Уоркшоп за журналисти: усещане за контекст

Арие Нейер е почетен президент на Фондация Отворено общество и също така е основател на Хюман райтс уоч. Той е автор на книгата „Международното правозащитно движение: история“. В един пасаж от нея казва важни неща за свободното слово. Ще се върна след малко на тях.

Две събития маркират напоследък еластичната същност на тази свобода. Едното е интервюто на Цветанка Ризова със Златомир Андронов, шеф на Луковмарш и лице на БНС. Който не знае какво е БНС, значи намира тяхното съществуване за незначително. Доскоро и аз смятах така. Ето обаче, че това незначително лице е поканено в ефира на бтв на 22 април и почва да говори неща, от които Адолф Хитлер с радост би го потупал по рамото. Нацистите са скучни по принцип. Разбира се, когато не са напълно откачени като споменатия по-горе убиец на европейската цивилизация и унищожител на милиони евреи, цигани, психично болни хора през миналото столетие. Заплахата пък от неонацистите днес, не трябва да бъде банализирана и героизирана и “всяка страна би трябвало да положи сериозни усилия в тази насока.”Това каза вчера американският дипломат Томас Яздгърди пред clubz. Той е специален пратеник по въпросите на Холокоста в Бюрото за Европа и Евразия на Държавния департамент на САЩ

Златомир Андронов има нещастието да бъде от БНС, което никой не зачита за сериозно политическо явление. Както Фройд ни учи, комплексите му за незначителност го бодат като ръждясало габърче. Затова и помпозно изреди пред смаяната Ризова какво е “България за българите” и кои са „гостите“в нея. Между „гостите“ са не само евреите, но и циганите и турците, както и останалите небългарски етноси.  Арменците се почувстваха омерзени от ксенофобската реторика на Андронов и от еластичните параметри на свободата на словото  от страна на Цветанка Ризова в това проблемно издание на „Лице в лице“. Протестно писмо изпратиха около 12 организации и не само до СЕМ, но и до Прокуратурата. Разбираемо е, че евреите от „Шалом“  реагираха първи.  ЛГТБ  хората ги последваха, заедно с тях и моя милост. Като арменка по майка преди години вече съм завеждала съдебен иск за дискриминационна реч на Волен Сидеров. Тогава той мощно крещеше пред Храм-паметника „Александър Невски“ същите неща. България за българите. Който не иска – да си ходи.  Кафявата идеология  му отива на Сидеров, а от него се изпонародиха дребни нацистчета от типа на Андронов. Не е добре да казвам дребни, за да не засегна някого на ръст. Тъй де, не е виновен че майка му го е родила такъв!

Нацистчетата от разни държави се събраха в София, както знаете. Те направиха събитийце,  не е да кажем някакъв Гестапо-прайд. Не. Маломерен event. Колкото да отчетат финансовите средства, щедро дарявани им отнейде.

Второ случване на слово на омраза и антисемитизъм дойде от „24 часа“. По Великден. Никакво въображение и вкус към неочаквана гледна точка не притежава Росен Тахов в статията „Разпятието на Христос е съдебна грешка“. Все едни и същи неща пише. На езика на либералните ценности те се наричат антиюдейски. Използва препратки, които насаждат етническа и религиозна омраза. Няма да преразказвам статията му. Тя вече е превърната в остър протест до Венелина Гочева и Борислав Зюмбюлев отново от „Шалом“. Дано двамата не се услушат все едно комар бръмчи.

Сега да обясня колко еластично е свободното слово.

Преди три години направихме интервю със същия момък Андронов. Кротко го питахме кой е и за какво се бори. Той кротко ни отговаряше, без да изръси грам антисемитизъм, расизъм или ксенофобия. Може и да са му набили канчето, един вид. Като вълкът, дето си изпилил езика да говори медено, белким помами козлетата да го пуснат при себе си и той да ги изяде! Следвахме принципа на сайта ни – винаги да даваме думата и на другата страна. Изслушахме скучния младеж/нали вече написах колко са скучни нацистите и неонацистите, когато не са в роля!/, публикувахме я. Мнозина ни скочиха, даже една талантлива блогърка се самоуволни от екипа ни в знак на идейно чистофайничество. Трябваше да обяснявам онова за задължението на журналистиката да информира. Всеки от занаята знае,че щом публиката е любопитна, трябва да й дадем възможност да се информира. Искат в цял ръст Златомир Андронов – моля, заповядайте.Порадвайте се колко е семпъл, как няма нито речник, да не говорим за идеен хоризонт, нужен за един лидер. Става веднага ясно, защо полуобразовани момчетии се мъкнат на Луковмарш.

Каква е разликата между двете интервюта – в Маргиналия и в бтв? Сериозна. В първото му интервю той не намери кураж да пропагандира идеите за чиста раса. Във второто го стори. Изкушен от огромната аудитория на телевизията.

Свободно ли е словото на Росен Тахов да ръси всякакви мръсни внушения за еврейския народ?

Обещах да разкажа за Арие Нейер, почетния президент на Отворено общество. Той взима примери от съседите ни, които подпалиха братоубийствени войни преди трийсетина години. Анализатори още припомнят, че част от омразата между сърбите и хърватите, босненците, албанците, избухна поради непомерена реч на политическите им лидери по площадите и индоктриниращите населението медии. През 90-те години на миналия век югославските медии произвеждаха тонове патриотичен фейк. Населението така и не се ориентира в това до последно.

Нейер припомня скандалната реч на Воислав Шешел, по-късно осъден окончателно от Хагския трибунал за престъпления срещу човечеството. В едно възпалено от междуетнически напрежения градче, сърбите слушали прехласнато Шешел. Те поглъщали от сърце патриотичните му слово  „веднага“ да „се избавят от оставащите хървати“, намиращи се в селата и в околностите. Тълпата отговаряла с викове: „Хървати, махайте се в Хърватия“ и „Тук  е Сърбия“.

Обаче главното, казва Нейер,  не е в съдържанието, защото и другите националистически речи на Шешел са били преизпълнени със същата ненавист. Речта именно в този град, се отличавала с това, че веднага след произнасянето й са почнали етнически чистки под формата на „принуждаване, сплашване и агресия“. Шешел е имал голямо влияние в партията си, а някои се отнасяли към него така, „сякаш той е Бог“.

Затова става дума. За контекста.

Именно контекстът запалил пожар от  речта на Шешел. Важен е преди всичко той. Човек може да бъде наказан за подстрекателство към углавно наказуемо деяние, например – към насилствена депортация или етническа чистка, ако това става в такъв контекст, или в такива условия, когато такива престъпления биха могли веднага да бъдат извършени от тези, които го слушат. Но ако рискът от това не е пряк, тогава следва да се уважава свободата на словото!

Това е заключението на Арие Нейер. Споделям го. Можем да сезираме надзорните органи за реч на омраза. Можем да правим всякакви подписки, за да озаптяваме глупостта и омразата към различните. Правозащитните организации са за това, те са whistleblower. Лица, които подаваме сигнали.  Работата на журналиста е да пази контекста от провокации на криворазбраната публичност. Дори когато са поради професионална несръчност. Но, да не преувеличаваме страховете си за сметка на абсолютната ценности на коректната информация! И да не забравяме, че  журналистиката е за това. Истинската журналистика, имам предвид.

А Росен Тахов си пише така от години. Все едно чии религиозни или етнически чувства наранява. И от години „24 часа“, „168 часа“ му дават трибуна. Тираж да има.

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).