Ромите нямат представители в НС , политическите лидери бездействат за неонацисткия Луковмарш – акценти от доклада на Държавния департамент на САЩ за България

от -
107

 

Част от изводите за България в годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за спазването на човешките права се изтъква, че етническите турци имат 8% от мандатите в парламента. В него обаче липсва ромската общност. Споменава се случая с кюстендилския кмет, за който Маргиналия писа ( http://www.marginalia.bg/novini/chlen-na-kzd-predlaga-samoseziraneto-zaradi-referenduma-v-kyustendil/). Напомня се, че през ноември Комисията по дискриминация разглежда делото срещу кмета Петър Паунов, който лишава ромите от квартал „Изток” от правото да участват в местния референдум с презумпцията, че ще дискредитират резултатите.  В доклада се отбелязва, че турците, ромите и помаците имат свои представител в местната власт. Критикува се забраната за използване на езици, различни от българския, по време на предизборна кампания. Изтъква се, че ромските деца често посещават училища, които на практика са сегрегирани и получават лошо образование.

Зависима съдебна система, корупция на всички нива, тежки условия в затворите, лошо отношение към малцинствата. В доклада се говори и за ниското ниво на свободата на словото у нас, подчертава Клуб „Z“

Според Държавния департамент в България служители във всички сфери на управлението са засичани в корупционни практики, които са безнаказани – подкупи, конфликт на интереси, злоупотреби, нарушения на обществени поръчки, търговия с влияние.

Акцентира се, че свободата на изразяване и на пресата като цяло се спазва от страна на правителството, но съществуват проблеми, свързани с корпоративен и политически натиск върху медиите, непрозрачна концентрация на медийна собственост и дистрибуция, както и непряка правителствена подкрепа за отделни медии чрез публичен ресурс.

Друг извод е, че антисемитската реторика продължава да се проявява в социалните медии и като коментари под медийни материали. Организацията на евреите в България „Шалом” посочи, че през изминалата година няма крайни антисемитски актове, но изразява загриженост от бездействието на правителството и пасивността на политическите лидери към справянето с по-малки, но по-редовни прояви. Организацията изразява съжаление, че властите са спрели да обръщат внимание на фен групите, които показват нацистки знаци по време на футболни срещи или ги определят като хулигански прояви, вместо като престъпления от омраза. Сувенири с нацистки мотиви се предлагат на туристи навсякъде из страната.

През февруари кметът на София не позволи провеждането на шествие в чест на генерала от Втората световна война, Христо Луков, известен с антисемитските си възгледи и пронацистка политика. Макар и кметското решение да не спря събитието, то все пак ограничи мащаба му. Няколко дни пред шествието активисти и студенти протестираха срещу него, развявайки плакати, с които изразиха отрицанието си на нацизма, фашизма, анти-бежанските и анти-имигрантските настроения в страната.