За историята на Божидар Димитров, божидардимитровската история и още нещо – част 2

 

 

Във втората  част на текста си от рубриката „Скритата История“ Стефан Дечев се спира на популярната историческа книжнина сътворена от Божидар Димитров, след което проследява многобройните му сензации и медийни скандали. В следващата, трета и последна част, Стефан Дечев ще търси отговор на въпроса кои са пораженията нанесени по този начин на обществото ни, както и по-дълбоките причини за съществуването на така описания горе феномен „проф. Божидар Димитров“ – историк, разузнавач, телевизионен водещ, директор на НИМ, автор на серийна популярна историческа книжнина, общественик, политик.

Първата част може да видите https://www.marginalia.bg/aktsent/stefan-dechev-za-istoriyata-na-bozhidar-dimitrov-bozhidardimitriovskata-istoriya-i-oshte-neshto/

 

          Към издателството на Софийския университет

В 2000 г. се появи „култовата“ книга на Бoжидар Димитров, бестселърът „Десетте лъжи на македонизма“. Книгата разглеждаше, разбира се, феномена като „продукт на великосръбската държавнополитическа мисъл от края на XIX и началото на XX в.[1] А както показват и сериозни изследователи като Чавдар Маринов, македонизмът все пак е доста по-сложно и твърде преплетено явление.[2]

С книгата си Б. Димитров твърдеше прости неща. Македония и македонците не са наследници на античните македонци. Не е вярно, че те са славяни, а българите били татари. Не е вярно, че Седмочислениците са македонски просветители и създатели македонска азбука. Не е вярно, че Самуил е македонски цар, а държавата му македонска. Не е вярно, че Охридската архиепископия е македонска църква. Не е верен митът за „македонските преродбеници“ и „Бугарската екзархиja“ завладяла македонския народ. Не е вярно, че ВМРО е организация на етнически македонци за освобождаване на македонския народ. Към тях прибавя и няколко други. Не е вярно, че Кръсте Мисирков е македонец №1. Не е вярна историята за героичната борба на „македонския народ“ срещу окупаторите. Нищо общо с истината нямала и тезата за радостта на македонците от повторното им включване в Югославия след „втория Илинден“ от 2 август 1944 г. Дотук добре, с уговорката, че последните два мита не са толкова проста работа и там трябва да се пипа по-внимателно, и в София, и в Скопие. Проблемът обаче беше, че громейки безспорни македонски митове като горните, Б. Димитров така и не си даваше сметка, че това съвсем не утвърждава автоматично неговата собствена теза за исконната, извечна и непроменима българщина в Македония от най-ранното средновековие до 1944-1945 г. Да не говорим, че спокойно можеше да бъде написана подобна книга и за българския исторически наратив (но не неговите 12 мита, за които ще стане дума след-малко). Тук липсата у Димитров на нужните съвременни познания за постиженията на науката в изследователски полета като нации и национализъм, етническа идентичност, предмодерни идентичностти, историзъм, историография, политика на равнище народна култура и господстващи там представи, все неща, които не са се учили когато той е бил студент (а в много голяма степен, както става все по-ясно и по-късно),[3] не са му позволили да изгради научноубедителен разказ. Както в тази, така и в другите си книжки, той беше останал при наученото на времето от Петър Петров, Димитър Ангелов, Васил Гюзелев, Николай Генчев, Илчо Димитров, като ги надминаваше единствено в полета на въображението си и най-вече в бабаитлъка на тезите си.

Понякога Димитров определено послъгваше, че славяните били наричани от учените от цял свят „от българската група“.[4]  В други случаи явно отново го мързеше да прави толкова досадните справки и поставяше АСНОМ (Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония) от манастира „Прохор Пчински“ неточно през 1943 г.,[5] видимо бъркайки го с АВНОЮ (Антифашисткото вече за народно освобождение на Югославия) в Яйце.

В началото на новото хилядолетие Б. Димитров стана вече чест гост на т. нар. издателство на Софийския университет (казвам т. нар. издателство, защото в България университетски издателства няма, а само печатници). След три години „Десетте лъжи на македонизма“, щеше да претърпи ново издание, вече в тази престижна и легитимираща печатница.

Междувременно, през 2001 г. Б. Димитров се насочи към темата за войните за национално обединение в периода между 1912 и 1918 г.[6] При това книгата нямаше да е единствената му за първата година от хилядолетието. И този път вече явно като една трайна тенденция, тя излезе отново в печатницата на СУ „Св. Кл. Охридски“. Отново Димитров не се главоболеше с цитиране на някакви си там извори и се освобождаваше напълно от досадните бележки под линия. Заедно с това, тъй като никой никога след 1985 г. не бе задължавал Димитров да използва научен апарат, да бъде коректен с изворите, то лесно можеше да присвоява в популярните си книги чужди, отдавна изказани тези и да ги представя после за свои. Така например, правейки се на оригинален, Димитров се впечатляваше от сякаш необяснимото вторачване на българското обществено съзнание в Македония, без да оповести, че съвсем не бе първият, който го прави или комуто е хрумнала подобна идея.[7] Още от 20-те години много български учени и общественици са говорили за далеч по-голямата стопанска важност на Беломорието и Одринска Тракия. По кафенета и по-редки сборници това мнение се застъпваше и в края на 80-те и 90-те години. Не беше на Димитров и идеята за отговорността за краха на цар Фердинанд,[8] както и на политиците и общественото мнение.[9]

Понякога созополчанинът се правеше на интересен с признания. Например – вярно е, твърди Димитров, че България не е изпълнила задължението си да подпомогне сърбите със 100 000 войска в Македония, а сърбите пратили 40 000 бойци със 100 тежки оръдия при обсадата на Одрин.[10] Директорът на НИМ и вече популярен телевизионен водещ апелираше също да се признае, че гръцките териториални претенции през 1913 г. не са били особено големи – да се вземе Егейска Македония където са разположени вече войските и да се установи граница на 20 км северно от Солун. То пък би означавало регионите на Кукуш, Драма, Кавала, Воден (а в тях, все пак, е налице и гръцко население) да попаднат в бъдеща България.[11] Директорът на НИМ бе също категоричен и за пълната неоснователност на българските исторически претенции за Солун.[12] Разбира се, за сметка на това не спря да говори за „древният български град“ Ниш.[13]

Това поставяне, но вече със задна дата, на Б. Димитров на позициите на балканските съюзници бе интересно, на фона на пълната липса на подобна позиция, когато става дума за отношенията с Република Македония. Макар и да се дразнеше от някои опити за контрафактуална (какво би станало, ако …) история, той, обичаше сам да я прилага. Често обаче, натъкмяваше прекалено леко нещата, като и тук, естествено, отново не се минаваше без присвояване на някакви чужди идеи и един неспирен полет на въображението. Да речем около евентуалното влизане на България във войната през 1915 г., но на страната на Антантата, и поради това възможността една малка държава да провокира бъдещо „неставане“ на магистрално събитие за световната история през 20 в. като „болшевишката революция“. По реда на последователност през годините аз поне съм бил свидетел за тази догадка да претендират Стайко Трифонов, Божидар Димитров, а наскоро в едно телевизионно предаване и Иван Илчев. Тук обаче Димитров стига и до – меко казано – твърде смели възгледи как до към средата на 60-те години България би могла да е вече с 25-30 млн. население и изобщо „българският народ“ „би играл много по-голяма роля в определянето на европейското бъдеще, а може би и на бъдещето на световната цивилизация.“[14] Ти да видиш! Че и го пише човек, който непрекъснато се присмиваше на македонците.

