Социалната бомба „600 стипендии“ или как не трябва да се правят публични политики

На 18 октомври 2016 г. заместник-министърът на образованието и науката Диян Стаматов представи пред българските медии проекта “Подкрепа на ромски ученици за успешно завършване на средно образование”, финансиран от Ромски образователен фонд и Министерство на образованието и науката. Дали поради лошо подбрания момент от  гледна точка на политическия контекст –  т.е. предизборната кампания, която винаги нагнетява допълнително социално напрежение, или поради слабо подготвеното съобщение към медиите, в публичното пространство тази пресконференция имаше ефекта на социална бомба. Влезе незабавно във всички водещи новини със следните „заглавки“: „30 евро месечна стипендия за ромски ученици“[1], „30 евро месечна стипендия за ученици от ромски произход“[2], „600 ученици от ромски произход получават месечна стипендия“[3], „МОН дава стипендии на ромски ученици, за да завършат образованието си“[4]… и т.н. (давам  пример, с някои неутрални заглавия). Но същевременно породи вълна от граждански протести[5], инициирана бе петиция срещу тази политика на МОН[6], а форумите  и социалните мрежи бяха залети от расизъм и език на омразата, и тук-там либерални и про-ромски изказвания срещу етническите стереотипи и за нуждата от позитивна дискриминация, с цел постигане на социална справедливост.

Разбира се, в известен смисъл медиите се хранят от социалното напрежение и затова някои от тях допълнително нагнетиха атмосферата. Типичен пример в това отношение е поведението на Нова Телевизия, която първо „застъпи“ информацията за проекта с новина от Сметната палата, че „Образователната интеграция на децата от малцинствата е неефективна“[7], а след това в сутрешния си блок организира дискусия „ЗА ИЛИ ПРОТИВ“[8]. Естествено, политическите играчи моментално решиха да се възползват от ситуацията и Петър Славов, депутат от гражданската квота на Реформаторския блок внесе официално питане дали при този проект няма наличие на дискриминация[9] (дали това е „приятелски огън“, плод на разпадащата се коалиция, или е отборно „вдигната топка“ ще оставя без коментар, доколкото не е предмет на този анализ).

В така развилата се ситуация МОН реагира изключително правилно и своевременно, с оглед „ограничаване на щетите“. Меглена Кунева, Министър на образованието, излъчи две важни послания: 1) ромските стипендии няма да се раздават на калпак, а за тях ще се кандидатства – т.е. ще има селекция на най-добрите (което е обичайна практика) и 2) има проблем с отпадането на ромските деца от училище, а който не е образован днес, ще е социално изключен утре[10]. Всъщност, в целия този публичен шум, единственото, с което мога да се съглася, е именно казаното от г-жа Кунева за отпадането и изключването.

Данните от последните две преброявания на населението и жилищния фонд в България показват, че по отношение на нивото на завършено образование при ромите се наблюдава малко подобрение по отношение на висшето и средното образование, но като цяло има възпроизвеждане на ниските образователни нива.

Таблица 1. Образование на ромите на възраст 20 и повече навършени години, според преброяванията на населението през 2001 и 2011 г.

Завършено образование2001 2011
Незавършено начално23.2%22.8%
Начално28.3%27.9%
Основно41.8%40.8%
Средно6.5%9.0%
Висше0.2%0.5%

Източник: НСИ, http://www.nsi.bg/census2011/

 

Всъщност, факт е, че броят на студентите от ромски произход през последните 15 години прогресивно нараства. Този ефект е трудно да се усети обаче, защото средният брой деца родени от една жена обикновено е в обратнопропорционална зависимост от нивото на образование – т.е. образованите раждат по-малко деца на по-късна възраст, а необразованите – повече и по-рано през живота си. Казано иначе – необразованите си остават твърде много. Тук е моментът да подчертая изключително позитивната роля, която играе Ромският образователен фонд в България. В периода от 2002 до 2015 г. в България са раздадени над 2600 стипендии на студенти, които се самоопределят като роми и се обучават в университетите и висшите училища в страната, като с увеличаване на броя на стипендиите се наблюдава и увеличение в интереса (броя кандидати).

