Бягащите от война – представи, страхове, различия. Образът на бежанеца според българина

“Маргиналия” публикува анализа на Миглена Герасимова в три части. Първата, която представяме на вниманието ви сега, е за образа на бежанеца според българите. Втората част ще бъде посветена на това, как бежанците у нас възприемат българите. В третата акцентът ще е върху различността и съвместното съжителство.

Този текст е съкратен вариант на социологически анализ, част от проект на студио за документален театър VOX POPULI, който изследва темата за бежанския конфликт и сирийските миграционни потоци, преминаващи през България. В него e представен един по-задълбочен поглед върху три основни елемента обуславящи човешкия фактор в разглежданата ситуация:

  • Представите за и на бежанците/представите за и на българите, ролята на медиите в изграждането на представи за изследваните групи
  • Различността
  • Съвместното съжителство – възможно или невъзможно. Ролята на страха в комуникацията между изследваните групи.

Изследването[1] цели да пресъздаде човешкия фактор свързан с разглеждания казус, без да влиза в политически или административни анализи за ситуацията на бежанците в разглеждания момент.

Основните групи на изследването са две – хора, влизащи в държавата като лица, търсещи закрила или бежанци и местни жители, обитаващи районите наситени с бежанци, както и хора, които нямат пряк контакт с тях. Водещ в изследването по отношение на бежанците е фокусът върху миналото и провокацията за идването в България, очакванията и представите за страната; Настоящето – къде съм в момента?, какво правя и какво преживявам?, какво се случва с мен? и доколко го управлявам? и Бъдещето – какво очаквам?, какви са моите цели и планове?. От гледна точка на местните жители, водещите въпроси се свързват с представата за бежанеца, различността и възможността за съжителство и готовността за такова и нагласите към него. За да бъде изградена пълноценна представа за разказите на бежанците и местните жители, са включени контролни групи, които в този случай са представители на административни структури, които работят с бежанци, както и доброволци, които могат да наблюдават процеса отвътре и имат значително по-обективна и пълноценна представа за разглеждания проблем.

Изследването[2] се проведе в: гр. Харманли и регистрационно приемателния център там; в Пъстрогор и транзитния център там; в гр. София и регистрационно приемателният център в кв. Овча купел и района на Женски пазар като разпознаваемо място с множество арабски магазини и стоки. В периода декември 2015 – февруари 2016 година, изследването обхвана 3 града и едно село – София, Харманли, Стара Загора и с. Пъстрогор.

Текстът разглежда три типа взаимодействие между двете основни групи на изследването, който са разгледани в три части. 1. Основни представи на бежанците и българите. Как всеки вижда себе си през другия? 2. Различност или…? Тази част се фокусира върху различността и до каква степен тя съществува между двете култури. 3. Съжителството. Тази част разглежда възможностите за съвместно съжителство между двете основни групи на изследването. Като цяло текстът разглежда ролята на страха в отношенията между хората и бариерите, които поставя наличието му.

  1. Образът на бежанеца според българина

Представите за бежанците, които могат да бъдат изведени от разговорите с местните жители са видимо противоречиви и крайни, затова трудно могат да бъдат прецизно структурирани. Те често са повлиявани от медийното говорене и обвити в усещането за страх, въпреки това с много уговорки могат да бъдат обобщени в три направления:

  • Неутрално – тук се включват респонденти с по-обективна преценка и отношение към бежанеца и неговите проблеми;
  • Позитивно – обикновено това са хора, които имат пряк контакт с бежанци;
  • Негативно и крайно негативно – обикновено е изказано от хора, които нямат пряк контакт с бежанци, те не познават и не желаят да познават такива. Някои от тях живеят в близост до бежански лагери, а други никога не са имали какъвто и да е било, контакт с тях, дори и зрителен.

Тези направления нямат ясни граници, често преливат едно в друго и често пъти респондентите, попадащи в съответното направление, попадат и в някое от съседните. Основно представите се формират на база наблюдения (при възможност за такива) – поведение, облекло, външен вид като цяло. Важно място в процеса по формиране на представите заемат медиите и социалните мрежи. Важно е да се отбележи, че до голяма степен се наблюдава силен предразсъдък по отношение на религията, изповядвана от бежанците, което формира определени представи, които често пъти са силно преувеличени и изкривени.

