Световната банка пропуска човешките права в Ръководствата си за кандидатстване

от -
77

Световната банка е прекарала последните четири години в опит да спази правилата, които прилага, за да предотврати или намали социалната и екологичната вреда от проектите за развитие, които финансира. Но човешките права не са включени в тези правила, съобщава Хюман Райтс Уоч.

Правилата, екологичната и социална рамка, не признават международно приети стандарти за човешките права. Чернови бележки публикувани в началото на ноември, които трябва да осигуряват практическото ръководство за прилагане на рамката, също са в страни от стандартите за човешки права.

ХРУ е имала надежда необвързващите Бележки поне да цитират стандартите за човешки права и да осигурят на взимащите заеми практически начини да се погрижат финансираните от Банката проекти да не вредят на общностите, на които трябва да служат. Но те дори не се приближават до това. Всъщност, черновата им дава голяма възможност да подминат тези стандарти.

Рамката изисква взимащите заеми да спазват международните задължения, които са „директно приложими към проекта им, според съответните международни договори и споразумения,” които трябва да включват стандартите за човешки права. Насоките просто повтарят същото неопределено изявление, вместо да обясняват къде да се търси информация за тези задължения в международното хуманитарно право, как да се определи дали са приложими и как да се следват на практика.

По подобен начин, изискването за не-дискриминация на Рамката се отнася само до „уязвимите и групите с отнети предимства” и не включва отдавна установените и защитени основи, върху които е изградено законодателството. След многократни молби от неправителствени организации, Банката издаде придружаваща директива, в която се изброяват защитените групи, но все още изключва няколко основи за защита според правозащитното законодателство, сред които дискриминация въз основа на език, полови характеристики, семеен статут и политически убеждения. Ръководството не поправя този пропуск.

Още повече, бележките насочват взимащите заеми да правят неопределени „усилия” да се уверят, че консултационният процес включва групи с отнети предимства, но не дава конкретен съвет как да се постигне това, включително как да се защитят критично настроените към проекта от възмездие или да се елиминират бариерите за участие на съответната общност.

Ако Световната банка се отнася сериозно към изграждането на капацитет у взимащите заеми да прилагат нейната нова Екологична и социална рамка, тя трябва да ревизира Ръководните си бележки и да включи практически съвет как да се постигне това.