Можем определено да кажем, че на границата на двете хилядолетия и столетия, както методът на Б. Димитров, така и основните му тези бяха вече разгърнати. Оформена бе и неговата стилистика, начин на писане, популярно изложение, националистически патос, лишен от задръжки и извън всякакви научни правила.

Затова и последва книга, която вече демонстрираше обиграността на Б. Димитров в популярната историческа книжнина. Отново липсваше научен апарат. Изданието притежаваше белезите на справочник с подчертан патриотичен патос. Книгата беше озаглавена „Християнството в българските земи. Българските манастири“[15] Отново „Университетско издателство“ „Св. Климен Охридски“ му бе дало възможността да публикува книгата си. Директорът на НИМ и популярен телевизионен водещ редеше последователно идеите си и от предишни книги (отново и отново) за християнството в българските земи; за средновековна България; за Българска автокефална архиепископия в Охрид; за „Българите християни в Османската империя“; за „Българска екзархия“; за Българска християнска култура, просветна книжнина. Накрая завършваше и с дълъг списък на манастири. Но колкото по рециклираше стари свои  идеи и спекулираше ненаучно, Димитров сякаш ставаше още по-популярен.

Сътрудничеството му с печатницата на Софийския университет добиваше вече трайни измерения. Последователно в нея се появиха в условия на пълна комерсиализация, патриотарщина и антиакадемизъм няколко творби на историка. Още през 2002 г. знаменателната „Българите – първите европейци“.[16] Тя щеше да претърпи бързи преводи на чужди езици[17] и да се превърне в настолна и в президентската канцелария на Георги Първанов, за да бъде дори раздавана на чуждите посетители там.

Тезата на Димитров за „първите европейци“ беше базирана върху кратка и семпла мисловна операция. Макар древните траки да са били споменати в писмените извори, като участници в Троянската война, – както е добре известно, – едва през 13 в. пр. Хр., тяхната история измамно е дръпната назад до 5-6 хил. пр. Хр. Това се базираше единствено върху открития в началото на 70-те години на 20 в. Варненския некропол с черти на ранна, високоразвита цивилизация. Тук главният аргумент на Димитров бе изключително противоречив. Той твърдеше, че правените през годините археологически разкопки (писмени сведения нямаме никакви) били доказвали, че развитието на човешките общности през периода между V и III хилядолетие пр.н.е. било непрекъсвано от някакви чужди инвазии. Ето защо това караше Димитров да направи смело заключение – варненската халколитна култура трябвало да бъде приписана етнически на траките, за които имаме сведения едва след няколко хилядолетия. Те пък трябвало – поради всичко това – да бъдат наречени „първите европейци“.[18]

Трайното сътрудничество на шефа на НИМ със Софийския университет доведе до нови, бързи и едва ли не „серийни“ резултати. Книгите се бълваха вече една след друга – първо през 2002 г. за Царево,[19] последвана от 2004 г. за родния Созопол.[20] В последното книжле са рекламираха и хотели на негови приятели. По тази матрица през следващите години щяха да се появят в печатницата на СУ „Св. Кл. Охридски“ още няколко пътеводители. Пак в тази 2004 г. излезе прескъпото и луксозно издание „Аполония Понтика (Един гръцки полис на брега на Черно море) 611-72 г. пр. Хр.“[21] Веднага книгата бе последвана от нова публикация в Алма Матер за Златоград.[22] Последната беше изпълнена с вече обичайните до втръсване натъкмявания, хипотези, фантазии и твърде несигурни (меко казано) етимологии. Отново подобни действия се улесняваха от липсата освен на съвест и на научен апарат, заместени от полета на фантазията на Димитров.

Заедно с това вървяха и обичайните клишета от романтичния наратив, за които и Димитров вече бе работил достатъчно – насилствено „помохамеданчване“; образи на „Възрожденския Златоград“ (частен архитектурен комплекс, открит през 2001 г. и най-вероятно повод за появата на книгата), на „Възрожденска къща“ или множество „Възрожденски къщи“ (архитектурен стил, типичен за цялата Османска империя от периода 18-19 в.).[23] Налице бяха и актуализации свързани с влизането на ДПС във властта след идването на Царя през 2001 г. По този повод Димитров пишеше уверено, претендирайки познания по най-новата европейска политологична литература: „В Златоград и днес може да се наблюдава в кристално чист вид това, което в съвременната европейска политология се нарича „български етнически и верски модел“, наблюдаван внимателно и малко завистливо от европейските политици.[24]

През всичките тези години правеше впечатление непознаването от страна на Димитров на съвременните тенденции в хуманитаристиката. Никакво влияние не бе оказала върху него, въпреки няколкогодишния престой в Рим, дори поне италианската историография, която има немалко стойностни постижения. А нейният случай може да ни каже много и по толкова интересната тема за нациите, национализмите, регионалната и националната идентичност и какво ли още не.

Накъде без „Тангра-ТанНакРа“ и борбата със Скопие?

На границата на милениума освен със Софийския университет, Б. Димитров не мина без тесни връзки и с фондация „ТАНГРА ТанНакРа“, която в немалка степен задаваше по това време модите на популярната историческа литература. Там той публикува поредната си книга – „Българите и Александър Македонски“.[25] На времето изтъкнатият медиевист Васил Златарски беше казал по повод една книга на Ганчо Ценов, че за да я опровергава, трябва да напише цяла нова книга. Затова ще дам само някои от основните внушения на Димитров.

Шефът на НИМ много държеше чрез археолога Иван Микулчич да лансира тезата как животът във всички късноантични поселения в Македония прекъсва в началото на 6 в.[26] От тук завивайки към посткомунистическия национализъм отиваше по линия на древни българи към пренебрежително говорене за „съветската историческа наука“, която ги представя като „полудиви тюркски племена“, противопоставени на славяните.[27] Това му даваше възможност да направи връзка и със сърбите и македонците, които разглеждат българите като „татари“.[28] Популярният телевизионен водещ обаче, съобщаваше на читателя за големият път, който била извървяла за десетината години след промените „българската наука“. Тя вече работела „по законите на истинската наука“. Затова вече било преобладавало становището, че „българите не са тюркски, а ирански народ.“[29] Тръгнал така по пътя на „истинската наука“ Димитров популяризираше и възгледите на Петър Добрев за „началото на българския род“ в района, който на гръцки се нарича „Бактрия“, а на индийски – „Балхара“.[30] Той пишеше: „Истина е, че  през III в. пр. Хр. в Бактрия (Балхара) Александър Македонски среща като равен с равен високоогранизирани народи, един от които е българският. Техните крепости спират неговия устрем.[31]

С тезата си, която бе на практика продължение на книжлето „Десетте лъжи на македонизма“ и битка с македонския национализъм, Димитров се стремеше да направи някакво „двойно заклещване“ на идеологията в Скопие. От една страна бе налице дисконтинуитет в Македония след късната античност, но всъщност от друга пък точно българите са спрели на Изток, в древната си прародина, набезите на същия Александър Македонски. И най-важното – българската история изпреварвала по този начин тази на Александър.[32] Голямата теза и внушение, което правеше Димитров в тази книга, – в спор с македонската историография – звучеше така. Още в 4 в. пр. Хр., в равнините на Балхара, е станал контактът между българите и македонците на Александър. От своя страна, много македонци са останали там и още тогава са се слели с българите, но запазили спомен за дедите си от антична Македония. Ето защо след векове, вече в Дунавска България, те толкова емоционално и с българска слава я отвоювали (старата си родина Македония) отново. Излишно е да казваме, че това бе теза, която  методологически се родееше и бе напълно в унисон с фантазиите на македонската историография, макар и да преследваше уж различни и дори противоположни цели.

