Антонина Желязкова:Хората се страхуват и лесно влияят от политически мантри

На първите избори за селски кмет в Момчилградското село Загорско, преди дни,  Мюмюн Местан от ДПС победи срещу независимия кандидат Салим Мустафа, подкрепен от  ДОСТ. Между другото,  двамата кандидати обявиха пред медиите,че са в приятелски отношения…Като един от малцината експерти по етническите въпроси бихте ли коментирали, за какво свидетелства тази победа на „старата“ партия Движение за права и свободи?Има ли въобще електорално бъдеще  ДОСТ?

Моите полеви наблюдения са, че ДОСТ се ползват с ограничена подкрепа в този момент, но тя все пак е на лице и те имат електорално бъдеще. Антисистемното в случая е, че до голяма степен интересът на мюсюлманите в България към ДОСТ са по-слабо зависими от вътрешнополитическата конюнктура и са подвластни най-вече на случващото се в съседна Турция. Преди извънредното положение в Турция ДОСТ имаха по-широки електорални перспективи, защото част от мюсюлманите в България изпитваха нескрити симпатии към управлението на Ердоган – силна ръка, борба с тероризма, смел икономически подход, просперитет за нашите изселници там, свободно придвижване и възможности за заетост, образование и т.н. Съвсем недвусмислено те възприемат ДОСТ като партия, подкрепяна от Ердоган и недостатъците на нейния новосформиран (стар) елит са пренебрегвани като маловажни.

Няколкото месеца едноличен терор в Турция и посегателството не само срещу журналисти, преподаватели, но и срещу частния бизнес, разколебават засиления интерес на нашите мюсюлмани към сближаване с Турция (Ердоган), съответно и към ДОСТ. Колкото и да са затворени комуникационните пътищата за реална информация от там насам, все пак достигат някои подробности. Най-вече усещането, че повечето близки, роднини и приятели в съседната страна се страхуват с онзи тъмен страх, който познаваме добре от периода на сталинските репресии. Този страх е още по-дълбоко залегнал в паметта на нашите турци и помаци, защото те са преминавали периодически през различен тип диктаторски и тоталитарни репресии.

С една дума, шансовете на ДОСТ намаляват с продължаващите репресии в Турция, а реално лидерите му нямат работещ механизъм, който да ги разграничи от образа им на „партия на Ердоган”,който вече искат или не искат е като тяхна запазена марка или клеймо. Това обаче, съвсем не означава, че нямат бъдеще, особено в контекста на благосклонните и дори топли външнополитически нагласи на управляващите в България към Турция.

Беше недвусмислено и поименно декларирано от Хюсеин Хафъзов, преди още да бъде официално издигната за кандидат президент г-жа Цачева, че ДОСТ ще дадат подкрепата си за нея.

Що се отнася до частичните местни избори, а и до предстоящи президентски, по-късно и парламентарни избори, нека не подценяваме дългогодишния партиен опит и влияние на ДПС. Ще загубят електорат, но ще задържат водещите си позиции. Няма нищо странно, че двамата конкуренти в Момчилградско са заявили, че са приятели. Те са съселяни, вероятно обвързани и с други социални или родствени връзки, принадлежат на една общност. Там трудно се разваля „достлук” заради политиката.

Да поговорим в детайли и за ДПС. Останах с впечатление,че разделението между Местан и Доган са по линията ориентацията към Русия и към Турция, а Турция междувременно подобри отношенията си с Путин! Малко объркващо е…

Това е видимата страна на нещата, която вероятно има и други обвързващи с Турция направления. Ако оставим на страна политическите амбиции и икономическите съперничества, които са очевидни, както и опозицията симпатии/антипатии към Ердоган, за мен по-интересен в случая е дълбоко скрития религиозно-етически разлом. Подобни индикатори излъчват елитите на ДПС и ДОСТ, но най-вече се усеща сред електоратите им. Това, разбира се, е само една хипотеза, която си струва на по-късен етап да бъде разгледана детайлно, защото в настоящия момент научната интерпретация би могла да навреди на личности и на общности.