  • Представи за бежанците
  • Неутрална представа

Тук попадат представите на респонденти, които не са против бежанците и смятат, че е нормално да им се помогне при положение, че страните им са във война. Те често пъти не дават определение, какъв е бежанецът за тях, а директно започват да разсъждават върху положението, в което се намира, и последиците от него. Обикновено тези хора нямат пряк досег с бежанци или имат служебен, който не им позволява да влязат в по-задълбочен контакт. Запознати са със ситуацията и имат относително обективно мнение по отношение на случващото се в арабските държави и в Европа в момента. Някои от тях споделят, че нямат съвсем ясно изградена позиция, но си представят, че бежанците са хора, които търсят безопасност за себе си и за близките си. Според тях държавата ни не е най-подходящото място за бежанци, тъй като има много сериозни социални и икономически проблеми, но като цяло вярват, че можем да си бъдем взаимно полезни. Тук попадат хората, които смятат, че има няколко типа бежанци – такива, които наистина имат нужда от убежище и бягат от война и такива, които само се възползват от създалата се ситуация, а всъщност са икономически емигранти и такива, които имат нечисти подбуди и се смесват с останалите. Често пъти респондентите казват, че истинските бежанци са „добри, мили, отрудени, откровени, измъчени хора“, а другите, които идват с тях са „терористи, джихадисти, манипулатори“. Хората, които минават границата са толкова голям брой, че сред тях може да има всякакви, което затруднява поставянето на едно общо определение и отношение за/към всички тях. Според тези респонденти не е редно да отхвърляме всички, защото има хора, които наистина се нуждаят от помощ, това от една страна, а от друга мотивацията да бъдем толерантни е, че винаги има вероятност ние самите да попаднем в такава ситуация.

  • Елементи на представата – Оценката на външния вид се явява важна част при изграждането на представата за бежанеца. В много интервюта представата за бежанците се извежда през различността, говорейки за културата или религията им. Често пъти в този контекст те са охарактеризирани като племенно общество.

Сред респондентите с неутрална престава за бежанците се откроява една група, която като цяло не е с положително мнение за основната група бежанци, особено мъже, но пък е с много положително менене за сирийските семейства. Според тях сирийските семейства са добри и работливи хора.

Много съществена част от неутралните представи за бежанците се припознават от хора, които виждат в тях средство за печелене на пари. Много голяма част от респондентите в Харманли споделят, че откакто бежанците са там, стандартът на живот в града се е повишил.

Позитивна представа

Този вид представи се разпознават при респонденти, които имат преки и по-задълбочени контакти с бежанци. Например хора, изградили близък контакт с тях, хора които работят с тях, доброволци от лагерите и др.

След – на среща с бежанец   

Респондентите, които установяват близък контакти с бежанци, като ги допускат в семейството си под една или друга форма, споделят, че те са работливи и много умни хора. Разпознават ги като близки приятели, които също са станали неразделна част от живота им. Общото впечатление за бежанците е, че са богати хора от богата държава, които са оставили собствеността си и домовете си, за да търсят спасения за семействата си.

Друга близка представа на хора с ежедневен контакт: те описват образа на бежанците като „отрудени и хубави хора, дошли да търсят спасение“, „скромни и културни хора“, „честни, точни и откровени“. Споменава се фактът, че има злонамерени хора, които се възползват от ситуация и идват тук, представяйки се като бежанци и „объркват положението“ на истинските такива. Хората, които изграждат контакти с бежанци, помагат им, създават приятелства с тях, представят бежанеца в положителна светлина. И тук обяснението, че навсякъде има всякакви хора, е много-много често срещано, според тях сред бежанците има хора, които са много интелигентни и знаят по три езика, но има най-обикновени прости хора, които обаче съвсем не са лоши. В началото в Харманли хората са си представяли, че бежанците са много опасни, но когато обществото постепенно свиква с тях, те са разбират, че  са най-обикновени хора, културни и учтиви. Всички сприятелили се с бежанци казват, че нямат проблеми, че често си контактуват и ходят заедно на кафета и се разхождат, поддържат връзка без проблем.

