“Стабилното” МВР – най-нереформираното министерство след 89-та

Споделете статията:

Министерството на вътрешните работи не е обикновено министерство. Има много причини за това, никоя от които сама по себе си представлява особена опасност или нередност, в сравнение с други институции. Заедно обаче те са вплетени в онова, което всъщност е МВР – силова структура с по същество собствена и независима власт. Централизацията на МВР формално урежда този въпрос: в ръцете на министъра и главния секретар – уникална позиция, между другото – могат да употребяват ресурса на тази власт, с възможността – макар и не експлицитна –да се пренебрегват процедура, граждански, човешки права и други.

Случаят с принудителното отвеждане на Абдуллах Бююк от страната на 10-ти август безспорно ще се запомни като погазване на човешки живот, чиято циничност дори за силовото ни министерство изглежда гранична. “Рутинната проверка”, както МВР си я нарича,  установява, че Бююк е с изтекли документи за пребиваване. Това става повод за стартиране на свръх-пъргава процедура, която завършва с неговото предаване на турските власти. МВР, Румяна Бъчварова и обществената телевизия в централната си емисия в деня на отвеждането му, обясняваха подробности за това какъв вид документи, кога изтичат, кога трябва кое да се поднови, какви са сроковете за едно и друго. Всъщност премиерът беше решил, че той трябва да бъде предаден на Турция по начин, който не търпи отлагане. За да е сигурно и бързо, трябва да не се дава възможност процедурите, заложени в закона, които биха отложили или въобще отхвърлили отвеждането на Бююк, да се приложат. Румяна Бъчварова обаче успокои, че той ще може да обжалва отвеждането си (?!). Въобще държавата се опита по един особено евтин начин да обоснове предаването на един турски гражданин, преследван от турската държава, държава, която официално е заявила, че няма да спазва конвенцията по човешки права, на същата тази държава. PR решението беше да се банализира един престъпен акт, с директни последици върху живота – в биологичния смисъл – на един човек, като го зарови в отегчителен разказ за процедури и срокове.

Значимостта на предаването на Бююк е категориално различна от това, за което често има поводи да се говори: МВР (може да) злоупотребява с власт и/или управляващи го ползват за – както самият премиер призна – действия “на ръба на закона”, без опасност от последствия. Това, разбира се, е достатъчно опасно. Случаят е много голям и изисква повече от МВР: това е нещо, което премиерът е искал, има и акт на президентството – отказът на Маргарита Попова на молбата на Бююк за предоставяне на убежище. Ключовият въпрос, свързан в МВР, обаче е следният: МВР работи спокойно “на ръба на закона”, а и отвъд него, ако се налага, и е на разположение да изпълнява желанията на премиера. Няма никакъв вътрешен институционален механизъм, който да действа превантивно срещу свободното разполагане със силовото министерство, и то често от едно лице.  Употребата на силовия ресурс на МВР за актуалната политическа цел на премиера да сътрудничи – изглежда безусловно – с Турция по, изглежда, всички въпроси, в противоречие на законите на страната и конвенциите, по които е страна, задава важна характеристика на хоризонта на (възможно) действие: безграничност.

Базовото обстоятелство е, че МВР е най-нереформираното министерство след ’89-та година, и то разполага със силов ресурс. Това е колкото причина то да не е като другите, толкова и следствие от това, че неговата “специалност” никоя политическа власт не е посмявала (а и не иска) да проблематизира. Така че то капитализира въобразената си особеност, което на свой ред му дава  възможност да генерира реална такава, чрез овластяване и изграждане или развиване на механизми на затвореност: каквото става в МВР, остава в МВР. МВР е свикнало да работи по потаен начин, зад пелената на митологизираната извънредност на полицейските работи. Цветан Цветанов неведнъж е пресичал на въпроси на журналисти по повод МВР с изказвания, че полицейската работа е специално нещо и не може да бъде разбрана от хора извън системата.