 

img_20161030_133247

 

Изследванията в сферата на образованието показват обаче, че паралелно с това протича процес в обратна посока, който води до системно отпадане на ромските ученици от училище[11], заради бедност (т.е. невъзможност да се посещава училище поради липса на учебници, пособия и подходящо облекло или поради необходимост децата да се включат на пазар на труда), заради ниския образователен статус на родителите (и съответно липса на подкрепа в семейството), и заради ранните бракове и юношеска раждаемост[12] (като феномени не на ромската култура – както погрешно твърдят някои – а като следствие от сегрегацията и гетоизирания начин на живот).

Така представените статистически данни казват две неща: 1) По отношение на образованието в България има една уязвима социална група, която може да се дефинира през признака на своето етническо самоопределяне – „роми“; 2) предоставянето на стипендии на лица от тази етническа група през последните 15 години вече е дало позитивен резултат. От тази гледна точка не бива да укоряваме Министерство на образованието и ЦОИДУЕМ в частност, че се опитват да осигурят стипендии като насърчителна мярка, а още по-малко, че са привлекли донор, който да покрие 60% от разходите. Подобни цели и дейности са отдавна заложени в Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), приета от НС през март 2012 г. и в плана за действие, приет от МС през януари 2012 г[13]. Нещо повече, привличането на „средства извън държавния бюджет“ е заложено в програмата за дейността на ЦОИДУЕМ за периода 2016-2018 г.[14], приета от МС на 14 май 2016 г., така че, не, не бива да виним МОН и за партньорството с РОФ – то им е „вменено“ като задължение.

И така, след като е ясно, че има нужда от целеви мерки за преодоляване на отпадането на ромски ученици, и след като е ясно, че стипендиите са един ефективен инструмент, нека да разгледаме какво се предлага и защо беше похабена толкова много обществена енергия в защита или отхвърляне на тази политика, в публично артикулирана омраза на етническа основа, както и в дребнави личностни нападки. На страницата на ЦОИДУЕМ са обявени следните условия[15]:

„1. […] ще бъдат отпуснати 600 стипендии на ромски ученици от цялата страна, които са записани в гимназиалната степен на образование (9-10-11-12 клас), дневна форма на обучение и са български граждани.

  1. Учениците са от ромски произход и се самоопределят като такива.
  2. Стипендиите се отпускат от началото на учебна година и се изплащат месечно за периода на учебните месеци (10 месеца) в следните класове:
  • 200 броя стипендии за ученици от 9 клас;
  • 200 броя стипендии за ученици от 10 клас;
  • 100 броя стипендии за ученици от 11 клас;
  • 100 броя стипендии за ученици от 12 клас.

Във всеки клас ще има класиране в 3 категории по успех, както следва:

  • От 3,50 до 4,49;
  • От 4,50 до 5,49;
  • Над 5,50.
  1. Размерът на месечната стипендия за първата година е левовата равностойност на 30 евро, изчислена по фиксинга на БНБ (1,95583 лв. за 1 евро). Втората година размерът на стипендиите ще бъде диференциран според успеха.
  2. Всеки ромски ученик, който е постъпил в първи гимназиален клас може да кандидатства за стипендия за постигнати образователни резултати – при постигнат годишен успех минимум добър 3,50 от предходната учебна година. Общо изискване е ученикът да няма наложени наказания от Педагогически съвет – до заличаване на наказанието.
  3. При отпускане на стипендии се спазва изискването за равенство на двата пола.“

 

