Ана Кампой: Конспиративна теория за пола и джендъра се разпространява по света от крайната десница

.

 

Битките около “джендъра”

 През последните няколко седмици, по повод на опита за ратификация на Истанбулската конвенция от правителството, българската общественост бе подложена на масирана кампания за дезинформация. Тази кампания измести фокуса от проблема за насилието срещу жени и домашното насилие, който конвенцията се опитва да реши, върху теми като еднополови бракове, смяна на пола, т.нар. “трети пол” и други подобни.

Опитите на различни държавни институции и техни представители да внесат яснота за целите на конвенцията бяха бламирани от различни медии, организации и личности, истината бе удавена в море от “алтернативни  факти” или казано направо, злонамерени лъжи. Противниците й целяха да се всее страх и тревога сред цялото общество, най-вече сред учители и родители, че с тази конвенция в българското училище тихомълком се промъква нещо, излагащо децата на голяма опасност. Обществото буквално бе хипнотизирано да вярва, че е на косъм от световен заговор за бавното му унищожение.

Противниците на конвенцията разгърнаха цяла конспиративна теория около английската дума “джендър” (gender), обозначаваща социалните аспекти на пола. Присъствието на думата в текстовете на конвенцията бе размахвано като „доказателство”, че имало някакъв опит за подмяна на „традиционните ценности” на българския народ. “Джендър” било просто кодово название за някаква радикална политическа програма. Било част от т.нар. “джендър идеология”, която целяла да прокарва някакви интереси на фанатизирани феминистки и гей лобита, и щяла да руши семейните ценности и да промива мозъка на децата.

Отговаря ли обаче това на действителността? Какво се случва на практика? Има ли наистина “джендър идеология” като част от световен заговор или подобно на  крадеца, който вика “Дръжте крадеца!”, тя се използва за плашило, създадено от консервативни кръгове и организации, за да се противопоставят на правата на жените и ЛГБТИ хората?

В поредица от публикации Маргиналия, с помощта на своите редактори и сътрудници, ще представя журналистически разследвания и изследвания на социолози относно това кое е истинското лице на “битката против джендър идеологията”, за това какво се случва в други страни, какви антиджендър кампании са провеждани там, кои са основните движещи сили и лица на антиджендър движението и какви отрицателни последици имат тези лобистки кампании за правата на жените, децата и ЛГБТИ хората.

Предлагаме на вниманието на нашите читатели първия материал от поредицата.

 

 

Нов термин се промъква в речта на консерваторите навсякъде по света. В Мексико хиляди протестиращи отхвърлиха разпространението на “джендър идеологията” на шествия срещу еднополовите бракове през септември 2016 г.[1]

Няколко седмици по-рано, религиозни групи в Колумбия обвиниха правителството, че иска да индоктринира децата като им преподава “джендър идеология” в училище.[2] Няколко седмици по-късно те щяха да обвинят и официалните лица, че са извършили предателство, като са позволили джендъра да се промъкне в споразумението за мир с бунтовниците, което се стреми да сложи край на половинвековната гражданска война в страната.[3]

Активисти в Испания и Полша използват същата фраза, за да се противопоставят на усилията за правно признаване на половата идентичност и сексуалната ориентация не само за хетеросексуалните мъже и жени. Във Франция, тази идея се разпространява като “джендър теория”.[4]Дори папа Франциск поде темата, призовавайки да се проявява пастирско състрадание към хората, които се борят със своята полова идентичност или сексуална ориентация, но категорично да се отхвърли “индоктринацията с джендър теория” и нейната “идеологическа колонизация”.[5]

Каква е тази на пръв поглед вездесъща идеология, която толкова изнервя католиците и останалите консерватори? За тях това е светоглед, измислен от лесбийки от академичните среди и радикални феминистки, според който социалният пол (джендър) няма нищо общо с биологичните различия и може да бъде свободно избиран. Описват я като опасна посока на мислене, която застрашава да зарази умовете на децата и да разруши демокрацията.