МВР е не просто непрозрачно, то е непроницаемо, и това не е случайност, а част от конституцията му. То мисли себе си като секретно и особено и като такова се възпроизвежда. Това се вижда в чисто формалното обстоятелство, че е работа на МВР да се занимава с евентуалните нарушения, които самото то извършва. Преди около две години, благодарение, забележете, на „Господари на ефира“, се разкри случай на грубо погазване на правата на двама млади граждани от служители на МВР. Своеволието на полицаите за мен стои на втори план като разкритие. По-важното, което репортажът показа, е как безпроблемно се извършва вътрешна проверка, която установява, че полицаите не са извършили нарушение, а напротив, макар че собствените им камери показват друго. Това е отработена система, също затворена, както цялото МВР. МВР установява дали МВР е нарушило закона. Принципно, това е сбъркано, а опитът да се нарича безпристрастно е нелеп. Всъщност МВР е власт, реална силова власт, в чийто арсенал винаги стои възможността екзекутирането й да бъде лишено от процедура.

Тази затворена устойчива система се възпроизвежда от вътре: на ниво кадри, (вътрешни) правила, стратегии и прочее. Територията на МВР е на МВР: публичността при вземане на решения и процедиране на нарушения клони към нула, макар и напоследък има известно раздвижване в тази посока, но то е минимално.

Може би първият сериозен ангажимент за съществена реформа в МВР поема Веселин Вучков през 2014. Неговият мандат приключи с оставката му четири месеца след началото си, поради отказа на премиера да отстрани тогавашните главен секретар на МВР и шеф на ДАНС. Двамата впоследствие подават оставки, но жестът на премиера тогава беше заявка, че промените във ведомството ще останат на хартия, доколкото в сектор “Сигурност” (и не само) кадрите са в основата на функционирането му. МВР има достатъчно власт и ресурс да осигури устойчивостта на модела, който си е изградило, и всяка промяна, ако не обречена, най-малкото отнема твърде много време и е обект на съпротива на всички нива. Реформите, които Веселин Вучков стартира, са колкото революционни (най-малкото, защото са реформи), толкова и не-дълбоки: например, отнемането на социалните привилегии на административните служители. Тоест, назначенията в администрацията да преминат по закона за държавния служител, а полицаите, пожарникари и други – да се назначават по закона за МВР.

Реформата се продължава донякъде и от Румяна Бъчварова. Проектозаконът многократно бива бламиран и преработван. Много трудно  е да се прокара ефективна реформа, тъй като служителите на МВР са много, а животът в Министерството е твърде сладък. Те са опасно много и като електорална маса, и като потенциално протестиращи, стачкуващи, и като разполагащи със силов ресурс, и т.н. Системата на МВР е специален затворен клуб на хора със особени права. Основна задача на тези хора е именно опазването на този статут. Впрочем, една от най-често посочваните причини (в рамките на теренно проучване на RiskMonitor) никой да не се наема да реформира МВР, е именно електорално-властова: въпрос на политическо самоубийство е да се разбутва животът на 50 000 електорат и техните семейства едновременно.

Предаването на Бююк на турските власти е радикален пример. Но не е лишен от широк контекст. Грешката, която се допуска в отношението към МВР, е принципна: към нарушенията, които успеят да стигнат до публичността, се гледа като изолирани събития. Всъщност те са части от картината на състоянието на МВР въобще, то как (и за кого) функционира. Едно модерно и ефективно МВР трябва не само да се освободи от несвойствени нему функции и звена, да намали персонала си, да се децентрализира, да премахне функцията на главния секретар, да промени в дълбочина нормативната уредба, да осигури прозрачност и отчетност на действията си и още много други – с една дума, да се изгради наново въобще. Преди всичко това, то трябва да престане да бъде силова структура, пазеща държавата и/или изпълняваща безкритично политическите желания на премиера, и да се превърне в система за опазване на обществения ред, сигурността в страната и правата на гражданите. Ако въобще е възможно постигането и на половината от работата, която трябва да се извърши в тази посока, се изисква не само постоянен натиск, но и излизане безусловно от илюзията, че нормалният модус на МВР е обикновена полиция, работеща в условия на модерна демократична държава.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Юлия Рафаилович

Юлия Рафаилович е учила славистика и социология в СУ "Св. Климент Охридски". Работила е няколко години в различни медии и на свободна практика. От година и половина работи в РискМонитор. Интересите й са свързани с институции на влатта, социология на риска, човешки права и др.