Партийна дисциплина в Сатиричния театър, или защо Тодор Живков щеше да е вечен

Основни вдъхновители на телеграмата, подкрепяща Тодор Живков и “Възродителния процес”:

Никола Вандов, театровед, лоялен на комунистическия режим и репресиите срещу мюсюлманите . Падането на режима го заварва като главен редактор на списание „Театър“. Той е и  главен експерт в отдел „Театър“ и директор на Национален център за театър. От 1992 до 2005 г. е редактор  във вестник “Култура”. От 2005 г. завежда служба „Документация“ в Народен театър „Иван Вазов. Автор на десетки критически статии. През 2016 г. получава „Аскеер“ за съвременна българска драматургия. Женен е за известния правозащитен адвокат Йорданка Вандова. Имат две дъщери.

Ключови фрази:

“Не можем лекомислено да си играем с неща, които се наричат Родина, България и т.н.При написването на тази декларация ни е ръководило това, че колективът на театъра е патриотичен, че като колектив не сме чужди на проблемите на страната ни”.

Мисля,че тези писма са с цел тезата на Т.Живков да бъде подкрепена от народа”.

 

Пламен Марков, театрален режисьор и педагог, лоялен на комунистическия режим и репресиите срещу мюсюлманите. През 1991 г. придобива научната степен доцент, а осем години по-късно – професор. От 2012 г. е декан на факултета по сценични изкуства, няколко години по-късно става член-кореспондент на БАН. 

Ключова фраза: “Положението е много сложно. Според мен тези, които се чувстват турци, нека да си отидат”.

 

 

 

 

                                  Тези, които се чувстват турци, нека си отидат*

                                        

 

Редакционно каре: Тези думи са изречени по време на „Възродителния процес“ от Пламен Марков, бившия и настоящ директор на един от големите столични театри – Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“. На открито партийно събрание е предложен следния текст на телеграма от театроведа Никола Вандов, понастоящем главен експерт на направление „Театър“ в Министерството  на културата.

 

До ЦК на БКП

И до Държавния съвет на НРБ

Колективът на Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“ изразява категоричната си подкрепа на държавната и партийна политика по единението на нашата нация.Поддържаме политиката на правителството за добросъседски отношения с всички страни на Балканите и отхвърляме всяко външно вмешателство в нашия дом, в който всички сме равни по права и отговорности пред днешна и утрешна България. Твърдо заявяваме, че като творци и граждани на социалистическа България активно ще работим и съдействаме за благото и съзиданието на своя народ. За да утвърждаваме като високо развита и културна държава, ние имаме общото признание да бъдем единни и сплотени, достойни строители на новото общество.

Моля нашето становище да бъде доведено до знанието на правителството на Република Турция.

От името на събранието:

Секретар на 147 ППО:

/С.Маркова/

Председател на съюзния комитет:

/Д.Манчев/

Секретар на ДБ на ДКМС

/С.Ловчинова/

 

“Балкански синдром “, Станислав Стратиев, постановка на Сатиричния театър
Илюстрацията е на в.Права и свободи

 

Протокол на откритото партийно събрание в Държавния сатиричен театър от 31 май 1989 г

Първа точка от дневния ред:обсъждане и гласуване на текст-телеграма в подкрепа на Т. Живков за единството на българския народ.

НИКОЛА ВАНДОВ: Има  неща, които според мен не подлежат на дискусия. Текстът, който предлага ПБ е в унисон с държавните и партийни документи и становища. Ето например днес, Столичният съвет е дал разрешението за митинг-демонстрация пред НДК от 18 часа.

ЦВЕТАНА ГЪЛЪБОВА:, Мисля, че никой няма да оспорва,че нашата държава трябва да бъде единна. Както е неоспорим и фактът, че всички малцинства живяха единно. Преди 40 години при национализацията нещата бяха насилствени и с лоши последствия. Насилственото преименуване на малцинства е насилие, което естествено доведе до насилие. Това, което казвам, няма никакво значение за това писмо, и то не може да бъде отбелязано в него.

