Краста в Харманли? Крият ли я?

от -
1 259
Татяна Ваксберг. Снимка: Стефан Джамбазов.

“Къде да намеря доктор?” Въпросът идва неочаквано след края на интервюто. С петима младежи от Афганистан и Ирак вече час сме обсъждали живота на бежанците и всички въпроси изглеждат изяснени: храната в лагера е лоша и недостатъчна като количество, хигиената не е за разказване, лекар почти никога няма, пари не се дават, полицията е груба, бъдещето е неясно. Описание, което наново потвърждава една добре известна картина. Но накрая Гюлахмад добавя към нея и един личен въпрос: къде да намери доктор? Такъв, който да му каже как да си излекува крака?

Бежанци в Харманли. Снимка: Татяна Ваксберг. Всички права запазени.
Бежанци в Харманли. Снимка: Татяна Ваксберг. Всички права запазени.

24-годишният афганистанец Гюлахмад е в бежанския център в Харманли едва от месец. Забелязал е странните рани по крака си преди десетина дни и веднага се запътил към лекарския кабинет в лагера. Запомнил е много добре, че още щом е стъпил за първи път в този лагер, е бил прегледан от лекар и е получил съвет: разболее ли се от нещо занапред, трябва да почука на ето тази врата. “Ходих три пъти до този лекарски кабинет, в три различни дни, и винаги беше затворено”, казва той. Служителите му казали да търси доктор извън лагера, но той нямал пари за такова начинание. От “старите” бежанци научил, че лекарят е там рядко и че болестта на крака му се казва краста. Така му казала и аптекарката в Харманли – че това “прилича” на краста, но въпросът трябва да се отнесе до специалист, който да изпише рецепта.

Малка” краста?

Гюлахмед. Снимка: Татяна Ваксберг. Всички права запазени.
Гюлахмед. Снимка: Татяна Ваксберг. Всички права запазени.

“Гюлахмад има “малка” краста, защото я има отскоро”, казва друг афганистанец, докато Гюлахмад с aвидимо неудобство си събува обувките и позволява раните му да бъдат снимани. Останалите момчета през това време изясняват въпроса с това колко души в лагера имат същите симптоми. Накрая се съгласяват с Ашик Ула – друг афганистанец, който в някакъв момент е водил по-прецизно преброяване на пострадалите: 25 на сто от бежанците в лагера имат рани по ръцете и краката, които приличат на тези на Гюлахмад.

Всички се справят поединично, но най-често следват бабешки съвети, запомнени от Близкия Изток: да мажат раните с паста за зъби. Можело и да не помогне, но нямало да навреди. “Ако не виждате добре раните, то е заради пастата за зъби, с която съм се намазал”, казва смутено Гюлахмад. Обещава до вечерта да изпрати собствена снимка на болния крак – след като е измил пастата. “Но само ако има вода”, добавя той. “В баните в лагера редовно няма вода, крановете не работят, подът е покрит с мръсна вода, която не се оттича”. Приятелите му добавят: матраците са мръсни, няма перални, нито достатъчно легени, нито прах за пране, няма метли и лопати, с които да се чисти.

Кракът на Гюлахмед, намазан с паста за зъби. Снимка: Татяна Ваксберг. Всички права запазени.
Кракът на Гюлахмед, намазан с паста за зъби. Снимка: Татяна Ваксберг. Всички права запазени.

Няма такова нещо”

Изпълняващият длъжността директор на Центъра в Харманли Димитър Захариев категорично отрече на територията на Центъра да има краста: “опровергавам тази информация. Няма такова нещо. Имахме няколко случая на краста преди два месеца, но сега няма нищо подобно”, каза той за Дойче веле. Захариев добави, че в лагера има общопрактикуващ лекар, натоварен със здравната помощ на вече настанените, както и екип от специалисти, на които се разчита при нужда. Той отрече да има недостиг на лекарска помощ. Каза, че докторът ходи редовно на работа.

Кракът на Гюлахмед без паста за зъби. Снимка: Гюлахмед.
Кракът на Гюлахмед без паста за зъби. Снимка: Гюлахмед.

Община Харманли не е била уведомявана от бежанския център за случаи на краста, заяви Дарина Стаматова, експерт по връзки с обществеността на общината. “Доколкото знаем, в лагера няма и такъв регистриран случай”, каза тя.

