Интелектуалци и евреи представят доказателства по делото на Дянко Марков срещу Юлиана Методиева

от -
...

Нови доказателства постъпиха по делото, заведено от Дянко Марков срещу Юлиана Методиева. Делото ще се гледа днес, на 18 май, от 15 часа в зала 8 на Софийския районен съд (СРС).

Едно от доказателствата е декларация на български граждани от еврейски произход. В нея се казва:

“Ние, долуподписаните български граждани от еврейски произход, декларираме, че лично познаваме г-н Дянко Марков, бивш народен представител от СДС, участник във войната срещу хитлерова Германия,  награден с орден „За храбрости“ и политически затворник по изцяло скалъпено обвинение по време на комунистическия режим в България (…) Гротескни са клеветническите нападки на г-жа Юлиана Методиева срещу Дянко Марков, известният в България демократ и противник на комунизма, приятел и защитник на българските евреи (…) Декларираме, че той не е и никога не е бил антисемит, напротив, много пъти той е заявявал, че антисемитизмът е плод на недоразвити умове“.

Писмото е подписано от Емил Басат, арх. Елко Хазан, съпредседател на Клуба на приятелите българи и евреи (България), Петър Димитров Балтов, евреин по майка, член на Клуба на приятелите българи и евреи (България-Израел), Рашел Леон Леви, Роберт Моис Леви. Подписите са оригинални.

От своя страна, доказателствата на защитата на Юлиана Методиева включват:

  • Откъси, посветени на Съюза на българските легиони от книгата на Николай Поппетров „Социално наляво, национализмът – напред. Програмни и организационни документи на българските авторитаристки националистически формации“;
  • „Легионерството“, автор Дянко Марков (1999, 2011);
  • Протест до редакцията на „24 часа“ на ОЕБ „Шалом“ по повод интервю на Дянко Марков – „Многобройни документи доказват пронацистката дейност на легионерите“;
  • Стенограма от речта на ищеца, произнесена през 2000 г. в Народното събрание.

Известната писателка Леа Коен излезе на свой ред също с призив. Ето какво гласи той:

До СРС, 108 състав, по НЧХД във. 7200/2016

С изумление научавам, че срещу известната журналистка и правозащитничка Юлиана Методиева се води дело за клевета от бившия легионер Дянко Марков заради изразено от Юлиана Методиева мнение, синтезирано в определението “антисемит”.

Юлиана Методиева е широко известна на българската общественост като дългогодишен издател и ръководител на медии,повечето от тях с правозащитнически характер : вестник 1000 дни, издание Обектив на БХК и понастоящем Маргиналия.

В нейните издания са сътрудничили най-изтъкнати български политици, общественици, журналисти и писатели с либерално-демократични възгледи за обществото и в защита на свободата на мненията.

От своя страна Дянко Марков, бивш активен член на СБНЛ, избран от кворума на БДФ, наследник на легионите, в 44 НС, стана известен със своя реч в Народното събрание, в която фактически оправда депортацията на евреите от Македония и Тракия в Треблинка, която доведе до тяхното изтребление.  Това беше направено чрез термин, използван от нацистите спрямо евреите за “враждебно население”, с който те създадоха по време ВСВ привидна легализация на депортацията и по-късно на унищожението на евреите.

Дянко Марков: Депортацията на враждебно население не е военно престъпление. Българският народ не можеше да се противопостави, когато германското командване на Балканите реши, че това враждебно население трябва да бъде депортирано. По този въпрос може много да се говори. (протокол от 27 юли 2000 година от НС).

От приведения по-горе цитат става ясно, че определението “ТОВА враждебно население” не е взето от германската риторика, а принадлежи на самия Дянко Марков. В Своя труд “Айхман в Ерусалим” Хана Аренд (недобросъвестно цитирана от защитници на Дянков) изрично подчертава, че пътят към унищожението на евреите, най-страшната форма на антисемитизъм, известна като “крайното решение”,  минава през три етапа: превръщането им в апатриди, обвинение, че са “враждебно население”, депортация. И трите етапа съществуват в практиката, наложена от българските власти спрямо еврейското население в присъединените Македония и Тракия. Ако това не е антисемитска практика, не знам какво е? Ако човек, който защищава тази практика не е антисемит, не знам кой е?