Тъжното в публичното говорене е, че „хейтърите“ се хванаха за минималния праг – успех 3,50 и тяхното послание е „ще раздават стипендии на тройкаджии само защото са роми“. Още по-тъжното е, че „лобистите“ за тази политика започнаха да обясняват как вече били кандидатствали отличници и как щяло да има класиране по успех, и как нямало да са тройкаджии, т.е. хванаха се на хорото на хейтърите. Публикуваната на сайта документация всъщност казва, че фактически ще има квоти и стипендиите ще бъдат разпределени по следния начин „КЛАС–УСПЕХ–ПОЛ“. Ако планирането на този проект беше направено прозрачно и справедливо, вероятно щеше да се пристъпи към равни квоти по дефинираните принципи, и тогава числото „600“ е ясно как е било формирано в хода на подготовка. Тогава щеше да е ясно, че ще бъдат подкрепени 200 деца с добър успех (т.е. между 3.50 и 4,49), 200 деца с много добър успех (т.е. между 4.50 и 5.49) и 200 деца с отличен успех (т.е. над 200 лв.). Само че, проектът очевидно е направен с много желание, но без необходимото стратегическо планиране или поради отсъствието на адекватна аналитична компетентност. Как иначе си представяте, че 100 или 200 ще бъде разделено на 3, без остатък? А после, как полученото 33 или 67 ще бъде разделено на 2 (по пол) без остатък?

IX класХ класXI класXII клас
УспехДобърМн.добърОтличенДобърМн.добърОтличенДобърМн.добърОтличенДобърМн.добърОтличен
Мъже252525252525252525252525
Жени252525252525252525252525

 

Липсата на компетентност и професионално направен предварителен анализ прозира и в масовизираното твърдение, че щели да бъдат раздадени 700 стипендии. Защото? Защото на мястото на онези 100, които завършват, догодина ще бъдат предложени нови 100 стипендии, т.е. стават 700 стипендии. Пълна глупост! Бенефициентите (т.е. стипендиантите) стават 700, ама стипендиите пак са си 600. Освен това, какво се опитвате да кажете, че догодина де факто няма да има класиране и който получил сега – ще получи и догодина ли? Защото иначе говорим за 1200 стипендии, т.е. ако следващата година спечелят различни деца от тези, спечелили тази година, броят на стипендиантите може да стане 1200. Но… годишният брой на стипендиите пак е 600.

МОН, ЦОИДУЕМ и РОФ, за да успокоят хейтърите, излъчиха посланието, че ще има класиране по успех. Това обаче е нещо плашещо, защото говори за безпринципност при имплементацията на проекта. Класирането по успех, при така зададените критерии означава отказ от предварителните квотни групи и награждаване на най-успешните. Сам по себе си това не е лош подход, но той бездруго се прилага и най-успешните 600 ромски деца, така или иначе вероятно получават стипендии по Постановление № 33 от 15 февруари 2013 г., касаещо условията за получаване на стипендии от учениците след завършено основно образование. Ако, от друга страна, се прави класиране по успех в рамките на квотите по успех, дали няма да се получи обратния ефект – вместо да повишим успеха на децата, да го понижим. Защото по тази логика стипендия ще получават онези с 5,49 (горен праг на много добрите), но не и онези с 5,50 (долен праг на отличниците); както и онези с 4,49 (горен праг на добрите), но не и онези с 4,50 (долен праг на много добрите). Това трябва да се планира и обясни, иначе разчитаме на личния вкус на членовете от комисията. И ето тук е най-проблемният момент: каква ще е тази комисия, която решава кой да вземе и кой да не вземе стипендия? Тя какво следва да определя, кой е ром и кой по-малко ром ли? Нали има справедливи класиращи критерии? Ако няма – трябва да се изработят, защото става дума за ПУБЛИЧНА ПОЛИТИКА, съфинансирана с ПУБЛИЧНИ СРЕДСТВА.

Докато пишех този текст, Министерство на образованието се опита напълно да замаже направения гаф с нова стъпка от кризисния PR. Стипендиите за ромските ученици ще се поемат изцяло от международния донор, а средствата от бюджета „ще бъдат предназначени за 150-те учители, които ще работят с децата и с уязвими групи“[16]. От това обаче ми се гади. Тази стъпка разчита на публичния консенсус и стереотипите: „даскалите“ са лошо платени и им се налага да работят с „лошия човешки материал“ – така че нека да им дадем едни пари! ЦОИДУЕМ, нали се борите с антиромските стереотипи? РОФ, не си ли давате сметка, че така само утвърждавате представата за „циганската превилегированост“?

