Ивайло Дичев: У нас няма достатъчна гражданска енергия за сваляне на правителств

от -
485

Професор Дичев, какви са прогнозите ви за правителството на ГЕРБ и проблематичния му  коалиционен партньор Обединени патриоти? Заплашва ли протестът на майките с деца с увреждания  Бойко Борисов да изкара поне този път пълен мандат?

Оказа се, че у нас няма достатъчна гражданска енергия за сваляне на правителства. Няма лидери, които да успяват да съберат недоволствата в едно – например към относително малкото майки на деца с увреждания, да се присъединят недоволните от здравеопазването, към тях онези, което протестират срещу чистотата на въздуха и т.н. Защо – ами защото няма безспорна интелигенция, на която хората да се доверяват, няма медии с многогодишен авторитет, няма традиция на гражданско действие. Освен това сега икономиката върви нагоре, защото е закачена към европейската, а това осигурява комфорт на управляващите. Дават едни пари и проблемът се тушира – нали четохте, че и новият бюджет пак е направен така, че да останат излишъци за харчене? Така че най-вероятният сценарий е правителството отново да се самосвали, този път поради скандалите сред лъжепатриотите. Може и просто Атака да се отдели, а на нейно място да дойде Марешки. Трябва да знаем и дали някакви големи бизнесмени ще се скарат за нещо зад кадър. За една реплика тези дебелокожи хора няма да си тръгнат – обидният трангресивен език за тях е основна политическа програма.

Социалните медии произвеждат ли автентични политически искания? Продължавате ли да твърдите,че гражданинът off line и гражданинът on line са различни неща?

Социалните мрежи са като реакцията на публиката в театъра – свиркат или ръкопляскат. Дава някаква идея за възприемането на събитията, а реакцията на околните в салона има тенденция да ни увлича. Но това още не е политическо действие. Двайсет и няколко хиляди бяха заявили, че ще идат на протеста срещу Валери Симеонов, четох че реално на площада били към 300. Интернет дава твърде голяма леснота и свобода – кликваш и готово, продължаваш вършиш каквото вършиш. Когато се посветиш време, сили и социален капитал на някаква кауза, тогава е съвсем друго. Нали не забравяте, че картината, която ни дават за света собствените ни мрежи, е изкривена – виждаме главно потвърждения на това, което и без това си мислим. Вероятно има хора, които биха се съгласили с бруталния егоизъм, който излъчват подобни реплики – аре, стига с тия майки, да се оправят, на мен кой ще ми даде пари? Само че аз и вие ще разприятелим подобни хора и те повече няма да попадат в полезрението ни. Ще ни се струва, че възмущението е всеобщо.

И светът днес изглежда твърде динамичен…Загубиха ли столицата Ярослав Качински и неговата Партия на справедливостта? Възможно ли е ако Варшава „падне“ процесът и в други европейски държави да се обърне?Столицата на Полша беше бастион на съпротивата срещу националистите…

Доколкото видях резултатите от местните избори в Полша очаквано противопоставят либерално-демократичните градски населения на селата, които са по-податливи на националпопулизма на ПиС. Кога ще стихне тази вълна е трудно да се каже – вече много пъти виждаме пълната неадекватност на подобни антилиберални партии – вземете безотговорния бюджет на Италия, безумията, които натвори Тръмп или пък лобизма на нашите малки коалиционни партньори. Защо това не трогва сериозно избирателите? Струва ми се, че хората още не са усетили истински на гърба си последствията от тази политика. Популизмът по определение е с много къс хоризонт, основният му враг е времето. Днес италианците се опъват на Европейската комисия, но утре, когато лихвеният процент се вдигне (това е неминуемо) и когато огромният им дълг започне да изсмуква сериозна част от бюджета им, ще дойдат в Брюксел да плачат за подкрепа. Тръмп почна търговски войни наляво-надясно, но митата ще вдигнат цените и инфлацията ще изяде всичко, което подемът на икономиката (започнал при и заради политиката на Обама) е донесъл. Младите градски жени в Полша наистина усетиха средновековния клерикализъм на ПиС със забраната на абортите, но те не са мнозинство, а едно застаряващо население, имат други приоритети. Когато дойде приближаващата нова криза, народът ще прогони демагозите. За жалост поумняваме при катастрофи. И то не за дълго.

Смущаващо е, че Турция е твърде активна в разкриване на убийците на саудитския журналист Джемал Хашоги, а тя самата преследва журналисти, затваря ги за дълго в ареста без обвинения, без присъди…

Турция май се оказва по-близка до стандартите на демокрацията. Все пак става дума за чудовищно убийство на собствената й територия – идват 15 човека, въоръжени с трион за кокали, мъчат журналиста, нарязват го на парчета. Може и да има съперничество между двата лидера на сунитския свят, може Ердоан да опитва да оправи отношенията си с Тръмп заради евангелисткия пастор, който държа в ареста. Принц Салман дойде с обещания за реформи, даде на жените право да карат коли, планира интелигентен град на бъдещето, назначи министър на изкуствения интелект. Млад, харизматичен. И заедно с това взе да се проявява като класически източен сатрап – арестува хора от кралското семейство по обвинение в корупция, води една отвратителна война в Йемен, която коства много хиляди невинни животи (и за която тук малко говорим). За убийството на Хашоги има две версии – че е убит от самия принц, защото пише против него и че е убит от противниците на принца (от пострадалите от антикорупционните му акции), които така искат да го злепоставят. Това, което е безспорно, е че саудитите дълбоко се компрометираха с това, че почти месец лъгаха – нямало убиство, после пък бил умрял при сбиване. По подобен начин губи доверието на международната общност Русия когато твърди че заподозрените за отравянето на Скрипал и дъщеря му били случайни туристи – оказа се, че са офицери от тайните служби и носители на високи държавни награди. Най-интересно е сега какво точно ще направи Тръмп, „лидер на свободния свят“. По всичко личи, че му е много скъп този съюзник, май е готов да плюе на всички принципи и да замаже работата. Скоро се хвалеше (предизборно!), че сключил военни сделки с Риад за 400 милиарда. Германци, италианци, канадци вече заявиха, че ще замразят много от военните си доставки за Саудитска Арабия – ценностите като че ли прокопават все по-дълбока пропаст между нас и САЩ.