Представа на доброволците

Доброволци, работещи при тях споделят, че бежанците са били недоверчиви в началото, но постепенно са започнали да се отпускат и да създават приятелства. Било е много трудно с децата, заради стреса, който са преживели. Децата са ги хапели, ритали, бягали от тях, но постепенно са се успокоители и започнали да ги чакат с нетърпение.  Доброволците смятат, че бежанците могат лесно да се интегрират, също така споделят, че сред тях има много интелигентни хора, от които държавата ни може много да спечели. „Това са хора, които знаят по няколко езика“.

Конфликти? Агресия?

Според някои живеещи и работещи около района на Женския пазар бежанците са „нормални хора, възпитани, дори някои от тях превъзхождат българите“. Според тях те се вписват в квартала, но хората не ги вписват. „Има няколко човека (българи) и когато има най-много хора в магазина вечер след 17:30 влизат и започват да се бутат, да се заяждат с тях, да ги обиждат, общо взето обичат да създават конфликти.“ 

Често хората, които не ги харесват или не ги познават, разказват, че са агресивни, но доброволците и други хора, които имат близък контакт с тях, споделят, че в никакъв случай не биха могли да бъдат определени като агресивни. Разказват за случаи на конфликти помежду им, но те са частен случай и тяхната реакция се явява следствие на всичко преживяно до съответния момент.

По отношение на конфликтите, от които толкова много хора се притесняват, някои от респондентите споделят, че според тях и техните наблюдения[3] значителна част от конфликтите между българи и бежанци са породени от българи, футболни запалянковци: „сбивания между тях и някой футболни запалянковци , които мислят със задниците си“.

От описанието на позитивните представи много ясно се вижда, че хората, които имат пряк контакт с бежанците, не споделят неприятни представи за тях. Даже напротив, дори и да има нещо, което да не приемат напълно в подведените им и да отчитат като недостатък, като примера, даден по-нагоре, хората стават по-склонни да го приемат, като вид различност, защото познават тази различност.

  • Негативни представи

Този вид представи се свързват с хора, които нямат пряк контакт с бежанци, дори и да живеят в район, населен с бежанци, те нямат повод за контакт и отказват и избягват такъв. Често в отрицателните разкази за представите на бежанците се коментира тяхното поведение, което се определя като „нагло“ и „нахално“. Тук често пъти се забелязва предубеденост при изграждане на представата за бежанеца и нежелание това поведение да бъде разбрано или обяснено. Съществена роля в този процес заемат медиите.

Опасности

Опасност за икономиката?

Бежанецът се вижда като заплаха за българина и българската икономика, което се обяснява с финансовата помощ, която се отделя за подпомагане на лагерите и на хората в тях. Притеснението е, че стават тежест на държавата. От друга страна, се разпространяват слухове, че ислямският свят иска да завземе територии и за това подтиква населението си да се изселва, за да може ислямът по-лесно да превземе света.

Опасност от престъпления?

Възприема се, че бежанците извършват престъпления, но едва няколко респондента могат да посочат конкретно престъпление. Голяма част разказват за размирици и конфликти, но почти няма такива, които реално да са присъствали на такива. „Онази вечер, са се сбили на „Мария Луиза“, ама не знам нищо конкретно, просто чух“. Тези респонденти, които разказват за слуховете, свързани с конфликти, обикновено смятат, че бежанците са опасни и се страхуват от тях, макар че реално нямат контакт и често те самите не могат да обяснят от какво се страхуват и защо смятат, че са опасни. Понякога предубеждението на хората към бежанците ги кара да им приписват деяния, за които не е сигурно дали наистина са тяхно дело. Като в историята на една магазинерка, която разказва как един ден в магазина и влезли бежанци и откраднали някакви дрехи, но след това в разговора става ясно, че тя всъщност не ги е видяла и че не е съвсем сигурно дали те са бежанци, или не са. В последствие става ясно, че при нея пазаруват бежанци, които си плащат и изчакват спокойно реда си. Както в този разказ, често бежанците се определят като агресивни и най-голямото притеснение на хората е, че ходят на групи. Един съществен предразсъдък по отношение на бежанците се свързва с религията, която изповядват. Тук притеснението се се отнася до ислямизиране на европейските държави. А у нас това директно се свързва с второ „турско робство“. „Или ходят по улицата по 4-ма, запречват пътя, аз трябва да се свивам и път даже да им правя (…) аз в моята държава трябва да им правя път; кои са те, да не съм ги викал (…) Турците колко века са ни мачкали, сега тръгнали Европа да превземат.“ Във връзка с религията някои респонденти смятат, че арабската култура е агресивна по принцип и че те са от години във война с Европа. Според тях никой не може да се оправи с тях, защото те се изолират в тяхната среда без да имат желание да се интегрират в обществото, в което се намират независимо какво е то.

