Ивайло Дичев: Страната ни се самоубива, развявайки патриотични знамена

Проф.Дичев разговаряме в навечерието на парламентарните избори.Когато публикуваме интервюто, резултатите ще са такива каквито са – добри за едни, лоши за други. За читателите на Маргиналия са по-важни идентифицирането на устойчиви политически и социални тенденции. Какво мислите например за контролирания вот? Бяхте написал в социалните мрежи,че купуването на ромските гласове става от различни партии и „докато не забранят поне една партия за всякакъв контролиран вот – от натиск на кмета, до принуждаването на работници да гласуват за дадена партия от голям собственик на предприятие като Ковачки например, няма да има промяна“. Бихте ли пояснили тези ваши изводи?

У нас моралните бабаити обичат да атакуват по-безопасни цели. Нали помните идиотския закон срещу така наречените бурки? Дисциплиниране на женското тяло, геройство за сметка на жените. Защо не се решиха да забранят брадите или други мъжки атрибути? Същото е и с контролирания вот: изливат цялата ярост срещу някакъв ромски търговец на гласове, саморазпалват  се в расистки плам за това колко ужасно е това, че неграмотни хора гласуват – дори партии, които до вчера смятахме за цивилизовани, днес се чудят как да намалят избирателните права на тази група граждани. А тези, които поръчват покупко-продажбата боязливо се заобикалят. Нещо повече, гласуваха закон да не се споменава формацията, уличена в купуване на гласове. Няма партия, чието участие в избори да е прекратено заради това престъпление, няма бизнесмени, чиито предприятия да са закрити, няма кметове, подведени под отговорност за контролиране на вота. Не искам да оневинявам бедните хора, които си продават гласа за петдесет лева или кубик дърва, но когато се почне от тях и когато се свърши с тях, моралният патос става съмнителен.

Дават ли си сметка политиците за състоянието на ромските общности като ниво на бедност, дезинтеграция, грамаден емигрантски потенциал и изоставени на бабите си за отглеждане стотици деца?В селата от община Исперихово, и не само там, младите хора живеят като в истински анклави с почти напълно разпаднало се гражданско самосъзнание! В Столипинското гето се борят пък да не пламна епидемия от морбили…

Положението е наистина катастрофално и не от вчера. Бедата е, че всеки опит нещо да се направи за тези общности, среща масиран отпор от озверелите етнически българи, на които 27 години се повтаря, че егоизмът е новият морал. Как ще им даваме на тях, откъде накъде, дай на мен! Същото, макар малко приглушено, чуваме когато се говори за инвалиди, бежанци, пенсионери, за провинцията от страна на софиянци. От моите данъци, не ги е срам! Призивите за човещина всъщност раждат обратен ефект, защото карат нашите съграждани да се чувстват виновни и да си намират параноически обяснения, чрез които се оневиняват. Така Сорос, който даваше пари за ромска интеграция, се превърна във враг на човечеството, Меркел, която приюти бежанци – в нов Хитлер. Тази страна се самоубива, а най-странното е, че го прави развявайки патриотични знамена.

Бяхте единствен струва ми се, който изрази различно мнение относно напреженията с митингите на турските граждани в Холандия преди референдума в Турция.Бихте ли формулирали кои са причините за яростта на турските държавни ръководители? Прави ли бяха холандците да не допуснат в Ротердам външния министър Мевлют Чавушоглу и министърката на семейството и социалната политика Саян Кая?

Вижте, нямам симпатии към Ердоан, бунтовете през 2013 окончателно затвърдиха убежденията ми. Той олицетворява един нов стадий на неолибералния капитализъм, на който демокрацията става бреме на олигархията – Доналд Тръмп е друг такъв казус. Така че не очаквайте от мен симпатии към днешна Анкара. Но нека се разберем: това не е ислямистки режим в смисъла, в който са ислямисти управниците в Рияд или Техеран. Ердоан е диктатор, който използва исляма така, както Путин използва православието.

Все пак, да се поставим на негово място. Скоро в Турция имаше опит за преврат – гражданите излязоха на улицата и героично спряха танковете. Аз не вярвам на конспиративните теории, според които Ердоан сам си го е спретнал, някой ден ще знаем със сигурност, за сега приемаме, че имаше опит за преврат. Режимът очакваше симпатии от Запада, а като че ли реакцията беше меко казано сдържана. Впрочем в Турция битува контра-конспиративна теория, според която превратът всъщност е бил планиран от американците. Започва саморазправата с проповедника Гюлен, американците не го дават, Ердоан се ядосва още повече. В момент, в който той громи една ислямистка мрежа ние тук го навикваме, че бил ислямист. Сложната ситуация с кюрдите, 3,5 милиона бежанци – Турция очаква разбиране и помощ, а наместо това Австрия заявява, че преговорите за влизане в ЕС трябва да се прекратят. Междувременно в Европа натягат атмосферата с вътрешнополитически цели – ще спомена само стихотворението на онзи немски хуморист, в което Ердоан прави секс с козички. Държим сметка и за характера на персонажа.

И в тази поредица идва последната случка – Чавушуулу кръжи над Холандия, не го допускат да кацне, извеждат го с кола през Германия, Кая опитва да стигне до консулата, полицаи я спират. В резултат – Марк Рюте печели сериозна победа, измества Вилдерс и успява да заеме позата на главен националпопулист, защитник на страната си от турската агресия.