Изобщо Б. Димитров истински, без да ще, демонстрираше преплитането на българската с македонската история и историография.[33] Той сам беше олицетворение на това как грандоманията в Скопие породи нова, българска митология, непозната преди. Не разполагам тук нито с време, нито с място за да излагам и дори изброявам всички изключително произволни и с нищо необосновани тези за ранните контакти между българите и Александър Македонски, но целта бе доказването на основната теза за Македония като „свещена българска земя“, както и основното му внушение, заради което е написано и цялото книжле  –  „в средните векове за наследници на македонците са се смятали българите“(!!!).[34] Че кой друг?

От тук вече едно по едно се редяха другите антископски твърдения на Б. Димитров, рециклирани от вече появили се предишни негови книжлета от популярния бестселърен жанр. И за Кирил и Методий, и за Климент и Наум, и как не можело да се остави делото им на „шепа псевдоучени, заслепени от сърбомания в Скопие“.[35] Азбуката (тук винаги някак се разчита на автоматизма при мисленето на читателя, който забравя напълно, че става дума за глаголицата на солунските братя и си мисли за днешната крилица), която е била създадена беше за Димитров ни повече, ни по-малко, разбира се, именно „българската азбука“.[36] Включително и занесената при моравската мисия, както и тази отнесена при папа Адриан в Рим. Разбира се, „поръчител на старобългарската азбука би могъл да бъде само Борис I”.[37] И, естествено, това било „напълно възможно“ (т.е. и без документ, без извор, който Димитров обикновено винаги искаше от македонците). Появяваше се отново и произволното му твърдение от предишни негови творби, че братята Кирил и Методий са „потомци на български аристократически род“.[38] Можем да кажем, че определено си вървяха в това издание тезите от книжлето за българите като „цивилизатори на славянския свят“. Това поставяше под съмнение, за разлика от предишните глави, защо е избрано точно това заглавие на цялата книга.

В същото време другият акцент на книжлето беше поставен в главата „Българският цар Самуил“.[39] Той се съчетаваше с тезите за наличието на държава на Кубер, която 811 г. се обединила с Крумовата. Населението в Македония винаги през Средновековието, и после през Възраждането се е самоопределяло като „българи“. От тук идва и големият извод на Б. Димитров. След като античното македонско население е изтребено през периода 2-6 в. „днес единствено българите са наследници на античния македонски народ, и на царството на Александър Македонски“.[40] На времето професионалният историк и автор на първата цялостна история на българите Константин Иречек нарече „глупости“ фантазиите на самоука Георгия Пулевски за древните македонци и Александър като предци на славяните в Македония от 19 в. (изваден през последните години от историка Блаже Ристевски, който му отдава значение за македонския наратив, което Пулевски не е имал реално в миналото) Какво ли би казал Иречек днес за тезите на професионалния историк Божидар Димитров?

Конюнктурата и само конюнктурата на 2002 г. явно роди и творбата „България и папството“.[41] Тук читателят можеше да се натъкне на голословното твърдение, че чипровчани били не побългарени саксонци или албанци, както се е смятало в миналото от науката, а били произхождали от български – преди православни – благороднически родове. Разбира се, това се сочело от … „новоткрити турски документи“.[42] Не научавахме кои са те. На едро-на едро се преразказваше цялата история на българите католици и униати, както и на връзките им с папството.

Междувременно, Димитров ставаше все по-комерсиален като автор и се ориентираше към издаване на книги във фондация „Ком“. През 2005 г. се появи знаменателната „12 мита в българската история“,[43] която няколко седмици бе най-търсената на пазара. Отработената матрица тръгваше в следните посоки – мита за прародината, расовия тип, бита и културата на древните българи; мита за 681 г. като дата на образуване на държавата; митове за ролята на прабългари, славяни и траки в образуване на народността; за единствената българска държава на Балканите; за Крум страшни и страшните закони; за християнизация през 864 г.; за Кирил и Методий; за слабия цар Петър; за антифеодалното въстание на Ивайло; за турското робство; за балканските юнаци при османските завоевания; за Васил Левски дали е светец или успешен политик. Всички тези митове бяха заменени с популистки контрамитове на самия Димитров, който се изказваше като историк от последна инстанция.

И тук имахме демодиран език, търсене на сензации, анахронизми, тези от кръчмата, използване на език, при който читателят автоматично да прави паралели със съвременността и да стига до търсените от автора внушения и актуални политически послания.[44] Налице бяха и ненаучни недомислици (които обаче вървят още в България и на Балканите) как стремежът към тяхна собствена държава бил „генетично заложен в българите“.[45] И какво ли не.

През следващите години щяха да излязат и още книги, но вече видимо с по-голям ресурс, с доста по-добра илюстрация и на видимо още по-издигнал се и с възможности човек, приближен на всяка власт, който преповтаря стари „лакардии“ около няколко теми. Личеше още в „Разказ за историята на България.“[46] Рециклирайки предишни книги изданието стигаше до Втората световна война. Мощно се включваха илюстрации, които надвишаваха дори текста.

Книгата бе един „поразпуснат“ наратив от времето на Людмила Живкова и честването на 1300 годишнината на българската държава. Струва ми се, че повече бяха застъпени Рим и Византия, видимо за да се впише България в контекста на някакво европейско наследство, и то в навечерието на предстоящото влизане на страната в Европейския съюз. Силно впечатление правеше главата „Българският народ под властта на Османската империя (XV-XVIII в.)“, където текстът повече приличаше на преразказ на известния роман на Антон Дончев от началото на 60-те, предшестващ насилствената смяна на имената на мюсюлманите. Една картина на липса на права, отсъствие на своя аристоктрация, „нечувана“ никъде „народностна и верска дискриминация“, наложен „кръвен данък“ и т.н.[47] Също се говореше и за един „постоянен натиск за помюсюлманчване на части от български народ“, съчетан с „постоянните отвличания на деца, хубави жени, девойки и младежи“. „Нерядко цели области били обграждани от войска и населението им било заставяно да приеме исляма и нови арабски имена, отказалите били посичани.“  – категоричен бе Димитров.[48] Той открито говореше за „геноцидът упражняван от османотурците“, а през периода 15-17 в. „българската народност преживяла тежък биологически колапс.“ Това бе последвано от познатия наратив за антиосманската съпротива, хайдутството и някои поизмислени въстания. Разбира се, закъде без илюстрации с „Възрожденски къщи от Арбанаси“ (без да е ясно на читателя, че става дума за православно, албанско, гръкоговорещо селище, чиито жители, след кърджалийското опустошение в края на 18 в., в мнозинството си се заселват в Букурещ и стават румънци),[49] както и камбани от мелнишки манастири (гръцки и патриаршески).[50]

През същата 2005 г. фондация „Ком“ оформи цяла нова рубрика „Избрани любими книги“, където мястото на Б. Димитров беше фундаментално. Тук излязоха „Седемте древни цивилизации в България,[51] издадена с любезното съдействие на „Лукойл“. И тук определено попадахме на рециклиране на неговата илюстрована история на България плюс другите предишни книжки. Обхванати бяха от изложението му „Златната праисторическа цивилизация“ с Варненския некропол; „Цивилизацията на траки и македонци“; „Цивилизацията на Елада“; „Римската цивилизация“; „Византийската цивилизация“ (тук все пак вече като „огнища на византийската цивилизация – Несебър, Созопол, Пловдив, София, Битоля, Охрид, Струмица“;[52] „Българската цивилизация“; „Цивилизацията на исляма“. Разбира се, книгата беше вече и малко понатъкмена като за предстоящо влизане на България в Европейския съюз през 2007 г. Националистическият наратив, характерен за предишните години леко отстъпваше на един малко по-различен начин на разказване, който обръщаше внимание на многообразието на културите. На хоризонта се задаваха едни европари и това видимо трябваше да се има предвид.

