Експерти проучват как се задържат мигранти и търсещи закрила в България

от -
838

Как служителите на МВР задържат мигранти в затворените центрове на дирекция „Миграция“ ще установи изследователски екип. Екипът е на неправителствената организация Център за правна помощ – „Глас в България” (ЦПП), съобщиха от организацията.

За разлика от центровете към Агенцията за бежанците, в центровете за задържане към дирекция „Миграция“ на МВР, чието официално наименование е „Специални домове за временно настаняване на чужденци“ (СДВНЧ), задържаните там не са на свободен режим. Какви хора се задържат и какво се случва с тях ще проучи екипът на „Глас в България“ в проекта „Увеличаване прозрачността и отчетността в практиките за задържане на търсещи закрила и мигранти в България”. В инициативата ще сътрудничат и от фондацията „Български адвокати за правата на човека” (БАПЧ), юристи от която ще предоставят безплатни правни консултации на нуждаещите се задържани лица. Освен това, експертите ще събират, анализират и публикуват статистическа информация относно задържането на мигранти у нас и ще изследват съдебната практика в областта. Изводите и препоръките им ще бъдат обсъдени с представители на отговорните институции.

„Българското законодателство допуска задържането на мигранти при определени обстоятелства, като дава значителна свобода на служителите на МВР при решението за издаване на заповед за задържане. Заключенията от теренно изследване, проведено от Център за правна помощ – „Глас в България” по предишен проект, както и мониторингови доклади на други правозащитни организации, сочат широко разпространена практика на административно задържане, включително на хора, търсещи закрила, непълнолетни и уязвими лица”, коментира ръководителят на проекта Радостина Павлова. По думите й проектът цели да спомогне за установяването на прозрачни и справедливи практики на задържане съгласно принципите, залегнали в международното и европейското право.

Дирекция „Миграция” управлява два центъра на задържане (СДВНЧ) – в софийския квартал Бусманци и в град Любимец – с общ капацитет от 700 души. От октомври 2013 г. към МВР функционира и Разпределителен център (РЦ) в град Елхово, който е транзитен център и през който преминават за кратко време почти всички влезли в страната мигранти, преди да бъдат пренасочени. Проучването ще се насочи към основните места за задържане на чужденци на базата на нарочни заповеди, издадени от служители на МВР, а именно – в Бусманци и Любимец.

По данни на МВР, най-многобройни са групите на настанените чужденци от Сирия, Афганистан, Ирак и Пакистан. Към 25 август 2015 г. в СДВНЧ и РЦ-Елхово, заедно с техните семейства, са настанени общо 257 малолетни и непълнолетни чужденци, показва справка на МВР.

Според законодателството на Европейския съюз максималният период на задържане на чужденци в структури като българските СДВНЧ е 6 месеца, като той може да бъде удължен до 18 месеца. От „Глас в България“ подчертават, че международното право изисква задържането в подобни затворени заведения винаги да е основано на детайлна индивидуална преценка на всеки случай и да не е произволна или групова мярка за управление на миграционните потоци. Това означава то да се налага само тогава, когато всички алтернативни мерки по европейското и българското законодателство са изчерпани или неподходящи в дадения случай. Такава алтернативна мярка може да е например редовно явяване на подписка пред властите.

Освен че произволното или масовото задържане на мигранти е в разрез с международното и европейското право, има и високи разходи по поддържането на центровете, както и негативен психологически и физически ефект върху задържаните, твърдят от организацията и подчертават, че задържането винаги трябва да е последната възможна мярка. Съгласно Закона за чужденците в Република България в СДВНЧ не се настаняват непридружени непълнолетни.

Проектът се финансира от Европейската програма за интеграция и миграция на Мрежата на Европейските фондации (NEF). Европейската програма за интеграция и миграция финансира и други проекти със сходна проблематика на български организации, като например на Фондацията за достъп до права (ФАР).