Социологическите изследвания показват, че ксенофобията, хомофобията, расизмът и женомразството са част от един и същ феномен: овластеното невежество на тълпата.

от -
2 455

 

„Домашното насилие и насилието над жени в България са нормализирани до такава степен, че хората са престанали да му обръщат внимание, не го забелязват – поне докато няма някой убит, което да даде храна на жълтите издания“ ,се казва в празничното обръщение на доц. Алексей Пампоров по повод Международния ден на жените. Пълният текст на обръщението му към форума, организиран от Посолството на Великобритания, публикуваме по-долу.

Дами посланици на девет държави в България се обединяват с обща инициатива по повод Международния ден на жената. Те ще дадат шанс на млади момичета от цяла България да влязат в ролята на Посланик за един ден в сряда (7 март).

Посолството на Великобритания в София проведе национално състезание, в което се включиха млади момичета на възраст между 15-19 години. Те се включиха в надпреварата с отговор на следния въпрос: Ако бяхте посланик за един ден, какво бихте направили, за да има прогрес в равенството между половете?

На кръглата маса се очакват около 40 участника, включително 9 дами посланици и победителките от конкурса, представители на високо ниво от средите на бизнеса, политиката, армията, дипломатическия корпус, гражданското общество, както и от академичната общност. Ще присъстват и около 40 наблюдаващи, които ще са в залата,но няма да участват в дискусията.

Сред участниците са Марияна Кацарова, правозащитник и журналист, Фондация „Общество за Справедливост“, основател на организацията RAW in WAR (Reach All Women in War), основател на награда на името на Анна Политковская;Доц. Алексей Пампоров, Института за изследване на обществата и знанието при БАН;Ева Майдел (Паунова), Депутат в Европейския парламент (очакваме потвърждение).

Събитието ще използва социалните медии. Организаторите  насърчават всеки интересуващ се от  проблемите, да пише в Туитър като използва официалния хаштаг за Международния ден на жената #PressForProgress.

Ето цялото обръщение към Форума по този повод на доц. Алексей Пампоров.

Ваши Превъзходителства,

Уважаеми министри, депутати и гости,

 

Трябва да си дадем сметка обаче, че докато мнозина от Вас с досада ще кажат „Без зюмбюли, моля!“, утре не всяка жена ще получи цвете. Някои жени вместо това, ще получат ругатни и шамари. Други ще получат ругатните и шамарите, заедно с цветето – защото това е много характерно за българския кавалер: да отвори и задържи вратата на идващата дама с репликата: „Аре, ма, к’во са моташ?!“. Трети ще получат цвете като индулгенция за ругатните и шамарите в останалите 364 дни. Трябва да си дадем сметка, че в България имаме много сериозен проблем с насилието над жени и домашното насилие. Аз, като професионален социолог, който от 20 години активно прави теренни изследвания, мога да Ви кажа, че изключително силно се съмнявам в данните, които показват, че само 25% са жените, жертва на насилие, основано на пола. Всъщност, домашното насилие и насилието над жени в България са нормализирани до такава степен, че хората са престанали да му обръщат внимание, не го забелязват – поне докато няма някой убит, което да даде храна на жълтите издания. Насилието започва от най-ранно детство и дори деца, които днес, в този момент, учат в училища тук – в центъра на София – разказват за „бой с каиша“. Та… аз бих заложил на 90-95% жени в България, които са ставали жертва на насилие, основано на пола или домашно насилие: шамари, обарване, пошляпване по задника, неприлични реплики, реплики – които демонстрират женската малоценност, стъкленият похлупак пред женските кариери – включително в политиката. Това е тъжно и много срамно.

 

През последните няколко години езикът на омразата и опасната реч толкова масово и безпролбемно се разпространяват публично, че влизат в домовете и умовете ни. Или обратното – толкова ни се струва „естествено“ и ни „идва отвътре“ да мразим слабите и уязвимите, че не се притесняваме да даваме публичен израз на своята омраза. Омразата се качи на парламентарната трибуна и влезе в кабинетите на Министерски съвет. Това вече не е тъжно и срамно. Това е страшно. Страшно е, защото социологическите изследвания показват, че ксенофобията, хомофобията, расизмът и мизогинията са част от един и същ феномен: овластеното невежество на тълпата. В момента, оттук и оттам чувам уж „добронамерени“ съвети, да не говорим за Истанбулската конвенция, защото на хората им било омръзнало и защото дебатът бил приключил. Не е вярно! Дебат не е имало, защото противниците на конвенцията тиражираха лъжи, а лъжите – повторени хиляди пъти започнаха да изглеждат като истина и всъщност скриха голямата истина, а тя е че: 1) Българското законодателство е неадекватно и недостатъчно, за да осигури превенция на насилието основано на пола (и под пол имам предвид мъже и жени, а не глупостите, които се изписаха от „противниците“); 2) Липсва правоприлагане на пропорционални наказания в случай на насилие, основано на пола – смъртните случаи в резултат от домашно насилие през последните месеци по един много тъжен начин илюстрират това; и 3) на последно място, но не и по значение – липсва утвърден механизъм и съответен стандарт за защита и реинтеграция на жертвите. Всичко това може да се реши, ако България избере да ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. Така че – Не! Не трябва да мъчим. Мълчанието допълнително ще насърчи насилниците и ще обезсърчи жертвите. С мълчание и пасивност не можем да променим обществото. Трябва да подкрепим Министерство на правосъдието в неговото усилие и да насърчим Конституционния съд за решение в полза на фундаменталните права – защото именно това е проблемът с насилието над жени и домашното насилие. То накърнява човешкото достойнство, правото на физическа и психическа неприкосновеност, а в някои случаи – правото на живот; освен това фактически застрашава свободата на личния живот и равенството между мъжете и жените.

 

Ваше Превъзходителство, благодаря Ви за поканата и за възможността да кажа това, което казах. Бог да пази Кралицата и жените в България! От второто ние, тук, имаме наистина голяма нужда. Мили дами, борбата с половите стереотипи и насилието основано на пола продължава и не се страхувайте: имате и мъже на Ваша страна, и заедно ще разбием стъкления похлупак! Честит празник!