Тук може дори някой да беше направил забележка на Димитров задето тезата за „първите европейци“ е лансирана много наедро и чужденците й се смеят. Затова и шефът на НИМ леко я видоизмени. Той пишеше следното: „За съжаление имената на първите европейци са неизвестни и вероятно ще останат такива.[53] И още: „Блестящата праисторическа цивилизация в българските земи, цивилизацията на първите европейци, бавно заглъхва в края на второто хилядолетие пр. Хр. Нови племена, идващи от север и от юг, разтърсват с присъствието си земите около Балканите и дават тласък на развитието на една нова цивилизация.[54] Това, че между V и края на II хил. пр. Хр. не знаем много какво се случва и не разполагаме с писмени извори бе дребна подробност, която не притесняваше особено Димитров.

През 2006 г. от подготвената поредица „Избрани любими книги“ историкът публикува пак с Фондация „КОМ“ книга за цар Светослав Тертер.[55] Творбите му продължаваха да са тънки, на хубава хартия и с относително добра продажна цена. Продължаваха и с кръчмарския език. Например: „ … Иван Шишман е един жалък страхливец …[56]

Но като цяло можем да кажем, че към 2003-2005 г. методът на Б. Димитров и стратегията му бяха вече съвсем ясни и оформени. Следващите издания представляваха рециклиране на предишни, преиздавания, поява на някогашни под ново име и т.н. По този начин се занизаха една след друга „Македония – свещена българска земя. Кои са наследниците на Александър Велик и Роксана?“ (2007); на два пъти отново „Българската християнска цивилизация и българските манастири“ (2007, 2009); отново „Българи, италианци, Ватикана“ (2008); под друго заглавие „Истинската история на Балканската война“ (2007), последвана отново, този път от „Войните за национално обединение 1885, 1912-1913, 1915-1918, 1939-1945“; още поне два пъти „Истинската история на  Освобождението 1860-1878“ (2010, 2017); Дванадесет мита и мита Батак (2011, 2017), „Магията Несебър“ (2011), „Вечният Созопол (2011); с Казимир Попконстантинов „Да докоснеш мощите на Кръстителя“. (2010) – за нея по-подробно след малко;  – отново „Българите и Александър Македонски (2011), няколко пъти „Sozopol“ (2012, 2107); „Поморие“ (2012), отново „Царево“ (2016), на български и английски за „Плиска“ (2015, 2017) „Легенди за Рилския манастир“ (2011 г.); пак „Венециански документи за българската история“; за Петър Богдан (2017). Правеха впечатление все по-качествените илюстрации, а някои от книгите вече бяха и доста луксозни, с твърди корици. А можете ли да познаете и кой беше най-издаваният през всички тези години български историк на чужди езици? Разбира се, не по желание на чужденците, а с български средства. Познахте – Боjidar Dimitrov.

И тези книги обикновено бяха изпъстрени с всичките небивалици казвани от Димитров през годините. Така в изданието посветено на църквата в село Добърско[57]  можехме да прочетем: „Изключително интересен е и вградения в една от външните стени на църквата каменен блок с издялана свастика на лицевата страна. Свастиката има древен ирански произход и е символ на Слънцето и благоденствието. Днес, когато е ясно, че прабългарите имат ирански, а не тюркски произход е ясно, че тя е едно указание и за произхода на първите войнишки семейства в Добърско – те са прабългари.[58] О, не! Можем спокойно да спрем дотук и да минем на другото амплоа на Димитров.

                   Скандали и скандални открития

Този полет на мисълта направи от Б. Димитров в годините когато вече беше публична личност генератор на непрестанни сензации, фриволни изказвания и скандали, включително в качеството му на телевизионен водещ, директор на НИМ и министър.

Още през септември 1997 г., след една негова среща с гръцкия гражданин от български произход Николаос Стоянидис, гръмна новината за открит т. нар. „Воденски надпис“, от времето на цар Самуил. Още през същата година сам Димитров обаче бе принуден да го обявяви за късен фалшификат „от Възраждането“.

В късното лято на 2001 г. Б. Димитров съобщи по БНР как рибари от Созопол са открили лодка дълга 4,5 м. Той я датира бързо на 7000-8000 години т.е., както се изрази, от времето на Ной и Библейския потоп. Историкът похвали работещите за частна фирма рибари, които били пропуснали цели 2 тона цаца, за да се погрижат за находката. Димитров беше категоричен, че това е най-старият съд откриван някога в … света.[59] По-късните изследвания обаче показаха, че лодката е само от 14 в.[60]

Към средата на март 2004 г., в двора на иманяра Стамен Василев (Дингото) от село Самуилово, Петричко, бе открит надпис със следното съдържание: „Самуил Христа Бога верен цар всем болгаром“.[61] Сензацията обаче гръмна едва на 29 март, когато от позицията си на директор на НИМ Б. Димитров обяви ангажиращо автентичността на надписа, определяйки го като „шамар за историците в Скопие“. Ставало дума за граничен знак, създаден в дворцовата канцелария на Самуил. Надписът дори бил вече продаден, според Димитров, в Македония (бързо опровергано от самото МВР в лицето на началника на РПУ в Петрич Божидар Налджиев) за да бъде унищожен чрез „натрошаване на стотици парченца“.[62]

Разбира се, дори и повърхностен поглед върху надписа, без всякакъв допълнителен анализ, недвусмислено показваше, че Димитров просто лъже за неговата автентичност. При това справедливо бе обърнато внимание, че иманярът не разполага с интелектуалната подготовка за да изработи формулата, а единствено да издяла надписа.[63] Особено комично беше, че в желанието си да спасят Димитров комисия от специалисти в състав акад. Васил Гюзелев, проф. Станислав Станилов (в момента народен представител от „Атака“) и проф. Казимир Попконстантинов обявиха, че надписът наистина не е автентичен, защото не е от времето на Самуил, но все пак си е автентичен, защото е създаден макар и след неговото време.[64] В предаване после уточниха, че е надгробна плоча на човек, с името Самуил и е подобен на други такива надгробни камъни.

Всъщност, Димитров продължи с фантазиите. За него вероятно „в ранните години на турското робство родолюбиви монаси са дописали станалия популярен през последния месец камък“. Основната част от надписа била оригинална – буквите върху него били наистина издълбани през 11-и век, но той за Димитров вече не беше граничен и в него не се говореше за починалия от сърдечен удар през 1014 г. цар Самуил. Шефът на НИМ твърдеше още, че монасите били често правели подобни допълнения или фалшификати за да привличат повече поклонници, които да оставят повече средства.[65] По този начин, чрез горките нищо неподозиращи покойници монаси, Димитров реши да оправдае собствените си шарлатании. Над всичко видимо беше излишният стремеж да се докаже ненужно още веднъж „българския характер на Самуиловото царство“ с видимо неубедителни доказателства.

Във връзка с отворилата отново врати на Кръстовден, 14 септември 2006 г., реставрирана църква „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново, отново директорът на НИМ, лансира редица идеи. За реставрация бяха вложени около 3 млн. лв. от държавния бюджет и по програмата ФАР. И в заключителния етап се очакваха още 300 хил. лв. за допълнителни подобрения, които да спомогнат „Св. 40 мъченици“ да добие един по-величествен вид. И наистина реставрираната църква бе резултат и от значително преустройство и добавяне на нови части към нея, които определено базисно променяха нейния първоначален вид.