Всъщност “джендър идеологията” е изобретение на дясното. Тя е произволна комбинация от различни идеи, разработени от разнородна група теоретици през последните 50 години и обединени единствено в представите на нейните критици. “Джендър идеология” не съществува извън манифестите и протестните плакати на онези, които са я изобретили, но въпреки това вече им носи реални победи.

Джендър-фобия

Католическата църква и други консервативни групи отдавна имат проблем с понятието “джендър”, разбирано като културен пласт от поведения и характеристики, които във всяко общество се наслагват върху биологичния пол. Тази идея разклаща много от техните представи за организация на човешкото общество по модела на “семейните ценности”, за чиито защитници те се представят. Ако традиционните роли на съпруг и съпруга, баща и майка, мъж и жена са просто социални конструкти, то тогава други идентичности, извън рамките на този бинарен модел, стават също толкова валидни, внасяйки хаос в установения ред на нещата.

“Джендър идеологията” е плашило, изобретено от тях за борба с тази заплаха. Произходът й може да бъде проследен назад във времето до двата международни форума на ООН на високо равнище, които се занимават с въпросите на неравенството между половете и сексуалните и репродуктивни права на жените: конференцията за население и развитие през 1994 г. в Кайро и конференцията за жените на следващата година в Пекин.

Дори преди тези конференции Ватиканът превантивно отхвърля[6] усилията, според собственото му определение, светът да се обедини в подкрепа на аборта и секса за нерепродуктивни цели, включително еднополовите връзки. Както казва Давид Патернот, преподавател в Свободния университет в Брюксел, изследвал феномена на “джендър идеологията”, впоследствие някои католици се фиксират върху термина “джендър”, определяйки го като Троянски кон за внедряването в обществото на политики срещу семейството. Както се оказва, дискурсът за “джендър идеологията” предлага мощна рамка за противопоставяне на социални политики като еднополовите бракове и осиновяването на деца от еднополови двойки, сексуалното образование в училище, правото на аборт, алтернативните репродуктивни методи и правата на трансджендър хората. Всичко това би могло да бъда опаковано в концепцията за “джендър идеология” и оборено с един и същ аргумент: мъжете и жените не са равни, а взаимодопълващи се по силата на своята природа. Конструктът “джендър идеология” е “средство, което може да се използва за различни цели”, казва Патернот.

Консервативни общественици излагат тези свои идеи в книги[7] и манифести,[8] а през 2003 г. Ватиканският понтифически съвет за семейството[9] публикува “Лексикон: неясни и спорни термини относно семейния живот и етичните въпроси”.[10] Лексиконът се стреми “да изобличи оруеловския новоговор”, използван за разпространение на “джендър идеологията” по света. Например, кардинал Алфонсо Лопез Трухийо пише в предговора към речника, че фразата “дискриминация срещу жените”[11] може отначало да “събуди реакция на съчувствие”. Всъщност, обяснява той, това е атака срещу семейството, което е представено като “място на съвременно робство”.

“Семейството и самият живот са буквално бомбардирани с подвеждащ език”, твърди Лопес Трухийо. “Без търсене на истината, вселената на свободата е омърсена и в сериозна опасност”.

Сред термините, включени в Лексикона, са: “патриархат”, “матриархат”, “хомосексуален брак”, и разбира се, “джендър идеология”.

Предполагаеми източници

Противниците на “джендър идеологията” приписват тази концепция на различни автори – от Симон дьо Бовоар, френската интелектуалка, станала часто от движението на екзистенциализма през 50-те години на XX в., през радикални феминистки на 70-те като Шуламит Файърстоун, до Джудит Бътлър, философ и теоретик на джендъра, която преподава в Калифорнийския университет, Бъркли.

Всички тези автори се занимават с понятието “джендър” и използват някои от термините, включени в Лексикона. Но противно на твърденията на опонентите им, техните текстове не биха могли да бъдат разглеждани като единно, унифицирано разбиране за това какво е “джендър”. Подобна теза е “фантазия”, казва Камий Робсис, преподавател по история в Университета Корнел, която изследва употребата на “джендър идеологията” във Франция.

