Лятна класация: Николай Хаджигенов-Съдебни дела срещу проправителствените рупори е пример за ефективен протест
Адв.Хаджигенов, измина повече от половин година от статията „Маршът на безсрамниците“, оклеветяваща участниците в „Марша за европейско правосъдие“, организиран от Инициативата „Правосъдие за всеки“.Разбрах,че вече сте готов с колективните искове срещу изданията ПИК и Труд, поместили унижаващите текстове. Разкажете малко повече подробности, това е уникален случай!‘
„Протестът на грантаджиите“ е другото „култово“ заглавие на Пик. Подобни заглавия и статии са дългогодишна практика у нас и именно благодарение на медиите, тиражиращи ги, се намираме на последно място по свобода на словото в ЕС и на 109-то в света, някъде около Гана.
Исковете също са вид протест. Проправителствените „медии“ правят всичко възможно да неглижират протестите и гражданската активност у нас, да бъдат окаляни по всевъзможен начин участниците в тях е основната цел на тези издания. Специфично е, че всъщност тези писания са пълни с неистини или откровено неверни и или лъжливи и изцяло измислени факти.
Това е и причината да се разбунтувам не само аз, а и доста други участници в протеста. Конкретно този протест /“Марш за европейско правосъдие“ – б.а./ беше с искане за оставката на главния прокурор и на него имаше доста практикуващи юристи. За това и когато написах, че ще заведа дело срещу Пик/Труд спонтанно се зароди идеята за колективен иск. Всъщност правната му характеристика е по скоро множествен иск, но пък всички знаят какво е колективен и така и остана.
Небивал ентусиазъм от над 200 желаещи първоначално, дарения за държавните такси от цял свят и какво ли още не, които буквално ме събориха с енергията си.
Вярвате ли,че тези тиражни издания ще понесат наказателна отговорност за клевета?
Не. В конкретния случай не говорим за наказателна отговорност, доколкото българското право не познава корпоративна/фирмена наказателна отговорност, а само лична насочена срещу физически лица. Отделно, след осветяването на „автори“ с псевдонимите Калоян Стоев и Данка Радева, както и множеството съдебни решения, подобни „статии“ не се подписват дори с псевдоними, което ни оставя чудесната възможност да съдим изданието.
Говорихме за самия акт на колективни искове – нарекохте го граждански протест, приведен в юридическа форма. Бяхте изразил опасенията си, че протестите вече не дават резултат. Ето обаче снощи в София имаше мощни прояви на гражданско несъгласие /общо 9 протеста!/ между които срещу втория кабинков лифт и в защита на Пирин, както и срещу противниците на подписване на Истанбулската конвенция за защита от домашно насилие. Кажете ясно – изчерпан ли е класическия протест?
Класическият протест, ако така наричаме вечерните разходки по паветата, се изчерпа още на третия месец при протестите срещу Пеевски/Орешарски. Първият вече има цяла държава не само ДАНС, а другият показа ясно, че единственото неудобство на този вид протести е за самите участници в тях и евентуално на гражданите в района, доколкото правителството ги игнорира напълно.
Това е и причина да не участвам повече в неефективни протести без значение от каузата. В крайна сметка какъв е смисълът от протест в извънработно време пред празна от часове, тъмна правителствена сграда?
Ето, съдебни дела срещу проправителствените рупори е един чудесен пример за ефективен протест, макар и твърде бавен във времето.
За да постигнем нещо сега, веднага, а не след 500г. е нужно протестът да се промени и да ескалира.
Сега, не утре или вдругиден.
С постове в социалните мрежи и вечерни разходки, резултатът е нула.
Какво мислите свободата на словото у нас? Вижте колко много читатели и какъв висок трафик формират печатните и онлайн медии като „Труд“, „Телеграф“, ПИК, Блиц, “Уикенд“, ШОУ. Има ли въобще бъдеще етичната журналистика? Ето, в края на година най-добрият вестник за култура спря да излиза, други издания са под пресата на политически натиск…
И под икономически също, който е още по-страшен, защото касае физическото оцеляване на малцината свободни медии и журналисти у нас. Правителствените пропагандатори се захранват финансово по всевъзможни начини, докато свободните бавно ги убиват.
Иначе, гореизброените издания не мисля, че имат толкова трафик и читатели, доколкото инфото за това, че са номер едно, излиза от тях самите, ерго не е достатъчно достоверно. Отделен е въпросът, че хората у нас не са нито толкова лековерни, нито толкова глупави. Не смятам, че някоя от изброените би оцеляла и една година на изцяло свободен пазар. Или пък в държава с истинско правосъдие, където ще фалират още след първото обезщетение. За съжаление у нас правото има един сериозен недостатък, който е и една от основните причини нищо да не се променя, след дори множество съдебни решения. Непознат е институтът на санкционните обезщетения, или иначе казано в осъдителните решения липсва санкцията срещу дружеството, която е винаги финансова и адекватна на нарушението. Ако това се приложи и у нас, както е навсякъде другаде в нормалните страни, само заплахата от съдебен иск със сериозна санкция ще е причина за промени и прекратяване на неправомерно поведение.
Това е нещо с което се боря неуспешно от както съм адвокат….
