Иван Радев: Търговците на страх се възползват от липсата на авторитети, разпространяват и омраза, после я капитализират в политическо влияние

от -
460

Иван Радев е част от Управителния съвет на Асоциацията на европейските журналисти – България. Има опит в международните редакции на български онлайн и печатни медии, в продължение на пет години е кореспондент за страната на румънската национална информационна агенция Аджерпрес.

Господин Радев, да започнем с  чумата и информационното й отразяване. Асоциацията на европейските журналисти – България реагира на  решението на вестник “Труд” да постави като челно заглавие на броя си от 16 юли: “Чумата донесли бежанци от Турция”. Не само в.Труд тиражира страхове, омраза, дори расизъм. Имаше публикации, в които ромите бяха поредно сатанизирани, защото са помагали на ветеринарните власти в с. Шарково. На обществото бе подхвърлена и поредната заплаха за „мигрантите“, които щели да населят селата. Как си обяснявате такова медийно поведение?

Всичко, което се случи около откриването на огнища на чума по дребните преживни животни в Странджа, е показателно за състоянието, в което се намира обществото ни.

Налице е липса на доверие в институциите, за която самите те имат немалка вина. Ежедневно ставаме свидетели и на некомпетентност, и на опити да се прокарат лобистки решения, противоречащи на обществения интерес.

Това не означава, че всяко действие на институциите е такова, но е много трудно да се направи разликата.

Как хората да разберат дали някое начинание на властта цели “спасяването редник Цеко”, както Волен Сидеров определи лобисткия натиск на коалиционния си партньор Валери Симеонов, или пък е услуга за Кирил Домусчиев, прокарана от самия Сидеров? Възможно е и трето – да е оправдана и резонна стъпка, предприета по инициатива на експертите, които продължават да са част от държавната администрация. А тъй като светът е сложен, понякога има и комбинация от няколко фактора – некомпетентност и лобизъм или пък добри намерения и некомпетентност.

В подобна ситуация най-сигурният ориентир биха били авторитетите. И медиите могат да имат тази роля. Никой от нас няма нито времето, нито ресурсите да проучва задълбочено всеки един казус. Затова е добре да имаме медии, на които разчитаме и знаем, че техните журналисти извършват цялата огромна работа по проучване на всички факти. В идеалния случай следим повече от една медия, на която имаме доверие, засичаме информацията и се опитваме да си изграждаме информирано мнение.

В епохата, когато всеки създава и разпространява съдържание чрез социалните мрежи, ролята на професионалната журналистика е именно такава – да проверява информацията, да проучва много внимателно всички факти, които могат да имат отношение, да разследва задълбочено и да служи като ориентир.

За съжаление, доста медии не го правят и това води до спад в доверието в професията като цяло. В конкретния случай национален всекидневник извежда в заглавие твърдение, за което по-надолу в текста става ясно, че е предложение на част от местните жители, които се чудят откъде би могла да дойде заразата. Изведено в заглавие това предположение се подпечатва от медията като факт, официализира се. Това от една страна девалвира стойността на самата медия, но и на цялата професия, а от друга – насажда страх, затвърждавайки съществуващо предубеждение, че бежанците носят зарази.

Много симптоматично е как казусът със заразата по животните в Странджа от ветеринарно-санитарен изведнъж придоби съвсем други измерения и съсредоточи много обществена енергия. Видяхме, че целенасочено се разпространяват различни теории, част от тях изцяло противоречащи на всякакъв здрав разум, които обаче успяха да активизират значителен брой граждани и да доведат на противопоставяне в обществото. Виждаме, че съществува критична маса, която с добре насочени емоционални послания може бързо да бъде задействана и да поиска да вземе нещата в свои ръце.

Темите, чрез които може да се въздейства на тази маса, са свързани на първо място със страховете от различните – бежанци, роми, гейове… И това добре се разбира от “търговците на страх”. Те се възползват от липсата на авторитети, за която стана дума, за да разпространяват омраза и страх, които после капитализират в политическо влияние.

И случаят Шарково ни показва, че дори един санитарно-ветеринарен дебат може да бъде превърнат в битка за “опазване на българщината” от някаква мнима заплаха. Подобен феномен наблюдавахме и в дискусията за Истанбулската конвенция. Въпросът за ефективната защита на жените от домашно насилие бе тотално подменен с друг. И нито медиите, нито институциите имаха достатъчно авторитет, за да върнат дебата извън конспиративните теории, превзели социалните мрежи, но вероятно възникнали по-скоро целенасочено, отколкото хаотично.

АЕЖ се противопостави на заплахите срещу Светослав Иванов, които бяха отправени вчера от флагмана на вестникарската групировка на Пеевски – в.Телеграф.Жълтата медия го атакува заради въпросите му към събеседника Арив Лернер от Ню Бояна и намеренията им на американската филмова студия да закупят част от вестниците,принадлежащи на империята на Делян Пеевски. Нервност ли издават редакторите от „Телеграф“?

