Архивите показват тоталното следене на участниците във фестивала в София 1968-ма

от -
1 190

 

Какво е правила Държавна сигурност с гостите на младежкия фестивал, започнал на 28 юли и продължил до 6 август 1968-ма? А как се е „грижила“ за участниците от  България, страната – домакин? Как са се държали родителите ни тогава? Прави ли са онези, когато говорят за „перфектното затворено общество“? Вярна ли е констатацията, че Младежкият световен фестивал е бил  подготвен като „мега военна операция“,  в навечерието на 20 август, когато танковете на Варшавския договор смазват Пражката пролет?

Държавна сигурност е владеела отлично технологията на контрола. По време на фестивала не са се допускали дискусии и прояви на инакомислие  между холандци и българи, между западногерманци и българи, между българи и …чехите, подозирани като  „протестни общности“ и носители на  „новите“ идеи от разбунена  Прага. Реториката на подозрителността е основният белег  на ДС. Профилактирането на уж „психично болните“ надалеч от София е старателно провеждано. Заедно с просяците, наркоманите и проститутките.

 

 

 

ВЪВЕДЕНИЕ

Документалният сборник „Държавна сигурност и IХ Световен младежки фестивал 1968 г.“*/вж. линк към публикацията – б.р/ е тридесет и осмото издание от поредицата „Из архивите на ДС“ и е съставен изцяло от материали, съхранявани в Централизирания архив на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. В процеса на работа по темата бе прегледана значителна по обем документация[1], която демонстрира специалното внимание на българските служби за сигурност спрямо младежта и студентите като категория отворена към света и особено податлива на влияние и потенциален обект на „идеологическата диверсия на противника“ в лицето на чужди разузнавания.

 

 

 

 

 

festival

Снимка: Международен младежки фестивал 1968 в София /архив/

1968 г. поставя началото на процеси, които променят световната политика. Годината е съпътствана от студентски бунтове в Европа, Америка и дори в далечна Япония. Париж е в барикади, а протестите срещу войната във Виетнам са в стихията си. Източният блок е белязан завинаги от „Пражката пролет“[2].

На фона на тази обстановка от 28 юли до 6 август в София, се провежда IХ Световен фестивал на младежта и студентите. Под лозунга „За солидарност, мир и дружба“ комунистическата власт превръща това международно събитие, в което участват над 20 000 представители от 138 страни, в своеобразен пропаганден инструмент.

Темата за организирането, провеждането и оперативното обезпечаване на фестивала, както и гледните точки на домакините и гостите за случващото се по света е интересна, както за изследователите, така и за обществеността.

През януари 1967 г. на заседание на Международния подготвителен комитет във Виена е взето решение IХ Световен младежки фестивал да се проведе през лятото на 1968 г. в София. На 21 март 1967 г. е учреден Национален подготвителен комитет на фестивала под патронажа на първия секретар на ЦК на БКП и председател на Министерския съвет Тодор Живков. Към комитета е създадено оперативно бюро, което да ръководи организацията и провеждането на фестивала (Вж. Документ № 1). Зам.-председателят на КДС ген.-лейтенант Григор Шопов е член на бюрото като същевременно ръководи и фестивалния щаб към Държавна сигурност, известен под условното наименование поделение 5000, което има временен статут и функционира в периода от 1 юли до 15 август 1968 г. (Вж. Документ № 52).

