Ивайло Дичев: С признаването на Йерусалим за столица на Израел, Тръмп поддържа непрекъснат хаос и истеризира електората

Професор Дичев, снощи/6 декември – б.м./ Тръмп скандализира половината свят с това, че САЩ признават Йерусалим за столица на Израел! В Тел Авив се радват, макар че има такива, които казват – лесно му е от Вашингтон  да говори така, а нашите синове тук ще леят кръв…Дори британските медии нарекоха действията на американския президент „дипломатически вандализъм“.  Каква е вашата оценка?

Това е акт, аналогичен на анексията на Крим: източен Йерусалим е окупирана от 1967 територия, която международното право не признава за израелска. Историко-културните аргументи не бива да се смесват с правните. Този град е свято място и за мюсюлмани, и за християни, разбира се най-добре би било да е той да остане такъв – духовна столица на трите монотеизма. И като говорим за култура, нека припомним и това, че Йерусалим за ислямския свят е символ за насилията на кръстоносците, които изклали без нужда мирните обитатели и „яздели в реки от кръв“.

Но жестът (приветстван моментално от войнствения десен премиер Нетаняху) няма културен, а политически смисъл. Той е поредният сигнал за завоя на Америка към алтернативното дясно – комбинация от неолиберални икономически решения и брутално връщане на расизма, протекционизма и полицейщината. Не ни пука, правим каквото си щем, международната общност не ни интересува.

Нали обърнахте внимание, че нелепото решение за Йерусалим съвпадна с гласуването в Сената на рязкото сваляне на данъците за най-богатите, което става за сметка на редица социални програми? Както и впрочем на натоварването на всички нас, обитатели на планетата, с още трилион и половина американски дълг (дотук са някъде двайсет и половина). Мотивацията на израелските граждани е по-разбираема, тези хора живеят в страх и война вече десетилетия, те се раждат с омразата към арабите. И въпреки всичко разумните хора там знаят, че единственият изход от безумието на насилието е пътят на преговорите и разбирателството, по който пое либералният премиер Ицхак Рабин, убит впрочем от един крайно десен еврейски активист.

Въпросът е защо изведнъж, ни в клин ни в ръкав Тръмп реши да направи този безумен ход, който толкова президенти отлагат, въпреки натиска на еврейското лоби? Сега, когато в Близкия изток се появи плаха надежда за успокоение. Какъв е планът? От глупост и неопитност ли го прави? Резултатът вече е видим – ярост по целия ислямски фронт, включително у близки съюзници като Турция и Саудитска Арабия. Поредната палестинска интифада. Очакват се терористични акции из западните градове. Впрочем защо същия този Тръмп напрегна отношенията със северна Корея, пак така без особен замисъл? Защо преди това обяви търговска война на Китай, защо изостри отношенията с най-близкия си партньор, Мексико? Защо непрекъснати скандали, обиди, брутални обвинения към медии, жени, малцинства?

Ами това е новият стил на алт-райт управлението: поддържаш непрекъснат хаос, истеризираш електората, за да правиш каквото си решил. Хаоса в Близкия изток ще платим ние, в Европа, този около Северна Кореа – в далечния изток. Разбърквай и владей, ето ви девиза.

Други медии обърнаха внимание на обстоятелството, че Доналд Тръмп не е уточнил дали говори за целия Йерусалим или само за западната му част. Това е важно, защото Израел владее нея от 1948 г. и окупира източната през 1967 г., като вторият акт не бе приет от нито един международен партньор, а ООН се е възпротивила на него с десетки резолюции. Тогава?

Появиха се много екзегети, които намират в изказването добронамереното желание да се работи за мирно решение. Но при подобни символични действие е важна реакцията – и в ООН, и в ЕС, и сред ислямските страни, които до вчера в конфликт помежду си.

Много е интересна реакцията на българските десни, които традиционно са приятели с републиканците. Толкова години не се решавал този конфликт, значи хубаво, че Тръмп разбъркал нещата, белким нещо тръгне. Звучи ми като прочутото „анархията е майка на реда“ на Прудон. Съвсем безотговорно и впрочем не особено подходящо за любители на консервативните ценности.

Международната общност не е много ефикасна, но какво друго имаме като средство да умиротворяваме света? По едно време Тръмп беше попитал защо пък да не употребят атомни бомби срещу Даеш, след като така или иначе ги имат. Това по-добро решение ли е? Аз пък ще ви кажа, че тази дъловечност на израело-палестинския конфликт се дължи на това, че дълго време той беше плацдарм на Студената война – американците зад едните, руснаците зад другите. С последния жест САЩ връща света към подобно разделение.

Да, най-лошото в цялата работа е, че САЩ губят ролята си на медиатор в този конфликт – роля, която мъчително бяха почнали да си извоюват от Кемп Дейвидските споразумения (1978) насам и която им се полагаше естествено като победители в Студената война. Кой ще играе сега ролята на помирител? Има ли ЕС единна политическа воля? Или може би в играта ще влезе друг, например Русия? Изобщо този президент последователно ликвидира водещата роля на Америка в света, девизът му се оказа „да направим Америка провинциална отново“.

