Резултати от изследване: образованието ни отхвърля мобилните деца

от -
1 311
Кадър от филма на Алън Паркър и Пинк Флойд "Стената"

Българската образователна система не е предназначена за децата, които пътуват със семействата си в чужбина. Живеем във все по-мобилен свят, а образованието ни е направено по статичната мярка на националната държава и на хората, които живеят само в нея. Това е един от изводите от изследване по проект, наречен „Клопката на (не)подвижността: мобилни хора срещу статични институции), който беше представен на конференция в София вчера. Изследването е осъществено от екип на Центъра за либерални стратегии и Фондация „Риск Монитор“, в който влизат социолозите Майя Грекова, Петя Кабакчиева, Мила Минева и Неда Денева. Те са получили подкрепа и от местни неправителствени организации от Благоевград и Шумен.

Социолозите са изследвали проблемите, с които децата, пътуващи с родителите си в чужбина за различни периоди от време – от няколко месеца до няколко години, се сблъскват при завръщането си в българското училище. Според тях образователната ни система е такава, че не може да разпознае и оцени знанията, които децата са получили в чужбина. Няма и механизми, които да помогнат на учениците да наваксат пропуснатото. В повечето случаи се налага да повтарят класове, което увеличава риска да отпаднат от системата. Тъй като, както сочат изчисления на „Риск Монитор“ и Катедра „Социология“ на Софийския университет, около милион и половина или два милиона българи живеят и работят в чужбина, проблемът е огромен.

Рискът, твърдят изследователите, е особено голям за децата от ромски произход. Вместо да бъдат безработни в България и да живеят от помощи, много роми предпочитат да работят в чужбина. Но те нямат нито пари, за да запишат детето си на частни уроци за попълване на знанията, нито достатъчно социален авторитет, за да договорят с директорите по-удобни условия за записване на детето в училище. Родителите роми, според социолозите, са поставени пред „невъзможния избор“ между работа и образование за децата си.

„Българското образование страда от документален фетишизъм“, по думите на Мила Минева. Тя разказа, че се изискват минимум седем документа, за да се признае образованието на децата, получено в чужбина. Освен това наредбата, в която те са описани, е изключително неясна като стил и се променя средно на две години. А училищата, според това как я разбират и по собствено усмотрение, искат от родителите и допълнителни удостоверения. Понякога необходимите документи са такива, че училището в чужбина, от което детето идва, не може да ги издаде, защото отразяват български образователни реалности, които там липсват. В други случаи родителите нямат възможности и средства да ги осигурят. Освен това, въпреки че България е страна членка на ЕС, а езиците на страните в ЕС са официални, образователната ни система изисква легализиран превод на всички документи, което също струва пари.

Ако родителите оставят децата си в България, когато пътуват, също има рискове, каза Петя Кабакчиева. Според резултатите от предишно изследване учениците с родители в чужбина са с по-нисък успех, боледуват повече, по-често повтарят класове. Около 40% от тях са посещавали Детска педагогическа стая. Това ги стигматизира, а в много от случаите става дума за дребни нарушения, като пушене на марихуана например. Тъй като обаче в много от случаите попечителството над тези деца не е уредено, на практика няма кой да ги защити пред институциите, ако имат проблем.

Изследователите имат редица предложения как да се промени образователната ни система така, че да не отпадат от нея деца заради това, че родителите им са работили в чужбина. Според тях една обща система за обмен на информация за образованието в ЕС много би улеснила процеса. Но има и редица неща, които зависят конкретно от България.

Да има система на оценка на функционалното и неформалното знание, вместо върху научаването на учебната програма, която е центрирана около локалното знание, предлага екипът. Това ще рече образованието ни да цени знанията на учениците, получени в чужбина, да оценява как мислят, а не дали са „назубрили“ точната дефиниция на български. Тези деца са научили чужд език, имат познания за други култури, а българското училище изобщо не отчита това.

Социолозите предлагат и системата за оценка в училище да е такава, че да е възможно да се оценяват индивидуалните нужди, както и индивидуалните предимства на децата. Важно е да има начини децата, които са били в чужбина, да наваксват с материала. В други страни за целта има помощник-учители, извънкласни занимания и други форми, които България би могла да проучи.

Настоящият Закон за народната просвета предвижда възможност за гъвкави форми на обучение за деца със специални образователни потребности и за даровити ученици. Според изследователския екип, те могат да се приложат и по отношение на децата мигранти.

В понеделник Marginalia ще публикува интервю на Юлиана Методиева с проф. Майя Грекова по темата.