Като начало, отбелязва Робсис, текстовете на тези набедени “архитекти” на “джендър идеологията” възникват в различен исторически контекст — когато дьо Бовоар пише известното “човек не се ражда жена, а става жена”, етикетът ЛГБТИ все още не съществува.

Идеите на тези автори, които съвсем не са хомогенни, често са много по-сложни от кратките медийни послания, до които ги свежда борбата срещу “джендър идеологията”. Да вземем например Бътлър, която е сред най-често критикуваните от кръстоносците срещу “джендър идеологията” автори. Някои определят книгите й като трудни за четене.[12] В текстовете й няма прости лозунги като използваните на протестните плакати по време на френските демонстрации – “Искаме пол, не джендър”.

Простият факт, че хората, набеждавани за основатели на това движение, нямат обща политическа програма, която да се опитват да прокарват, може да бъде пропуснат за сметка на измислената в историята за произхода на на “джендър идеологията”. Дори сред главните заподозрени за пропагандатори на “джендър идеологията” днес – правителствата и ЛГБТИ активистите, несъгласни с консервативните политики – няма обединен фронт по въпросите на джендъра. Всъщност, казва Мери Ан Кейс, преподавател в Департамента по право към Чикагския университет, те дори не правят същите връзки, каквито опонентите им, между неща като еднополов брак и аборт.

“Иска ми се да бяхме толкова обединени, колкото Ватиканът смята, че сме, и толкова мощни”, казва Кейс, която е писала за произхода на “джендър идеологията”.[13] В действителност, продължава Кейс, не само “джендър идеологията” е измислица, а и конспирацията, в името на която предполагаемите й защитниците уж работят заедно.

 Брилянтна стратегия

“Джендър идеологията” е много ефективно средство за комуникация и пропаганда. То помага на “борците” срещу нея да избегнат използването на открито хомофобски език – който е забранен от закона в някои страни – и да поднасят аргументите си на светски език. Например, вместо открито да заявят, че  еднополовите бракове са срещу религиозните учения, опонентите на “джендър идеологията” твърдят, че тя застрашава природния ред на нещата.

Според една аналогия, използвана от критиците на “джендър идеологията”, включително от папа Бенедикт XVI в неговото коледно обръщение,[14] природата на човешките същества като мъже и жени е тропическа гора, застрашена от изчезване. По същата логика в някои от материалите, разпространявани от протестиращите във Франция, бившата френска министърка на правосъдието Кристиан Тобира, която предложи закона за еднополовите бракове, е изобразена с електрическа резачка в ръка насред отсечени дървета в гора.[15]

Като свръхопростява нещата, понятието “джендър идеология” позволява на консерваторите да ги опаковат по начин, който ги прави лесни за разбиране и оспорване. “Момчето и момичето не са еднакви”, се обяснява във видео, произведено от френската консервативна коалиция La Manif pour Tous (Протест за всички).[16] Във видеото се подчертава, че в името на премахването на неравенството между половете някои се опитват да смесят мъжествените и женствените черти по начин, който обърква децата. “Да, татко може да носи рокля и червило. Да, едно момиче може да кара автобус. Да, детето може да има две майки и двама бащи.” “Оставете момичетата да бъдат момичета. Оставете момчетата да бъдат момчета”, завършва видеото.

Ако човек не е запознат с по-нюансираните представи за джендър, разработени от интелектуалците, които консерваторите толкова критикуват, е лесно да приеме за чиста монета тази изкривена интерпретация. Тя дава възможност на  консервативните групи да убедят своите последователи, че политиките, предназначени да гарантират основни човешки права – нещо, което категорично влиза в  задълженията на държавата – са всъщност насилствено налагане на периферна идеология, чието институционализиране не е работа на държавата. С други думи, самите, движени от религиозни възгледи активисти, убедително представят джендър въпросите като религия. Това е майсторски клас по точно такова манипулативно говорене, с каквото те претендират, че се борят.