ЦВЕТАНА ПЛАТИКАНОВА: Ние не знаем всъщност какво е положението на преименуваните турци, нито какво е положението на българите в тези райони. Не знаем отношението на света към акта за преименуване на малцинствата. Мен това просто ме вълнува. Аз мисля, че народът иска осветляване на въпроса. Ето например в Попово се стигна дотам,че не може да се чевства 24 май, най-българският празник.

ВЕСЕЛИН ПАВЛОВ: Синът ми е войник в Джебел. Цялото поделение е изтеглено някъде, никой не знае къде. Др.Тодор Живков е прав и финалът на неговото изказване има ултимативен тон. Дали пък това писмо до Т.Живков няма да изиграе обратна роля?Сега ще се солидаризираме и ще гласуваме. Но все си мисля – дали няма да има лоши последици? Според мен сега положението е наистина като пред война. Аз говоря с болка, защото необмислени неща като покръстването доведоха до това положение всъщност.

ПЕПА НИКОЛОВА: Аз съм съгласна с всички изказали се, но трябва да ни се каже за какво става въпрос. На мен не ми е ясно. Аз съм от такъв край и съм свидетел как години наред турското население се ползваше с предимство във всяка сфера от обществения живот.

ЦВЕТАНА ГЪЛЪБОВА: Аз мисля, че едно правителство, една партия, може да направи  и крачка назад, нека да им върнат имената.

ЛАТИНКА ПЕТРОВА: Имате ли нареждане за това събрание и задължително ли е това писмо да бъде гласувано?

МАРИАНА АЛАМАНЧЕВА: Преди време ни бе обяснено какво налага провеждането на възродителния процес. Това е исторически обусловен факт и днес това не коментираме, а опитите да се провокират събитията отвън. Затова подкрепям прочетения текст.

ПЛАМЕН МАРКОВ: Разработил съм пиеси, в подготовката на които се налагаше да се занимавам с различни исторически събития. Положението е много сложно. Според мен тези, които се чувстват турци, нека да си отидат. Моето лично мнение е, че трябва още веднъж да прочетем декларацията. Искаме ли промени в нея? Искаме ли да я гласуваме?Спрямо генералното събитие мисля, че трябва да се гласува.

ВАСИЛКА ЧИЛИКОВА: Аз съм свързана с хора от турски произход, тъй като дълги години съм живяла в Асеновград. Покръстването изостри нещата. Турците винаги са били облагодетелствани, а сега те принудиха правителството да вземе някакви мерки. Според мен всичко това е много сложно и подстрекавано отвън.

НИКОЛА ВАНДОВ: Като се занимаваме с този кръг от проблеми, съвсем естествено е,че отиваме и към спомени. Доколкото зная,например още от 1934 година подобни проблеми са стояли. Мисля, че не можем лекомислено да си играем с неща, които се наричат Родина, България и т.н.При написването на тази декларация ни е ръководило това, че колективът на театъра е патриотичен, че като колектив не сме чужди на проблемите на страната ни.

СТЕФАН СТЕФАНОВ: Разбирам, че трябва д асе напише писмо и то трябва да се изпрати. Мисля, че този, който е написал писмото, трябва да бъде поздравен. Само не разбирам – защото трябва да се доведе до знанието на турското правителство?

СОНЯ МАРКОВА: Текстът е приет на ПБ. Трябва да си даваме сметка за сложността на положението, след като  се стигна дотам, че др.Тодор Живков призовава за единство българската нация, призовава за невмешателство на външни сили във вътрешната политика на страната ни. Лошото е,че нашата преса не дава достатъчно информация.

ЦВЕТАНА ГЪЛЪБОВА: Предлагам от така написаната декларация да се махнат първото и последното изречения.

СОНЯ МАРКОВА: Предложението да се подложи на гласуване,но аз не приемам да се махнат тези две изречения.

НИКОЛА ВАНДОВ: Последното  изречение се наложи да бъде написано, тъй като трябва да се доведе до знанието на турското посолство в България, за да се окаже някакъв натиск върху Турция да отвори границите си за желаещите да отидат в Турция.