И така стигаме до най-важния въпрос: след като публичните политики насочени към ромската интеграция са критикувани за своята ниска ефективност, какъв е ефектът, който ще постигне една такава програма по отношение на отпадането на ученици от училище (каквато е нейната заявена цел). Аз ще ви кажа: НУЛЕВ! И това не е въпрос на липсата на ефективност по отношение на тези от 600 деца, а е въпрос на елементарна демография. Казано иначе, по данни на НСИ в IX-XII клас през учебната 2015/2016 г. има записани малко над 260 хил. ученика. Данните за тази година още не са налични, но ще са за сходен абсолютен брой. От тази гледна точка, Вие предлагате решение за 0,2% от учениците. МОЛЯ? Това е несериозно отношение към публичните политики и в никакъв случай не може да оправдае разхода на публични средства от държавния бюджет. Дори на един лев. Дори маскиран като пари за учители. Ако максималната Ви ефективност е 0,2%, то това е напълно неефикасен подход. Забравете го.

Тук е важно да се подчертае още един факт. Нетният коефициент на записване на населението на България на възраст 15-18 г. (т.е. IX-XII клас) в образователната система през учебната 2015/2016 година е 85,9%[17]. Казано по-просто, в България 14% от децата на възраст 15-18 г. са необхванати от образователната система, а Вие се опитвате да ни убедите, че с 0,2% от учениците ще направите разликата. Ами не може. Няма как. Не е оправдано да изразходвате публични средства по такъв начин. Иначе утре Сметната палата пак ще критикува правителството и ще е права.

Тук някой ще ме критикува: ама нали започна с това, че ромите отпадат от училище, повече от другите деца; че има нужда от адекватна политика; и че стипендиите са показали ефективност… Да така е. Но решението за 600 деца, е решение, което РОФ може да предложи, прокара, финансира и управлява самостоятелно – както прави със стипендиите за студенти от ромски произход. Да, от социална гледна точка това е „насърчително действие“ (т.е. „позитивна дискриминация“), но когато се провежда от сдружение в частна полза е напълно легитимна политика, доколкото чл. 7, ал. 1, т.14 и т. 17 от Закона за защита от дискриминация гласи: [Не представлява дискриминация…] специалните мерки в полза на лица или групи  лица в неравностойно положение на основата на признаците по чл. 4, ал.1 (т.е. пол,раса,етнос, религия и т.н.) с цел изравняване на възможностите им, доколкото и докато тези мерки са необходими; мерките в областта на образованието и обучението за осигуряване на участието на лица, принадлежащи към етнически малцинства, доколкото и докато тези мерки са необходими[18]. Казано иначе, има вратичка РОФ да раздава стипендии, но ТЕЗИ мерки НЕ СА НЕОБХОДИМИ, когато в риск са 14% от децата, а Вие търсите решение за други 0,2% с публични средства. Казано иначе, това е неоправдана позитивна дискриминация. Отново повтарям, РОФ – като частен донор – може да си меценатства и менторства когото си пожелае. Държавата – която харчи публични средства – няма такова право.