Бяхте през лятото със студентите си в районите със смесено население. Какви са икономическите новини от там, как живеят хората, намаляват ли все така паралелките от липса на ученици? Остава ли трайна тенденцията за трудова емиграция в Турция , Испания и Германия?

През последните две-три години трайната трудова миграция намалява за сметка на краткосрочната. Забелязва се и преосмисляне на миграционния модел отстрана на местните хора. Без все още да има статистически ефект от това, но хората се оглеждат за други възможни за миграция страни, както и за евентуално завръщане в родните села, градове и общини. Терористичните актове на ИДИЛ, които предизвикаха засилване на ислямофобията и ксенофобията, на страх и несигурност в Европа и по света, естествено се отразяват и на миграционните нагласи. Средносрочната прогноза е, че ще има не вълна, но постепенно и добре обмислено, подготвено завръщане в България на нашите мюсюлмани, както впрочем и частично оттегляне от големите градове в България обратно към родните места.

Ние със студентите отбелязахме оживление – икономическо и демографско в селата, които посетихме с изследователска цел. Не се дължи на държавни и общински политики. Оценявам това като резултат от увеличаване на инвестициите, които внасят трудовите мигранти в родните места, за да подготвят евентуалното си завръщане, макар да е за сега хипотетично.

Проследих реакциите по повод забраната на бурките в медиите –  доста вяли и малочислени. Сякаш не е важно,че бе приет в български парламент един абсолютно дискриминационен закон насочен изцяло срещу мюсюлманите – не само срещу малобройните ,ромски носители на това облекло у нас, но и срещу временно пребиваващите в България чужденки, вероизповедаващи исляма. На какво се дължи, според вас, липсата на обществена реакция – на слаб интерес,или на пълно игнориране на травматичните преживявания на турци и помаци от т.нар“възродителен процес“. И на двете?

Хората се страхуват и лесно се влияят от популистките мантри. Убедени са, че репресивните, дискриминационните законодателни мерки, са сигурна превенция за опасности от радикалните мюсюлмани. Трудно им е, да размишляват за страховете на нашите мюсюлмани, след като са затънали в собствените си такива. Трябва да имаме предвид и незнанието, защото за събитията от 1912 г. или от 1972, 1985 и т.н. знаят предимно специалистите , репресираните или техните потомци, разбира се и останалите живи извършители на злото.

Вече написах за Дневник, че вредите за нашето общество от този закон всъщност са повече от евентуалната превенция на опасностите, които крият 20 покрити жени.

Приемането на закона ще предизвика две сложни за регулиране негативни реакции, които ще засегнат всички: Ромските жени от Пазарджик няма да свалят своите никяби или чадори. Ще заплащат глобите си и ще продължават да ходят покрити в случаите, когато общността вземе решение да действат демонстративно и като съпротива. По-вероятно е, да останат затворени в домовете и гетата си, чрез което са обречени на вторична изолация и маргинализация с привкус на консумирана обида и несправедливост. Не виждам нищо градивно и интеграционно в този закон по отношение на ромите салафити, които се броят на пръсти. Турските и особено помашките жени, които се гордеят с красотата на своите носии и се състезават в естетиката на покривалата си за главите, естествено ще се почувстват застрашени, уязвени. В Родопите мъжете бяха огорчени до гняв дори само от идеята да се приеме подобен закон с репликите: „В България бурки няма. Този проект за закон очевидно цели в дългосрочен план да засегне нас, българските мюсюлмани, ще посегнат на нашите жени и дъщери. Държавата ни е репресирала не веднъж, кръщавали са ни силом, рязали са шалварите. Този път няма да се дадем лесно. Ще се намери и кой да ни подкрепи.” Политическите заявления от парламентарната трибуна, че този закон няма да засегне традиционните облекла на нашите мюсюлмани за тях звучат като празни думи, защото травматичната памет им подсказва друга по-опасна перспектива.

 

 

 

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).