Ние, учителите, от такива дискусии се успокояваме, че сме на прав път!

от -
294

Преподаватели от IY ОУ „Отец Паисии“, СУ“Св.Климент Охридски“, 56 СУ“Проф.Константин Иречек“, СУ“Райна Княгиня“, СУ Йордан Йовков“, СПГЕ“Джон Атанасов“, НПМГ“ Акад. Л.Чакалов“, 127 СУ“Иван Н. Денкоглу“, СГСАГ“Христо Ботев“, 37 СУ „Райна Княгиня“, 33 ОУ „Санкт Петербург“, 39 СУ“Петър Динеков“ ,СУ“Уилям Гладстон“, СУ“ Народни будители“, ЧСУ“Увекинд“ демонстрираха сериозни дискусионни постижения, висока мотивация и завидна ерудиция по време на двудневната Работилница „Как да говорим добре за лошите неща“ с цел повишаване нивото на образование по Холокост. Той се проведе в Бет Шалом на 8, 9 февруари,  а негови инициатори са Сдружение  за човешки права „Маргиналия“ в партньорство с ОЕБ „Шалом“ и  Мрежата на Сдружението на преподавателите по история. Работилницата е подкрепена от Програма Европа на Столична община.

За презентацията е нужен JavaScript.

снимки: Цв.Георгиева

В 16-те часа занимания участваха 17 учители от столични гимназии и основни училища, един студент от втори курс „история“ към СУ „Св.Климент Охридски“, лектор  от Националната гимназия за древни езици и култура и директорът на 37 СУ „Райна Княгиня“ Цветомира Георгиева. Преподавателят по социална психология от НБУ Румен Петров, автор на рамката за Работилницата  „Как да говорим добре за лошите неща“ с интердисплинарен фокус върху проблема за българския Холокост, съчета в лекцията си травмиращата фактология от историята ни с психологията на насилието. Той  бе и основният модератор. В отделните интерактивни занимания в ролята на експерти бяха историкът Бистра Симеонова, председател на Сдружението на преподавателите по история, Юлиана Методиева,  докторант по политология и главен редактор на сайта „Маргиналия“ , Робърт Джераси, Комисия по въпросите на антисемитизма и борба със словото на омраза към „Шалом“. Специална лекция  за ролята на учителя в  логистиката на научно-изследователските задачи на учениците изнесе Васко Арнаудов, преподавател в НГДЕК и Софийски университет „Св.Климент Охридски“. 

Документалният филм „Борислав и Балканите“на режисьора Юли Стоянов запозна участниците в уоркшопа  с непознати архиви свързани с управлението на Богдан Филов и ролята на Цар Борис през Вт.св.в. станало причина България да се превърне в партньор на нацисткия Трети Райх. Филмът отвори широко пространството за дебат между учителите и експертите относно слабо познатите и силно въздействащи документи за депортацията на евреите от Беломорска Тракия и Вардарска Македония през 1943 г. , както и кадри от бруталните действия на Окупационните корпуси в новоприсъединените земи на Царство България. Преподавателите изслушаха с тревожни чувства документалната реч  на Богдан Филов при подписването на страната на Тристранния пакт. Единодушен  бе изводът, че патриотичните мечти на управниците за националното обединение на Царството в границите  на Сан Стефанска България са довели страната до гибелна  за младия ни европейски хуманизъм  катастрофа. „Ние, учителите, от такива дискусии се успокояваме,че сме на прав път“ каза Цветомира Антонова от ЧСУ“Увекинд“. „Почтеността при преподаването на история е императив“, заяви Теодора Николова. Младата преподавателка бе посещавала вече  квалификационни курсове по линия на френската асоциация „Шоа“. Марта Методиева, член на Сдружение „Маргиналия“ и преподавател в НГДЕК, сподели загрижеността си за настъплението на националистически настроения в училище.

Някои от важните теми на отделните интерактивни занимания  бяха белязани от отговорността на учителите пред трудната тема да се съчетае преподаването на историята на спасяването на евреите в България с трагичната смърт на 11 343 евреи от Македония и Тракия. Ключова книга – пътеводител за осмисляне на събитията резултат от Закона за защита на нацията се оказа специално подбраният за целта „Документален сборник за депортацията на евреите по времето на Вт.св.в „ на Румен Аврамов и проф. Надя Данова. На участниците в Работилницата им бе предоставена и друга богата библиография за бъдещата им работа при приложение  на новите учебници по история за 7 и 10 клас, отделящи оскъдно място на българския Холокост. Обсъдени бяха идеи за извънкласна работа с учениците, като особено усилващ ефект за въздействие преподавателите  категорично посочиха модерните дидактични средства, откъси от филми, срещи с „оцелели“ от Вт.св. в. евреи.

По идея на мнозинството от участниците за предстоящата втора фаза на уоркшопа през април ще бъде изготвен документален филм „Виртуално посещение на музеите на Холокост в Скопие и Атина“. Тази творческа идея ще бъде дело на четирима преподаватели, а методологическо ноухау ще им бъде предоставен от организаторите на Работилницата „Как да говорим добре за лошите неща“. Начертана бе и маршрутът за учениците през топосите на паметта – Синагогата, стария еврейски квартал.