В Джебел железните редици на ДПС нахлуха на площада и “превзеха” митинга на общината

Професор Евгения Иванова  е изследовател в областта на нациите, национализъм и национална памет, малцинства. Едни от най-популярните й изследвания са „Топоси на историческата памет“, “Избирателят на „Атака“-опит за портрет“. В момента приключва “Нагласи на мюсюлманите в България – представително социологическо изследване”. Автор е на книгите „Отхвърлените „приобщени“, „Балканите: Съжителства“, „Изобретяване на памет и забрава“, „Плана „Константинопол“,“Ислямизираните Балкани“. Книгата й „Фото Стоянович“ е носител на наградата „Роман на годината“. Преподавател в Нов български университет в департамента за политически науки

 

Проф. Иванова, каква е вашата интерпретация на думите на почетния председател на ДПС Ахмед Доган: „Свидетели сме на срив на либералното статукво, на провал на неолиберализма, либералните послания вече не вършат работа“?Знаем, че Движението за права и свободи е член на Либералния алианс, означава ли че ще станем свидетели на неговата политическа и ценностна трансформация?

Винаги ми е било трудно да си представя как една партия, стройна като армия и командвана еднолично може да принадлежи към Либералния алианс. Ценностите и политиките на ДПС никога не са имали много общо с либерализма. Последната съвсем не-либерална проява на тази партия, на която станах свидетел, беше в Джебел през май. Железните редици на ДПС нахлуха на площада и „превзеха” традиционния митинг, организиран от общината в чест на майските събития от 1989. Според първоначалния замисъл, митингът не трябваше да има политически характер, а само възпоминателен. Железните редици, доведени с автобуси от цяла България, обаче желязно скандираха „ДПС!” и освиркаха кмета. А лидерите на ДОСТ трябваше да бъдат изведени от площада с полицейска охрана.

Така че – едва ли ще наблюдаваме сериозна ценностна и политическа трансформация.

Колкото до срива на либерализма, той е очевиден. Либералните нагласи станаха по-мразени – в световен мащаб – и от фашизма, и от комунизма. Либерализмът е мишена и на десни, и на леви прицели. Вече се оказва виновен за всички нещастия на човечеството. Няма да се учудя, ако доживеем да бъде обвинен и за поредното природно бедствие…Точно, както навремето ни бяха виновни световният капитализъм и четирите годишни времена.

Изненадахте ли се от новината, че канцлерът Ангела Меркел обяви готовност да се забранят бурките в Германия?

Ами, не много. Нали предстоят избори… Крилатата реплика на Меркел „Нашите закони стоят над Шариата” й осигури преизбирането за председател на Християндемократическия съюз.  Резкият обрат на политиките към бежанците, възможно, ще й осигури следващия мандат като канцлер.

Все пак – доколкото успях да проследя германските намерения за забрана на забулването – предложението е тя да бъде въведена „със закон на местата, където това е възможно”, за някои от обществените институции. Този вариант – ако бъде изпълнен – ще бъде доста по-либерален от френския или от нашия закон, при чието изпълнение полицията глобява дори жените, които се движат по улицата в частните си коли.

Друг е въпросът, че ефектът от тези мерки е обикновено обратен. И във Франция, и у нас – след приемането на закона – бурките и никабите се увеличиха. Ако досега мотивацията за носенето им се е колебаела между действителната религиозност и материалния интерес, сега към нея се прибави протестът.

Според вас заплашен ли е интеграционният модел на САЩ след встъпването на Доналд Тръмп като президент? Американските ви колеги, специалисти по етнически, верски и расови конфликти, с гордост се хвалеха,че САЩ може да интегрира всеки – чернокожите  мюсюлмани,или последователите на хиндуизма и  будизма, да не говорим за ирландците, италианци някога, а в по-късно време – руснаци, виетнамци,босненци…

Съгласна съм с предположенията на онези анализатори, които смятат, че Тръмп ще смекчи някои от посланията си, заради които беше избран от определени сегменти в американското общество, наричани – политически коректно – „малки бели хора”, а – политически некоректно – „бели боклуци”. Разбира се, че във вота за него имаше и антисистемни, а не само – ксенофобски нагласи. Но тенденцията е отчетлива. Мултикултурализмът (може би – повече от либерализма) се превърна в плашило. Искрено се надявам да съм лош пророк, но мисля, че с интеграционните политики е свършено. Не само в САЩ.

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).