Експерти: не ученикът, а учебникът е в центъра на българското образование

от -
...

Не учениците и учителите, а знанието е най-важният елемент в българското образование. Това е един от изводите на експертите от „Политологичен център“, публикувани вчера в доклад в рамките на проекта „Да отгледаш ксенофоб“. Докладът, озаглавен „Приемственост на политиките на ЕС за интегриране на европейските ценности за толерантност и човешки права в училищното образование на национално равнище“, е изготвен от философа Силвия Борисова. В проекта се прави сравнение между образователните системи на България, Чехия, Норвегия, Швеция, Финландия и Македония. В него се изследва по какъв начин образованието възпитава нагласи, свързани с толерантност и приемане на различните, или напротив – расизъм, ксенофобия, дискриминация на хората с увреждания и т.н.

Повод за извода за ролята на учениците и учителите в образованието ни е Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка 2006–2015 г. В нея, от една страна, се твърди, че „главна ценност в образователната система е детето (ученикът)” и че „всяка идея за развитие на българското училищно образование и предучилищно възпитание и подготовка трябва да бъде осмисляна през призмата на тази ценност”. От друга страна обаче, според програмата „учебникът е основно средство, чрез което ученикът, с посредничеството на учителя, получава подредени знания по определен предмет”.

За сравнение, в основата на чешката образователна система стои схващането, че училището вече не е основният източник на познание и възприемане на света. В шведската система качеството на учителите и на техните методи на преподаване е по-важно от качеството на учебниците.

„Въпросът е в това, че по-горе цитираната концепция за учебника като „основно средство” и учителя като „посредник” поставя най-високо в йерархията на ценностите на училищния процес информацията или знанието само по себе си“, се твърди в доклада. Според авторката Силвия Борисова това, „въпреки заявения в Националната програма за образование фокус върху детето (ученика) като „главна ценност в образователната система”, все още препраща назад към дългогодишната традиция в българската образователна система на знанието като най-голяма, нерядко самоцелна ценност – дори като субектност сама по себе си – на която индивидите като че ли са само посредници.“

В доклада се цитира изследване на П. Бромли и Е. Макинън на гражданското образование в 33 страни, сред които и България. Те са установили, че „съществува като цяло силна връзка между центрираното около ученика образование и учебно съдържание и акцентите върху правата на различните групи; наред с това обаче авторките откриват и връзка между националните нива на индивидуализъм и акцентите в учебниците върху многообразието и правата на различните групи.“

Какво казват изследователките конкретно за България? „Според изследването България се характеризира с ниски нива на центрираност на образователната система около индивидуалността на ученика, както и с ниско равнище на национален индивидуализъм – съответно и с недобре развита културно-образователна област на гражданското и интеркултурното образование.“