Глобална идеология

Макар идеята за “джендър идеологията” да се разпространява от няколко години, злоупотребата с нея зачестява, когато повече страни се опитват да решат въпроса с правата на ЛГБТИ хората. Консервативната мобилизация из цяла Европа, включително в Словакия, Словения, Белгия, Литва и Полша, е подплатена от тази концепция,[17] както отбелязва Патернот, преподавател в Свободния университет в Брюксел. Отключващите механизми са различни във всяка страна, казва той, както и начинът, по който се разгръща стратегията.

Във Франция, например, това движението изкарва на улицата хиляди протестиращи, и оказва реален натиск върху правителството.[18] То не успява да спре проектозакон за легализиране на еднополовите бракове през 2013 г., но спира приемането на други мерки като например правото на алтернативни репродуктивни технологии да се отнася и до не-хетеросексуални хора, казва Бруно Перо, професор в Масачузетския технологичен институт, който анализира френския случай в своята нова книга.[19]  “Правителството толкова се страхуваше да не предизвика нов скандал, че решиха да оттеглят това предложение”, казва той. Движения като La Manif pour Tous се опитват да се включат и в президентските избори на следващата година.

В Полша, дясната партия “Право и справедливост” създава парламентарна група за борба с програмата на набеденото движение за “джендър идеология”, казва Лукаш Шулц, постдокторант в Университета в Антверпен, който изследва полския пример. Тази маневра консолидира подкрепата за партията сред все още силно влиятелната Католическа църква, и тя печели мнозинство на парламентарните избори през 2015.

Наскоро партията се заема с противоречивата инициатива още повече да затегне и без това вече стриктния строгия закон за аборта в Полша. Предложението за промени в закона е написано от Ordo Iuris,[20] консервативна група в Полша, противопоставяща се на аборта, която също използва дискурса за “джендър идеологията”.[21] Проектозаконът е оттеглен след като хиляди полски жени излизат на улиците, за да протестират срещу него.[22] Но законотворците от партията “Право и справедливост” все още не са се отказали да одобрят приемат по-строг от вече съществуващия закон, казва Шулц.

В Испания, консервативните активисти не са толкова успешни в упражняването на влияние върху политиците. Според Хосе Игнасио Пичардо Галан и Моника Корнехо Байе от Университета Компултенсе в Мадрид това може да се обясни донякъде с продължилата почти четири десетилетия франкистка диктатура, която кара испанците да бъдат силно подозрителни към всякакви връзки между държавата и църквата.  Консервативните групи организират масови църковни служби на открито в края на първото десетилетие от новия век в защита на “семейните ценности” и отправят предупреждения, че политиките, повлияни от “джендър идеологията” ще доведат до “връщане към тоталитарен режим”. Законите, срещу които протестират обаче така или иначе са приети и остават в сила.

Това съвсем не е пречка да продължават с опитите да обърнат дебата в противоположна посока. HazteOir.org,[23] е група, която е активна по време на испанските протести, а след това събира подписи[24] в подкрепа на активисти, борещи се срещу президентската инициатива в Мексико за включването на еднополовия брак като конституционно право.[25]

Наистина дискурсът за “джендър идеологията” и нейните защитници се придвижват в пространството. Видеото на La Manif Pour Tous за разликите между момчето и момичето е преведено на испански[26] и се разпространява в Мексико. Един от лидерите на колумбийското движение пътува до Мексико, за да участва в протестите там през септември 2016.[27] Консервативните коалиции и в двете страни използват едни и същи аргументи, буквално дума по дума.

Според едно видео,[28] използвано в мексикански контекст от групата против аборта ViVoz,[29] “джендър идеологията” води до “ранна бременност, полово-предавани болести, аборт, депресия, самоубийство”. Това е война, се казва във видеото, а бойното поле са умовете и ценностите на “нашите деца”.

