Деница Любенова: Кой печели от липсата на държавна политика за предотвратяване на сексуално предаваните инфекции в това число и ХИВ?

Образователни брошури с изобразена гей двойки създадоха поредната суматоха в България през изминалата седмица. Брошурата е издадена от Министерство на здравеопазването и е озаглавена „Любов без последствия“.  Брошурата е част от здравно-образователната програма, финансирана от Глобалния фонд на ООН и за първи път е издадена през 2006 г. Насочена е изцяло към образоване на мъже правещи секс с мъже.

 

Чета новините от последната седмица и две неща не ми дават мира.  На първо място, какво прави държавата в лицето на институциите си за превенция на ХИВ и други сексуално предавани инфекции и защо българинът се страхува от сексуално образование.

Според официална статистика на Министерство на здравеопазването от 1986 г. до 16 ноември 2018 г. в България има регистрирани 2984 човека, живеещи с ХИВ. Тази статистика не е действителна обаче. Тя отразява единствено лицата, които доброволно са отишли и са се тествали в специално създадените за целта кабинети. Според данни от страницата на Младежка ЛГБТ организация Действие кабинетите за анонимно и безплатно тестване за ХИВ в страната са 14 на брой. Официалната статистика не обхваща и крайно маргинализирани и изолирани групи като инжекционно употребяващи наркотици, секс работници, както и роми, живеещи в ромски гета.

За периода на цялостната си дейност в България Глобалният фонд за борба срещу СПИН, туберколоза и малария е отпуснал над 80 милиона долара, от които 50 милиона за ХИВ и другите за борба с туберколозата. Фондът започва изтеглянето си от България през 2014 г., но пари за превенция на ХИВ продължават да се използват до лятото на 2017 г. Според данни на Юлия Георгиева, Председател на УС на Център за хуманни политики след напускането на Фонда не се определят средства за работа с рискови групи на терен.

Според данни на МЗ към 30 октомври 2018 г. на терапия са подложени 1391 лица, живеещи с ХИВ. Поддържащото лечение за ХИВ за един човек месечно струва на бюджета 1000 лева. Това означава, че 1 334 000 лева месечно струва терапията за всички лица, живеещи с ХИВ, които се лекуват.

В същото време за превенция на ХИВ и сексуално предавани инфекции през 2018 г. държавата е обявила обществена поръчка в размер на 435 402 лева за една година. Т.е. държавата не инвестира в превантивна дейност (по-евтиното, по-хуманното), а се фокусира върху финалния резултат (по-скъпото, по-антихуманното).

Що е то PrEP?

Адекватната превенция е щяла да помогне на много от гей мъжете, ново инфектирани с ХИВ през 2018, според Явор Конов, председател на фондация АЙВЪР. Патентът на Трувада т.нар. PrEP (таблетката използвана за превенция срещу ХИВ) падна миналата година. Това означава, че цените за PrEP мигновено стават много по-ниски, защото фармацевтичните компании, които произвеждат генерични продукти се конкурират за това чии медикамент ще спечели търга на министерството на здравеопазването. В момента, опаковка генеричен PrEP не би струвала на държавата повече от 100 лв. на човек на месец. За анален секс, PrEP може да се приема само при нужда и съответния човек винаги може да преустанови приема, ако пожелае. Сега нека сравним това с приема на антиретровирусна терапия, поддържащото лечение за ХИВ, което се приема всеки ден и до живот, когато човек вече живее с ХИВ.

Да инвестираме ли във вече изключително евтината за държавата таблетка PrEP, таблетка предпазваща срещу ХИВ, която може да се приема само при нужда от гей мъжете (най-афектираната от ХИВ общност), генеричен продукт чиято цена само ще пада с всяка изминала година; или да харчим 20-30 милиона лева всяка година за антиретровирусна терапия, лечение, което човек живеещ с ХИВ няма избор освен да приема непрестанно? Чисто финансово, кое е по-умното решение?

Можем да сравним PrEP с контрацепцията срещу забременяване. Знаем, че контрацепцията върши работа, знаем, че нейния прием овластява всяка жена, защото слага силата в нейни ръце и тя не трябва да се притеснява от това дали партньорът е сложил презерватив, дали презервативът се е скъсал или изхлузил. Същото е с PrEP. Както бебето е за цял живот, така и ХИВ е за цял живот. Контрацепцията в България е изключително евтина и широкодостъпна. PrEP не е.

Какво следва да бъде направено?

Световната здравна организация препоръчва децата да подлежат на сексуално образование като навършат 12-годишна възраст. В България сексуално образование не съществува. У нас все още не се осъзнават колко важно е то за учениците и тяхното бъдещо развитие като възрастни, които трябва да бъдат отговорни за своите действия. В общозадължителната подготовка в училище сексуално образование се засяга в часовете по биология, където се изучава устройството и функционирането на половата система, полово съзряване и хигиена на пола. А в часовете по психология, етика, литература и философия сексуалното образование се засяга по усмотрение на учителя и собствената му запознатост с проблема. Според данни на международни изследвания около 30% от децата започват да имат полови контакти на 13 години. Средно по 1000 ученички всяка година правят аборти, а според данни на НСИ през 2016 г. има 30% ръст на сватбите на непълнолетни.

За сравнение в Швеция и Холандия сексуалното образование е задължителен учебен предмет. В Швеция това е така от 1955 г., а в Холандия първи стъпки в сексуалното образование се правят още в детската градина, след това в началното училище, където се прави запознаване с половите различия при момчета и момичета, а на 11-годишна възраст вече се обсъжда сексуалната ориентация и вариантите за контрацепция. Според изследване на Rutgers WPF холандските тинейджъри не бързат да започват полов живот, а тези които го правят в 9 от 10 случая ползват презервативи. В Холандия има изключително ниско ниво на нежелана бременност сред учениците и изключително ниски нива на сексуално предавани инфекции.
В почти всички държави в западна Европа темата за сексуалното образование е застъпена в училищните програми.

А България все още се намира във времето на килийното образование и продължава да отрича, че тинейджърите извършват полови контакти и че хомосексуални лица съществуват. Въпросът тук не е дали брошурите „Любов без последствия“ трябва да бъдат допуснати в училищата, а защо не се говори повече, защо няма държавна политика за предотвратяване на сексуално предаваните инфекции в това число и ХИВ, кой печели от липсата на такава държавна политика? Полезният ефект не е ли именно за фармацевтичните компании, които печелят обществените поръчки за доставка на лекарства за лечения!

Промяна е нужна и тя започва именно със сексуално образование в училище. Тогава се изграждат навиците за осъществяване на полови контакти. Последващоте масови кампании за превенция нямат особен ефект, те всяват страх и имат моментен ефект, но не създават навици и най-вече не достигат до най-бедната и афектирана част от населението.

 

Деница Любенова (снимка)

Деница Любенова

Деница Любенова е адвокат и е част от Правната програма Младежка ЛГБТ организация "Действие" – единствената общностна правна програма за ЛГБТИ хора. В рамките на „Действие“ Деница развива страста си към правото, демократичните принципи и борбата срещу неравенството към ЛГБТИ хората. Делата й променят закони и създават прецеденти не само в България, но и в Европа.