Сред лансираните тогава идеи на Б. Димитров беше и предизвикалата спорове сред специалистите за изграждане „Пантеон на българските царе“. В него директорът на НИМ предложи да се препогребат освен цар Калоян, костите от Гърция на цар Самуил, костите на правнука на цар Иван Асен II – цар Михаил III Шишман, които в момента били в църквата „Св. Георги“ в село Старо Нагоричане, Кумановско.

Заедно с това, на 19 април 2007 г. Б. Димитров бе в основата на организирано малко комично държавно препогребване на предполагаемите мощи на цар Калоян от прочутия гроб №39 от 1972 г. във великотърновската църква. За съорганизатори към идеята му освен подчинения му Национален исторически музей, той успя да привлече и президентството, Регионалният исторически музей в старопрестолния град и общината. Цар Калоян бе препогребан с държавни почести в присъствието на президента Георги Първанов, министрите проф. Стефан Данаилов и Веселин Близнаков, депутати, кметове на градове от цялата страна. Присъства и почетна гвардейска рота. „Ритуалът“ започна с изнасяне на саркофага от Регионалния исторически музей в града. Той бе носен от гвардейци, като бе увит в национален трибагреник и поставен върху оръдеен лафет, теглен от БТР на въоръжените сили, под звуците на барабани. В началото на шествието вървеше гвардеец, който носеше един графичен портрет на образа на цар Калоян. С “Вий жертва паднахте” и автоматични залпове, саркофагът бе спуснат отново в открития преди 35 години предполагаем гроб на цар Калоян.
Гвардейска рота отдаде военни почести на българския владетел. Великотърновският митрополит Григорий отслужи заупокойна молитва. Пръв президентът Г.Първанов постави букет от бели и червени карамфили върху предполагаемия гроб на владетеля.
В речта си той заяви, че това е церемония, която има не само дълбок държавнически, но също и църковен, и граждански смисъл.

И досега обаче не само сред търновските археолози и историци съществуват спорове дали откритите кости са действително на цар Калоян или пък са просто на някой болярин със същото име. Заедно с това не закъсняха да се появят в медиите и оценки, които описваха цялата церемония като обикновен кич.[66] Изтъкнатият археолог проф. Димитър Овчаров нарече предлагания от шефа на НИМ пантеон „Пантеон от небивалици“.[67]

На 15 ноември 2007 г., отново по идея на Димитров, с друга специална церемония в историческия храм на старопрестолния град бяха положени мраморни ковчежета с пръст и пепел от предполагаеми гробове на основателите на българската държава ­к(х)ановете Кубрат и Аспарух, както и останки (пръст) от отново предполагаеми гробове на царете Ивайло (1277­ – 1280), Георги I Тертер (1280 – ­1292) и Михаил III Шишман (1323­ – 1330). Всъщност, още в началото на 2007 г. Б. Димитров лично съобщи за наличието вече на „неоспорими доказателства“ (естествено, щом го казва той), че цар Самуил дори бил родом от … Търново.[68] Директорът на НИМ огласи още, че от гробовете на владетелите в държавите България, Украйна и Македония била взета пръст и пепел от изгорени или изтлели кости. Те бяха поставени в специални мраморни урни, положени в саркофазите. На саркофазите бе изсечено името, годините на управление и родовият знак на владетелите.[69] Б. Димитров не скри задоволството си, че с този акт се изпълнява неговата идея да превърне църквата „Св. 40 мъченици” в Пантеон на българските средновековни владетели. Според твърденията му погребенията на седем от тях били „добре известни“. Вече, според него, шестима са погребани символично в храма “Св. 40 мъченици”, а за седмият, цар Самуил, все още се водят преговори с Гърция. Б. Димитров не се сдържа да похвали отношението на Православната църква към инициативата му, “независимо, че некомпетентни хора лансираха, че Кубрат и Аспарух са били езичници.[70] Сред некомпетентните разбира се е и споменатият вече доайен на средновековната археология проф. Д. Овчаров и редица други археолози и медиевисти. Прави впечатление обаче, че този път не се вдигна данданията позната около препогребването на цар Калоян през април.

Разбира се, сериозните и професионални историци знаят много добре, че не разполагаме със сигурни и категорични доказателства за някакво погребване на цар Калоян преди 800 години в тази църква.[71] Днес историци и археолози не разполагат с информация за самите гробове и на другите владетели, а единствено знаят приблизително местата, където те биха могли да бъдат търсени. Определено не са доказани като разположение и гробовете на владетелите Кубрат и Аспарух. Твърде несигурно е и погребването на цар Ивайло точно в Исакча. Надписът пък в скална пещера край село Червен, Русенско, „цар Георги“ е отново твърде съмнително доказателство за да се смята, че тук е положено тялото на владетеля Георги I Тертер, от което след толкова години липсват и кости. Всички опити да се установи гроб и намерят кости от предполагаемо погребение на цар Михаил III Шишман в черквата „Св. Георги“ в село Старо Нагоричане, Кумановско, не са се увенчали през годините с успех.

В същата 2007 г. Димитров направи скандал от проекта „Батак“ на докторантката изкуствоведка Мартина Балева и нейния научен ръководител Улф Брунбауер от Свободния университет в Берлин. Дори шефът на НИМ успя отново да вкара в „играта“ и президента Г. Първанов, който направи безпрецедентни изявления на държавен глава срещу проект на докторантка. Димитров първо обвини Балева, че се е продала за много пари, а после пък за твърде малко.[72] Реакцията толкова приличаше на отминали времена, че дори и немалка част от инертната напоследък научна общност се мобилизира и изготви петиция в подкрепа на свободата на научните изследвания, срещу политическата цензура и административния натиск.[73] Първанов се стресна и чрез тогавашния декан на Историческия факултет на СУ и офицер от Държавна сигурност[74] Пламен Митев се опита чрез совалки зад кулисите да помири двата лагера. Инициаторите на петицията обаче отказаха да застанат до президента, при условието от другата страна да е Димитров.

В края на ноември 2008 г. агенция „Фокус“ този път излезе с нова новина за намерена на дъното на Черно море, в района разположен между Созопол и Приморско, лодка еднодръвка. Отново директорът на НИМ побърза да я датира от „праисторическата епоха“. И този път той нямаше търпение да добави, че подобна находка „няма никъде по света“ (аналогично твърдение като при предходната подобна преди години, оказало се после невярно). Димитров също смело прогнозира как лодката „вероятно ще предизвиква огромен интерес сред учените от цял свят, тъй като такива неща не могат да се намерят в нито едно море, в нито един океан”.[75]

Скоро след това в предаването на Венета Райкова „Горещо“ Димитров вкара Васил Левски в някаква вече трансгресивна, мъжкарска хетеросексуалност, която направо налита дори на монахини. Б. Димитров каза, че е притеснен от „националната пропаганда”, която представя Левски като „чист и свят човек”, „не ходи с жени” и „мисли само за националната революция и освобождението на България.” Това обикновено карало „пъпчивите гимназисти” да започват да си мислят „Той да не е бил нещо…?!” Министърът за българите в чужбина реши да разсее подобни подозрения и заяви пред Венета Райкова как не трябва да има и най-малките съмнения в неговата хетеросексуалност, защото „има жена”. Ето част от този разговор:

Б.Д. „Но той е човек като всички хора! Има си любовница, и то монахиня! И то монахиня!

В. Р.  „Левски с монахиня?!

