Фарс, или за принудителна мизерия на социалното подпомагане

В полутъмния коридор, широк не повече от два метра, чакат реда си тридесет – четиридесет души. Не достигат нито място, нито въздух, нито нерви, чакането продължава с часове. В повече са само гневът и обидата. Вратите и стените са почти плътно облепени със списъци, наредби, предупреждения, инструкции и образци на бланки, които чакащите трябва да попълнят. Мъждеещата електрическа крушка на тавана обаче прави тъмното още по-тъмно, а взирането в списъците – почти безсмислено. Двата строшени стола пред това, което е останало от ученически чин в предверието, са заети. За тях също се чака ред. Тоалетната е заключена защото е “служебна”. А в дъното на коридора един върху друг, почти до тавана, са натрупани

 

повредени инвалидни колички и санитарни столове.

 

Фарс, или за принудителна мизерия на социалното подпомагане

© Спас Спасов

 

Има купища пожълтели документи, захвърлени кашони, никому ненужни куфари, разнебитени шкафове и прах…

 

Така изглеждат приемните на Дирекцията за социално подпомагане във Варна. Тя обслужва близо 30 хил. човека, стигнали до тъмния й коридор, защото имат нужда от помощ. Животът им сигурно не е по-светъл – почти всички са хора, борещи се с увреждания, оцелели след тежки заболявания, често загубили всичко в битките, които са водили, страдащи. За това и повечето от тях са готови да понесат каквото и да е, защото вече са понесли всичко. Освен

 

непоносимата обида на мръсната чакалня,

 

в която държавата ги е натикала. При това без да им остави изход.

 

Фарс, или за принудителна мизерия на социалното подпомагане

© Спас Спасов

 

Т. нар. “приемна” е пръсната в четири подблокови пространства, предоставени на социалното министерство от местната администрация. Последният договор за безвъзмездното им отдаване под наем е изтекъл през 2015 г. и до този момент не е подновен. Това е чиновническото обяснение за състоянието на помещенията.

 

Един от коридорите, в които в пикови часове чакат по няколко десетки хора с увреждания

© Спас Спасов

Един от коридорите, в които в пикови часове чакат по няколко десетки хора с увреждания

 

“Мизерията, в която хората с увреждания са принудени да чакат с часове, а често и дни наред, за да получат

 

това, което държавата им дължи,

 

е все същата повече от десет години”, твърди Анна. Крие истинското си име заради унижението, което е принудена да приеме като неизбежност. “Моите спомени са от 2007 г., когато за първи път попаднах тук, казва тя. Заварих това, което може да се види и сега. От тогава задавам един и същи въпрос – защо? А отговорът, който получавам е контра въпрос: “Нали знаете, нищо не зависи от нас?”.

 

В такива условия хора с двигателни проблеми и тежки заболявания чакат реда си, за да бъдат обслужени

© Спас Спасов

В такива условия хора с двигателни проблеми и тежки заболявания чакат реда си, за да бъдат обслужени

 

Дори и без спомените на Анна обаче, за всеки попаднал в чакалните на варненската Дирекция за социално подпомагане е очевидно, че потискащата им мизерия е не на пет или десет, а на няколко пъти по десет години. Но за чиновника времето няма стойност защото

 

за всяко бездействие има универсално оправдание – процедурата.

 

Според отговорите на въпроси, изпратени до Агенцията за социално подпомагане, помещенията, в които се намират приемните на варненската й дирекция, не са отразени в кадастралната карта и кадастралните регистри на района, в който се намират. “Дирекция “Общинска собственост, икономика и социални дейности” е предприела действия по изготвяне на проект за отразяване на гореописаните обекти, пише още в отговора. След приключване на процедурата ще бъде изготвено предложение за предоставяне помещенията на Агенцията за социално подпомагане. Тя поддържа периодични комуникации с община Варна по този въпрос, но до момента нямаме посочена конкретна дата, до която ще бъдат извършено подновяването на кадастралната карта и кадастралните регистри”.

 

Повремедин инвалидни колички и санитарни столове са натрупани във всяка от чакалните

© Спас Спасов

Повремедин инвалидни колички и санитарни столове са натрупани във всяка от чакалните

 

По интересна е обаче втората част на писмото, която безусловно потвърждава

 

теорията за паралелните реалности,

 

в които живеят чиновниците и гражданите.