Основните задачи пред българските служби в работата им по младежкия фестивал се изразяват в следното: 1) своевременно да разкриват чуждите разузнавачи и агентура и да пресекат възможностите им за провеждане на подривна и провокационна дейност; 2) пресичане опитите за провеждане на идеологическа диверсия срещу НРБ и другите социалистически страни и организиране на пропаганда и контрапропаганда; 3) засилване работата по разработката на български граждани, дипломати и други чужденци, подозирани в шпионаж и друга подривна дейност; 4) провеждане на активни мероприятия чрез медиите и посредством лични разговори за обработка и влияние над участниците във фестивала от капиталистическите и развиващи се страни с цел „правилно“ отразяване на успехите на България и другите социалистически страни във всички области от живота; 5) придобиване на политическа, научно-техническа, военна, икономическа и друга информация (Вж. Документ № 2); 6) създаване на условия на линейните служби и братските органи за провеждане на технически и други мероприятия по интересуващите ги обекти във фестивалните общежития, площадки и зали (Вж. Документ № 7)

 

 

dosieta-2

Снимки Дойче Веле: ДС и Пражката пролет – дела и документи

За изпълнението на тези задачи са сформирани временни поделения на КДС. Създадени са групи по обслужването на делегациите и направления като транспорт, туризъм, идеологическа диверсия, наблюдение и проучване, технически мероприятия, координация, информация и анализ, социално-битово обслужване и др. (Вж. Документ № 21).

Независимо от извършената подготовка в края на март 1968 г. е отчетено, че планираните от оперативните групи и окръжните управления мероприятия са общи и трудно могат да служат като основа за по-нататъшната им работа по фестивала. Недостатъчно добре се работи и по първостепенната задача за подсигуряване на агентура и доверени връзки от средите на около 2000 преводачи и още толкова български граждани, заети в битовото обслужване на чуждите делегации (Вж. Документ № 18).

За справяне с посочените проблеми е издадена министерска заповед № I-2240 от 15 април, която цели подобряването на организацията на агентурно-оперативната работа по фестивала, координацията и взаимодействието между поделенията, както и привличането на бивши оперативни работници – пенсионери[3] и слушатели от Школата на КДС (Вж. Документ № 22). Като допълнителна мярка за осигуряване обезпечаването на младежкия фестивал и неговата охрана е наредено да не се разрешава излизане в годишен отпуск на офицерския и сержантския състав в КДС за периода 15 юни – 15 август 1968 г. (Вж. Документ № 23).

Предстоящият IХ Световен младежки фестивал се очаква с особено внимание и поради факта, че сред хилядите чуждестранни младежи ще има и чехословашки студенти, които ще се опитат да „пренесат новите идеи в България“ (Вж. Документ № 28). Последните, наред с представителите на Югославия и Румъния, са поставени под особено наблюдение, което може да се сравни с това на делегациите от капиталистическите страни.[4] Това е обусловено от политическата обстановка и от „собствения път на развитие“, към който се стремят въпросните държави. Не е случаен и фактът, че Китай и Албания, които са поканени да участват, до последно не оповестяват намеренията си и в крайна сметка бойкотират фестивала.[5] Куба също не изпраща свои представители, а в един документ се среща информация от КГБ, че там се подготвя провеждането на международен форум (вероятно като алтернатива на фестивала). Обърнато е внимание на това, че от западните държави се очаква да пристигнат безплатно 2000 души (Вж. Документ № 55).

Особеностите на оперативната обстановка налагат провеждането на прецизна проверка на всички ангажирани с фестивала лица от българска страна. Проучването се осъществява от окръжните управления, както и от централните поделения (Вж. Документ №№ 16, 29, 31, 38, 39, 41). Предвидено е всички участници да посетят семинари, на които ще бъдат запознати с формите и методите на вражеските разузнавания за провеждане на идеологическа диверсия. В групите за политическата програма се включват само младежи „идейно подготвени и с правилни разбирания“, които достойно да „защитават принципите на марксистко-ленинската идеология и пролетарския интернационализъм“ (Вж. Документ № 30). На места, какъвто е случаят със Стара Загора, се съобщава, че в делегацията от окръга няма налична агентура и битува мнението, че това не е необходимо, понеже „всички били от близки нам среди“ (Вж. Документ № 40).

