Турция, между военния преврат и режима на Ердоган

В Турция опитът за метеж на една група в армията, слава Богу, се увенча с неуспех. Незабавно след като научих тази новина написах в статуса си във Фейсбук „Не на превратите, да на демокрацията.” Защото военните преврати в Турция не са довели до по-устойчива демокрация и просперитет в страната. При все това съм убеден, че легитимно избраната власт трябва да си ходи не с преврат, а пак чрез избори. Впрочем точно това се случи на редовните избори за меджлис в Турция на 7 юни 2015 г., когато управляващата Партия на справедливостта и развитието на Реджеп Ердоган не получи дори обикновено мнозинство, но събитията, които последваха по-късно накараха турското общество да избира между сигурността и демокрацията и партията на Ердоган отново дойде на власт на „поправителните избори” на 1 ноември 2015 г.

След неуспешния опит за преврат в Турция на 15 юли 2016 г., президентът Реджеп Ердоган заяви, че „това е дар от Аллах”. Защото това, което не те убива, те прави по-силен. Така мощта на турския президент се увеличи многократно. Благодарение на този „дар от Аллах” той започна поголовни чистки в армията, жандармерията, полицията, съдебната система, образованието и администрацията. Броят на уволнените и арестуваните надхвърли петдесет хиляди души. Отскоро в страната е въведено извънредно положение с тримесечен срок. Така решенията на турското правителство ще имат силата на закон, без да се иска одобрението на меджлиса. Под ударите на първия декрет попаднаха 35 медицински центрове, 934 учебни заведения, 109 пансиона, 104 фондации, 1125 дружества, 15 университета и 19 синдиката.

Европейският съюз и САЩ предупредиха Турция относно спазването на човешките права и върховенството на закона след неуспешния опит за военен преврат. След срещата си в Брюксел държавният секретар на САЩ Джон Кери и върховният представител на Европейския съюз по външните работи Федерика Могерини предупредиха Турция да не се правят постъпки, които биха навредили на конституционния ред в държавата след опита за преврат. Посланието гласеше: „Закононарушенията не може да се отстраняват с други закононарушения.”

Извънредното положение няма да донесе повече демокрация в Турция. Рестриктивните мерки добиват застрашителни размери. Например турската дирекция по вероизповеданията заяви, че няма да се отслужва заупокойна молитва за превратаджиите; излъчват се кадри, от които личи какво насилие е извършено върху участвалите в метежа; Община Орду не позволи на семейството на войник, участвал в опита за преврат да го погребат в общинското гробище и тялото му бе погребано в семейния двор; кметът на Истанбул предложи създаването на „гробище за народните предатели”; закрити са редица новинарски сайтове, натискът върху медиите се увеличава; спори се дали трябва да се върне смъртното наказание и т.н.

Стана ли президентът Ердоган по-демократичен?

Най-категоричен и силен глас срещу опита за преврат дойде лично от президента Ердоган. В нощта на метежа той не се огъна и призова всички да излязат на улицата. Самият той също излезе пред хората и разговаря с тях. Но след въвеждането на извънредното положение, в Турция с пълна сила се утвърждава едноличния режим на президента Ердоган, а не на демократичните правила. Може да го наречем и режим на цивилния преврат.  Масовите чистки изпразват от съдържание държавата. А тази тъжна истина се прикрива с ентусиазма и възгласите за демокрация на демонстрантите по площадите. Да, тези демонстрации тип хепънинг известно време ще поддържат огъня на ентусиазма от усещането за победа на демокрацията над безуспешния военен преврат. Факт е, че на 15 юли опитът за военен преврат беше неуспешен и победен от същите тези демонстранти, които се вслушаха в призива на президента Ердоган и още същата нощ излязоха по площадите, скандирайки срещу войниците „връщайте се в казармите”. Така за пръв път в републиканската история на Турция цивилни граждани застанаха с телата си срещу танковете, развявайки националния флаг и гражданската воля надделя над пъкления план на метежниците. Но сега Турция е в положение на цивилен преврат. След неуспешния опит за метеж без да се губи време се пристъпи към затвърждаването на Ердогановия режим. С други думи, онова, което Турция е преживяла след военните преврати, сега преживява и при режима на президента Ердоган. Както след воените преврати са били предприемани чистки срещу всички опозиционери етикетирани под най-различна форма – комунисти, левичари, сепаратисти, поддръжници на шериата, така и след 15 юли бяха предприети поголовни чистки в най-различни държавни и частни сфери. Няма съмнение, че участвалите в метежа трябва да получат справедлив процес, но действията при извънредното положение напускат рамките на законно установения ред. Турция сякаш се променя коренно. Масовите чистки обхващат не само метежниците, но и всички онези, които са против възгледите на президента Ердоган. Така се заражда законът на Ердогановия преврат. По всичко изглежда, че страната напълно ще се сбогува с демокрацията, върховенството на закона, свободата на мисълта, свободата на словото. Цензурата върху медиите придоби още по-застрашителни размери. Така че в известен смисъл се утвърждава едноличен режим с методите на военните преврати. И всичко това се осъществява с идеята за отблъскване и осъждане на безуспешния опит за метеж. Но само това не е достатъчен критерий за демократичност.

Avatar

Мехмед Юмер

Мехмед Юмер е преводач и журналист. Главен редактор на двуезичния вестник "Седмичен обзор" и бивш главен редактор на "Заман"-България. Завършил е Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”, специалност турска филология. Бил е хоноруван асистент в ШУ. Сред заглавията на преведените от него книги са „Перли на мъдростта”, „Към глобална цивилизация на любов и толерантност”, „Видни мюсюлмани в науката” и др.