От едната страна имаме един налуден диктатор, който търси провокации, за да задържи и укрепи властта си в референдума за президентска република. От другата – едно целенасочено подклаждане на този конфликт, чрез който европейските политици си набавят легитимност. Безсмислено, глупаво, опасно – но благодарение на социалните мрежи страстите днес затъмняват всякакъв разум.

Вижте само нашия абсурден карнавал на границата – Параноичният фронт в народни носии спира автобусите, които идват за вота. Съвършено безсмислено, защото става дума за незначителен брой гласове, които при това биха подкопали етническия монопол на ДПС. Но след всяка подобна глупост персонажи като Джамбазки се появяват в някакъв сутрешен блок.

Има един такъв израз на френски: Tete de Turc, „турска глава“. Казва се за човек, който служи за подигравки и обидни шеги – идва от боксовата круша, украсена с тюрбан, върху която са мерели силите си на панаирите през 19 век.

Смятате ли, че различни по степен реакции на страните-членки на Европейския съюз биха могли да не позволяват тотална конфронтация с една съюзническа държава като Турция и може би биха способствали за по-безболезнено решаване на проблема?

Разбира се добре е да има единна позиция по външнополитически теми – например за Русия, за САЩ, за Китай. Но в случая с Турция, в който всичко се върти около голата истерия може би е добре да има различни нюанси. Трябва да има обща позиция за важни неща, например ако ще спираме преговорния процес. За взаимни обиди и изблици обаче по-добре да не се втвърдяваме прекалено. Турция е важен съюзник сред един размирен регион и ще е твърде глупаво да я жертваме заради моментни емоции. Мисля, че в това отношение г-жа Меркел дава пример за спокойствие и рационалност; бих казал, че у нас ГЕРБ е партията с една такава по-спокойна позиция /вероятно още се чувстват управляващи/. Имайте предвид и че Ердоан има крайно променлив нрав – само си спомнете как се скара, после сдобри с Путин. Няма защо да задълбочаваме проблеми, които утре могат да изчезнат.

Като казвам това мисля, че никакъв неоосманизъм не ни заплашва, никой няма да ни завладява. Че никакви мигранти Анкара няма да ни прати, защото насилствено преселване на хора би било мега-престъпление, което там не могат да си позволят. Че ДОСТ няма да влязат в българския парламент и никаква намеса на Турция няма да има. Политиците ни драматизират, измислят си враг, от който ни спасяват. Бият турската глава.

Отбелязваме годишнина от терористичните атаки в Белгия. Всекидневно се чуват новини за арести по заподозрение на лица с „очевидно опасни намерения“,според полицейските източници,отцепват се цели райони заради забравена чанта, подслушват се поголовно телефони, следят се електронните пощи. На скорошна франкофонска конференция по темата „сигурност и права на човека в епохата на несигурност“, дебатът за необходимостта от обществен консенсус за тотална полицейщина в името на битката срещу тероризма, заприлича на весела версия за Големия брат по Джордж Оруел, само че „Братът“е приел човешко, демократично лице… Какви са вашите опасения – в какъв свят ще живеем?   

Тероризмът мигновено може да бъде победен: достатъчно е само да престанем да съобщаваме за него. Някакъв нападнал с нож полицай в Лондон и всички изпадаме в шок. И световната слава изкушава следващия мераклия – ислямист, фашист или просто луд. Дали щеше да има толкова герои, ако случката завършваше с това, че полицаите просто го застрелват, както става с безброй престъпници всеки ден по света?

Ако погледнете нещата от този ъгъл, ще си дадете сметка, че тероризмът е създаден от нас, той е плод на нашите собствени страхове. Защо толкова голям ужас от акции, които взимат толкова малко жертви? Защото е случайно, несправедливо, незаслужено, жестоко. Защото се поставяме на мястото на случайна жертва, защото журналистите драматизират събитието с човешки подробности.

Ако продължим в тази посока, ще си дадем сметка, че не самите убийства са страшното – по-вероятно е да се удавиш във ваната отколкото да те убие терорист. Страхът в основата си идва от това, че обществата ни са се разпаднали, че човекът до теб може изведнъж да изперка: не знаеш какво мисли, къде ходи, с какво печели парите си. Ислямът е всъщност една успокоителна версия за ставащото; ако терористите бяха само ислямисти, щеше да е по-лесно да ги идентифицираме. В Норвегия един бял борец срещу имиграцията изби над сто бели норвежки деца, за да обърне внимание върху „проблема“ – точно както избиват своите братя по вяра в Дамаск. Във Флорида скоро един се готвеше да вдигне във въздуха 10 магазина, за да изкупи после евтино акциите им.

В тази нова ситуация технологията на следене едва ли ще помогне: нищо не ни гарантира, че зад пулта на дрона, с който ви контролират, няма да се озове някой радикализиран – от божество, идеология, пари или друго. Аз вярвам във връщането на някакъв тип общностен самоконтрол, в това да почнем отново да се интересуваме какво прави съседа, къде се губи синът ни вечер, защо този колега напоследък е потиснат. Не говоря за това да се върнем в селската идилия, а да съчетаем полиция, психиатричната помощ и социалните служби с някаква човешка отговорност, всички ние, не само специализираните органи. Сама, техниката ще превърне сигурността в многомилиарден бизнес – а това пък значи, че тероризмът ще трябва да процъфтява, за да й създава работа.

 

 

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).