Работните групи от КДС оказват съдействие при обучението и инструктажа на преводачите, придружителите и останалия персонал, ангажиран с подготовката и провеждането на фестивала с цел използването им за оперативни нужди (Вж. Документ № 2). Всеобхватната дейност на службите за сигурност стига до там, че в окръжно до поделенията в страната е отчетено като необходимо да се даде „известна агентурна подготовка“ на някои идейно-политически подготвени младежи – как да се ориентират в обстановката, на какви неща да обръщат внимание, към какви хора да се насочват и как да реагират (Вж. Документ № 48). При разбора на извършената работа тази практика получава положителна оценка тъй като благодарение на нея са решени редица задачи (Вж. Документ № 96).

dosieta

Снимки Дойче Веле: ДС и Пражката пролет – дела и документи

С цел осигуряването в столичния град на добър ред и сигурност е наредено да се вземат ефикасни мерки за наблюдение и контрол над лицата имащи престъпни и противообществени прояви. По част от „контингента“ е извършена предупредителна и профилактична работа. Последната стъпка по „прочистването“ на София от престъпници, рецидивисти, проститутки / жени с леко поведение, празноскитащи, просяци, душевно болни и др. лица е прилагането на добре познатите административни мерки[6] (Вж. Документ №№ 37, 42, 44, 57 и 101). От 22 юли до края на фестивала е наредено целият личен състав на КДС да не напуска съответните гарнизони и при необходимост да се събира възможно най-бързо за изпълнение на поставените задачи (Вж. Документ № 59). За охраната на фестивала в столицата са командировани допълнително 1200 милиционери, 90 оперативни работници и др., а министерство на отбраната е предоставило на разположение 1500 войници с техника. Около 6200 души са предупредени писмено като мнозина доброволно решават да напуснат София за времето на фестивала. Спрямо 842 лица е приложена мярката „подписка“, а към 176 – „изселване“ (Вж. Документ № 61).

Всички тези грандиозни приготовления не са случайни и са напълно обосновани, както става ясно от един доклад за организацията, задачите и проведените охранителни и профилактични мероприятия по време на фестивала. В документа е отчетено, че по време на фестивала са възникнали редица „нехарактерни“ за българската социалистическа действителност явления. Последното е наложило бърз анализ на данните и вземане на решение, съобразно политическите последици, както и маневреност на силите за действие (Вж. Документ № 98).

Едно от тези нехарактерни явления е прекият досег на българските младежи с чуждата музикална култура. Безспорно най-интересните фестивални прояви са концертите, които чуждестранните изпълнители изнасят пред българската публика. Службите разполагат със сигнали за младежи, които се подготвят да отидат в София, за да присъстват именно на тези концерти. Последното налага да се вземат всички мерки за осуетяване на груповите посещения (Вж. Документ № 36). Именно тук опитите на властта да държат младите хора под стерилен похлупак удрят на камък. Изявите, поведението, екстравагантното облекло и външния вид на т. нар. „битълсови“ състави[7] привличат огромно внимание (Вж. Документ № 71). Изпълняват се основно „типични упадъчни западни мелодии“. Прибягва се до изключване на апаратурата, което поражда бурно недоволство от страна на публиката и скандали, които принуждават организаторите отново да допуснат музикантите на сцената[8] (Вж. Документ №№ 167 и 178 DVD). Препоръчано е да не се допускат до сцена чехословашки изпълнители (Вж. Документ № 66). Така се стига и до демонтирането на чешката естрада, която е струвала на Чехословашкия културен център 60 хил. крони. Вероятно поради тази причина чешката делегация, в нарушение на фестивалните порядки, изнася концерт в Западен парк, а не в Дървеница, където има изпратена охрана от органите на реда (Вж. Документ № 73).

