Наградата “Златен век” е за приятелския кръг на Вежди Рашидов

Виктор Лилов (48 г.) е музикален мениджър („Месечина мюзик“) и издател (Black Flamingo Publishing). Той беше член на Гражданския съвет на Реформаторския блок и кандидат за евродепутат от РБ. Стана известен не само със силно либералните си политически възгледи, но и с това, че е единственият български политик, който не крие, че е гей, а открито заявява различната си сексуална ориентация. През декември получи наградата за ЛГБТ личност на годинатаВ края на 2014 г. Лилов напусна – по принципни съображения – Реформаторския блок и стана един от най-видните членове на новата либерална партия ДЕОС.

Виктор, беше от първите с остра реакция на връчената награда на Камен Воденичаров „Златен век“. Аз например, не мога да забравя неговия шлагер „За крадец не ставаш сине, ти си будала“… Кое те вбеси, кои са основните ти аргументи срещу творчеството на певеца, артиста, продуцента Камен Воденичаров?

Бих искал, преди да отговоря на въпроса, да подчертая, че не се познавам с Камен Воденичаров лично. Познавам отчасти работата му в Ку-Ку, Каналето, телевизия ММ и, не на последно място, “Шоуто на канала”, в което Камен Воденичаров е ангажиран като режисьор и актьор. Когато научих за наградата връчена на Камен Воденичаров от “е-вестник”, реагирах ядосано именно заради участието му в това “развлекателно” шоу продуцирано от БНТ с публични средства. Подобно предаване не само че няма място в една обществена телевизия, но то противоречи по дух и съдържание на мисията на една обществена телевизия да изгражда дух на толерантност, приемане на етнически, джендър и всякакви други обществени групи, които са обект на дискриминация и маргинализация. Още по-обидно е, че подобно глупаво, безотговорно, предаване е показвано в праймтайма на БНТ и най-тъжното – именно Министерство на културата в лицето на своя най-висш представител на практика официално подкрепя това предаване, давайки награда за постижения в културата на един от най-изявените му представители.

Министърът на културата Вежди Рашидов не за пръв път връчва тази помпозна наградата – осемлъчна, посребрена звезда с огърлие, прикрипена къмв позлатена розетка и миниатюра на знака – на спорни личности. Миналата година например неин носител бе Антон Дончев, въпреки отсъствието на обществен консенсус за литературните „приноси“ на неговия роман „Време разделно“. Каква според теб е логиката и критериите на това културно министерство?

Според мен, като цяло министърът на културата не е наясно с целите и приоритетите на повереното му министерство. Министерството така и не подкрепи докрай процеса по завършване на стратегията за развитие на българската култура, въпреки че обеща това да стане до края на юни 2015, а без такъв базисен документ министърът не е в състояние да формулира и управленските си цели и задачи в рамките на мандата си. Подобен документ в частност би задал и критериите, по които един или друг творец може и трябва да бъде награден. Наградите, такива, каквито ги раздава министърът на културата днес, отразяват единствено и само неговата и на приятелския му кръг, култура. Виждаме нивото и – елементарно и обидно спрямо творците от днешния ден, особено онези, които поставят българската култура на европейската и световна сцена.

Тази публикация е създадена в рамките на проекта "Смях срещу омразата", съфинансиран по програма "Европа" на Столична община.
Тази публикация е създадена в рамките на проекта “Смях срещу омразата”.

Твоето име фигурира  като “Застъпник на толерантността” заедно с имена като Алек Попов, Снежина Петрова, Андрей Даниел, Йордан Йовчев и бившият съдия от Европейския съд по правата на човека Здравка Калайджиева, в инициативата на “Маргиналия” „Смях срещу омраза“. Кое те кара да вярваш в силата на смеха в контекста на безобразния провал на „Шоуто на Канала“ или „Комиците“? На общество като че ли са по вкуса долнопробните скечове,просташки шеги, сексизъм…

Добре е да се върнем на естетиката на подобни предавания, да ги анализираме. Много често основен обект на присмех, особено видим в “Шоуто на канала”, са българските роми. Винаги, когато гледам това предаване, се сещам за т.нар. black face минстрел комедианти, особено популярни в периода 1830-1960, в които бели актьори си боядисват лицата в черно в добавка с ярки червени устни и черни перуки от овча вълна и имитират говора и поведението на чернокожите американци, като с това бетонират в съзнанието на американците за повече от век и половина типични расистки, негативни стереотипи за чернокожите и изграждат модели на поведение и възприятие на афроамериканците, които се променят едва след началото на движението за граждански права. “Шоуто на канала” следва почти буквално този модел от преди повече от век и половина днес, в 21 век, и това е шамар в лицето на всеки здравомислещ българин живеещ в Европа, идентифицираш се с ценностите върху които Европа е изградена.

В крайна сметка, тази награда на Воденичаров, която е тема на интервюто ви, е за това, колко добре той обслужва властта, за проявите на конформизъм, посредственост и безгръбначие. Но трябва ли да се учудваме? Нима у нас властта на тези меркантилни тунеядци, прочули се с прозвища като “мултаци” и клипове от сладкарница “България”, са в състояние да оценят нещо друго, освен ласкателствата на блюдолизците?

Време беше да се появи истински отговор на това безгръбначно поведение и затова благодаря за инициативата на “Маргиналия” и за отправената към мен покана да се включа в инициативата „Смях срещу омраза“. Истинската сила на смеха трябва да се използва, за да осмее тъкмо онези, които, възползвайки се от поверената им власт, поставят себе си над всички други. Смехът е много силно оръжие срещу самозабравилите се властници, смехът, сатирата, сарказмът са най-прекият начин да им кажем истината и никак не е учудващо, че цензурата е най-жестока срещу подобни автори на скечове, карикатури, строфи, епиграми и сатирични текстове, осмиващи парвенюта с прекомерно голяма власт. Това не означава, че трябва да се отказваме и честните творци го доказват всеки ден, като понякога плащат много висока цена за достойнството да бъдат себе си!

Проектът "Смях срещу омразата" се изпълнява с финансовата подкрепата на Столична община. Програма Европа, 2016 г. Сдружение "Маргиналия"
Проектът “Смях срещу омразата” се изпълнява с финансовата подкрепата на Столична община.
Програма Европа, 2016 г.
Сдружение “Маргиналия”
Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).