Опасност от тероризъм?

Друг вид предубеждение, продиктувано до голяма степен от медиите и различни истории в социалните мрежи, е това, че бежанците са терористи, изнасилвачи и престъпници. „Бежанците са напаст, изнасилват жените и децата ни. Занимават се с незаконна дейност предимно и се възползват от бялата раса.“ В разговорите с вече заселени от години тук сирийски семейства излиза, че и самите те понякога се притесняват от хората, които идват в България като бежанци, тъй като поведението им създава проблеми на тези, които вече са се установили тук и на тези, които са добронамерени и искат да се установят тук.

  • Ролята на медиите

В процеса по създаване на представите за бежанците в България важна роля заемат медиите и информацията, която хората получават чрез тях. Оказва се, че голяма част от хората формират мнението си за бежанците на база на чутото по телевизии и прочетеното от вестници. Голяма роля в този процес играят слуховете и личните истории, които излизат в социалните мрежи, личните разговори, които често пъти са силно преувеличени във всички възможни посоки. Това важи с особена сила за хората, които нямат контакти с бежанци и не биха могли да изградят своя собствена представа подчинена на личен опит. „Голямо влияние има медията за това, защото преди да гръмнат новините за Нова година в Кьолн и за скачането на изнасилванията, аз лично не съм чувала за такива проблеми в България и изведнъж изчезва едно момиче, точно пред Нов Български и ние вече сме паника и си мислим, че те са виновни, а може тя сама да е избягала.  Мен са ме обарвали в автобуса, два пъти ми се е случвало, и не са били бежанци, ама като заговорят медиите и всички почваме да говорим за тях.“

Други респонденти осъзнават предразсъдъците си, които са се засилили след атентатите и признават, че тези събития са повлияли на мнението им. „Аз мога да съдя по себе си, след тези атентати със сигурност се повлиях и осъзнавам колко е тъпо това нещо, понеже тези хора не може да съм сигурень че имат нещо общо със Ислямска държава и е някакъв предразсъдък в моята глава, но се чувствам по заплашен.“ Според този човек, масовата психоза на хората се дължи до голяма степен на медиите. Те не представят цялата история, а само това, което им върши работа в зависимост от целите им, което спокойно може да бъде наречено манипулация. „например имаше статия, че някакъв сириец е откраднал нещо, не помня какво, но не се споменава колко кражби има от българи непрекъснато.“ Изглежда, че хората са доста рефлексивни, защото си дават сметка как някои медиите формират страхове и насаждат реч на омразата.

Някои респонденти правят разграничения между медиите, като казват, че има такива, от които човек може да получи адекватна информация, но трябва да е много внимателен на какво вярва. По отношение на начина на представяне на новините свързани с бежанци в различни медии, един респондент разказва: „Ся, Блиц щом го пише, явно е измислено. Каква е цялата история: разни сутеньори тука, набарали някакви сирийци и онези искали да им намерят проститутки. Нормално, млади хора, какво да очакваш. Добре, обаче на уреченото време не им докарали никакви проститутки и нашите, сирийците, искали сутеньорите да им върнели парите. Ония не им ги дават и сутеньорите извадили нож, а сирийците в самозащита извадили нокторезачка. И ей това е. И се представя „сирийци клаха българи“. За един човек, който не го знае, как да реагира?! Разбира се, че ще се опасява. Беше се пуснал слух, че има банди скинхедс, които ще нападат сирийците, и тогава те излизаха по 5-6 човека. И харманлийци тогава се изплашиха и казваха: „Погледни ги тия, излизат по 5-6 човека, знаем ли какво се случва!“ Абсурдна работа!