Да, безспорно има нервност в тези действия. Те обаче са част от едно поведение, демонстрирано отдавна. Показна атака срещу журналисти, които си позволяват да питат по такива теми. Целта е сплашване както на конкретния журналист, така и на собствениците на медията. Натиск върху тях от позицията на силата. Подобна заплаха никак не е безобидна, като се знае какво е влиянието на издателя на Телеграф и Монитор в държавата. Не е безобидна като са известни и последствията, настъпили за други журналисти. След подобни “предупреждения” е възможно да последват действия от контролни органи като Национална агенция за приходите, Комисията за финансов надзор, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Виждали сме такива случаи. Виждали сме и журналисти, които изчезват от ефир, след като са получили предупреждения под формата на “поздрави от г-н Пеевски”, какъвто беше случаят с Анна Цолова.

В позицията ви се казва „ако известни журналисти от национални телевизии могат да бъдат подлагани на неприкрит публичен натиск, то със сигурност професионалистите, които работят в по-малки медии в цялата страна, са в още по-тежка ситуация.  Имате ли конкретни сигнали? Какво се случва в регионалните медии – отдавна вече няма разследваща журналистика, която да изважда на показ безобразията по черноморието, например!

Чрез членовете си ние сме в непрестанен досег с журналисти от цялата страна и добре знаем условията, в които работят и проблемите, с които се сблъскват. През миналата година обобщихме тези данни в доклад, който подготвихме съвместно с Фондация “Медийна демокрация” и който за първи път представи доста подробно картината с журналистиката в страната. Ако е трудно да си разследващ журналист в национална медия, още по-предизвикателно е да го правиш в малко населено място, където всички се познават и натискът може да бъде съвсем директен.

За съжаление, разследващата журналистика вирее трудно. Тя е занимание, което изисква сериозна подготовка и време. Но трудът може да се окаже много неблагодарен – сериозните и подплатени с документи разкрития, до които достигне даден журналист или медия, да не направят необходимото впечатление, да се изгубят сред другите, по-леки и по-сензационно представени теми, и в крайна сметка вместо до справедливост, каквато е целта на всяко честно разследване, да доведат до репресии за автора на разкритието. Това действа изключително демотивиращо и цената я плащат не само журналистите, но и цялото общество постепенно губи един от най-ефективните инструменти за борба с корупцията и злоупотребата с власт – разследващата журналистика.

Така че всички плащаме цената за това, че не оценяваме достатъчно качествената журналистика и не можем като общество да застанем зад нея и да я защитим.

Какъв сигнал ни съобщават от САЩ с намерението за връщане на Радио Свободна Европа у нас и в Румъния? Кое не е наред с демокрацията ни?

В условията на липса на авторитети, за която стана дума, завръщането на медия, превърнала се в символ, е добра новина. Тя ще допринесе за по-голям плурализъм на стесняващия се медиен пазар.

Разбира се, завръщането на Радио Свободна Европа не бива да предизвиква свръхочаквания. В момента нито в България, нито където и да било в тази част на Европа съществува монолитната държавна пропагандна машина от времето на комунизма, която имаше за цел да издига авторитета на режима и да руши този на Запада. В момента информационната война се води по съвсем различни правила. Различните центрове за дезинформация не целят да убедят аудиторията, че има само една истина и тя е тази на управлението, а по-скоро да създадат усещане у потребителите, че е невъзможно да научат истината. Да наводнят пространството с какви ли не лъжи и полуистини, сред които да се изгубят фактите. Качествената журналистика може да бъде удавена в море от фалшиви сензации и нещо повече – да бъде представена като пропаганда.

Ще дам отново пример с Пеевски не защото е единствен, а просто защото добре онагледява случващото се. Още през 2013 година стана ясно, че колкото и медиите му да се опитват да градят положителен образ на собственика си, Пеевски едва ли ще стане приемлив за българското общество. Затова избраната тактика бе да рушат образа на другите, така че собственикът им ако не може да стане чист, да изглежда поне не по-мръсен от останалите. За целта останалите трябва да бъдат замервани с кал непрестанно, а когато самият ти с блатото не страдаш от липса на кал, която да хвърляш. Накрая всички изглеждат неразличимо кални в очите на публиката.

В този контекст ще е много трудно за „Свободна Европа“, тъй като условията са напълно различни от тези преди три, четири или пет десетилетия. Няма скучна държавна пропагандна машина, която колкото и да беше всеобхватна, си служеше с дървен канцеларски език, който трудно би докоснал някого. Днес има пъстро море от много по-лесно смилаемо съдържание, и много ограничена аудитория, която търси качествената информация.

Привидното изобилие, съчетано с недостатъчна медийна грамотност, обезцени информацията. Ако някога слушателите на Радио Свободна Европа са поемали риска дори да бъдат вкарани в затвора, каква цена сме готови да платим днес за достъп до задълбочена журналистика?