От страх ромче в шахта се скрило

Преди България да се присъдени към Европейския съюз, се даваха много пари за циганите. За разпределението им се грижеше както самият ЕС, така и различни национални държавни структури. Няма да ги изреждам, заради риска да причиня поредни гневни изблици на тема “кой изяде милионите за ромите”.  Да, като данъкоплатци ние издържахме хора, които се хранеха от етническата немотия и „борбата“ с дискриминацията и расовата нетърпимост. Но не тази е темата, макар че можеше да се потърси отговорност на дузина чиновници и депутати от Комисията по правата на човека в 39-то Народно събрание, а и от по-следващите. Пародоксално, затихващите функции на институциите, оторизирани за решаване на проблемите на малцинствата, бяха право пропорционални на европейската ни интеграция.

Та, по онова време (2005) трябваше да наблюдавам как се изразходват щедро отпуснатите от Брюксел средства. Падна ми се проект за развитие на етно-културната идентичност, което вървеше, както си му е редът с придобиване на компютърни умения и образование по нови информационни технологии. Проектът беше базиран в софийския квартал „Факултета“, а неговият координатор (ром) съвместяваше тази работа със синекурна длъжност във важно ведомство.

Беше страшен студ. Навън ме посрещна дребно девойче, супер бедно облечено, а огромните гумени ботуши затрудняваха вървежа му. Две-три жени пушеха и се подпираха на метлите си, като духаха от време навреме вкочанените си ръце. Над вратата пропагандно се мъдреше знамето на Европейския съюз. В стаичката, където се помещаваше администрацията на „проекта“, беше запалена електрическа печка. Разговаряхме сврени около нея, като през цялото време подозирах, че навън е по-топло. Един нелош компютър, закупен по програмата, стоеше безнадеждно неработещ. На масата беше представително раздиплен първият „брой“ на вестник, списван от роми. Обясниха ми как ще изглежда, какъв ще бъде тиражът му. Имаше известен ентусиазъм, който обаче веднага угасна, когато чуха въпросите ми. Колко са грамотните във „Факултета“? Кой ще го чете? Как ще се разпространява? Какъв е процентът на посещаващите училище деца до 8 години? А до 10 години? Колко изобщо завършват основно образование? Има ли среднисти? Има ли, хм, някой, завършил университет?

Проектът, финансиран от програма ФАР, беше отблъскващо безсмислен.Той издаваше старите навици за социално инженерство на чиновници от Брюксел, невиждали беднотията на тази или на която и да е друга страна от Източна Европа. Тях просто не ги интересуваше българското гето – нито безработицата, взривена от посткомунизма, нито расистките вълни, удавящи все повече и децата от малцинството. В Брюксел още по-малко знаеха,че нетърпимостта към уязвимите и беззащитните ще нараства успоредно на бедността на мажоритарния етнос. А трябваше, защото социологическите данни, които България предоставяше, доказваха пропастта от отчаяние, в която пропадаха едните и другите. Българите получаваха най-ниска работна заплата на континента. Ромите оформиха забележителна по размерите си „ъндър“ класа; нямаха законни жилища, нямаха пари да закупят свои, те ставаха все по-уязвими, капсулирани. На всичко отгоре, посткомунистическите общества в навечерието на поредния прием в ЕС застрашително се разслояваха. Създадоха се мутри и свръхбогати в българското общество и нова, силна, отчуждена и враждебно настроена ромска прослойка, която довежда до страшни социални конфликти.