Аналогична е ситуацията със слуховете за „злодеянията“ на бежанците, които се разпространяват много бързо. Един човек, работещ в района на Женския пазар, разказва за много неприятни случки, които стават там ежедневно, но нито една от тях не е предизвикана от бежанци и въпреки това, хората спират да идват и да пазаруват от там, заради бежанците.

Една конкретна история, която показва развитието на отношението към бежанците в Харманли: В началото много местни помагали на бежанците, но постепенно настроенията към бежанците се променят под влияние на местните медии. Така постепенно и местното население се е обръща срещу тях. А реалната ситуация напълно се различава от представата в медиите. Независимо от това, започват няколко протеста. „Официалната статистика показва, че за първата година имаше 5 нарушения, не престъпления с бежанци, а циганите за това време бяха извършили над 400.“ Така постепенно се оказва, че няма кой да отиде на протестите, понеже хората виждат, че бежанците не създават проблеми.

Хора, които работят в системат, а смятат, че медиите залагат на двете крайности: или много „сълзливите“ истории, или „терористичните измислици“, като и двете са крайно преувеличени.  Според тях от медиите човек може да си направи заключението, че „в Харманли е станал Багдат, но всичко това идва от хора, които не са стъпвали там“.

Общи положения

Представите за бежанците, споделени от респондентите в изследването, са крайно противоречиви, едни казват, че са много възпитани и културни, а други твърдят точно обратното. Често пъти се оказва, че едно и също поведение от страна на бежанците може да бъде изтълкувано по различен начин от различните хора, в зависимост от тяхната предварителна настройка и желание за разбиране на различното и новото.

Контактът между двете култури се явява фактор за намаляване на напрежението и предразсъдъците. Страхът от непознатото е в основата на трудността за създаване на контакт. Предубеждението стига до степен, в която дори когато ситуацията те е принудила да опознаеш различното, ти си склонен да приемеш само това, което си опознал, но не и останалата част от същото.

Аз тук имам един мой комшия, който е арабин от Ливан, Абах се казва. Ама той от 89-та е тук. Тук си има семейство, женен е за българка. Купи си къща на „Самуил”. Работи момчето и така. Имат две деца – момче на 18 години и момичето на 16 години. Неговите деца са много умни. Ако Ви кажа, че неговите деца знаят по 3, 4 езика…“ И същият човек за бежанците: „Всичките тези бежанци идват и завладяват Европа. Вижте какво стана и за новогодишните празници в Германия с жените… Това е нарочно, без война завземат Европа…

 

[1] Този текст не може да бъде разглеждан като представително изследване. Това е изследване част от проучване целящо да послужи за нуждите на документално представление. Анализът е валиден единствено за проведените в рамките на изследването интервюта и в никакъв случай не може да претендира за представителност на изложените тук изводи.

[2] Екипът срещна множество трудности при подбора на респонденти. От една страна поради официалния отказ, който получи за достъп до лагерите от Държавната агенция за бежанци при Министерския съвет с изх. Н 12-381 от 26.01.16. От друга поради деликатността на въпроса и предубедеността на евентуалните респонденти.

[3] Тук отново говорим за близки наблюдения, което предполага контакт.

Avatar

Миглена Герасимова

урб. Миглена Герасимова - урбанист, градски изследовател и докторант по Социология. Завършва специалност Урбанизъм през 2009 година в УАСГ. След няколко годишна работа като проктант и консултант по градско планиране се отдава на активистка работа в НПО сектора, в сферата на градското планиране, което по късно я довежда до изследователка работа в областта на градките изследвания и гражданкото участие в процеите по изменеие и развитие на градовете и градската структура. 2014 г. записва докторантура в СУ, катдреда "Социология", програма за "Градски изследвания".