“На практика посланията са буквално заимствани от кампаниите против “джендър идеологията”, които се провеждат на други места”, казва Хенаро Лозано, професор по политически науки в Ибероамериканския университет в Мексико, и застъпник за правата на ЛБГТИ хората.

Колумбия

Едни от най-осезаемите ефекти от борбата срещу “джендър идеологията” могат да се видят в Колумбия. Противопоставянето там започва със скандал около един наръчник,[30] разработен от Министерството на образованието съвместно с Фонда на ООН за децата (УНИЦЕФ). Наръчникът е предназначен да подпомогне училищните администратори да изпълнят решение на съда от 2015 г., което нарежда на училищата да преразгледат правилата си за превенция на дискриминация на основа сексуална ориентация. След като документът е споделен в социалните мрежи,[31] протестантски и католически активисти организират протести из цялата страна. Стотици хиляди хора излизат да протестират срещу министъра на образованието Джина Пароди, която е лесбийка, и я обвиняват, че иска да наложи “джендър идеология” на техните деца.

Общественият натиск принуждава колумбийския президент Хуан Мануел Сантос да оттегли наръчника и да увери колумбийците по националната телевизия,[32] че “нито образователното министерство, нито националното правителство са прилагали, нито промотирали, нито ще промотират така наречената джендър идеология.” Фрустрираната Пароди настоява пред Сената, че “джендър идеологията” не е нищо друго, а освен манипулация за отклоняване на дебата от човешкото достойнство като ценност, залегнала в конституцията.

“Защо говорят за джендър идеология? Откъде си се появи тя?”, казва Пароди. “Това води до много силно изкривяване на политическия дебат в Колумбия.”[33]

Нейната пламенна реч не постига ефект.[34] Няколко седмици по-късно, “джендър идеологията” се появява отново, този път в контекста на споразумението за мир,[35]договаряно между правителството на Сантос и бунтовниците от ФАРК.[36] Същите активисти, които са подразнени от анти-дискриминационния наръчник сега критикуват включването на термина “джендър” в мирното споразумение от 297 страници,[37] което трябва да бъде одобрено от колумбийците на референдум.

Авторите на споразумението включват в него параграфи, съдържащи препратки към понятието “джендър”, след като организации на жените – жертви по време на конфликта, настояват да участват в мирните преговори. Целта е да се поправят несправедливости, извършвани срещу жените по време на конфликта.[38] Това няма нищо общо със сексуална ориентация или полова идентичност, но въпреки всичко лидерите на протестите твърдят, че е опит за налагане от страна на “гей лобито”. “Ако ме попитат: “Искаш ли мир с ФАРК?”, ще отговоря “Да!””, казва Освалдо Ортиз, един от лидерите на движението в пропагандно видео, разпространявано в YouTube. “Ако ми кажат: “Искаш ли със споразумението да навлезе и джендър идеология като обществена политика, познайте какво ще кажа – “Не!””[39]

Кампанията продължава в дните преди вота, включително и с провеждането на национална молитва. Накрая, колумбийците отхвърлят мирното споразумение с малко повече от 50 000 гласа от почти 13 милиона гласували. След излизането на резултатите, Пароди, която временно е напуснала поста си на образователен министър, за да води кампанията “за” споразумението, подава оставка.

В резултат на тези събитията поддръжниците на мирното споразумение и защитниците на правата на ЛГБТИ хората съвсем ясно осъзнават, че тази фалшива идеология може да има напълно реални последствия. “Тя не съществува в науката или в университетите, но със сигурност присъства в езика и в политиката”, казва Клаудия Лопез, сенатор в Колумбия, която е открита по отношение на своята хомосексуална ориентация. “Трябва да се изправим срещу това с адекватен език, с образование и състезавайки се на изборите.”