Б.Д. „Е, мислех, че знаеш! Знае се.

Не каза, разбира се, от къде се знае.

През 2010 г. журналистът от Скопие Виктор Канзуров открито се противопостави и на изявленията на Димитров по темата Македония, които само пречат на българо-македонските отношения. По време на откриване на паметник на дългогодишния лидер на ВМРО Иван Михайлов в двора на Драги Каров от Велес В. Канзуров нарече министър Б. Димитров „фурнаджийска лопата“, „човек на сите режими“ и поиска оставката му, тъй като с изявленията си и монополизацията на Македонския въпрос по-скоро пречи.[76] Б. Димитров му отвърна в интервю за „Фокус“, че е „професионален българин“, който печелел пари от посредничества за българско гражданство.

През лятото на 2010 г. гръмна сензацията с откритите в мраморен реликварий при разкопки на църквата „Свети Йоан Предтеча“ на остров Свети Иван край Созопол мощи (части от ръка, лицева кост и зъб). За тях тогавашният министър без портфейл твърдеше, че са принадлежали на самия Св. Йоан Кръстител. Димитров дори изтъкна как се предполагало, че „още в дълбока древност някой от Константинополската патриаршия е дарил на манастира „Свети Йоан Предтеча“ част от светите мощи, съхранявани в Константинопол“.[77] Не за пръв път Димитров забравяше правилото „има документ – има история“, с което обичаше да „набива канчетата“ на македонците. Без никакъв анализ, отварянето на кутийката пред куп медии стана след прекръстване и в присъствието на сливенския митрополит Йоаникий, който даде и „рамото“ на църквата. Наука – никаква.

През октомври 2011 г. вече бившият министър без портфейл и отново директор на НИМ обяви, че на хълма Трапезица в старопрестолния град археологът Константин Тотев бил намерил надпис върху керамичен съд, който доказвал производство на ракия в средновековна България още от началото на 14 в. Надписът („Аз пих на празника ракиня“) беше обявен пак от Димитров за най-стария ракиен надпис върху чаша. Пред агенция „Фокус“ шефът на НИМ отсече: „Досега се смяташе, че ракията е създадена в световен мащаб през XVI век. Откритият надпис доказва, че 200 години по-рано българите в столицата Търново са пиели ракия на своите празници. По този начин може да се смята, че ракията е българско изобретение.[78]

С 2012 г. пък дойде ред на созополския вампир. Директорът на НИМ обяви, че при разкопки през юни в църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ в Созопол е открито прободено тяло на вампир,[79] а по-късно и по израза на Димитров „два скелета на вампири“ от 12-14 в., Той дори добави как в България „имаме в изобилие вампири“, а и „граф Дракула е българин“.[80] И НИМ като институция официално показа созополския вампир.[81]

През последните години ставаше все по-ясно, че има проблем и с провежданите с евросредства и вдъхновени от идеологията на шефа на НИМ възстановки на обекти от културно-историческото наследство. Съблазнителните европейски фондове и възможностите за бърза и лесна печалба някак си се съешиха с грандоманията и патриотарската идеология на Димитров, насаждана от началото на 90-те години насам, и подпирана от медиите, включително и БНТ, и политическата класа. Това развихри разкрепостената фантазия на реставратори, общини и министерства. В резултат от политиката на Министерство на културата първоначално да се маргинализира, а след това и да се закрие Националния институт за недвижимо културно наследство се стигна до видимо и за широката публика непрофесионално възстановяване на културни паметници. Водещи станаха конюнктурата, политическите мотиви и определени немалки корупционни апетити. Затова и в нарушение на международни конвенции за културно-историческото наследство изискващи минимална външна намеса при реставриране и консервиране, се появиха по места пластмаса, газобетон и прозорци от PVC дограма. И нямаше как да е иначе щом „новото строителство“” се правеше по някакви хипотези, преди приключване на археологическите разкопки и без сигурни научни доказателства. Почти идентично се правеше на различни места зидария от 5-6 метра височина. Задължително се изграждаше изцяло една кула с цел да бъде по-сетне превърната в музей. От там вече идваха и бутафорни възстановки на битки, стрелби с лък, будоари с рицарски одежди, барбекюта и т.н. По този начин бяха осакатени редица исторически обекти като набързо реставрираните крепост Кракра, Цари Мали Град, руините при старата византийска казарма при Яйлата, „Туида“ край Сливен, „Велбъжд“ в Кюстендил и „Траянови врата“ край Костенец. Една гравюра от Ватикана послужи за проект за реставрация на Небет тепе в Пловдив, където се предвиди 14-метрова средновековна кула. Сериозна ставаше опасността – подобно на Царевец  – да не може да бъде защитен обекта от ЮНЕСКО, тъй като е изграден по предположения по време на комунистическия режим.[82] Редица случаи комай бяха достатъчни Прокуратурата да се самосезира, но за галениците на всички власти, това не се случваше.

Към 2015 г. провежданите през последните години поредица от фалшификациии и бутафорни възстановки доведоха до сериозно недоволство сред обществеността.[83] Шефът на НИМ поведе лична война с противопоставящите се използвайки особено своя невъздържан и цветист език.

Но Б. Димитров не се умори. В края на юли 2015 г. той обяви, че при разкопки на свещения кладенец на Голямата базилика в Плиска е бликнала чудотворна вода. През август той поля на място с тази вода (за която по-късно микробиологичен и физикохимичен анализ установи, че има и фекални примеси)[84] главата на премиера Борисов. После сам премиерът изкъпа министрите Владислав Горанов и Ивайло Московски. Димитров отсече за съществуване на пророчество на Ванга, че когато се реставрира Голямата базилика в Плиска България ще тръгне нагоре. Планираше се чрез в. „Стандарт“ да бъдат подарени 10 000 безплатни флакончета с въпросната вода, междувременно обявена за светена, раздавани от пунктовете на „Lafka“. Б. Димитров обяви нявгашната българска столица Плиска за най-големият град в Европа (!!!) през VII век.[85] Той съобщи още категоричния факт, че точно в този „Свещен кладенец“ е бил покръстен самият княз Борис и някога от там точно са вадили вода за първите покръствания.[86] Сам премиерът Борисов обеща тук да се правят в бъдеще сватби и кръщенета. Той не пропусна да изтъкне колко важно е водещи да са историците защото са специалисти (имайки видимо предвид самия Димитров), а той само ще дава парите.[87] Във ФБ профила си по това време Борисов огласяваше небивалиците на Димитров като научни откровения неподлежащи на никакво съмнение.[88]

Всъщност, по вампирите и светената вода Димитров беше дори принуден 2015 г. да прави „задни ходове“ пред „Нова телевизия“.[89] Ала и до края изкарваше все непоклатими (че какви други от Б. Димитров) доказателства за тезите си. Като това например описано от „Блиц“: „Проф. Димитров показа доказателствата, че двамата братя Кирил и Методий са българи и са написали българските букви – икона от епохата на Възраждането. Над образите им пише „Просветители български”. И за да не стане някоя грешка, иконописецът е добавил „Тия и се написаха буквите български”.[90] Като професионалист обаче не би било зле да добави на работещите в „Блиц“ как споменатото може да бъде единствено доказателство, че самият автор на иконата от 19 в. (!!!) ги е смятал за „българи“ (тях, живелите 10 века по-рано), както и създадените от тях букви (да не забравяме отдавна неизползваната глаголица) за „български“. Нищо повече.

