Ивайло Дичев: Расизмът на българското общество вече е на ниво Африка.

Проф. Дичев как определяте наказателната акция срещу обитателите на незаконните постройки във Войводиново каквато всъщност е разрушаването на къщите им посред зимата, на минусови температури? Тези семейства нямаха нищо общо с побоя над командоса Пакетов, а трябваше да напуснат домовете си. Медиите показаха детски колички и друга покъщнина, изоставени от обитателите им…

Ивайло Дичев: Това е типично действие на тоталитарна държава. Така са се отнасяли с евреи, с кулаци. Един постталинистки сайт припомни гордо случая, в който Горуня обкръжил с армия гетото в Столипиново заради някакво криминално деяние и ги принудил да предадат престъпника като стреляли над къщите. Те така си представят правосъдието. Нацистите разстрелват произволни местни хора като отмъщение за убийството на всеки немски войник с различна пропорция в различните страни – цената била най-висока в Югославия, където разстрелвали 27 за 1. Подобни практики знаем от историята на асирийците, на монголите. Как пропаднахме толкова назад в цивилизационното време не мога да си обясня.

Разбира се проблемът с незаконните колиби трябва да се решава, но това няма общо с криминалните деяния, които са друг проблем. „Да се решава“ означава не само да се събаря, но някои по-стари къщи да се узаконяват, на други семейства да се предлагат общински жилища, да се облагородява, да се слагат там полицейски постове. Т.е. решението е сложно, а популистите манипулират хората с простота и магическо мислене.

И после, като се окаже че няма прости работи в съвременния свят – виж какво обещаваха за Брексит и в какво тресавище се озоваха! – ами тогава се намира враг, който бил попречил. Кой кой – ами грантаджиите, я да видим сега кой е взимал пари за ромско включване. И проблемът е отместен.

Интересен въпрос е взаимоотношенията между кметовете на селата и кметовете на общините. В случая, кметът на Войводиново твърди, че от него нищо не зависело, че нямал никакви права дори да е сигнализирал за незаконните постройки на ромските къщи. На какво се дължи тази счупена йерархия в местната власт?

ИД: Подозрението на всички е, че тази работа е свързана с изборния процес и че се договарят едни ромски гласове. Мисля и че в малките места кметовете нямат пари да строят жилища и да облагородяват, полицията няма капацитет да влиза в гетата, училищата водят фиктивни ученици, за да си получават субсидиите.

Но основният проблем е расизмът на българското общество, който вече е на ниво Африка. Нали помните как хуту изклаха тутси в Руанда? Ликвидирането на българската държавност от псевдопатриотите ни води право натам. Именно расизмът, мултиплициран от безотговорните медии, блокира всякакви мерки за интергирането на ромите; никой кмет няма да опита да прави нещо в тази посока, ако знае, че избирателите му само ще се подразнят и може да не го изберат.

Защо не разбрахме какво мисли църквата за разрушаването на къщи посред зимата и изхвърлянето на цели семейства на студа. Защо мълчи и Държавната агенция за защита на детето за това, че децата на прокудените от домовете си няма да ходят на детска градина или на училище?

ИД: Православната църква е голямото разочарование на нашия безкраен преход – с мълчанието за престъпленията на комунизма, с подмазването на силните на деня и презрението към слабите, с нехристиянската грубост по отношение на бежанците. Има индивидуални изключения, слава богу.

Затова в ромските гета процъфтяват евангелистки деноминации. И у нас, както сред много други маргинализирани общности в САЩ, Бразилия, Африка, те успяват с това, че третират ромите като човешки същества, както впрочем повелява учението на Исус. Нашите си мислят, че като отблъскват ромите ще привлекат българите, но дълбоко се лъжат, защото рискуват да се превърнат постепенно в етно-музеен експонат.

За агенцията – тя вероятно е свързана със сегашното управление, което носи основна вина за политиката по отношение на ромите през последните 10 години. Проблемът на централно ниво е същият като с кметовете – защо да взимат мерки, които ще ядосат избирателите? Озверялото гражданство гледа с радост как събарят колибите, пък ако няко протестира – ами той либераст, соросоид. Ще ги натиснат – а може би осъдят – от Европа, а те ще кажат: ето на, бъркат ни се в суверенитета, нашите предатели им помагат. И редиците ще се стегнат, ще забравим цените на тока, некачествените ремонти, корупцията и каквото друго трябва.