Ще победим “джендър идеологията” с повече джендър

Борбата няма да е лесна обаче. Отричането на всякаква връзка с “джендър идеологията” не помогна на Сантос. И в отсъствие на достатъчно контекст, вероятно затвърди самата идея, че подобно нещо изобщо съществува. От друга страна, изобличаването на “джендър идеологията” като онова което е, в действителност, тоест като оръжие, изобретено  за манипулация, също не помогна на Пароди. Тогава какъв би бил най-добрият начин да се противодейства на тази кампания за дезинформация?

Перо, професор в Масачузетския технологичен институт, казва, че най-добрата противоотрова се намира в самите книги, които консерваторите изопачават. “Джендър идеологията” не съществува по начина, по който я представят нейните изобретатели, но има достатъчно на брой сериозни теоретични текстове за на джендър проблематика. По-доброто разбиране на тези идеи ще имунизира хората и ще ги предпази от това да вярват на изкривените интерпретации, ще ги накара да осъзнаят, че самите религиозни институции имат опит с конструирането на джендъра. Какво друго, ако не социални конструкти, са идеите, че жената е произлязла от реброто на мъжа, или че само мъжете могат да бъдат свещеници? А идеята, че Дева Мария зачева непорочно, без дори някога да е правила секс? “Всъщност църквата е тази, която вярва в креационизма”, казва Перо.“Те са онези, които вярват, че можеш да се създадеш от само себе си.”

 

Текстът е публикуван в QUARTZ

 

[1] http://www.bbc.com/mundo/noticias-america-latina-37331685

[2] https://elpais.com/internacional/2016/08/10/colombia/1470835286_954924.html

[3] https://www.youtube.com/watch?v=gh3Gd4gv0mM&feature=youtu.be

[4] http://www.lamanifpourtous.fr/comprendre/comprendre-lessentiel/

[5] http://w2.vatican.va/content/francesco/en/speeches/2016/october/documents/papa-francesco_20161002_georgia-azerbaijan-conferenza-stampa.html

[6] http://www.nytimes.com/1994/08/09/world/vatican-attacks-population-stand-supported-by-us.html

[7] https://www.mercatornet.com/conjugality/view/twenty-years-of-the-gender-agenda/17041

[8] https://www.aciprensa.com/controversias/genero.htm

[9]http://www.vatican.va/roman_curia/pontifical_councils/family/documents/rc_pc_family_doc_20031119_publications-list_en.html

[10] https://www.ewtn.com/library/CURIA/PCFLEXCN.HTM

[11] https://books.google.co.uk/books?id=tZ7VreOXuUEC&pg=PA19&lpg=PA19&dq=lopez+trujillo+preface+lexicon&source=bl&ots=S3Wl-OCA1L&sig=s9zXQuADOFPt9ooBqGkmKxvMiqw&hl=en&sa=X&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false

[12] https://s-usih.org/2016/01/shock-and-awe-or-reading-judith-butler-for-the-first-time/

[13] http://www.thetablet.co.uk/features/2/8911/the-gender-agenda

[14] http://w2.vatican.va/content/benedict-xvi/en/speeches/2008/december/documents/hf_ben-xvi_spe_20081222_curia-romana.html

[15] http://yagg.com/2013/03/11/les-affiches-aux-relents-racistes-de-la-manif-pour-tous/

[16] La Manif pour Tous (Протест за всички) е водещо обединение от организации, противопоставящи се на закона, отварящ брака за еднополови двойки (познат като брак за всички) във Франция. Заедно с Френска пролет съставлява най-видимата част от тази опозиция. От приемането на закона през май 2013 г., исканията на тази група се разширяват от опозиция срещу еднополовия брак и еднополовото родителство до защита на „традиционното семейство” и отхвърляне на преподаването на „джендър теория” в училище. Самат група се представя за аполитична и нерелигиозна до момента, в който не се превръща в политическа партия през април 2015 г. Критикувани са за прояви на хомофобия, расизъм и инструментализиране на децата. – бел.пр.