ПЕТЪР СЛАБАКОВ: Аз мисля,че за момента трябва да подпишем. Всички ние сме родолюбци. Макар че те не ни питаха,когато трябваше да ги преименуват. Сега, слава богу, ни питат. Ситуацията е такава, че има нещо погрешно. Но сега ние трябва да подпишем. Аз лично се чувствам длъжен да подпиша.

ВЕСЕЛИН ПАВЛОВ: Според мен действително  те са подстрекавани и особено след като НС гласува двойното гражданство.

ИЛИЯ ДОБРЕВ:  Чудесно е това, че предложението на ПБ дава повод да си кажем открито нашето мнение по повод един акт – преименуването. Моля и апелирам към събранието документът да бъде гласуван, аз лично ще гласувам, защото това е моята позиция днес.

СВЕТОСЛАВ ПЕЕВ: Според мен за едно такова събитие инициативата за събиране трябва да излезе от нас, ние сами да се съберем. Според мен в 1989 г. всяка държава губи, ако не е многонационална, ако не е многолика. Моето мнение е, че след обсъждането на тази декларация ние наистина трябва да подишем.

ГЕОРГИ КАЛОЯНЧЕВ:  Вие мислите ли,че някой ще чете тази декларация?Според мен ние трябва да напишем писмо до завеждащ „Идеология“ в ЦК с молба да ни се обясни за какво става въпрос.

НИКОЛА ВАНДОВ: Предлагам да подложим на гласуване декларация с постъпилите предложения , както следва:

  1. Гласуваме за предложения текст на декларацията
  2. Гласуваме за промяната на текста /без първото и последното изречение/.
  3. Гласуване на предложението на Г.Калоянчев

 

Резултатите от гласуването: по т.1-16 гласуват „за“; по т. 2 – 11 гласа „за“; по т. 3 – 42 гласа „за“.

НИКОЛА ВАНДОВ:  Очевидно ще трябва отново да гласуваме по текста.Тъй като едно от двете първи предложения не набра гласове, мисля,че стана някакво объркване при гласуването.

СВЕТОСЛАВ ПЕЕВ: Според мен предложението на Г.Калоянчев цели и друго.Не само да покани човек, който да ни информира.

МАРТИНА ВАЧКОВА: Предложениео на Г.Калоянчев беше недвусмислено, че това писмо никой няма да го чете.

СТЕФАН САВОВ:/художник- сценограф в  Сатиричния театър|/: Това писмо е необходимо на П.Младенов, на нашата външна политика. Сега не ни е необходим лектор, защото ние като  го поканим, той ще дойде след 20 дни, когато нещата вече ще са решени. Предлагам да напишете писмо, в което да изкажем мнението ни, че пресата  по часов график трябва да осведомява населението за събитията.

ГЕОРГИ КАЛОЯНЧЕВ:Да изпратим писма до средствата за масова информация – вестници , радио, телевизия, че е необходимо ние да знаем какво става.

НИКОЛА ВАНДОВ: Аз не съм съвсем съгласен със Ст. Савов. Мисля,че тези писма са с цел тезата на Т.Живков да бъде подкрепена от народа.

МАРИАНА АЛАМАНЧЕВА: Не може ли да изпратим телеграма, с която да искаме ежедневна  информация?

ЕЛЕНА КЪНЕВА: Едно правителство не уважава хората и народа си, като не го информира.

НИКОЛА ВАНДОВ: Предлагам към текст да добавим, че е необходимо системна, достоверно и пълно да се информира народът.

Предложеният текст – телеграма с направените  допълнения се гласува и е приет с пълно болшинстов.

Никола Вандов закрива събранието.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪБРАНИЕТО:

Н.Вандов

ПРОТОКОЛЧИК: /С.Константинова/

ПАРТИЕН СЕКРЕТАР

/ С.Маркова/

Редакцията на в. Права и свободи“ е готова да публикува становищата на участниците в това открито партийно заседание за тогавашните събития.

*В. Права и свободи, 1992 г.

Подготви за печат:

Ю.Методиева

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.