Тежките сблъсъци в Раднево имат ясна и точна “биография” на невъзможното съжителство между българи и роми, между роми и роми, между бедни и богати и така нататък. Единият от ромските биячи в Раднево е Сурай. Сурай -паша. Другото му име е Калчо Иванов. От МВР Стара Загора дълго усукваха дали е едно и също лице Сурай-Калчо, но хората си го знаеха. Във всички случай, Сурай е цигански барон. Незаконните действия, с които го свързват (както и на биячите с него), са наркодилърство, кражби в супермаркети, занимавал се е с незаконна финансова дейност. Бил е съветник на ПП „Политическо движение „Евророма“. Днес Сурай/Калчо се смята за представител на ДПС в Раднево. Иначе казано, той е олицетворение на онези цигани, от които роми, и българи се страхуват. Тези цигани забогатяха по различни начини  –  някои от принадлежността си към „калдарашите“ и издигнаха дворци със златни прозорци. Други натрупаха милионите си от отпадъци, събрани от ровенето в контейнерите за битови отпадъци. Трети – от гурбет. Богатите роми живеят в София, Костинброд, Луковит, Видин, Пазарджик. Във Видин съм виждала белите им къщи с басейни насред напуканата от суша и жажда махала „Нов ден“. На 100 метра от прихлупените къщички на „Факултета“ съм влизала в имот с необозрим брой стаи, фонтан, игрище. Няма да казвам името на собственика му. Той е известен ром, който все по-активно се подвизава в политиката. Къщата му, впрочем, удивително си прилича с един друг демонстративен разкош, собственост на представител от синята олигархия. Говоря за недостъпния за простосмъртни имот в Градоман, включващ освен останалото и къщи за гости, за прислуга, басейни и спа-център, принадлежащ на близкия приятел на експремиера Иван Костов, ресторантьора-милионер Славчо Христов.

Когато ултрасите, рокерите, момчетата с фанелки с надписи „България за българите“ и развяващи националния трибагреник нахлуват в Радневската махала “Кантона”  (както миналата година в Гърмен!), всичко живо там се свило от ужас. Здравите бицепси на момчетата, грижливо поддържани във фитнеса, мрачният пламък в очите им, накървавени за отмъщение, са говорели за едно: Те са готови да бият, да бият до смърт в името на националната си чест. Белите момчета имат напълно осмислена, побългарена ку-клукс-кланова идеология. Циганите на въжето, на сапун, вън от България, марш на боклука, мерзка сган, отрепки. Във фейсбук групите на белите момчета мирише на смърт и дългосрочен расизъм. По-лошо: към редиците на търсещите справедливо възмездие се нареждат жени, майки. Патосът им е огнен, съчките на анти-циганската ненавист систематично се подклаждат от  телевизионните провокации на сутрешните блокове, както и от репортажи с дискриминационни послания. Няма как да не се провиди и политическата им закрила, щедро насърчавана от „праведната“патриотична идеология на ВМРО. В името на партийното оцеляване на Красимир Каракачанов, Ангел Джамбазки, Костадин Костадинов и Карлос Контрера, всеки битов сблъсък по българските махали ще се превежда на езика на силовите действия. Мнозинството от българите харесват този език. Те искрено вярват в заплахите от ромска престъпност, демографската криза и в това ,че аха, още утре България ще осъмне циганизирана необратимо.

„Търсих да взема интервю от някой ром  –  разказва ми репортерка, отразяваща сблъсъците в Раднево. – Не мога да ги открия. Изпокрили се бяха. Жива душа нямаше по улиците. Изведнъж видях , че нещо мърда в шахтата. Наведох се и какво да видя: ромчетата се бяха скрили вътре… Хайде, излезте, да ви питам нещо  –  казала тя“. Те завъртели ужасени очи. Репортерката се отказала.

Някога, преди да се присъединим към Европейския съюз, имаше повече програми за овластяване на малцинствата. Вярно, част от тях бяха тотално неадекватни. Друга обаче вършеха работа. Постепенно се оформяше ромски елит. Образованите започнаха да учат необразованите. Тогава ВМРО не беше в изпълнителната власт, „Атака“ беше млада и нямаше структури по места. Валери Симеонов беше само един отблъскващ расист, непоправимо провинциален и алчен за власт. Днес обаче европейското внимание към изгубените в превода от комунизъм към пазарна икономика роми е страхотно спаднало. Детската смъртност сред циганите е два пъти по-висока от средната за страната. Казвам това, защото освен останалите ключови нерешени проблеми на това малцинство, най-важни са децата, нали!

Знамето на ЕС все така се развява от прозорците на важните къщи във „Факултета“, или в което и да е българско гето. Излишно е да уточнявам, че и в Раднево символите от Брюксел са на водещо място. Както е и в Гърмен, или в столичния квартал „Орландовци“.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).