[17] http://councilforeuropeanstudies.org/critcom/christian-trouble-the-catholic-church-and-the-subversion-of-gender/

[18] http://www.bbc.co.uk/news/world-europe-21004322

[19] http://www.sup.org/books/title/?id=27481

[20] Институт за правна кулутра Ordo Iuris е полска неправителствена организация със седалище във Варшава. Тя е основана през 2013 г. от фондация “Институт за социално и религиозно образование отец Пиотр Скарга”. Целта й е да “изследва правната основа и духовно наследство на полската култура и да ги разпространява в обществения живот и правната система”. Смята се, че институтът подкрепя партията ”Право и справедливост”- бел.пр.

[21] http://wyborcza.pl/7,75398,20903181,dzis-teczowy-piatek-w-polskich-szkolach-by-kazdy-uczen-czul.html?disableRedirects=true

[22] https://www.nytimes.com/2016/10/07/world/europe/poland-abortion-law-protests.html?mtrref=undefined&gwh=AC5BE8A94051E8CB2529C23B63323948&gwt=pay

[23] Hazte Oír е испанска ултраконсервативна организация, основана през 2001 г. От май 2003 г. е обявена за организация в обществена полза от Министреството на вътрешните работи на Испания. Всяка година HazteOir.org връчва награди на лица и организации, които защитават живота от момента на зачатието и семейството. Организацията поддържа и онлайн платформата CitizenGo.org, която е широко използвана за социална мобилизация, включително и посредством петиции на български език или такива, свързани с България.  През февруари т.г. те организират и конференция срещу т.нар. “джендър идеологията” в Мадрид, на която е приета т.нар. Мадридска декларация, осъждаща “джендър идеологията”– бел.пр.

[24] https://www.aciprensa.com/noticias/espana-entregan-170000-firmas-contra-ideologia-de-genero-en-embajada-de-mexico-44633

[25] http://www.excelsior.com.mx/nacional/2016/05/17/1093190

[26] https://www.youtube.com/watch?v=PD_jgAibSX4

[27] http://www.semana.com/nacion/articulo/frente-latinoamericano-a-favor-de-la-familia-y-contra-la-ideologia-de-genero/493623

[28] https://www.youtube.com/watch?v=gcKK-0mEkV0

[29] https://www.scribd.com/document/320912311/Orientacio-n-e-Identidad-de-Ge-nero-en-la-Escuela

[30] https://www.scribd.com/document/320912311/Orientacio-n-e-Identidad-de-Ge-nero-en-la-Escuela

[31] http://lasillavacia.com/historia/el-papayazo-de-gina-57495

[32] https://www.youtube.com/watch?v=Rf5KmMrgUBc

[33] https://www.youtube.com/watch?time_continue=984&v=srrbTupC-xw

[34] http://lasillavacia.com/historia/gina-parody-la-primera-sacrificada-del-movimiento-religioso-58198

[35] http://www.altocomisionadoparalapaz.gov.co/mesadeconversaciones/PDF/acuerdo-final-1473286288.pdf

[36] Групировката Въоръжени революционни сили на Колумбия (ФАРК), която от близо 50 години води борба с централната власт в Богота – бел.пр.

[37] http://www.altocomisionadoparalapaz.gov.co/mesadeconversaciones/PDF/acuerdo-final-1473286288.pdf

[38] https://qz.com/768092/colombian-women-made-sure-gender-equality-was-at-the-center-of-a-groundbreaking-peace-deal-with-the-farc/

[39] https://www.youtube.com/watch?time_continue=4&v=ix2kNiAeE3Q

 

Avatar

Ана Кампой

Ана Кампой е испанска писателка и журналистка, която живее в САЩ и пише по теми, свързани с Латинска Америка. В продължение на осем години е работила за Wall Street Journal, където покрива всичко от икономика до природни бедствия. Писала е и за движението на цените на петрола и лихвената политика в европейските страни. Заедно с останалите репортери от екипа печели журналистическа награда “Джералд Льоб” за поредица репортажи за нефтения разлив в Мексиканския залив, причинен от “Бритиш петролиум”.