Речта на Дянко Марков предизвика силно възмущение в много обществени кръгове и медии. Срещу нея протестираха и еврейските организации в България “Шалом” и “Бнай Брит”, както и много обществени лица.

Центровете за изследване на Холокоста в Израел, Вашингтон, Берлин, Париж , както и всички авторитетни еврейски организации по света отдавна са се произнесли върху природата на антисемитизма и по специално и на българския антисемитизъм от периода 1941-1944.  Авторитетни историци в същите тези центрове са категорични за характера на антисемитското законодателство от този период, така и за лицата, взели участие в него и приложили го на практика. Тези институции  са се произнесли и върху характера на СБНЛ, който в редица свои документи подчертава антисемитските си позиции и призовава към депортация на евреите. От друга страна ние все още чакаме Дянко Марков да се разграничи, макар и с късна дата от тези позиции, което до този момент не се е случило. Той се гордее с бившото си членство в СБНЛ. Това означава, че не се е разграничил и от антисемитизма на СБНЛ.

Изразявам своето възмущение от факта, че такова дело може изобщо да бъде допуснато в България, както и че Дянко Марков не е  бил призован съдебно да отговаря за отрицателство на Холокоста, което е било възможно след изтичането на неговия депутатски мандат и сваляне на неговия имунитет, още повече, че той продължи да разпространява в публичното пространство своята версия за оправданото депортиране, и съответно унищожение, на еврейско население, определено от НЕГО като “враждебно”.

Бих се радвала българският съд да прекрати това срамно дело и да отхвърли иска на Дянко Марков като несъстоятелен. Това е още по-необходимо днес, когато сме свидетели на банализиране на събитията от Холокоста дори от представители на висшето управление на страната. Такива действия са прецедент и аз съм сигурна, че ще станат известни на демократичната европейска общественост (ЕП, Съвет на Европа, ЕК, ЕНП) и ще накърнят доброто име на България, в която обикновени българи и БПЦ дадоха през 1943 г. пример как въпреки законите и мракобесието едно преследвано малцинство може да бъде защитено.

С уважение,

Леа Коен-Аугсбургер

Депутат във ВНС, посланик на България в Белгия, Люксембург, ЕС, НАТО, ЗЕС, Швейцария, Лихтенщайн в периода 1991-2001, писател, автор на книгата “Ти вярваш. Осем погледа върху Холокоста На Балканите”, преведена на английски, македонски, италиански, част от библиотечните колекции на Яд Вашем, Мемориал дьо ла Шоа (Париж) и Музей на Холокоста във Вашингтон, гост-лектор на международни конференции за Холокоста във Вашингтон, Париж, Страсбург, Женева, Лозана, Скопие, София.

17 май 2017

София

България

Писмото на Леа Коен е подкрепено от:

Соломон Бали, член на борда на директорите на Бнай Брит интернешънъл Европа

Рафаел Чичек, президент на ложа Кармел, Бнай Брит България

Арон Бали, член на Израилтянския духовен съвет

Лина Деген, психолог, Холандия (Амстердам), член на Бнай Брит, Холандия

Зелма Алмалех, журналист, главен редактор и издател на сайта “Въпреки”

Весислава Танчева, издател на сайта No-comment

Румяна Попова, историк и изкуствовед, Холандия

Арх. Стела Магрисо, Херцелия Израел

Д-р Давид Бенйозеф, Ню Йорк

Исак Шапатов, Тел Авив, Израел

Белла Бенадо, Тел Авив, Израел

Кремена Калпакчиева, политолог, Страсбург, Франция

Вени Марковски, Интернет пионер, общественик

Робърт Блюме, арт професор, Арнем, Холандия

Проф. Егберт Филипс, Академия Арнем, Холандия

Симон Варсано, фотограф, България

Лилияна Мизрахи, адвокат, Скопие

Еми Барух – журналист,Фотофабрика

Красен Станчев – бивш народен представител, икономист

Стефан Тафров – дипломат

Лора Йосифова – психолог, журналист

Касиер Ноа Ашер – актриса

Хели Мандил – Израел