни“.

Всеки път, когато съм участвал, съм виждал единствено любов. Хората ни гледат през терасите и прозорците и ни се радват. Свикнал съм да гледам само намръщени хора около мен и срещу мен . Предният път, когато бях, видят анти-прайд група от петима или шестима мъже, облечени в черно, които се бяха събрали на паметника на Васил Левски, сякаш използвайки образа му като техен кумир. Първото нещо, което ми дойде наум, беше, че това е изключително обидно към българското общество, защото самия той се е борел за свобода. Тази година не видях никого. При закриването на шествието обаче имаше един призив, в който организаторите ни помолиха да свалим грима и боите, да приберем знамената си и да прикрием отличителните белези на прайда, за да избегнем насилие над нас. Това ме натъжи изключително много, защото си дадох сметка, че това е нашата реалност. Пожелах си следващия път да няма нужда от подобен призив.“

Снимки: Томи Илиев, Маргиналия