Какво мислите за вчерашния протест на ромите с искане на оставката на вицепремиера Красимир Каракачанов? Мнозина казват,че никога досега не е имало толкова фокусиран протест на жълтите павета!

                                                Снимка: bta.bg

ИД:Ромите някой ден ще се организират, в това можете да бъдете сигурна. Те ходят в чужбина, виждат как е там, почват да осъзнават правата си. Въпросът е дали тази организация ще тръгне в посока на партия от типа на ДПС, която участва конструктивно в демократичния процес и контролира страстите, или ще следва логиката на Черните пантери в Америка например, които тръгват към насилие. Ромите са кротки и  търпеливи хора, но някакви граници почнаха да се прекрачват.

Имаме интерес като общество да им помогнем да се организират, та да отстояват искания без насилие.

Впрочем Каракачанов отдава трябва да подаде оставка и не само заради недопустимото си поведение в този случай. Състоянието на армията е плачевно, а той ни занимава с неосъществими неща като редовна армия, участва може би в лобистки схеми около самолетите. Междувременно две случайни ромски момчета пребиват уж елитен български командос, който предполага се, ще пращаме да се бие с главорезите на Даеш. Дори само за това министър с чувство на отговорност си подава оставка.

Данните на „Алфа Рисърч“ показват, че всички партии губят доверие и трупат недоверие. Това белег на цялостна криза на политическата ни система ли е?

ИД: Това е световен процес. Хората днес не търпят да бъдат управлявани, а не е ясно какво точно искат. Вземете Франция, където два месеца вече тече уийкенд „гражданска война“. Вземете Брексит. Вземете Америка, разделена както ние бяхме през 90-те. Протестират и срещу автократи като Путин и Орбан.

Оттеглянето на доверието от едните обаче не води до прилив на доверие към другите. Просто – не, не искаме, нетърпимо е, обидени сме. У нас е подобно: спад за ГЕРБ, но няма прилив към БСП, нито пък особено раздвижване при Да България, нито поява на някакви нови играчи.

Яша Мунк написа една много обсъждана книга с изразителното заглавие „Народът срещу демокрацията“. Но не, народът не иска връщането на здравата ръка или забраната на някакви либерални придобивки: народът иска да участва пряко, да го уважават, каквото и да значи това. Не сме намерили форма, при която да става това – интернет демокрацията засега ражда само раздразнения.

Във Франция мнозинството днес са убедени, че протестът на улицата има повече ефект отколкото гласуването. Сигурен съм, че е така вече и у нас. Но протестите са крайно средство, всекидневието на властта предполага разум, експертиза, представителство.

Нарекохте мегасделката за самолетите „геополитика“, защо? Кой е разумният избор?

ИД: Трябва да купуваме колкото се може повече от европейски партньори – в случая по възможност членове и на НАТО (т. е. не от шведите). Това не някакво морално пожелание, а именно политика.
Ако бяхме решили да купим френски самолети например, щяхме да сме в различна позиция при преговорите по пакта мобилност. Ако утре купим немски танкове ще имаме допълнителен мощен поддръжник за еврозоната. Не, официално връзка между тези неща няма, но уверявам ви, точно така се случва обикновено.
Купуването от трети страни – руско-китайска атомна централа например – е късогледа политика. Но САЩ вече не е онзи близък съюзник, който си спомнят някои.
В последните години те се дистанцират от Европа и не е само заради идиота Тръмп – това почна от Обама, който пренасочи интереса към Азия (наричаше го pivot, завъртването около единия крак в баскетбола); тенденцията може да се откриете и преди него. Изобщо американският изолационизъм има стари традиции, отношенията им с Европа не винаги са били лесни. Тръмп не е причината, а симптомът.
Който следи европейските медии е забелязал, че съюзът между ЕС и Вашингтон днес е на нечувано ниско ниво. Това, което Тръмп направи в Сирия, показва радикален обрат на американската политика – изостави французите, предаде кюрдите, заплаши турците, отстъпи на руснаците…
Да се надяваме, че НАТО няма да се разпадне, но в момента точно ние няма да го спасим – нашият интерес е да застанем ясно в ядрото на Европа и където ще ни помагат и ще ни влачат напред. Надяваме се да се включим активно в европейската отбранителна индустрия, някой ден може би армия. САЩ нека засега бъде приятел от втори порядък, пък да се надяваме, че след Тръмп ще се вразумят.

 

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).