По-нюансирана картина чертае Главният държавен здравен инспектор Ангел Кунчев. В писмено интервю от чужбина, където е по работа, доктор Кунчев заяви, че крастата е “едно от регулярно срещаните оплаквания в центъра в Харманли”, пък и ”не само в Харманли”. По думите му, това се получава най-често в случаите, когато броят на настанените надвишава капацитета на съответния лагер. Според Кунчев регионалните здравни инспекции редовно посещават центъра. Той не отговори на въпроса какви мерки се предприемат.

Източници на Дойче веле твърдят, че са сигнализирали както в Министерството на зравеопазването, така и пред ръководството на лагера за начилието на краста. Сигналите са се усилили преди две-три седмици. Няма данни да е извършена проверка или твърденията да са взети насериозно.

Съществува обаче едно косвено признание, че в центровете за бежанци има проблем (поне) с хигиената: на 26 септември тази година е пусната обществена поръчка № 750447 на ДАБ за “извършване на дезинсекция, дезинфекция и дератизация [унищожаване на плъхове]” в бежанските центрове. Тя е на стойност близо 75 000 лева – с 9 000 лева по-скъпа от предишната поръчка за същата дейност, която е била обявена през декември 2015. Датата, на която е заявена новата поръчка показва, че надали става дума за обичайната ежегодна профилактика.

Препълнен лагер

Откакто лагерът в Харманли е снабден и с фургони за настаняване на бежанци, той има капацитет да подслони 2 710 души. Според справка на Държавната агенция за бежанците към 29 септември тази година в Центъра са настанени повече хора: общо 3 458 души. Информацията за това колко бежанци в кой лагер са настанени отскоро не фигурира на сайта на ДАБ и вече се предоставя само на експерти, доброволци и правителствени служители. Илияна Савова, директорка на програмата за правна защита на бежанци и мигранти към Българския Хелзинкски комитет не знае как да си обясни това ограничаване на публичността на информацията. Но знае друго: че екипът й “от години” сигнализира за наличието на краста в лагерите. Че това заразно заболяване съществува и в момента и то не само в Харманли. Че тя е отправила няколко доклада към властите за това какви мерки трябва да се предприемат и че такива мерки са частично предприети например в Елхово: “Там изхвърлиха старите дюшеци [които са огнище на разпространение на заразата] и понеже нямат бюджет за нови матраци, сега бежанците спят на голи легла”.

Според Савова мерките за борба с крастата включват оправяне на душовете, изваряване на дрехите и чаршафите, смяна на матраците – все неща, за които няма пари. “Пари има за друго – за строеж на гранична ограда, която всяка баба може да прескочи. Но която струва вече по един милион на километър”.

Отново за доброволците

Проблемът с лекарската помощ в лагерите далеч надвишава въпроса за това дали лекарят ходи на работа и дали реално приема пациенти. Това става ясно след разговор с Лидия Стайкова, която от години е доброволец и познава отблизо живота на бежанците. Първият проблем е в статута на въпросния лекар към Центъра: той не е джи пи на бежанците и не може да им даде направление за специалист. Що се отнася до лекарите, които работят в града, те не искат да стават лични лекари на бежанците, казва Лидия Стайкова. И уточнява: “цитират се различни причини, като езиковата бариера например. И невъзможността пациентите по-късно да бъдат отписани от практиката на лекаря, което му създавало някакви административни проблеми”. В същото време Стайкова казва, че наскоро от ДАБ са се обърнали към доброволците и са ги помолили да намерят джи пи – лекар, който да ползва оборудвани кабинети в самия лагер и да обслужва бежанците. Последното е трудно обяснимо – доброволците нямат онези ресурси, които има държавата. Но до този момент ДАБ не е публикувала от свое име никакво официално съобщение, в което да пише, че се търсят лекари.

 Главният инспектор Ангел Кунчев също говори за “нежеланието” на общопрактикуващите лекари да приемат бежанци в пациентските си листи. Той твърди, че съвместно с други институции е в процес на решаване на този проблем. Интервюто му пристигна едновременно с едно обаждане по телефона от Гюлахмад: “Питам се дали сте разбрали как да си излекувам крака.” Въпрос, който изисква колкото експертен, толкова и мигновен отговор.

 

Препечатваме от Дойче Веле с любезното съгласие на авторката.