Безспорно основно място във фестивалната програма заемат политическите дискусии. Те са обезпечени от отрядници, които събират и предават за унищожаване материали с антисоциалистически и „тенденциозен“ дух и са готови да заглушат със скандиране всяко неподходящо изказване (Вж. Документ № 86). Публикуваните в сборника документи красноречиво показват системата на провеждане на тези мероприятия. Достъпът до тях е ограничен само за хора притежаващи делегатски карти, а правото на свободно изказване на мнение е поставено под въпрос от прилаганите процедурни похвати. По думите на един оперативен работник от голямо значение е „обработката на президиума“: „Ако ръководителят е наш човек, дискусиите минават много хубаво.“ (Вж. Документ № 87).

Както вече беше споменато създаването и поддържането на положителен имидж на България пред света и недопускането на провокационни актове е сред основните задачи на родните служби за сигурност. Така проведената „седяща“ демонстрация от холандската и западногерманската делегации пред посолството на САЩ срещу войната във Виетнам е своевременно осуетена[9], съобразно директивите за действие в такива случаи – с участието на български младежки групи[10], които преминавайки увличат протестиращите в своя поток (Вж. Документ № 72). Като следствие от това българските власти са обвинени, че упражняват неоправдан контрол върху мероприятия против фашизма и милитаризма, които забранявали или проваляли (Вж. Документ № 78).

В разширения електронен вариант на сборника са поместени документи, които представят картината на извършената работа по оперативното обезпечаване на чуждестранните делегации на IХ световен младежки фестивал.

Сред документите в сборника особен интерес предизвиква една брошура, посветена на историята на световните младежки фестивали, която е издадена в Норвегия. Авторите й анализират възникването и еволюцията на фестивалната идея, която е пряко свързана и финансирана от СССР или от организации, следващи директивите на съветската външна политика, дори в най-противоречивите й аспекти. Фестивалите са характеризирани като „усъвършенствана масова психологическа техника“. За много младежи международният форум е първата възможност да имат контакт с хора с различни философски възгледи. Именно поради това фестивалът е организиран така, че контактите са ограничени до минимум и строго контролирани (Вж. Документ № 102). За българските служби този документ е антифестивален и безспорно е дело на чуждо разузнаване (по всяка вероятност ЦРУ). Любопитното е, че част от изводите направени в него намират своето потвърждение в публикуваните в настоящото издание архивни материали.

*

*          *

Сборникът „Държавна сигурност и IХ Световен младежки фестивал 1968 г.“ включва 102, а разширеният му електронен вариант 208 документа, подредени по хронологичен принцип. Приложен е списък с оригиналните заглавия на документите, като при малък брой от тях заглавието е разширено с информативна цел. Към всеки документ има кратка анотация и подробни искови данни. При отсъствието на датировка върху документа са търсени индиректни връзки със съседни документи от архивната единица или сверяване с други исторически събития, за които има податки. Датировката на съставителите, както и всяка друга намеса от тяхна страна, е поставена в квадратни скоби. Сред документите има няколко, които не са публикувани в цялост, а са подбрани части от тях, които ни дават синтезирана информация по темата. В изпълнение изискванията на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и РС на БНА в незначителна част от документите е заличена чувствителна информация.

За съставянето на сборника „Държавна сигурност и IХ Световен младежки фестивал 1968 г.“ са подбрани оперативни документи от центъра на МВР, както и от служебния архив на Министерството.

 

КРДОПБГДСРСБНА

 *https://comdos.bg/%D0%9D%D0%B0%D1%88%D0%B8%D1%82%D0%B5%20%D0%B8%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F/ds-i-svetovniya-mladezhki-festival-1968-g

Снимка „Дневник“-  Прага, август, 1968

 

 

 

 

 