И до смъртта му втълпяваше на публиката глупостта, че след 632 г. България създава първата „унитарна държава“, „национална държава“ в Европа. Някои представители на западноевропейската мисъл дори се замислили, че унитарните държави нямат място в Европа, но възстановяването й след 1185 г. при Асеневци довело после след Френската революция до мисълта, че трябва да се възстановят националните държави.[91] Има неща, които просто няма защо дори да бъдат оборвани.

Дълги години Димитров се отличаваше с разпасания си кръчмарки език, както по политически, така и по професионални въпроси свързани с историческото минало. В интервю за „Ретро“ нарече македонския журналист с българско самосъзнание Виктор Канзуров „Напада ме един чикиджия“.[92] Пред Лора Филева от 3 август 2010 г. нарече „шибан народ“ археолозите, които не са съгласни, че намерените мощи са на Йоан Кръстител.[93] Обяви, че срещу „реставрацията“ на Ларгото скачали „пъпчиви безделници и хунвейбини“.[94] Определи държавата Украйна за „руската Македония“.[95] Наричаше неспирно опонентите си „задници[96] и бе категоричен, че „с тези задници аз няма да споря“.[97] Обявилите се срещу реставраторския му подход университетски професори Ивайло Дичев и Калин Янакиев бяха наречени „запъртъци и нищожества в живота и науката“.[98] Възмути се, че ще се купуват „F-16 трета ръка, бах му мамата“.

Така стигаме и до продължилите през годините мъжкарски детайли на сексуална основа. В интервю заяви: „Като млад агент от ДС чуках наред![99] Това беше част от едно по-общо негово наблюдение за сексуалния живот на служилите на родината български разузнавачи, в което споделяше: „Нашите професори, водещи офицери, които си бяха мъже в пълния смисъл на думата, си чукаха! Аз също! Без да се опасявам, че ще ми направят компрометиращи снимки. Сигурно са направили! И как иначе! Тогава „третият пол” поне сред историците не съществуваше, мисля. И сега го няма. Той беше в други гилдии – актьорската, кинаджийската.[100] Хомофобските му изказвания заляха и телевизиите: „Александър Македонски е … педераст“; „спартанците … поголовно са част от „третия пол“, „те много обичат на определено място там да си го ръгат“.[101] Такъв човек не можеше да не се изкаже компетентно, категорично и безапелационно и по въпроса за Истанбулската конвенция. По „Канал 3“ малко преди кончината си каза: „Господ Бог е определил! Който има п*шка е мъж, което бебе има п*те е жена.[102] В студиото на Георги Коритаров категорично огласи, че според Истанбулската конвенция полът ще се сменя от 6 годишна възраст.

Както казаха след кончината му „голям българин“, „забележителен българин с харизма“, „голям учен“ и „съвременен будител“.

 

КРАЙ НА ВТОРА ЧАСТ

 

 

[1] Димитров, Б. Десетте лъжи на македонизма. София: Анико, 2000, с. 3.

[2] Маринов, Ч. Прочута Макаедонийо, замьо на Александър: македонската идентичност на кръстопътя на гръцкия, българския и сръбския национализъм – В: Преплетените истории на Балканите т. 1. Национални идеологии и езикови политики. София: Нов български университет, 2013.

[3] https://www.marginalia.bg/avtorski-rubriki/sled-istoricheskiya-septemvri-za-publichnite-funktsii-na-istoriyata/

[4] Димитров, Десетте лъжи, с. 11.

[5] Пак там, с. 3-4.

[6]Димитров, Божидар. Войните за национално обединение 1912-1913, 1915-1918. София: УИ „Св. Кл. Охридски“, 2001.

[7] Пак там, с. 9 и сл.

[8] Пак там, с. 41-42

[9] Пак там, с. 43.

[10] Пак там, с. 52.

[11] Пак там, с. 53.

[12] Пак там, с. 67.

[13] Пак там, с. 86.

[14] Пак там, с. 127.

[15] Димитров, Б. Християнството в българските земи. Българските манастири. София: УИ „Св. Климен Охридски“, 2001.

[16] Димитров, Б. Българите – първите европейци. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2002.

[17] Вж. повече в Bojidar Dimitrov, The Bulgarians – the First Europeans, Sofia: St. Kliment Ohridski University Press, 2002;  Les Bulgares – le premiers europeens. Sofia: Presses univ. St. Kliment Ohridski, 2003.

[18] Вж. повече в Bojidar Dimitrov, The Bulgarians – the First Europeans, (Sofia: St. Kliment Ohridski University Press, 2002): 7-12. Вж. по-безпристрастен анализ в Colin Renfrew, “Varna and the emergence of Wealth in Prehistoric Europe”, in The Social Life of Things: Commodities in Cultural Perspective, ed. by Arjun Appadurai, (Cambridge: Cambridge University Press, 1986): 141-68.

[19] Димитров, Б. История на Царево и неговата окрайнина. София: УИ „Св. Кл. Охридски“, 2002.

[20] Димитров, Б. Созопол. Пътеводител. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2004.

[21] Димитров, Б. Аполония Понтика (Един гръцки полис на брега на Черно море) 611-72 г. пр. Хр. София: УИ „Св. Кл. Охридски“, 2004

[22] Димитров, Б., Златоград. Пътеводител. УИ „Св., Кл. Охридски“, 2004.

[23] За повече вж. Маринов, Ч. , Чия е тази къща. Измислянето на българската възродженска архитектура. – Ст. Дечев (ред.) В търсене на българското: мрежи на национална интимност XIX – XXI в. София: Институт за изследване на изкуствата, 2010.

[24] Димитров, Б. Златоград, с. 23.

[25] Димитров, Б. Българите и Александър Македонски, София: ТАНГРА ТанНакРа, 2001.

[26] Пак там, с. 10.

[27] Пак там, с. 12.

[28] Пак там, с. 12

[29] Пак там, с. 13.

[30] Пак там, с. 13.

[31] Пак там,  с. 14.

[32] Пак там, с. 14.

[33] Вж. повече в отново Маринов, Ч., Прочута Македонийо

[34] Димитров, Българите и Александър Македонски, с. 80.

[35] Пак там, с. 81

[36] Пак там, с. 81.

[37] Пак там, с. 91.

[38] Пак там, с. 85.

[39] Пак там, с. 126-136.

[40] За последното с. 137-138.

[41] Димитров, Б. България и папството. София: Национален музей на българската книга и полиграфия, 2002.

[42] Димитров, България и папството, с. 6.

[43] Димитров, Б. 12 мита в българската история. София: Фондация „Ком“, 2005.

[44] Вж. статията на Ефтимов, Йордан. Митоборческио творчество – Сега, 12 април 2005

http://old.segabg.com/article.php?id=21040

[45] Вж. Димитров, Б. 12 мита в българската история. София: Фондация „Ком“, 2005, с. 19.

[46] Димитров, Б. Разказ за историята на България. С 512 цветни илюстрации. София: Фондация „Ком“, 2005.

[47] Пак там, с. 197.

[48] Пак там, с. 199.

[49] Пак там, с. 215.

[50] Пак там, с. 216-217.

[51] Димитров, Б. Седемте древни цивилизации в България. Със 7 карти и 184 цветни илюстрации. София: Фондация КОМ, 2005.

[52] Пак там, с. 67.

[53] Пак там, с. 13.

[54] Пак там, с. 15.

[55] Димитров, Б. Светослав Тертер. Цар на българите 1300-1321 г. Със 176 цветни илюстрации. София: Фондация КОМ, 2006.

[56] Димитров, Б. Светослав Тертер,  с . 5.

[57] Димитров, Б. Църквата в село Добърско. Национален исторически музей. 2008.

[58] Пак там, с. с. 3.

