Ново осъдително решение на ЕСПЧ в Страсбург заради нарушена презумпция за невиновност

от -
226

 
Принципът, който Европейският съд по правата на човека в Страсбург е Презумпцията за невиновност изисква никой представител на държавната власт да не декларира е, че дадено лице е виновно за престъпление, преди вината му да бъде установена от съд.“ Този принцип ЕСПЧ  изведе в мотивите на решение по българско дело, обявено по делото „Лолов и други срещу България„. Това е деветото осъдително решение на Съда в Страсбург срещу България за нарушаване на презумпцията за невиновност, извършена с публично изявление на официалните власти, информира Капитал.

Решението идва само три седмици след обявяване на осъдителното решение на Страсбург по делото „Масларова“, където бившата социална министърка осъди България не за друго, а задето говорителката на главния прокурор и депутат от управляващата партия ГЕРБ (Пламен Нунев) в публични изявления са я обявили за виновна в престъпление=

В решението по делото „Лолов и други“ Европейският съд по правата на човека цитира предишните решения по делата на Борислав Гуцанов и семейството му, Алексей Петров, братята Стоянови (Дамбовците), Тони Костадинов, Тенчо Попов и др. – макар и с оглед на опитите на българските власти да обосноват тезата, че засегнатите са можели да се защитят в рамките на наказателното производство, а след оправдателната присъда да заведат дела за клевета.

Става въпрос за официално изявление на публична институция, която отговаря за защитата на обществения ред и провеждането на наказателни разследвания, подчертава Съдът в Страсбург. Текстът на това прессъобщение надхвърля простото съобщаване на информация за провеждане на наказателното разследване или за посочване на подозрение в престъпление. В него в прав текст се твърди, че тримата жалбоподатели са извършили тежки престъпления – семейната двойка Светлозар и Румяна Лолови са посочени като организатори на престъпна група, а друг човек – Рангел Станчев, като един от активните членове на същата престъпна организация. Тези твърдения се правят много преди наказателните съдилища да имат възможност да коментират по същество повдигнатите обвинения, се казва в решението на Съда по правата на човека.

В решението на съда в Страсбург е посочен ясен критерий за начина, по който публичните органи, включително полицията и прокуратурата, трябва да комуникират с обществото по конкретни дела, като зачитат презумпцията за невиновност. Съдът подчертава, че доколкото презумпцията за невиновност е един от елементите на справедливия наказателен процес, тя не се ограничава до обикновена процесуална гаранция в наказателния процес. Нейният обхват е по-широк и изисква никой представител на държавната власт да не декларира, че дадено лице е виновно за престъпление, преди вината му да бъде установена от съд.“

Според адв. Михаил Екимджиев  „проблемът действително е системен и че представителите на всички държавни институции най-вероятно не разпознават и затова не зачитат презумпцията за невиновност, която е право, както по конвенцията, но и според българската конституция и Наказателно-процесуалния кодекс. Другото допускане е, че дори и да познават тази презумпция, те умишлено не я зачитат, тъй като фактически нейното нарушаване не води до неблагоприятни персонални последици за тях. Не е за подценяване и възможността, въпреки ясното съзнание, че се нарушава конституционно право, това да се прави и за реализирането на краткосрочни политически дивиденти.“

Източник: Капитал