Мартина Балева: Симптоми на разделение в традиционно лявата Виена са същите и във Великобритания

Споделете статията:

Martina-Baleva-Portrait_small-638x357

Мартина Балева е изкуствовед и от 2012 година професор в най-стария швейцарски университ в гр. Базел. Автор на книгата “Образът на България. Създаването на балканските нации в изкуството на 19 век” (2012), съставител на няколко сборника, между които “Балканите не съществуват. Наследства в Югоизточна Европа” (2016).

Преди три дни Австрийският конституционен съд анулира резултатите от президентските избори на 22 май. Магистратите се произнесоха след жалба на крайната десница в лицето на Австрийската партия на свободата (АПС). „Изборите са основа на нашата демокрация. Опазването на тази основа е първо задължение на съда. Решението не прави никого нито губещ, нито победител. То служи само на една цел: да засили доверието в нашата правова държава и по този начин – в нашата демокрация“, заяви председателят на съда Герхард Холцингер. Съдът, по думите му, е взел решението си, прилагайки най-строгите стандарти на изборните процедури. Това означава, че изборите ще бъдат повторени. Засега не е обявена нова дата. Ако спечели Норберт Хофер, лидерът на АПС, той ще стане първият крайнодесен президент в страна членка на ЕС и изобщо в Европа след Втората световна война.

Маргиналия

Госпожо Балева, наскоро получихте висока награда за най-добър преподавател в университета за 2016 година в Базел! Номинирани бяха 257 преподаватели, конкуренцията е била сериозна. Поздравления! Разкажете малко повече за тази награда – очаквахте ли я?

Наградата за най-добър преподавател в университета в Базел съществува от няколко години, но тази година за първи път беше обявена с нови условия. Досега преподавателите имаха възможност да кандидатстват лично с даден семинар, курс или лекция, които са държали през годината. Тази година наградата вече бе не само в една, а в пет категории, като за първата награда в категорията “Съвременно преподаване” преподавателите вече нямат право да кандидатсват сами, а могат да бъдат номинирани единствено от студентите. 800 студенти са подали гласа си за 257 от общо 1500 преподаватели в нашия университет. Не съм си и помисляла, че някога бих могла да получа това най-високо отличие.

Голяма беше опасността Норберт Хофер, лидeр на крайнодясната „Партия на свободата“, да спечели в президентската надпревара в Австрия. За ужас на либерална Европа, на първия рунд мнозинството избиратели гласуваха за него, а не за Александър Ван дер Белен, бивш лидер на “Зелените”. Изведнъж се оказа, че на неколкостотин електорални гласа разстояние е опасността Австрия да има за президент един завършен ксенофоб и расист! Бихте ли казали какъв симптом е това за гражданите на Виена и Залцбург, градове със забележително демократична аура?

Изходът на изборите в Австрия показаха, че обществото там е дълбоко разделено. Същото показа и референдумът във Великобритания. Ровът вътре в самите държави явно е много дълбок. Той протича между младото и старото поколение, както и между мобилните слоеве и тези, които са по-малко или повече немобилни, между добре образованите и тези, които нямат шансове на работния пазар. Според мен това е симптом не само за традиционно лявата Виена или за Великобритания, а в глобален план. Губещите от глобализацията й се противопоставят. Част от тези губещи се радикализират и заминават за Сирия, други чрез референдум протестират срещу социалните елити или гласуват за крайнодесни партии.

Всъщност, преживя ли австриецът реално денацификацията, осмисляне и поканяние за участието си във възхода на нацизма? Питам ви като историк, но и като съвременник на рязкото нарастване на броя на фашистките партии и днес. Те стават все по-популярни и все по-силни както в традиционно бедните южноевропейски страни като Словакия и България, така и в икономически процъфтяващите Холандия, Франция! 

В Австрия осмислянето на историята в смисъла, в който то досега протича в Германия например, не се е случвало. Но както показва възходът на партията АФД и на Пегида в Германия, очевидно не е имало кой знае какво значение дали е имало такова осмисляне, или не. Денацификацията и самокритичното отношение към нацисткото минало явно не е гаранция за някакво алтернативно развитие или мислене. Точно обратното – оказа се, че табуизирането на определени теми и понятия в следвоенна Германия води тъкмо към идентификация с неофашистки политически и обществени движения.

Отдавна живеете и преподавате в Германия, а от няколко години в Швейцария. От друга страна, вашето име бе сред имената на българските учени, подписали през ноември 2015 година „Отворено писмо срещу издигане на стени по границите като противодействие на бежанската вълна”. Кажете, днес вижда ли се краят на ерата „Меркел”?

Подписах отвореното писмо, защото съм на мнение, че издигането на стени пред бежанците не е решение на проблема, а само го изтиква на прага на Европа – там, където така или иначе ситуацията е взривоопасна. В тази политика виждам много паралели с времето на националсоциализма и концентрационните лагери. Идомени и Кале – двата станали най-известни лагери за бежанци в Европа – всъщност бяха съвременни лагери, пред които цял свят затвори очи и остави там хората на произвола на съдбата им. Това поведение на Европа, която е по-богата и по-информирана от всякога, е скандално. Често си мисля, какво ли ще си кажат следващите поколения за нас, които в лицето на тази трагедия не предприемаме нищо, а наблюдаваме трагедията на милиони бежанци от страни. Литературата за Аушвиц днес пълни библиотеки в опитите си да обясни как е било възможно да се случи това. Дано и ние не влезем в историята с такава слава. Затова и се надявам Ангела Меркел да отстои позициите си на следващите избори през 2017 г. Заради АФД и Пегида, а и заради вътрешнопартийните разпри в ХДС, това ще е изключително трудно. Но все пак вярвам в някакво здраво чувство на разум у германския електорат.

Вие сте в непрестанен контакт с българските медии, активна сте в социалните мрежи. Какво мислите за Изборния кодекс? Считате ли го за дискриминационен, за нарушаващ правата ви като български избирател? От националистите – патриоти, получихте упреци, че живеете в чужбина и не вземате пряко участие в обществения и политически живот

Изборният кодекс не ме кара да се чувствам дискриминирана, нито нарушава правата ми на българска гражданка, защото така или иначе имам възможността да гласувам. Който иска да гласува в чужбина, винаги ще намери възможност да го направи, както е било и досега. Друг е въпросът защо се вдигна толкова шум около новия закон и кой имаше интерес от това, българите реторично да бъдат разделени на физически присъстващи и отсъстващи от България. Това обаче не ми пречи да се занимавам с българска история и даже да я правя достояние на други култури. Би ми било много интересно дали се счита за актив на българин или българка в чужбина, че е допринесъл един български национален герой като Сава Пенев да краси корицата на едно швейцарско научно списание. Такъв поне е най-актуалният пример, който мога да дам за ангажимента ми към „българското”.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).