[59] https://www.vesti.bg/novini/otkriha-kraj-sozopol-lodka-ot-vremeto-na-noj-315295

 

[60] вж. Ат. Орачев, Понтийската лодка еднодръвка, спасена от РИБЕКС-ГРУП, Морски вестник, бр. 23-24, 18 дек. 2002 – 15 януари 2003 г.

Вж. също http://www.morskivestnik.com/compass/news/112008/112008_70.html

 

[61] Стандарт 30 март 2004, Сега, 31 март 2004

[62] http://kamaraden.narod.ru/ZaednotoIme.htm

 

[63] http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=historical&Number=1941393119&page=&view=&sb=&part=all&vc=1

[64] http://old.segabg.com/article.php?work=print&issueid=1166&sectionid=2&id=00016

 

[65] Вж. http://old.segabg.com/article.php?issueid=1171&sectionid=2&id=00015, както и твърде подбивните вече коментари срещу Божидар Димитров, който видимо вместо да громи, прави услуги на македонизма.

 

[66] http://old.segabg.com/article.php?issueid=2621&sectionid=5&id=0000901

 

[67] https://dveri.bg/3k4d8

 

[68] https://www.pravoslavie.bg/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D1%8A%D0%B2-%D0%BF%D1%8A%D1%82-%D0%B2%D1%8A%D0%B2-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE-%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D1%82-%D0%BF/

 

[69] https://news.bg/society/simvolichno-pogrebaha-kubrat-i-asparuh-v-tarnovo.html

[70] https://dveri.bg/3a38d

[71] Вж. подр. Димитър Овчаров в „Дума“, 16 август, 2005

[72] Подробно за скандала вж. Везенков, Ал. Проектът и скандалът „Батак“ (Разказ на един очевидец)Анамнеза, год. IV, 2009, 1 (9), с. 132-203

http://anamnesis.info/fonts/versiq.1.3/journal/flash_journal/broi9-A.Vezenkov/A.Vezenkov.pdf

[73] http://old.segabg.com/article.php?id=321097

[74] http://desebg.com/ucheni/1486–s12-

 

[75] http://www.ndt1.com/article.php/20081129104854880

[76] https://www.youtube.com/watch?v=pntynPePTW8

[77]  https://dariknews.bg/regioni/veliko-tyrnovo/tyrnovski-arheolog-pryv-dokosna-moshtite-na-sveti-joan-569284

 

[78] https://m.dir.bg/dnes/obshtestvo/rakia-bozhidar-dimitrov-izobretenie-9660330

[79] https://www.vesti.bg/tehnologii/nauka-i-tehnika/izvadiha-srednovekoven-vampir-v-sozopol-4859471

[80] https://www.vbox7.com/play:e093af5c51

[81] https://www.youtube.com/watch?v=yrscjnaIl5k

[82] https://webcafe.bg/webcafe/obshtestvo/id_1605703290/slide_5_%E2%82%AC_300_mln_za_butaforiya_i_malko_istoriya

[83] https://www.mediapool.bg/grazhdanski-forum-shte-se-bori-sreshtu-falshifikatsiyata-na-kulturnoto-nasledstvo-news234729.html

 

[84] http://kanal3.bg/news/bulgaria/society/13433-%D0%9F%D0%9E%D0%A2%D0%92%D0%AA%D0%A0%D0%94%D0%95%D0%9D%D0%9E!-%20%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0%20-%D0%BE%D1%82-%D0%9F%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D1%81-%D1%84%D0%B5%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B8

[85] https://trud.bg/article-4910172/

[86] https://www.manager.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%8F-%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%B4%D0%B0%D1%80-%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%8A%D1%81%D0%B8-%D0%B1%D0%BE%D0%B9%D0%BA%D0%BE-%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2-%D1%81%D1%8A%D1%81-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0

 

[87] https://www.mediapool.bg/bozhidar-dimitrov-osveti-borisov-s-chudotvornata-voda-ot-pliska-news237463.html

 

[88] https://trud.bg/article-4904425/

 

[89] https://nova.bg/news/view/2015/10/04/126149/%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%B4%D0%B0%D1%80-%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%B7%D0%B0-%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-

%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0

 

 

 

[90] https://www.blitz.bg/obshtestvo/prof-bozhidar-dimitrov-karpov-i-putin-tolkova-znayat-za-azbukata-i-taka-si-govoryat-nevezhestvo-no-shche-sgreshim-ako-politizirame-i-ne-pokanim-ruskiya-prezident-u-nas_news522805.html

[91]https://trud.bg/%d0%b7%d0%b0%d1%89%d0%be-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d0%b9-%d1%81%d1%82%d0%b0%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b4%d1%8a%d1%80%d0%b6%d0%b0%d0%b2%d0%b0-%d0%b2-%d0%b5/

[92] http://www.otizvora.com/2010/04/1179

[93] https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/08/03/941776_bojidar_dimitrov_za_moshtite_krai_sozopol_zavijdat_na/

Вж. също видео и звук https://www.youtube.com/watch?v=nPFDPaZVGu0

[94] https://trud.bg/article-5135495/

[95] https://offnews.bg/politika/bozhidar-dimitrov-ukrajna-e-izmislena-darzhava-tia-e-ruskata-makedo-462089.html

[96] https://www.youtube.com/watch?v=xvcmQUGWHB0

 

[97] https://gospodari.com/%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%B4%D0%B0%D1%80-%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%B8-video132473.html

[98] https://www.youtube.com/watch?v=Q_-Jn_ddp-E

[99] https://www.blitz.bg/obshtestvo/prof-bozhidar-dimitrov-kato-mlad-agent-ot-ds-chukakh-nared_news322196.html

 

[100] https://www.blitz.bg/obshtestvo/slabo-izvestni-fakti-za-bozhidar-dimitrov-ds-i-seksa-kato-agent-vrzkata-yoan-pavel-peripetiite-i-gladnite-godini-snimki_news610777.html

 

[101] https://gospodari.com/%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%B4%D0%B0%D1%80-%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BE%D0%B1%D1%8F%D0%B2%D0%B8-%D1%87%D0%B5-%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80-%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B1%D0%B8%D0%BB-%D0%B3%D0%B5%D0%B9-video146906.html

 

[102] https://gospodari.com/&quot%D0%BC%D1%8A%D0%B6%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B8&quot-%D1%81%D0%B5-%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B1%D1%83%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D1%83%D0%BC%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D1%80%D0%B0%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-video143978.html

 

 

 

Avatar

Стефан Дечев

Стефан Дечев завършва история в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Специализира в Амстердамския университет и Централноевропейския университет в Будапеща. Доктор по история и доцент по модерна и съвременна българска история и историография. Бил е гост-преподавател в Университета Комплутенсе в Мадрид и Университета в Грац. Автор е на книгите „Политика, пол, култура. Статии и студии по нова българска история“ (2010) „Who are Our Ancestors?: ,Race’, Science, and Politics in Bulgaria 1879-1912“. (2010). Съставител и научен редактор на сборника „В търсене на българското: Мрежи на национална интимност XIX-XXI София: Институт за изследване на изкуствата (2010). Преподава в Югозападния университет в Благоевград и Софийския университет. Изнасял е доклади на множество международни форуми, сред които в университетите Харвард, Бъркли, Колумбия, Тексас и др. В момента работи в Центъра за академични изследвания в София над проект „Николай Генчев (1931-2000) – между либерализма и национализма, между дисидентството и властта, между науката и псевдонауката“. Заедно с това е част от международен интердисциплинарен екип в проект на Лондонския университет озаглавен „Храна и хранене в Източна Европа от перспективите на културата и общественото здраве