Красимир Кънев: Решението на ВАС отменящо глобата на Валери Симеонов е отказ от задължение да санкционира расистката реч на омраза

На 15 януари 2019 г. стана известно Решението на тричленния състав на ВАС, с което той отменя глобата на Валери Симеонов за “нагли човекоподобни

.На 17 декември 2014 г. пред Народното събрание лидерът на НФСБ и депутат от „Обединени патриоти“ Валери Симеонов по повод случаите на нападения над екипи на Спешна помощ прави изявлението: “Нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, изискващи право на заплати, без да полагат труд, искащи помощи по болест без да са болни, детски за деца, които играят с прасетата на улицата и майчински помощи за жени с инстинкти на улични кучки”.).

Жалбата в Комисията за защита от дискриминация (КЗД) е подадена от Асен Асенов и в нея се твърди, че Валери Симеонов е осъществил дискриминация спрямо цялата ромска общност и конкретно срещу него, като неин представител. Комисията за защита от дискриминация приема жалбата на Асен Асенов за основателна.и налага 1000 лева глоба на Валери Симеонов за това, че е осъществил дискриминация под формата на тормоз и му предписва в бъдеще да се въздържа от изявления, които засягат честта и достойнството на личността по признак “етническо положение”. Остра реакция имаше на думите на Симеонов имаше и от страна на тогавашния лидер на ДПС Лютви Местан, жени организираха и протест срещу думите на омраза.

Решението  бе потвърдено от Административен съд-Бургас, като сега вече е отменено от ВАС.

Коментарът на председателя на Български хелзинкски комитет Красимир Кънев прочетете тук.

 

 

 

 

За съжаление, това не е единственото подобно решение. През май миналата година в друго производство Бургаският окръжен съд отмени осъдителното решение на Бургаския районен съд по повод на същото изказване по дело, заведено от други двама роми. По настоящото дело Върховният административен съд прие, че по реда на Закона за защита от дискриминация не могат да се санкционират лица, включително за расистки подстрекателства, когато не е визирано конкретно лице. Според ВАС волята на законодателя не допускала санкции срещу изявления, “които по своя характер са абстрактни, и са насочени към неопределен кръг субекти, включително когато тези субекти са част от определена раса, пол, група по интереси, религиозна етническа или друг вид социална общност”.

Председателят на БХК Красимир Кънев в периода 2005 – 2011 г. е член на борда на Фонда на ООН за защита на жертвите на изтезания, а от 2008 г. е негов председател. От 2006 г. е член на борда на Асоциацията за предотвратяване на изтезанията. В периода 2007 – 2010 г. е член на борда на Европейския център за правата на ромите.[3] От 2015 г. е член на Управителния съвет на Агенцията за основни права на Европейския съюз
ВАС смята,че за да може да бъде санкционирано, изказването на Симеонов е трябвало да цели “настъпване на негативни последици именно срещу лицето А. М. Асенов”. В останалата си част решението обвинява Комисията за защита от дискриминация, че противопоставяла българския на ромския етнос и че необосновано стеснявала конституционно регламентираното право на свобода на изразяване на мнение. Според съда “изразеното от народния представител не подкопава устоите на демократичния режим и не цели разпалване на вражда, ненавист или омраза.”

Това последното твърдение на състава на ВАС е куриозно. За всеки непредубеден наблюдател е очевидно, че квалифицирането на една етническа общност като “нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни”, а ромските жени, които получават помощи – като същества “с истинкти на улични кучки”, няма какво друго да цели освен разпалване на вражда и омраза. Европейското право и по-специално Рамково решение на Съвета на ЕС 2008/913/ПВР относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право, както и чл. 4 от Международната конвенцията за премахване на всички форми на расова дискриминация на ООН, изискват подобно слово не само да се санкционира по административен ред, но и да се криминализира. И то е криминализирано в чл. 162, ал. 1 от Наказателния кодекс. Любопитно е как според ВАС едно поведение, което е евентуално криминално, не може да бъде санкционирано с по-малко рестриктивните санкции, предвидени в Закона за защита от дискриминация, и, нещо повече, представлява по съществото си легитимно упражняване на правото на свобода на изразяване!

Тълкуването на ВАС е в грубо противоречие с международното право. Подбуждането към омраза, дискриминация и насилие не е необходимо да бъде насочено към конкретно лице, а негативните последици за това лице не е необходимо да са налице само когато то е конкретно визирано. Подобно тълкуване е изцяло неоправдано и издава неразбиране както на Закона за защита от дискриминация, така и на свързаното с него международно право по правата на човека. В няколко скорошни препоръки органи на ООН и Съвета на Европа изразиха нееднократно загриженост за широкото и безнаказано разпространение на расистката реч на омраза в България и за липсата на капацитет на българските правоприлагащи органи да се справят с него. Решението на ВАС, както и, преди него, решението на Бургаския окръжен съд, са поредни доказателства за това. И двете откриват възможността за осъждане на България в международни органи за правата на човека на ООН и Съвета на Еврвопа. България е приела правото на индивидуална жалба пред Комитета за премахване на расовата дискриминация на ООН и там осъдително решение е гарантирано. Това е очевидно за всеки, който се запознае с практиката на този орган по чл. 4 от конвенцията за премахване на расовата дискриминация. Почти сигурно е, че решението на ВАС ще предизвика и осъдително решение в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. През 2012 г. по делото Аксу срещу Турция ЕСПЧ прие, че държавите имат позитивно задължение да санкционират расистката реч на омраза, а отказът им да изпълнят това свое задължение води до нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека.

Така че, както по решението на ВАС, така и по решението на Бургаския окръжен съд по всяка вероятност предстои да чуем и от други наднационални правозащитни органи.

 

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика