Кой и защо се страхува от гражданските организации /НПО/?

 

Според  доклада озаглавен „Доверието в неправителствените организации в България“, две трети от гражданите, които са имали преки впечатления от работата на НПО или са получили информация за тях от медиите, са формирали положително отношение към дейността им и са склонни да им се доверяват. Докладът е изготвен въз основа на изследване на Институт Отворено общество.

Маргиналия публикува основни изводи от него.

 

НПО в България получават малко по-трудно кредит на доверие от различни слоеве в обществото, отколкото е характерно за НПО в глобален план. Трябва обаче да се има предвид, че общото равнище на институционално и социално доверие в България се оказва доста ниско в сравнителен международен план.

НПО в България са една от институциите, които са най-слабо познати. Половината от пълнолетните граждани нямат формирано мнение за НПО, защото не са запознати с дейността им.

Две трети от хората, които са имали преки впечатления от НПО или са получили информация за тях от медиите, са формирали положително отношение и са склонни да им се доверяват.

Положителните лични впечатления и положителната информация от медиите са двата основни фактора за формиране на съществуващото в момента доверие в НПО. Липсата на информация е основна причина за недоверието и за липсата на мнение.

Като цяло НПО в България могат в някаква степен да разчитат на доверие и подкрепа за дейността си от страна на около 1 милион и 200 хиляди пълнолетни граждани. От тях активните поддръжници са малко над 200 хиляди.

Общото доверие в НПО, измерено в брой поддръжници, не е голямо в сравнение с останалите институции, но и недоверието също не е голямо. В баланса между доверие и недоверие НПО заемат добра позиция с 8 процентни пункта превес на недоверието над доверието. С този баланс НПО изпреварват повечето основни държавни институции, банките, медиите и болниците.

Сред по-младите, сред хората с по-високи доходи и по-високо образование НПО, общо взето, се ползват с по-голямо доверие. Голямата част от имащите доверие в НПО са със средно или висше образование и с доходи над 450 лв. на глава от домакинството, но не са млади, защото 65% от пълнолетното население е над 45 години. Хората с доходи над 700 лв. на глава от домакинството също са малцинство сред имащите доверие в НПО, защото тази подоходна група обхваща 1/4 от населението.

НПО се ползват с по-голямо доверие в градовете, отколкото в селата, като доверието в НПО сред градското население е по-високо извън столицата и най-високо в областните градове.

Благотворителността е най-разпознаваемата дейност на НПО, следвана на голяма дистанция от доброволческата дейност, екологията и работата с младежи.

Между доверието в НПО и демократичните нагласи на гражданите няма видима връзка. Сред имащите доверие в НПО тези, които са готови да направят временен компромис с демократичните права и свободи в името на други общественополитически цели, се срещат също толкова често, колкото и сред нямащите доверие в НПО. Същото се отнася и до преценката дали смяната на политическите партии във властта води до действителна политическа промяна.

Имащите доверие в НПО са малко по-толерантни към представителите на основни дискриминирани групи (най-вече към хората с увреждания), макар и в по-малка степен – също и към хората с различна сексуална ориентация, и със съвсем малка разлика – към хората от ромски произход.

 

В популярното глобално изследване на доверието Edelman Trust Barometer гражданските организации традиционно заемат първите места наред с бизнеса по доверие сред населението от малко над 50% през 2018 г. при малко над 40% за правителствата и медиите. Сред така наречената в изследването „информирана публика“ (хората с добро образование, високи доходи и активно медийно потребление) доверието във всички институции е приблизително 10% по-високо, като дистанциите се запазват. През 2018 г. доверието в НПО бележи спад в 14 от 28 страни, като в 10 от държавите недоверието е по-голямо от доверието, а в 7 доверието е по-голямо от недоверието. В останалите изследвани страни между доверие и недоверие има баланс. Гражданските организации в България, образно казано, получават по-трудно кредит на доверие от много слоеве на обществото, отколкото в други страни. Доверието като кредит се дава след внимателно рационално проучване на това доколко някои организации заслужават доверие или са достойни за доверие. След това внимателно се проследява дали те изпълняват ангажиментите си и нивото на доверие се коригира спрямо това. Някои кредити се дават лесно, при което се поема по-голям риск, други се дават трудно след щателна проверка. Същото е и при кредита на доверие. В Edelman Trust Barometer на анкетираните не се дава възможност да отговорят „не знам/не мога да преценя“ или да игнорират определен въпрос. Допуска се, че всички знаят какво са неправителствените организации и имат отношение към тях. При евентуални сравнения със ситуацията в България, такава, каквато сме я измерили с нашите инструменти, трябва да се има предвид също, че методологията на Edelman не използва извадка, представителна за цялото население, а се допитва до панел от анкетирани по електронен път. Според авторите на изследването 13 2018 Edelman Trust Barometer, Edelman, 2018.

Представителният онлайн панел се доближава до случайна извадка от населението в развитите страни, но в страните с по-слабо разпространение на интернет разликите по степен на урбанизация, образование и доходи могат да бъдат големи. Неправителствените организации са най-непознатата от всички институции, включени в изследването в България през пролетта на 2018 г. Почти половината от анкетираните признават, че нямат съставено мнение по отношение на НПО (32,5%) или не отговарят на въпроса (16,6%); 30% от анкетираните в по-голяма (15,5%) или по-малка (14,7%) степен не се доверяват на НПО, а 22% им се доверяват, като 3,5% им се доверяват напълно. Както може да се очаква, доверието към НПО е свързано с доверието към другите институции. По абсолютна стойност най-много на брой са тези, които имат доверие в три или повече институции, но не могат да преценят дали да имат или да нямат доверие на НПО. Това са общо около 1,4 милиона души. Тези, които имат доверие на НПО са над 1,2 милиона души, като огромната част от тях са хора, които по принцип се доверяват – имат доверие на три или повече институции (фиг. 1). Ако погледнем не абсолютните бройки, а дяловите разпределения, виждаме, че само 20% от тези, които се доверяват единствено на една или най-много на две институции, имат доверие в НПО. Половината от тези, които се доверяват на поне три институции, се доверяват и на НПО (фиг. 2). Трябва да се отбележи обаче, че по принцип доверието към институциите в България е доста ниско. Институционалното доверие е важен компонент от общото обществено доверие, но има самостоятелна логика. Доверието в институциите е доверие и към цялостната среда и към конкретни фигури, които в определен момент олицетворяват дадена институция. Православната църква и президентът в момента са единствените институции в България, които имат доверието на около половината от българските граждани, сравнимо с доверието в ЕС, което традиционно е много високо, макар в момента да не е на най-високите си нива. Следва доверието в болниците и висшите училища, като висшите училища са единствената друга институция, която има лек позитивен баланс в доверието, докато болниците и полицията регистрират много високо доверие (около и малко над 40%), но още по-високо недоверие (около 50% им нямат доверие). Ключови властови институции като Народното   събрание, правителството и съдът имат доста ниско доверие и подчертано негативен баланс. Балансът между доверие и недоверие показва, че НПО не се представят зле по този показател. При неправителствените организации превесът на недоверието над доверието от страна на пълнолетното население е 8% . НПО се нареждат сред институциите с минимален негативен баланс, непосредствено след полицията, преди болниците и медиите и преди основни държавни институции.

За разлика от много други институции доверието в НПО съдържа и елемент на т.нар. социално доверие – това е доверието между хората и доверието към непознати. Социалното доверие в много изследвания се проверява с въпроси от типа „Вярвате ли, че на повечето хора може да се има доверие, или смятате, че предпазливостта в отношенията с другите никога не е в повече?“ или различни техни варианти с повече или по-малко пояснения. Доверието особено към помалките организации, базирани в своите общности, е по-скоро сродно на социалното доверие, отколкото на институционалното, но в настоящото изследване не разполагаме с пряк измерител на този индикатор. Социалното и институционалното доверие не са непременно свързани и могат да се променят по несъгласуван начин – например едното да расте, докато другото остава непроменено, или дори да се променят в противоположна посока. Този феномен е наблюдаван именно в посткомунистически страни като България, където общите нива на доверие като цяло са по-ниски, отколкото в по-развитите демокрации. Дори ако вземем на пръв поглед най-благоприятния пример със Западна и Източна Германия, където очакванията за социално и институционално сближаване са най-големи, виждаме, че скоро след обединението измерените чрез Общото германско социално изследване (ALLBUS) нива на обществено доверие в Източна Германия са значително по-ниски от тези в Западна. Повече от десетилетие след обединението отново e констатирано, че разликите в нивата на социално доверие между двете части на обединена Германия се запазват напълно непроменени, въпреки че при нивата на доверие в институциите се наблюдава сближаване. Тези разлики са устойчиви и до днес. Едно от възможните обяснения е, че икономическите резултати от обединението за много жители на Източна Германия не са добри, което влияе негативно върху нивото на обществено доверие. В българския случай може да предположим, че бедността и икономическите разочарования на част от хората особено извън най-големите градове може би също силно са повлияли на възможностите на малките местни организации, които разчитат на социалното доверие, за да генерират подкрепа и да привличат ресурси.

Кой има и кой няма доверие

Между тези, които имат доверие в НПО, и тези, които нямат, има съществена разлика във възрастта. Медианната възраст на тези, които имат пълно недоверие в НПО, е почти 60 години, докато медианната възраст на тези, които имат пълно или частично доверие, е около 45 години . Доверието често се  оказва емпирично свързано с възрастта, но връзката не е задължително такава, каквато я наблюдаваме в нашето изследване. В друг социално-икономически контекст хората в по-напреднала възраст (над 65 години) се оказват по-склонни към доверие от младите (под 35 години)16. Групите, които имат и които нямат доверие в НПО, имат различен профил. Като цяло хората с по-високи доходи имат повече доверие в НПО – вероятността при хората с доходи над 700  лв. на месец да имат доверие е два пъти поголяма от вероятността при хората с доход до 300 лв. Те са по-склонни да се доверяват и по принцип. Ще бъде също толкова правилно да се каже и че хората, които имат повече доверие, средно погледнато, имат по-високи доходи – посоката на причинноследствената връзка не е ясна и самата връзка, както се вижда на графиката, не е линейна. При образованието се наблюдава сходна картина, като разликата във вероятността за доверие е още поподчертана, а доверието нараства съвсем монотонно с достигнатото образователно равнище. При хората с висше и полувисше образование над 30% имат доверие в НПО, докато при хората с начално и по-ниско делът на имащите доверие е три пъти по-нисък

При доверието според степента на урбанизация разликите са по-малки. В глобален план има данни, че населението на градовете показва по-високо равнище на институционално доверие. Този ефект се преплита с ефекта от доходите и образованието. В нашето изследване значима разлика има между доверието при жителите в областните центрове (без столицата) и в селата.

Медиите и НПО

Медии и НПО Доверието има дълбока връзка със знанието и информираността. Някои когнитивни теории за доверието твърдят, че за да изпитваш недоверие към нещо непознато, е необходимо не просто да нямаш информация за него, а и да имаш лоши очаквания или лоши предчувствия за това какво може да се случи. Това ни навежда на мисълта, че връзката на доверието към НПО с отразяването на дейността им в медиите не е толкова пряка, колкото може да изглежда. Хората, които имат предварителна добра или лоша нагласа към НПО, често биха имали склонността да навигират през наличната медийна информация по начин, който да ги отведе именно при материали, чието съдържание подкрепя възгледите им. Това не изключва възможността много популярни материали с негативна или позитивна информация да попаднат в полезрението на много хора и дори да въздействат върху възгледите им по отношение на НПО. При половината от тези, които имат доверие в НПО, това се дължи на въздействието на положителни медийни публикации. Половината от тези, които нямат доверие в НПО, заявяват, че нямат никаква информация за тях. Сред анкетираните очевидно действа презумпцията за недоверие към непознатото, а не презумпцията за доверие. Липсата на информация за нещо не е задължителна предпоставка за недоверие, това по-скоро е характерна черта на обществата с ниски общи нива на доверие. Все пак половината от тези, които нямат доверие на НПО, са изградили мнението си на базата на някаква информация: не одобряват финансирането от чужбина, срещали са негативна информация в медиите, имат преки отрицателни впечатления от дейността им, не одобряват зависимостта от държавните институции, не се доверяват на експертите в НПО. Съществуват и малко на брой хора, които не одобряват независимостта от държавните институции. Нашето изследване показва, че около 16% от анкетираните, или малко под 1 милион души от пълнолетното население, са срещали някаква информация за НПО в медиите. Малко под 10% от анкетираните, или около 570 хиляди души, са срещали в медиите положителна информация за НПО. Останалите са срещали в медиите негативна или противоречива информация. Това означава, че 2/3 от срещаните материали са били позитивни. От това не следва непременно, че 2/3 от материалите в медиите са позитивни – възможно е делът да е по-висок или по-нисък, особено ако разглеждаме различни медийни сегменти. Както вече стана дума, намирането на определена информация зависи не само от наличното съдържание, а и от стратегиите, които публиката използва за търсене на информация. Доверие в НПО според отговора на въпроса дали медиите са свободни да критикуват правителството. Източник: ИОО – София, Проучване на обществените нагласи 2018 г. Въпрос: Дали медиите са свободни да критикуват правителството? Тук трябва да отбележим, че медийните потребители, които са объркани от противоречивата информация, вероятно нямат друга основа за преценка. В българските медии по принцип позитивната и негативната информация за НПО се срещат в отделни публикации и дори в отделни медии, които имат силно различаващи се публики. За потребителя на информация остава предизвикателството да прецени достоверността и задълбочеността им във всеки конкретен случай. Изразено аналитичните материали, които разглеждат противоречиви факти в рамките на една и съща публикация, са по-скоро рядкост в българската преса. Оттук може да се направи и изводът, че попадането само на негативни материали за НПО твърде вероятно е свързано с потреблението само на определени медии, които по принцип имат негативна нагласа към НПО. Възможността да се създава доверие през медиите няма как да не зависи от доверието в самите медии. Посредникът в създаването на доверие трябва самият той да се ползва с доверие. Умереното доверие към НПО е малко по-разпространено сред хората, които са убедени, че медиите са свободни да критикуват правителството. Недоверието в НПО сред тези, които вярват в свободата на медиите, е значително по-ниско, отколкото сред тези, които не вярват в нея

В момента в глобален план доверието към медиите изпитва криза поради разграждането на самата идея за журналистическия професионализъм, лавинообразното разпространение на нискокачествени източници на информация и фалшиви новини. Както показва нашето проучване, този процес не е подминал и България. Медиите имат негативен баланс с около 35% доверие срещу 55% недоверие.

Сред поддръжниците на НПО, т.е. сред тези, които им имат доверие, съществуват ясно разграничими групи според придържането към либерални ценности и подкрепата за демокрацията. Тоест сред хората, които имат доверие в НПО, се срещат най-разнообразни профили, те не са хомогенна група. Като цяло групата на имащите доверие в НПО много прилича на останалата част от населението, като изключим малко по-голямата поддръжка за демокрацията, но измерена само чрез пряк въпрос. Това може да се очаква от хора, за които се предполага, че вярват в гражданското участие. Всички косвени индикатори за доверие в демократичния политически процес и в институциите са много сходни. Едно от съвременните разбирания за гражданското общество е по-скоро като арена на сблъсък на различни идеи и предложения за политики. Според това разбиране в общественото пространство се води битка за достъп до публичните ресурси, както и за политическо и социално влияние. Другото разбиране за гражданското общество е като място за създаване на някакъв минимален обществен консенсус. Първото разбиране предполага по-голяма сегментация на подкрепата и на обществените публики, второто – по-малка. Двете не се изключват едно друго изцяло, но не могат да бъдат и едновременно напълно достоверни. От това коя от двете концепции е по-валидна, зависи отговорът на стратегическия въпрос дали конкретна НПО или групи от НПО със сходни цели и възгледи трябва да се борят за широко доверие. Фокусирането върху доверието на достатъчно голяма общност от съмишленици и поддръжници може да е достатъчно за реализиране на целите на организацията. Тогава общото доверие към НПО ще представлява просто (разнороден) агрегат от иначе сегментираното доверие в отделни каузи и организации. Състоянието на доверието към НПО, регистрирано в нашето проучване, вероятно се доближава именно до тази картина. Винаги остават обаче и цели, чието постигане по дефиниция се нуждае от широка обществена подкрепа. Пример за това са много от застъпническите кампании, които целят промяна на определени политики. При тях трудно може да се избегне разговорът с хора, които не споделят каузата и стоящите зад нея ценности.

Изследването “ДОВЕРИЕТО В НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ”съдържа данни от национално представително проучване на общественото мнение, проведено през април 2018 г. 

 

 

Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.