[1] Логично вниманието първоначално беше насочено към документалната колекция, свързана с работата на МВР по фестивала – ф. 24 от Служебния архив на Министерството. Във фонда са отложени документи от всички централни поделения, Софийско управление и окръжните управления в градовете: Пловдив, Хасково, Благоевград, Кюстендил, Перник, Видин, Плевен и Ловеч, на чиято територия са проведени някои от фестивалните мероприятия. Колекцията е образувана през 1968 г. без да се извършва експертиза на документите, влизащи в нея. Както е записано в историческата справка на фонда: „Тя [експертизата] ще бъде извършена след изтичането на определените срокове. Тогава колекцията ще бъде прочистена от съдържащите се в нея неценни и многоекземплярни документи.“ Тук изникна и първия проблем по издирването на документи по темата. През годините повече от половината архивни единици от ф. 24 са унищожени като за съхранение в Централизирания архив на Комисията са постъпили за съхранение следните а.е.: ф. 24, оп. 1, а.е. 34; 56; 94; 309 Последното наложи провеждането на допълнителна издирвателска работа, буквално „на сляпо“ из служебните архиви на министерството. Благодарение на така откритите документи и на литерните дела от оперативния архив на МВР бе възможно съставянето на настоящия том.

[2] Повече по въпроса виж в сборника Пражката пролет и Държавна сигурност, С. 2011 г.

[3] Впоследствие е разработен специален план, по силата на който за времето на фестивала са мобилизирани и 380 запасни офицери от КДС със съответното материално-техническо осигуряване (Вж. Документ № 46).

[4] В тази връзка още на 5 януари на Управление IV-то на КДС е възложено да огледа местата, където ще бъдат настанени тези делегации с цел своевременното монтиране на специални технически средства за провеждането на оперативни мероприятия (Вж. Документ № 4).

[5] В подготвителния етап към Управление VI КДС е създадена специална група, която да обезпечава представителите на двете държави при евентуалното им участие. Набелязани са мероприятия за пресичане на прокитайска пропаганда и за ограничаване контактите на китайци и албанци с останалите делегации. Предвидено е пълното ограничаване на неслужебните посещения на български и чужди граждани в посолствата на тези страни по време на подготовката и провеждането на фестивала (Вж. Документ № 32). Планирано е поставянето в изолация по време на фестивала на лица с прокитайска ориентация (Вж. Документ № 41).

[6] Повече по въпроса виж в сборника Държавна сигурност – административни, принудителни и наказателни мерки, С. 2014 г.

[7] По името на легендарната ливърпулска четворка, което ознаменува цяла епоха в музиката. През 1968 г. в България се говори за намеренията на The Beatles да изнесат концерт в София по време на фестивала. Дали британците, които по това време са в своя апогей, действително са имали желание да свирят пред българска публика не е ясно. Факт е, че това се превръща в проблем, по който се произнася Секретариата на ЦК на БКП, който в протокол № 255 от 14 май 1968 г. постановява: „Възлага на Оперативното бюро на Националния фестивален комитет да намери съответна форма за отклоняване искането на битълсите да участват в IX световен фестивал на младежта и студентите, който ще се състои през м. юли тази година в София“. ЦДА, ф. 1Б, оп. 36, а.е. 131, л. 16

[8] Това не бива да буди учудване. В подобни случаи музикантите масово скандират „Дружба“, а в Директивите за действията на органите на КДС, МВР и доброволните отряди при антидържавни, антипартийни и антифестивални прояви при провеждането на IХ световен младежки фестивал е записано: „При концерти не бива да има намеса в програмата и нейното изпълнение, освен ако тази програма не съдържа открити призиви за антидържавни действия“ (Вж. Документ № 62).

[9] Независимо че САЩ се припознава като враг № 1 на социалистическата система, подобно действие от страна на българските власти е напълно обосновано, защото КДС разполага със сведения за намеренията на маоисти и ултралеви елементи да организират при възможност погром над американското посолство в София (Вж. Документ №№ 153 и 200 DVD).

[10] Подобни действия са разписани в един документ за задачите, които има да решава партийно-комсомолския доброволен отряд към градския комитет на партията в столицата. Отрядът е на пряко разположение на службите и основната му цел е да предотвратява политически нежелани и враждебни акции, като се използва там, където „не е целесъобразно политически“ да се използва КДС и милицията. (Вж. Документ № 49).