Десетина часа след бомбата от Вашингтон/7 декември – б.м/, лидерът на Хамас Исмаил Хания призова палестинците към въстание. По Ал Джазира той обяви петъка за „ден на гнева“ срещу „ционисткия враг“. Какво по-различно ще направят различните крила на палестинските групировки от онова, което правят вече 20 години? Всъщност, имат ли вина палестинците за невъзможния мир в Близкия Изток?

Палестинците имат всички характеристики на колонизиран народ – нямат институционална традиция, не могат да се организират около единно лидерство, не контролират радикалните си елементи. Няма да е лесно с държавата им, ако такава най-после възникне някой ден. Вижте периодите, през които преминава пост-колониален Алжир, още по-кървавия преход в Ангола.

Но има ли друг път? Западните метрополии не случайно се освобождават от колониите след войната – просто не е изгодно да се владеят със сила народи, които биха могли да се оставят сами на себе си и да бъдат експлоатирани икономически. Казвам го по най-циничния начин, за да е ясно.

В интерес на Израел е да се отърве от окупираните палестински територии, както е било в интерес на Португалия да се отърве от Ангола. Но остава много сложният въпрос за Йерусалим, който няма как да се раздели – както не могат да си поделят валонци и фламандци Брюксел. Има много такива космополитни градове, те са двигател на съвременната икономика, изплъзват се все повече от опеката на националните държави. Хонг-Конг, Сингапур, Ню Йорк, та дори Лондон… Ако бъде усмирено малко библейското въображаемо – ако културно-историческия план се откъсне от политическия – ще спечелят всички и най-вече самите израелци.

Евреи от Холандия разпространяват вече в социалните мрежи,че в Амстердам, започнали екцесии. Човек с бухалка разбил прозорците на един кашарен ресторант. Полицаите го арестували когато го видели да размахва израелското и палестинското знаме. Опасявате ли се от нови вълни на антисемитизъм?

Да, подобни актове на ярост се подхранват вече десетилетия от страданията на палестинците, които медиите в ислямския свят редовно отразяват и усилват. Върху антисемитизма се наслагва анти-западното настроение, което сега Тръмп разпалва. Включва се паролата „кръстоносци“, обидите от колониалния период, расисткото отношение към мюсюлманите, което така или иначе се усеща в западните страни. Все по-твърдите полицейски мерки. Прибавете нарастващите неравенства, липсата на работа и перспектива за младите хора в демографски-младия арабски свят (Палестина, Йемен, Саудитска арабия…). Взривоопасната смес е готова.

Любопитна ми е позицията на Милош Земан. Снощи/6 декември – б.м./ непосредствено след новината от Белия дом Чехия призна също Йерусалим за столица на Израел, разбира се, в рамките на границите от 1967 година. Какво означава тази бързина, след като току що Фредерика Могерини размаха предупредително пръст на американския президент.

Съвременният популизъм черпи сили от анти-мюсюлманските настроения. Най-анти-мюсюлманския жест за публиката изглежда това да подкрепиш техните врагове, израелците. Дай да им направим напук. Кретенизъм.

Позицията на ЕС е горе-долу единна, говориха Макрон, Мей, немският външен министър. Еднозначно се изказа Гутереш, китайците и много други, включително и нашите. Трябва да не се взима страна в този тежък конфликт, да се търси решение по пътя на преговорите за две държави. Впрочем ЕС отдавна има такава миролюбива политика към региона – докато САШ праща оръжие, ние сме най-големите хуманитарни спонсори на Палестина. Ние сме близо, у нас живеят сериозни мюсюлмански малцинства; по-лесно е да си безотговорен ако от региона те отделя цял океан.

И в  България мюсюлманите  са обезпокоени. Главно мюфтийство излезе днес с Декларация, в която се казва:“ Близкият изток е буре с барут, а фитилът е Йерусалим. Световният мир е в огромна опасност“.  Вие доволен ли сте от позицията на МВнР? Дали не са прекалено балансирани българските политици?

Ние сме малка страна, нямаме сили за самостоятелни акции. Мисля, че официалната позиция на МВнР е балансирана, в талвега на европейската политика. Не ми харесва това, че в подобни случаи все се намират хора, които да искат от нашето правителство някакви радикални морални жестове – на какво отгоре да ги правим? Постъпват правилно, да бъдем доволни.

Ядосват ме десните. Не може яростно да осъждаш руската анексия на Крим, а когато „нашите“ нарушават принципите за ненарушимост на границите, да си пас. Утре Китай ще поиска онези острови в Китайско море, Турция пък вече спомена за ревизия на Лозанския договор, нашите национал-популисти все по-открито говорят за западните покрайнини… Докъде ще стигне светът, не знам. Ако приятелите на американските републиканци си мислят, че огромната военна сила на САЩ може сама да наложи един или друг ред – нека следят драмата около Корея. Нищо не могат да направят американците без да изложат на унищожителен удар съюзниците си. Светът днес е толкова взаимообвързан, че никоя война не мое да бъде спечелена.

Снимка: Протестите пред сградата на американското консулство в Истанбул са само част от реакцията срещу решението на Доналд Тръмп / www. webcafe.bg

 

 

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).