 

“Всички предверия в приемните са достатъчно осветени”, пише в текста. Проблем имало само с инсталацията на офиса, където се обслужват граждани на един от варненските райони. Там осветлението в коридора действително било слабо, но въпросът щял да бъде решен при ремонт с подмяна на електрическата инсталация. Някога, след като приключат всички процедури, за които краен срок няма.

 

Едно от "добре осветените" предверия

© Спас Спасов

Едно от “добре осветените” предверия

 

Според хората с увреждания, за които посещенията в приемната на Дирекцията за социално подпомагане във Варна са също неизбежна процедура обаче, нещата там изглеждат другояче.
В най-натоварените часове в чакалните няма място за всички, които трябва да бъдат обслужени. По тази причина част от тях прекарват по няколко часа на открито – през януари, февруари, юли или август – все едно. За подаването на формулярите, получени след среща със социален работник, също се чака ред – за онези два стола, за които вече стана дума – в “добре осветените” предверия.

 

Според информационна табела до входа на една от приемните Агенцията за соцално подпомагане е усвоила финансиране по проект за разработване и внедряване на информационни системи, обслужващи системата за предоставяне на социални услуги и социално включване.

© Спас Спасов

Според информационна табела до входа на една от приемните Агенцията за соцално подпомагане е усвоила финансиране по проект за разработване и внедряване на информационни системи, обслужващи системата за предоставяне на социални услуги и социално включване.

 

Общите санитарни помещения – за служителите и гражданите, не могат да бъдат ползвани защото са заключени в полза на първите. Заради остаряла, объркваща или направо липсваща информация хора, за които всяка крачка е усилие, често са принудени да изчакат реда си на няколко опашки преди да разберат, че са избрали грешната. И така всеки ден, години наред.

 

Чакалнята на една от премните

© Спас Спасов

Чакалнята на една от премните

 

“Зная, зная за всичко за което говорите, казва в телефонния ни разговор Адриана Николова, началник на Дирекцията за социално подпомагане във Варна. Докато договора с общината не бъде подновен, нищо не може да се направи. Няма как да бъде отпуснато финансиране за ремонт на помещения, които не са наши”. Гласът в телефонната слушалка звучи състрадателно, но

 

разговорът бързо губи смисъл

 

защото всяка дума, казана от Николова е оправдание.

 

 

В продължение на четири години след 2015 г. службите за социално подпомагане във Варна ползват помещенията си без договор. В същото време от общинската администрация потвърдиха пред “Дневник”, че рано или късно той ще бъде подновен след приключване на всички формалности, а в него, както и в предходните му варианти ще бъде предвидена клауза “за извършване на ремонти от ползвателя за своя сметка, след съгласуване със собственика на имота – община Варна”.

 

Къде е тогава проблемът, ако не с друг мотив, то поне с този за

 

форсмажорна мизеря

 

ремонтът да бъде извършен още сега?

 

Като оптимистичен вариант за отговор на този въпрос би трябвало да прозвучат следните няколко реда от писмото на Агенцията за социално подпомагане, изпратено до “Дневник”. Те гласят следното: “В средата на месец март за нуждите на Дирекция “Социално подпомагане” Варна са доставени нови офис столове за служителите, потребителски столове и метални стелажи за съхранение на документи. Предстои и доставка на офис обзавеждане”.

 

Фарс, или за принудителна мизерия на социалното подпомагане

© Спас Спасов

 

В най-добрите традиции на административната кореспонденция обаче е издържан финалът му. “Като Ви благодарим за гражданската позиция, пише там, в заключение Ви информираме, че е обърнато нужното внимание на г-жа Адриана Григорова, директор на Дирекция “Социално подпомагане” – Варна, за предприемане на възможните на този етап действия и мерки за подобряване на обстановката в Дирекцията до извършването на ремонт на помещенията”.

 

Задочният отговор на това дълго изречение е малък графит, изрисуван с бял спрей върху всяка една от четирите метални врати към приемните на дирекцията. Посланието му е кратко – “ФАРС”.

Източник: Дневник

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Спас Спасов

Спас Спасов е кореспондент във Варна и Бургас на вестник "Капитал" и на dnevnik.bg. Специализирал е журналистика в САЩ, Холандия и Франция. Носител е на специалната награда "За журналистическа доблест" в конкурса на Българския хелзинкски комитет "Човек на годината" (2012).