Искате да се преборите с отпадането от училище ли? Искате да върнете онези 14% обратно в класните стаи? Добре. Чудесно! Вижте историята през тази призма: Коефициентът на юношеска раждаемост в България към 2014 г. е 41,3‰, т.е. 4 на всеки 100 момичета на възраст 15-19 г. ражда. Да, с началото на прехода се наблюдава спад наполовина, но стойностите в България се доближават до тези в суб-Сахара и са в пъти по-високи от стойностите в Европейския съюз. В любимите ни страни: Австрия, Белгия, Германия, Гърция и Испания за 2014 г. този коефициент е под 10‰, т.е. 4 пъти по-ниско. А Лихтенщайн е направо неизмерим – там няма регистриран нито един такъв случай. Така че, ако искате да се борите с отпадането – върнете момичетата на учебните скамейки! Променете учебните програми, и най-вече начините на преподаване, защото учебната ни практика се доближава до добрите образци от края на ХIX век, а децата от ерата на модерните технологии и съответно пазарът на труда имат други нужди. Дайте шанс за дистанционно обучение. Дайте шанс за ефективна образователна реинтеграция на отпадналите. И най-сетне: престанете да възпроизвеждате стереотипи за ромите! Във възрастовата група 15-18 г. те са 11,5% по самоопределяне (това е единственият легитимен маркер и неслучайно към стипендиите има такова изискване)! Казано иначе: да, при лицата, които се самоопределят като роми се наблюдават по-високи нива на отпадане от училище, но РОМИТЕ НЕ СА ЕДИНСТВЕНИТЕ, които отпадат. Всъщност, като абсолютен брой ромите, които отпадат, са по-малко от другите отпадащи лица. Нещо повече, като абсолютен брой ромските момичета, които раждат между 15 и 19 години, са по-малко от другите момичета в страната. Така че баста! Стига! Аман от „ромски експерти“, които се борят със стереотипите срещу ромите… като ги подсилват. Колеги, приятели, пралале ромале, така не трябва да се правят публични политики! Уважаеми управници, увеличете размера на стипендиите – за ВСИЧКИ социално слаби деца! Направете учебниците и учебните помагала БЕЗПЛАТНИ до XII клас! Осигурете обяд и СИГУРЕН транспорт за децата от отдалечените райони. И после се похвалете, че Ви е грижа за отпадащите. Да, това ще е много по-скъпо. Да, държавата трябва да задели много по-голям бюджет за образование. Но иначе нито един лев, който ще похарчите в момента не е оправдан. А от морална гледна точка обратната дискриминация Е ДИСКРИМИНАЦИЯ, независимо какво казва вратичката в закона. Особено когато има много други деца, които не се самоопределят като роми, но живеят в същите или по-лоши условия. Публичната политика трябва да спасява и да се грижи за всички деца, защото харчи публични средства, и не може да е заложник на частните интереси на фондация в частна полза, регистрирана в друга държава.

[1] http://news.bnt.bg/bg/a/30-evro-mesechno-za-romski-uchenitsi

[2] http://trud.bg/30-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE-%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%BE%D1%82/

[3] http://nova.bg/news/view/2016/10/18/162255/600-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D1%80%D0%BE%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F/

[4] http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/mon-dava-stipendii-na-romski-uchenici-za-da-zavarshat-obrazovanieto-si.html

[5] http://www.segabg.com/article.php?id=827732; http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/10/22/2848998_roditeli_se_obiaviha_sreshtu_stipendii_za_romski/; http://nova.bg/news/view/2016/10/21/162503/%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%83%D0%BD%D1%82-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8/

[6] http://rns.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%88%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D1%80%D0%BE%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81/

[7] http://nova.bg/news/view/2016/10/20/162441/%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D1%86%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B5%D1%84%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B0/

[8] http://nova.bg/news/view/2016/10/22/162596/%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2-%D1%80%D0%BE%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D1%81-%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D1%83%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%85-350/

[9] http://parliament.bg/bg/topical_nature/26826

[10] http://www.mon.bg/?go=news&p=detail&newsId=2241

[11] http://www.osi.bg/downloads/File/RomaGuideFinal.pdf, стр27-28;

[12] http://www.unicef.bg/public/files/press/12.pdf; и http://www.omda.bg/public/institut/niki/otpadashtite_romi%20-%20final.pdf

[13] http://www.nccedi.government.bg/page.php?category=125&id=1740

[14] http://coiduem.mon.bg/page.php?c=4&d=271

[15] http://coiduem.mon.bg/page.php?c=2&d=289

[16] http://www.mon.bg/?go=news&p=detail&newsId=2248

[17] http://www.nsi.bg/bg/content/3550/%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%B5%D1%84%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B2-%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0

[18] http://kzd-nondiscrimination.com/layout/images/stories/pdf/zakon_za_zashtita_ot_discriminacia_2012.pdf

Avatar

Алексей Пампоров

Алексей Пампоров е доктор по социология и доцент в Института за изследване на обществата и знанието при БАН. Ръководи социологическите изследвания на Институт „Отворено общество – София“ (от 03.2007 до 07.2016). Чете лекции по „История и всекидневна култура на ромите“, „Социология на семейството“, „Антропологическа демография" и „Електорални изследвания“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и „Демография и публични политики“ в ПУ “Паисий Хилендарски”.