Илхан Кючюк: След години на безполезен диалог между ЕС и Унгария, сега думата има Европейският съвет

Господин Кючюк, останахме твърде изненадани от резултатите на гласуването да се задейства член 7 от Лисабонския договор по повод нарушаването на върховенството на закона, основните свободи и за корупция от унгарския премиер Виктор Орбан. Как си обяснявате,че от 448 депутати в ЕП са получени „срещу“ тази мярка 197 гласа, а 48 „въздържали се“?

От няколко години Европа има проблем с национализма и популизма, а премиерът на Унгария е сред хората, които олицетворяват тази политическа доктрина. И въпреки, че сравнително голям брой евродепутати не подкрепиха резолюцията, това бе едно историческо гласуване. За пръв път над две трети от членовете на Европейския парламент гласуваха, за да задействат член 7 от Договора от Лисабон и категорично застанаха срещу авторитарните тенденции на унгарското правителство. След години на безполезен диалог между ЕС и Унгария, кулминацията на тази процедура бе в резултат от работата на цели пет комисии на Европейския парламент. Сега думата има Европейския съвет. Силно се надявам, че Европейската народна партия няма да изпадне в процедурни хватки, от които ще спечели време, за да се възползва от гласовете на Орбан на следващите европейските избори.

Откога според Вас, се е натрупало критично отношение към задействането на „ядреното копче“, както наричат член 7 от Лисабонския договор?

Докладът за ситуацията в Унгария е 74 страници и по него се работи няколко години. Първите притеснителни сигнали дойдоха още през 2011 г., когато Европейският парламент прие първата си резолюция относно основните права в Унгария (по това време във връзка с нов закон за медиите). От тогава насам са разгледани различни случаи за установяване на неизпълнение на задължения. Въпреки че е възможно въпросните производства да са приключени, те са включени в настоящия доклад, тъй като са оказали въздействие върху цялостната атмосфера в страната. През 2014 г., Комисията представи рамка за осигуряване на защита на принципите на правовата държава в ЕС, но тъй като не се стигна до диалог с Унгария през май 2017 г. Парламентът възложи на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи съставянето на настоящия доклад. Цялостният процес включваше и различни изслушвания и провеждане на задълбочени дебати с външни експерти на институционално и гражданско ниво с цел европейските граждани да разберат какво е в действителност положението.

Вие, както    Филиз Хюсменова и Искра Михайлова гласувахте „за“ задействане на процедурата. Поздравявам  ви! Подозирахте ли отрицателния вот  на колегите ви от останалите партии? А какво мислите за въздържалите се?

Европа не хвърля огън и жупел срещу Виктор Орбан, а защитава своите основополагащи ценности. С този вот ние потвърждаваме какъв съюз искаме, и заявяваме ясно, че ще се противопоставим на популизма и национализма. ДПС със своите евродепутати гласува в полза на демокрацията, върховенството на закона и многообразието. Намирам обаче за изключително притеснително, че управляващите в България за пореден път овластиха антиевропейски тенденции. Този път и на европейско ниво, след като евродепутатите на ГЕРБ и тези на крайните националисти гласуваха против резолюцията.

Освен с простото мнозинство от гласовете, резолюцията трябва да подкрепена и от най-малко две трети от подадените гласове. Експерти смятат, че такъв резултат е още по-труден за постигане, защото основната политическа група в Европейския парламент е Европейската народна партия (ЕНП с 218 евродепутати), в която влиза и партията на Виктор Орбан “Фидес” (с 12 представители). Какъв сценарий виждате оттук нататък? Вероятна ли е хипотезата да не се съберат необходимия брой гласове?

За приемането му предложението се нуждаеше от абсолютно мнозинство от членове (376) и две трети от подадените гласове, изключвайки въздържалите се. То бе постигнато, а следователно това означава, че Орбан е загубил някои от важните си бивши привърженици и съюзници в Европейската народна партия. Предстои да видим какво ще се случи на ниво Европейски съвет, където процедурата също е доста сложна. Съгласно член 7 Съветът може да определи наличието на явен риск от сериозно нарушение, но в текста никъде не е посочено, че Съветът трябва да постигне решение в определени срокове. Ето защо, големият въпрос по-скоро е как ще действа Европейската народна партия, защото въпреки подкрепата за резолюцията на голяма част от техните евродепутати, до момента лидерите на партията и групата в ЕП не са заявили, че смятат да се разделят с „Фидес“.

Накрая, споделяте ли безпокойствата  на европарламента за по-нататъшното функционирането на конституционната и изборна система, както и за  независимостта на съдебната система и индивидуалните свободи? Има ли шанс  за защита правата на бежанците ?

Унгария е член на НАТО, член на Европейския съюз, подписала е всички значими международно договори, включително и Европейската конвенция за правата на човека, но за съжаление страната става все повече се отдалечава от основополагащите демократични ценности. През тези години премиерът Виктор Орбан и неговата партия „Фидес“ успяха да политизират всички държавни институции, централната банка и медиите. Проведе се масирана кампания срещу гражданското общество в страната и по-специално срещу определени неправителствените организации. Още по-притеснително е отношението на властите в страната спрямо бежанците и търсещите убежище. Криминализацията на оказването на помощ на имигранти, лишаването от храна и незачитането на човешките права на бежанците и търсещите убежище може да бъде сравнено с въвеждането на антисемитските закони в нацистка Германия. Ето защо е важно да споделим нашето безпокойствата и да реагираме като използваме всички правни механизми на Съюза. В противен случай ЕС ще стана безмълвен свидетел на подобни действия и в други европейски държави, а това гарантирано ще възпроизведе процес на разпад, който съм сигурен, че европейските граждани не желаят да видят.

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).