Литературни войни и свободата на словото

Разделителните линии в редакцията на вестник, посветен на поезията и прозата, се оказват непреодолими. На читателите им е отредена незавидната роля да изслушат скверни откровения “за” и “против” от хората на словото, повели  битката между литературнит “бащи” и техните “деца”. Битката е межу начиначителите на “Литературен вестник” и новите поколения, а несъгласията помежду им са датирали отдавна. Етиката на враждата им за съжаление, върви по координатната ос “проекти -пари –  литература – проекти – пари”. В тази вражда няма невинни.

25 годишният юбилей на вестника  отключи раздялата, а останалото е неясно бъдеще с горчив привкус за познат и срамен развод. В разменените писма писатели, поети, литературни критици – Едвин Сугарев, Ани Илков, Румен Леонидов, Владимир Левчев, Амелия Личева,  станаха ценностни опоненти на самите себе си.

Историята на развода е публикувана във Fakel.bg

В зората на скандала проф.Николай Аретов, литературен наблюдател на Маргиналия, представи своята гледна точка за нашите читатели. В неговия текст има разумни дистанции  относно страстите на спорещите страни, които лично споделям. Публикуваме писмото “Затворен финал” на Силвия Чолева, което тя изпрати и до редакцията на Маргиналия. Немалък кръг журналисти ми писаха дали бихме защитили правото на Силвия Чолева да списва “Литературен вестник”. Така, както тя разбира.

Има още една причина, поради която този скандал намира място в сайта ни , посветен на човешки права. Свободата на изразяване е скъпа за нас. И всеки, който й посегне ще трябва да види неприятното си изображение в огледалото на правозащитната журналистика. 

Затворен финал

Силвия Чолева

След няколко покани преди три години се съгласих да стана редактор на „Литературен вестник“, защото за мен той беше символ на свободния дух в културата. След скандал, предизвикан от изказването ми на Кръглата маса по повод 25-годишнината на вестника (дешифровка може да се прочете на страниците му), бях подложена на „другарски съд“ от другите, т.нар. действащи редактори – Амелия Личева, Ани Бурова, Камелия Спасова, Мария Калинова, Пламен Дойнов и Йордан Ефтимов. Бях обвинявана след това в какво ли не.  Не можех да повярвам, че довчерашните ми уж съмишленици се изправят като един срещу мен, защото съм казала какво мисля. И замълчах. После обидите продължиха след като публикувах отговора на Ани Илков на пасквила на Й. Ефтимов, после вестникът се извини за моите действия, после в кореспонденция по имейл между редакторите директно казаха, че трябва да си тръгна, а в личен имейл до всички Георги Господинов обявяваше, че не съм „уволнена“ (да де, не са ме назначавали). После във вестника излезе обидно предположение на Бойко Пенчев (недействащ редактор), последвало Отвореното писмо на т.нар. „стари“ редактори, после отвращението не можеше да бъде преглътнато, а то стигна извънредни размери след перфидното изгонване на финала на Едвин Сугарев чрез адвокат (впрочем и той писател – Васил Георгиев).

Защо е това изброяване на далеч не всички срамни подробности? Последна дойдох във вестника, първа ще си тръгна, казвах, но бързите приватизатори ме изпревариха с отстраняването на Едвин. (Благодаря му за защитата, благодаря на Ани Илков, Владо Левчев, Владо Сабоурин, Ирма Димитрова и Румен Леонидов, че застанаха зад мен, въпреки анонимните писма-заплахи до двама от тях.) Е, тръгвам си и аз. Не „без жал“, Й. Ефт., не.  И не уволнена, Георги, не.

Нека е ясно: съжалявам за всеки миг от живота си, в който съм общувала служебно или частно с тези хора. Съжалявам, че някои от тях ми бяха (поне аз ги считах за такива) приятели. Съжалявам за наивността си. Съжалявам, че вестникът, в който Малина Томова си вгради живота, падна до вътрешноведомствен стенвестник, обслужващ академични кариери. Съжалявам за безскрупулната му „приватизация“. Съжалявам за Лора, Вержи и Гергана – друг вид хора, с които няма да правим заедно вестника вече. Съжалявам, че вестникът загуби по такъв аморален начин ценен човек като Едвин Сугарев. Съжалявам за авторите, които трудно вече ще намерят чиста трибуна за публикации. Не съжалявам, че работих в „Литературен вестник“. Отивам си след изгонване. Отивам си с тъга и омерзение. Кризата пречиства. Ще ми се да ви напсувам. Правя го.

Силвия Чолева

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).